Решение по дело №865/2015 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 69
Дата: 18 април 2016 г. (в сила от 10 май 2016 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20152220100865
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е      

 

Гр. Нова Загора, 18.04.2016 г.

                           

В   ИМЕТО     НА      НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на тринадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

Съдебни заседатели:

                                                                      Членове:

 

при секретаря Д.Д.  и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА  гражданско дело № 865 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от С.Г.К., с ЕГН **********,***  срещу К.И.К., с ЕГН **********,***   за прекратяване на сключения помежду им граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен.

В исковата си молба ищцата твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 06.07.1988г. в с.Пет могили, общ. Нова Загора, видно от Удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0005/06.07.1988г.. От брака си към настоящия момент нямат непълнолетни деца. Ищцата твърди, че първоначално след сключване на брака отношенията между съпрузите били нормални, но впоследствие нещата се променили и от около осем години  двамата живеели разделени. Твърди се че ответника не полагал необходимите грижи и внимание към съпругата си както е редно в едно нормално семейство. Твърди се че между двамата съпрузи липсват чувства на общност, взаимност, доверие и дори са прекъснати всякакви контакти между двамата, което прави брачната им връзка формална.  Ищцата счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от съдържанието, което законът влага в това понятие. Моли съда да постанови решение с което да прекрати брака помежду им, като дълбоко и непоколебимо разстроен без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли съда да постанови след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – И..

В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК  ответника не представя отговор по исковата молба.

В с.з. ищцата лично и чрез пълномощника си, поддържа иска за развод по вина на ответника.

В с.з. ответникът, редовно призован – не се явява и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Ищцата и ответника са сключили граждански брак на 06.07.1988г. в с. Пет могили, общ. Нова Загора, обл. Сливен, видно от удостоверение  за граждански брак - дубликат, издадено от Община нова Загора, въз основа на акт за сключен граждански брак № 0005/06.07.1988г. От брака си имат родено едно дете, което към настоящия момент е пълнолетно. След сключването на гражданския брак семейството първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но впоследствие нещата се променили и от около осем години двамата заживеели разделени, като ответникът не живеел с ищцата в домът собственост на нейните родители в гр.Нова Загора. Не полагал съответните грижи и внимание към ищцата, както би се следвало в едно нормално семейство. Поведението на ответника показвало, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона и че няма бъдеще. Между двамата съпрузи липсвали чувства на общност, взаимност, доверие, както и били прекъснати всякакви контакти между двамата, което прави брачната им връзка формална.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата и ответника не са имали нормален семеен живот, като дори когато са живеели в едно жилище, са живеели разделени като съквартиранти, в смисъл не са се интересували взаимно един от друг и всеки е живеел самостоятелен живот. Ответника не полагал никакви грижи за съпругата си и за детето си, като само ищцата се грижела сама за себе си и сама полагала грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск за развод е доказан по основание.  Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите се отдалечили и отчуждили един от друг. Съпрузите са във фактическа раздяла повече от една година и половина, което още повече е довело до тяхното отчуждаване като семейство, с оглед на което съдът намира, че брачната връзка на страните е лишена от предписаното и от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е несъвместимо с целите и функциите на брака, визирани в СК. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Съдът не следва да коментира въпроса относно ползването на семейното жилище, тъй като съобразно разпоредбата на чл.56, ал.1 изр. Първо от СК - При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая липсва такова искане, както от ищцата в исковата молба, така и от ответника.

След прекратяване на брака жената следва да носи предбрачното си фамилно име – И..

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която сумата от 25.00 лв. е внесена от ищцата при завеждане на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод поради дълбокото инепоправимо разстройство сключеният граждански брак между С.Г.К., с ЕГН **********,***  И К.И.К., с ЕГН **********,***, сключен на 06.07.1988г. в с. Пет Могили, общ.Нова Загора, обл. Сливен с Акт за сключен граждански брак № 0005/06.07.1988г.  на Община Нова Загора, обл. Сливен, на основание чл. 49 от СК, БЕЗ ДА СЕ ПРОИЗНАСЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВИНАТА.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената  да носи предбрачното си  фамилно име - И..

ОСЪЖДА К.И.К., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета по сметка на Районен съд - гр. Нова Загора, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет  лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок, считано от съобщаването му на страните  пред Сливенски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: