№ 196
гр. Благоевград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200501124 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба, подадена от А. В. Д., действащ чрез адвокат Т.Х. Ч.-В., срещу Решение № 2717 от
02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 307/2019 г. по описа на РС-Р С оспореното решение е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 от ГПК от А. В. Д. против "П.Г.А." ЕАД иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9779.15 лева /левова
равностойност на 5000 евро/, представляваща платена резервационна такса за къща № 2 в
квартал 1 от "П.Г.А." ЕАД, ведно със законната лихва върху неизплатената главница,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда /10.12.2018 г./ до окончателното
изплащане на вземането. Горепосочената сума е била предмет на Заповед № 6552 от
11.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1366/2018 г. по описа на РС-Р срещу която заповед е подадено възражение в срок от
"П.Г.А." ЕАД.
Във въззивната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на оспорения
съдебен акт. Сочи се, че първостепенният съдебен състав не е взел предвид всички
представени по делото доказателства, не е анализирал същите и по този начин е стигнал до
грешни фактически и правни изводи. Настоява се атакуваното решение да бъде отменено и
да се постанови ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Отговор на
въззивната жалба не е подаден.
С исковата молба ищецът е посочил, че желае спрямо ответника да бъде установено, че
последният му дължи сумата от 5000 евро, подлежаща на връщане поради настъпило
разваляне на договор. В изготвения по реда на чл. 146 от ГПК доклад от
първоинстанционния съд е прието, че правната квалификация на иска е чл. 422, във вр. чл.
415 и чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 412 от ГПК, във вр. чл. чл. 79 от ЗЗД /без да е отразено коя
хипотеза на чл. 79 се има предвид – претенция за реално изпълнение или претенция за
обезщетение поради неизпълнение/.
С Определение № 3401 от 07.12.2020 г. въззивният съдебен състав, позовавайки се на
1
мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и на
мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца А.
В. Д., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението е длъжен да отстрани
допуснати нередовности при предявяване на иска, в това число да посочи конкретни факти,
въз основа на които основава претенцията си за връщане на платените на ответника 5000
евро.
Указанията на въззивния съд са били изпълнени от жалбоподателя /ищец пред първа
инстанция/. С молбата с вх. № 165 от 11.01.2021 г. процесуалният представител на А. В. Д.,
уточнявайки исковата претенция, е посочил, че през 2018 г. ищецът Д. е разбрал, че към
датата на подписване на резервационните документи /14.01.2018 г./ предложеният имот,
върху който е следвало да се изгради къщата, предмет на резервацията, е представлявал
поземлен имот с номер 107, с открита партида едва на 26.01.2018 г., върху който е била
учредена ипотека в полза на "О.Б.Б."АД и който имот не е бил собственост на ответното
дружество. Поради тези съображения ищецът твърди, че е развалил договорното отношение
и е отказал последващо сключване на „нотариална сделка“. Така направеното уточнение на
иска показва, че претенция на ищеца е за връщане на заплатената от него сума от 5000 евро
по резервационния договор /наименован като резервационна бланка/, тъй като сделката била
извънсъдебно развалена от него. Това предполага, че действителната правна квалификация
на иска е чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 87, във вр. чл. 88, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД – положителен
установителен иск за признаване по отношение на ответника, че същият дължи връщане на
ищеца на сума пари, заплатена по развален договор. Претенцията за законна лихва върху
главницата от 5000 евро е с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД.
В мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че когато въззивният съд прецени,
че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска е неправилна, вследствие на
което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване
факти, той следва служебно, дори и без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи
правилното приложение на материалния закон, като даде указания относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
С оглед на заявеното от жалбоподателя А. В. Д. в депозираната от негово име искова
молба и предвид уточняващата молба от 11.01.2021 г., ОС-Б, посредством свое Определение
№ 265 от 05.03.2021 г., е приел, че правилната правна квалификация на предявените искове е
по 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 3, във вр. чл. 87, във вр. чл. 88, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД – положителен установителен иск за
признаване по отношение на ответника, че дължи връщане на ищеца на сума пари,
заплатена по развален договор, а претенцията за законна лихва върху главницата от 5000
евро е с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД. Със същото определение е указано, че е в
тежест на ищеца А. В. Д. е да установи, че страните по делото са били обвързани от валидно
сключен договор, че договорът е развален от ищеца по надлежен ред, а така също и какъв е
размерът на заплатената от него сума по това съглашение. В тази връзка следва да се
посочи, че първоинстанционният съдебен състав действително е дал грешна правна
квалификация на ищцовата претенция. Въпреки това, видно от материалите по делото и от
постановеното съдебно решение, районният съд е разгледал всички релевантни по делото
доказателства, въз основа на които активно легитимираната страна твърди, че е развалила
договорното правоотношение, поради което има право да й бъдат възстановени заплатените
от нея 5000 евро и въз основа на които ответникът по иска заявява, че е изправен участник в
материалните правоотношения и че не е настъпил юридически факт, налагащ връщане на
горепосочената сума.
Така постановеното определение /Определение № 265 от 05.03.2021 г./ и изложените
в него констатации не са оспорени от страните по делото.
В хода на въззивното производство не са събрани нови доказателства. Единствено са
2
приети като писмени доказателства разпечатки на водената между А. В. Д. и "П.Г.А." ЕАД
електронна кореспонденция, която по указания на въззивния съд е представена в превод на
български език.
ОС-Б, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство пред РС-Рe образувано по искова молба, депозирана от А. В. Д., ЕГН
********** против "П.Г.А." ЕАД, ЕИК. С исковата молба се настоява по отношение на
"П.Г.А." ЕАД да бъде установено, че дължи сумата от 9779.15 лева, левова равностойност на
5000 евро, представляваща резервационна такса за покупка на къща № 2 в квартал 1 от
"П.Г.А." ЕАД, намиращ се в П в община Разлог, ведно със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда /10.12.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането. Изложени са твърдения,
според които земята /урегулираният поземлен имот/, върху която е следвало да се построи
къщата, предмет на договорните отношения, се е оказало, че не е собственост на ответното
дружество, а на трето лице – "О.Б.Б."АД. На следващо място се сочи, че урегулираният
поземлен имот не съществува в кадастъра. Ищецът заявява, че е въведено в заблуждение и
че „е измамен от ответното дружество, продавайки нещо, което към датата на подписването
на въпросния документ ………., не е било в патримониума на дружеството продавач“. В
тази връзка ищцовата страна твърди, че е развали извънсъдебно договора и има право да й
бъдат върнати заплатените от нея 5000 евро.
В депозирания от "П.Г.А." ЕАД писмения отговор се оспорва ищцовата претенция.
Признава се обстоятелството, че между страните е сключен резервационен договор, като
ищецът е заплатил резервационен депозит за сваляне на имота от предлагане на трети лица
за продажба до 15.03.2018 г. Според ответника с подписването на договора А.Д. се е
съгласил, че депозитът е невъзвръщаема, ако не бъде подписан предварителен или
окончателен договор. Твърди се, че по вина на ищеца такъв не е подписан, поради което за
ответника е възникнало правото да задържи резервационнния депозит /резервационната
такса/.
Страните по делото не спорят, че на 14.01.2018 г. помежду им е сключен
резервационен договор, наименован като резервационна бланка. Това се потвръждава и от
приложения по делото като писмено доказателство препис от резервационна бланка,
подписана от А.Д. и от представител на "П.Г.А." ЕАД. В договора е посочено, че А.Д.
заплаща на дружеството 5000 евро, която сума представлява резервационна такса за къща №
2 в квартал 1, намиращ се в Р в о Р., Б. Предвидено е също, че с подписването на
резервационната бланка и с плащане на резервационната такса имотът се сваля от ценовата
листа и няма да се предлага за продажба на трети лица. На следващо място е разписано, че
при сключване на резервационния договор на А.Д. е представен предварителен договор,
който следва да се подпише до 15.03.2018 г., за да се запази резервацията на къщата.
Уговорено е и че ако предварителен договор не се разпише, продавачът ще задържи
резервационната такса като обезщетение, но ако такъв бъде подписан, сумата от 5000 евро
ще се приспадне от продажната цена, която възлиза на 250000 евро. В резервационната
бланка е записано, че предмет на резервация е единствено къща № 2, намираща се в квартал
1, като не е посочено че се резервира и поземления имот, върху който следва да бъде
изградена къщата или прилежащото към нея дворно място.
Пред първоинстанционния съд е представен и препис от квитанция, от която е видно,
че на "П.Г.А." ЕАД действително са заплатени 5000 евро.
Обстоятелството, че страните по настоящия спор са се намирали в облигационни
отношения се установява и от разпитаните пред РС-Рсвидетели – В.М., Ц.Г. и К.З, чийто
показания не съдържат вътрешни противоречия, нито си противоречат помежду си и са
дадени от лица, които не са пряко заинтересовани от изхода на спора. Потвърждение за
съществуващото договорно отношение е и водената между А.Д. и ответното дружество
кореспонденция посредством електронна поща, в която се дискутирани въпроси, касаещи
построяването на къщата и сключването на предварителен и окончателен договор.
