№ 64
гр. Плевен, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201863 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0256-000397/16.09.2022 г. на НАЧАЛНИК
на РУ-*** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Б. М. Х. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва:
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на
50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като не са надлежно изпълнени законовите изисквания по чл.57
ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, включително – не са установени материалните щети по превозните
средства. Счита, че е в невъзможност да организира защитата си при съобразяване
съдържанието на издаденото Наказателно постановление, което преценява като
незаконосъобразно - и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по
изложените в нея съображения. Допълват, че съставения АУАН не отговаря на изискванията
на ЗАНН, както и че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН, тъй като в НП не са
изложени мотиви относно смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
относно определения размер на наложените административни наказания глоба и лишаване
от право да управлява МПС. Наред с това изтъкват, че жалбоподателят действително е
напуснал процесното местопроизшествие, но едва след уговорка за последваща среща с
другия участник, която последният не изпълнил, а вместо това – сигнализирал органите на
1
полицията, за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Пледират за отмяна на
Наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатски хонорар.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-*** при ОДМВР – ПЛЕВЕН –
представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по
чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност,
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №695435/22.08.2022г. от
страна на И. Т. И. – мл.автоконтрольор при РУ-***, ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на
свидетеля К. Г. К., както и на нарушителя Б. М. Х.. Съставен е за това, че на на 22.08.2022г.
около 14:46 часа, в гр. ***, УЛИЦА „***“, на паркинга пред Болницата в гр. ***, срещу дом
*** управлява лек автомобил „***“ с рег.№***, като при извършена маневра блъска
паркирания лек автомобил „***“ с рег.№ ***, като реализира ПТП с материални щети по
двете ППС – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП; не остава на мястото на ПТП и го напуска –
нарушение по чл.123 ал.1 т.3, б. „в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е
направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от
страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на
актосъставителя правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на Б. М. Х. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по
чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е
съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.8 –
10 от делото/. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП съдържат ясно посочване на
законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени виновно – чл.25 ал.1 и чл.123
ал.1 т.3 б. „в“ ЗДвП, поради което, не е налице претендираното от жалбоподателя,
нарушение на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН. Наред с това,
административнонаказващият орган не дължи обстойно изложение на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, още повече в случаи като настоящия, тъй като
разпоредбата на чл.179 ал.2 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, а наказанията
глоба и лишаване от право на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП, са определени в съответните
законови минимуми, т.е. не е допуснато нарушение /и още по-малко, съществено/ на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН.
От друга страна, Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство все пак са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложената по-горе фактическа обстановка на случая, приета както от страна на
актосъставителя, така и на административнонаказващия орган, се явява недопустимо
схематична и лишена от конкретика. Твърди се настъпване на ПТП, резултат от „ маневра“,
извършена от страна на жалбоподателя, без да е ясно за каква маневра става дума; твърди се
настъпване на щети по двете МПС, без обаче да е ясно в какво се състоят щетите. В този
смисъл, напълно неясно, неконкретизирано е предприетото от страна на нарушителя
поведение, най-общо посочено като „маневра“, неясен е и механизма на твърдяното ПТП,
както и дали такова изобщо е настъпило. Последният въпрос е от категорията на спорните в
2
настоящото производство, като в тази категория попадат и всички факти, и обстоятелства,
касаещи деянието/деянията, за което/които се ангажира административнонаказателната
отговорност: налице ли е деяние, извършено ли е виновно, извършено ли е от
жалбоподателя. В този смисъл Съдът счита, че описанието на нарушението по чл.25 ал.1
ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
е твърде общо и неясно. От друга страна, досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.3, б. „в“
ЗДвП, от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган се сочи, че Х. не е
останал на мястото на произшествието, напуснал го е – което само по себе си, би могло да
съставлява нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“, но не и по чл.123 ал.1 т.3, б. „в“ ЗДвП, както
са приели актосъставителя и административнонаказващия орган. Това е така, защото
последното изисква липса на съгласие между участниците в ПТП относно неговите
обстоятелства, а нито в АУАН, нито – в НП се сочи липсата на такова съгласие. Отделен е
въпроса, че в случая, евентуалното нарушение по чл.123 ал.1 т.3, б. „в“ ЗДвП е поставено в
зависимост от наличие на евентуално нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП, тъй като при
положение, че не е доказано причиняване на ПТП, то отпада и задължението на
„участниците“, при липса на съгласие относно обстоятелствата, да останат на място и да
изчакат пристигането на компетентни служители на МВР. Изложеното дотук разкрива, че
непълноценното описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване в
АУАН и НП, препятства не само упражняването на правото на защита на жалбоподателя, но
и изпълнението на законовите правомощия на Съда в рамките на настоящото производство.
Изводът е, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – по чл.42 ал.1
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, които обуславят незаконосъобразността на издаденото
Наказателно постановление.
Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан
по същество правния спор. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде
отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе
предвид, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, в случая не може да намери приложение, тъй
като не е налице „редовно“ съставен АУАН, по вече изложените правни съображения. От
друга страна, по делото бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите И. Т. И., К. Г. К., Н.Т.К.-Х., Л.В.С. Б. Д. С., обяснения на нарушителя Х..
Показанията на свидетелите И. И. и К. К. – които в качеството на полицейски служители са
посетили процесното местопроизшествие - са изключително общи и неубедителни. Същите
потвърждават, че на място са установили само единия водач – Б. С., след което са
предприели действия по установяване самоличността на другия участник в предполагаемото
ПТП – Б. Х.. И двамата свидетели не са в състояние да опишат механизма на процесното
ПТП и по-конкретно – с какви свои действия /“маневра“/, по какъв начин, жалбоподателят е
предизвикал ПТП; излагат, че са останали с впечатление, че между двамата участници е
воден някакъв разговор, с оглед провеждане на последваща среща, с цел уреждане на
отношенията помежду им, но нищо по-конкретно. За подобна планирана среща, разказва
както самият Х. в своите обяснения, дадени в хода на съдебното следствие, така и
свидетелките К.-Х. и С., а именно – че между двамата участници в ПТП е било постигнато
съгласие да се срещнат в друг ден, за да си оправят евентуалните претенции за материални
щети. На свой ред, в показанията си, св.Б. С. потвърждава, че подобно предложение му е
било направено от страна на Б. Х., обаче С. решил, че не следва да се довери на същото
предложение – „…каза „аз съм…“, там какъв беше, лекар ли? Каза „ела в сряда на
кабинет“ - е, ОК, ама той нито ми представя документ, че е доктор и че работи еди- си -
къде, нито нещо подобно. Аз няма как да повярвам, на това.“. Тук е мястото да бъде
подчертано, че тезата на жалбоподателя за постигната уговорка, за уреждане на
отношенията му със С. в последващ ден, не намира опора в Закона. ЗДвП не предвижда
последващи срещи с цел – уреждане на отношения между двамата водачи – участници в
ПТП, а императивно регламентира задължението им, при положение, че нямат съгласие по
3
обстоятелствата на ПТП – да останат на място и да изчакат пристигането на компетентни
полицейски служители. В този смисъл, от юридическа гледна точка, евентуалните разговори
в очертаната насока – и дори евентуалното постигнато съгласие за последваща среща – не се
ползват с правно значение, а оттук и обясненията на жалбоподателя, и показанията на
свидетелките К.-Х. и С. в очертаната насока, не се ползват с доказателствено значение,
доколкото са концентрирани именно върху посочения кръг въпроси, касаещи евентуална
последваща среща между двамата участници в ПТП. Същественото в случая обаче е това, че
не се събраха достатъчно ясни, убедителни доказателства за настъпването на ПТП, неговия
механизъм, предприетите от страна на Х. действия, довели до същото ПТП. Същевременно,
налице са доказателства в опровержение на самия факт на настъпило ПТП. Така, в своите
обяснения, жалбоподателят твърди, че изобщо не е разбрал, че е имал съприкосновение с
друг лек автомобил; от друга страна, показанията на свидетелките К.-Х. и С., също не
способстват за изясняване на тези въпроси, като специално св.К.-Х. дори отбелязва, че
впоследствие, не е установила никакви щети по л.а. „***“ с рег.№***. Както беше
отбелязано, твърде общия характер на показанията на свидетелите И. и К., също не спомага
за разкриване на обективната истина. Що се отнася до показанията на св.Б. С., специално
във връзка с процесното ПТП, същият разказва, че единствено е усетил леко поклащане на
собствения си автомобил, след което забелязал „…едно много леко ожулване, в задния десен
край на бронята“, както и „Доколкото си спомням, той върна назад, извърши маневра след
това наляво и с минаване покрай моя автомобил ме жулна.“ Така изложените от свидетеля
факти и обстоятелства обаче не намират опора в съставения Протокол за ПТП
№1740648/22.08.2022г. /л.24 от делото/, който се явява и единственото писмено
доказателство, което би могло да способства за разкриване на обективната истин. Следва
обаче да бъде подчертано, че същият Протокол, в своята описателна част е точно толкова
„подробен“ и „ясен“, колкото и съставения по случая АУАН; на практика, в Протокола,
процесното ПТП е описано по същия начин, както и в АУАН. Същевременно, в изготвената
„Схема на ПТП“ е видно движение на управлявания от нарушителя л.а. /“Участник 1“/
успоредно, напред и от лявата страна от паркирания автомобил на Б. С. /Участник 2/, т.е.
при този механизъм на ПТП, няма как да е бил засегнат сочения от С. заден десен край на
бронята на паркирания автомобил. Всичко изложено в настоящия абзац идва да покаже, че
въпреки положените усилия в хода на съдебното следствие, не бяха събрани убедителни
доказателства, щото да се направят фактически изводи относно предприетата от страна на Х.
маневра, дали е настъпило ПТП и какъв е неговия механизъм, както и какви са неговите
щети. На тази основа, не може да се приеме за доказано по убедителен начин нито
извършването от страна на жалбоподателя на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП, нито – на
такова по чл.123 ал.1 т.3, б. „в“ ЗДвП. Ето защо Съдът намира, че освен незаконосъобразно,
издаденото Наказателно постановление се явява и неправилно, тъй като жалбоподателят е
административно наказан за деяния, които не е извършил.
При този изход на делото и при съответно отправено искане от страна на
жалбоподателя, Съдът намира, че на последния следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение пред РС-ПЛЕВЕН. В тази връзка Съдът съобрази, че са
представени доказателства за заплатена сума в размер на 100 лева /л.27 от делото/. Поради
това, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК следва да бъде осъдена ОД на
МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Б. М. Х. ЕГН: ********** сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №1863/2022г. по описа на
РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.3 т.1 и т.2 вр.ал.2 т.1 вр.ал.1 ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 22-0256-000397/16.09.2022 г.
на НАЧАЛНИК на РУ-*** при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Б. М. Х. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение
по чл.25 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б. „в“ ЗДвП.
На основание чл.63д ал.1 ЗАНН вр.чл.143 ал.1 АПК ОСЪЖДА
ОД на МВР-ПЛЕВЕН да заплати на Б. М. Х. ЕГН: ********** сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№1863/2022г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5