3
Следва да се посочи, че пред първоинстанцонния съд страните по делото не са
спорили относно това къде се намира поземления имот, върху който следва да бъде
построена въпросната къща № 2.
Предвид горното, въззивният съдебен състав приема, че между А. В. Д. и "П.Г.А."
ЕАД е бил сключен валиден договор, по силата на който физическото лице е поело
задължение да заплати сумата от 5000 евро, в резултат на което насрещната страна е поела
ангажимент да свали от ценовата листа определен имот - къща № 2 в квартал 1, намиращ се
в Р в о Р., Б и да не го предлага за продажба на трети лица до 15.03.2018 г. По този начин
предмет на резервация е била единствено къща № 2. Земята, върху която е следвало да се
изгради къщата или прилежащото към нея дворно място /парцел/ не са били предмет на
резервационната бланка, тъй като същите не са упоменати в нея. Също така в
резервационната бланка не е било посочено и кой е собственикът на земята, върху която е
предстояло построяването на сградата. Именно поради тези обстоятелства на този етап от
правоотношенията между страните /подписана резервационна бланка/ единственият
ангажимент, който дружеството е имало, е бил да не предлага на трети лица резервираната
къща, респективно – същата да не е предмет на предварителен или окончателен договор, по
който А.Д. не е страна. С оглед на изложеното дотук, налага се извод, че е ирелевантен
фактът към 14.01.2018 г. кой е бил собственик на земята, върху която е предстояло да се
изгради къщата.
От доказателствата по делото се установява, че конкретният ангажимент, който
"П.Г.А." ЕАД е имал към А.Д., е бил изпълнен. От показанията на свидетелите Ц.Г. и К.З
става ясно, че дружеството в един продължителен период от време не е предлагало
резервираната от жалбоподателя къща на трети лица. В същото време не са представени
доказателства, а и не са наведени твърдения, че преди 15.03.2018 г. представители на
"П.Г.А." ЕАД са предлагали за продан на трети лица къща № 2 в квартал 1 в Р.
Наистина, от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, а и
ответникът изрично го признава, че поземленият имот, върху който е следвало да се изгради
процесната къща № 2, е бил собственост на друго лице, а не на "П.Г.А." ЕАД. Както, обаче,
бе посочено по-горе, това обстоятелство е без значение, предвид съдържанието на
резервационната бланка и произтичащите от него права и задължения за подписалите я
лица. Въпреки това, дружеството, в лицето на негови представители и посредством
представители на собственика на земята – "О.Б.Б."АД, като универсален правоприемник на
"С" ЕАД, е гарантирало на А.Д., че при определени условия ще му бъде прехвърлена
собствеността и на земята. Това е станало посредством писмо-ангажимент от 16.02.2018 г.,
издадено от прокуриста и изпълнителния директор на "О.Б.Б."АД, което писмо-ангажимен е
изпратено посредством електронната поща на жалбоподателя /ищец пред първа инстанция/.
Горените фактически и правни изводи не се разколебават и от приложеното в
кориците на първоинстанционното дело становище, изготвено от нотариус С.В.. Това
становище има характер на писмени свидетелски показания. Същото е представено от
нотариус В посредством депозирана от нея в съда молба, с която уведомява съдебния състав,
че поради служебна ангажираност не може да се яви в открито заседание като свидетел и
прилага свое писмено становище. Съгласно разпоредбите на чл. 163 и следващите от ГПК
свидетелските показания могат да бъдат дадени само устно пред съда, поради което
писмените такива се явяват недопустими от закона доказателства. Дори и да бъде
разгледано въпросното становище като частен документ, относим към спора, то същото
отново не променя по никакъв начин крайните изводи на въззивния съдебен състав, тъй като
от съдържанието му става ясно, че имотите, върху които следва да се построи къщата, са
собственост на трето лице, а както вече бе изяснено, този факт е ирелевантен към поетите от
"П.Г.А." ЕАД задължения посредством подписаната резервационна бланка.
Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, според които не е ясно
дали платената резервационна такса касае две къщи или една. Наситан пред районния съд се
е обсъждал въпроса, че А.Д. е резервирал две къщи. От съдържанието на исковата молба и
от приобщените по делото доказателства и най-вече от резервационната бланка е видно, че
4
предмет на спора е резервацията само на една къща, а именно - къща № 2 в квартал 1 в Р.
От всичко изложено дотук се налага извод, че въззиваемият "П.Г.А." ЕАД е била
изправна страна в материалните правоотношения, поради което А. В. Д. не е имал
основание да развали сключения между тях резервационен договор, респективно – няма
право да претендира връщане на заплатените 5000 евро, представляващи резервационен
депозит /резервационна такса/.
Въпреки това първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и да
бъде постановено такова, с което предявените установителни искове отново трябва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Това се налага, защото РС-Ре отхвърли исковата претенция,
квалифицирайки същата по неправилен начин. Константна е практиката на ВКС, според
която неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, прави
решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание
е дейност на съда /първоинстанционния и въззивния/ по приложението на закона и
задължение на съда е да установи приложимата норма и въз основа на нея да разгледа
предявения иск. Когато сезираният съд се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел
под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно
приложение на материалния закон. Така постановеното първоинстанционно решение се
явява незаконосъобразно. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на
постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното
начало в гражданския процес, в резултат на което се е стигнало до произнасяне извън
определения от страните по спора предмет и извън обхвата на търсената защита. Когато
такова нарушение, водещо до недопустимост на решението, не е налице, дадената от съда
правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността
на решението. В обобщение може да се посочи, че неправилната правна квалификация,
дадена в резултат от неправилно приложение на материалния закон, съставлява основание за
отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд и за разрешаване на спора по
същество, чрез произнасяне по предявения иск. В горния смисъл са мотивите към Решение
№ 376 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3180/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 300 от
14.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 45 от 20.04.2010 г.
на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК.
В случая РС-Рнеправилно е квалифицирал исковете като такива по чл. 422, във вр. чл.
415 и чл. 410, ал. 1, т. 1 и чл. 412 от ГПК, във вр. чл. чл. 79 от ЗЗД /като правната
квалификация е дадена в изготвения доклад по чл. 146 от ЗЗД, но не и в мотивационната
част или в диспозитива на решението/. Както бе посочено в началото на мотивационната
част на настоящото определение, правилната правна квалификация на предявените искове е
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1,
пр. 3, във вр. чл. 87, във вр. чл. 88, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД – положителен установителен иск за
признаване по отношение на ответника, че същият дължи връщане на ищеца на сума пари,
заплатена по развален договор, а претенцията за законна лихва върху главницата от 5000
евро е с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД. Поради това решението на първостепенния
съдебен състав следва да бъде отменено в частта, с която установителните искове са
отхвърлени като неоснователни и да бъде постановено ново, с което исковите претенции
отново трябва да се отхвърли като неоснователни, но с посочване на правилната правна
квалификация.
Предвид изхода спора пред въззивния съд, въззиваемата страна има право да й бъдат
присъдени сторените и претендирани от нея съдебни разноски. От приложените по делото
доказателства /договор за правна защита и съдействие и фактура/, е видно, че "П.Г.А." ЕАД
е заплатило на адв.Т.Д. хонорар за процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 1252.80 лева с ДДС. Адвокатското възнаграждение е заплатено в
брой, като това обстоятелство изрично е посочено в договора за правна защита и съдействие.
По този начин се доказва, че сторените от въззиваемата страна разноски по настоящото
въззивно гражданско дело възлизат на 1252.80 лева и същите следва да бъдат присъдени в
тежест на жалбоподателя.
5
Мотивира от горното, ОС-Б
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2717 от 02.07.2020 г., постановено по гр.д. № 307/2019 г. по
описа на РС-Рв частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск от А. В. Д.
против "П.Г.А." ЕАД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Р., ул. Б №,
притежаващ разрешение за постоянно пребиваване №, издадено на от МВР-С, -, с паспорт
№, издаден на г. в М, роден на - г. против "П.Г.А." ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.Р., ул. Х.Б. № иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1,
във вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3, във вр. чл. 87, във вр. чл. 88, ал.
1, пр. 1, от ЗЗД, посредством който се настоява да бъде установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5000 евро /пет хиляди евро/ (с левова равностойност по фиксинга на БНБ
от 9779.15 лева), представляваща платена сума - резервационна такса за къща № 2 в квартал
1, намиращ се в Р в о Р., Б, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда /10.12.2018 г./ до окончателното изплащане на дълга.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с.Р., ул. Б №, притежаващ разрешение
за постоянно пребиваване №, издадено на от МВР-С, -, с паспорт №, издаден на г. в М,
роден на - г. да заплати на "П.Г.А." ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Р.,
ул. Х.Б. № сумата от 1252.80 лева /хиляда двеста петдесет и два лева и осемдесет стотинки/ -
сторени разноски във въззивното производство.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването й на препис от решението.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6