РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. гр. Хасково, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200563 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. С. Д. от **********, допълнена с Писмено
допълнение от адв. K. K. срещу Наказателно постановление № 24-1253-
001474 от 11.06.2024 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени
административни наказания съответно „глоба” в размер на 3000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В подадената жалба и в депозираното допълнение към
нея се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, като се излагат конкретни
съображения. Първото и основно оплакване се състои в бланкетното, според
жалбоподателя, посочване, че нарушителят извършвал резки рисковани
1
маневри вляво и вдясно, подавал рязко газ и повишавал оборотите на
двигателя, с което превъртал задвижващите колела на автомобила и
преднамерено го извеждал извън контрол, като с тези си действия застрашавал
останалите участници в движението, без актосъставителят, а след това, и
наказващият орган да конкретизира в какво точно се изразявали и защо били
рисковани. От друга страна, правилата за извършване на маневри били
установени в различни от посочените като нарушени разпоредби от Закона за
движението по пътищата, а описание от фактическия състав на нормата на чл.
104б, т. 2 ЗДвП не се съдържали, като се развиват конкретни доводи по всеки
един от пунктовете на твърденията в санкционния акт. Освен липсата на
индивидуализация на деянието, включително от гледна точка, твърденията за
място на неговото извършване, санкционният акт бил и необоснован, поради
което не можело да се приеме, че нарушението било безспорно установено, а
пороците в наказателното постановление, за разлика от тези в процесния
АУАН не можело да бъдат отстранени, предвид правораздавателния характер
на дейността в съдебното производство. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно
постановление. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. K. K. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност и
в подкрепа на искането си за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Началник – група в ОД на МВР
- Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без
уважение, а при условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде приета
за основателна, възразява за прекомерност на направените разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
2
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 23.05.2024 г., свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч., двамата на длъжността
********** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково били на
работа. В около 21:30 часа се движели със служебния автомобил по бул.
„България“ в посока от центъра на ********** към кръстовището с бул.
„Съединение“. При приближаване на кръстовището, според твърденията им,
забелязали движение по ул. „Стара планина“ на лек автомобил марка
**********, за който по – късно установили, че е собственост на Е. Е. Д. от
**********. Направило им впечатление, че при навлизане в кръстовището за
включване наляво в движението по бул. „Съединение“ водачът подал рязко газ,
като чули през отворените прозорец на служебния автомобил повишаване
оборотите на двигателя на превозното средство, вследствие на което имало
превъртане на задвижващите колела и характерно свистене /изсвирване/ на
гумите и на няколко пъти управляваният от него лек автомобил поднесъл и
предизвикал отклонение наляво – надясно в траекторията на движение на
превозното средство. Поради това, решили да го спрат за проверка на водача,
като със служебния автомобил, подали звуков и светлинен сигнал.
Извършването на маневрата и поднасянето на автомобила при завиването
наляво и поемането по бул. „Съединение“ било възприето и от свид. Ж. И. Ж.,
водач на таксиметров автомобил, който имал уговорка с жалбоподателя да го
вземе след като остави собствения на съпругата му лек автомобил и за целта
го последвал от пл. „Спартак“, но на кръстовището с бул. „Съединение“ го
хванал червен светофар. След спирането на превозното средство, в хода на
проверката на свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч. установили самоличността на
водача – Е. С. Д. причината за спирането им, а с оглед констатациите в хода на
проверката, включително и въз основа на изгледан видеозапис от камерите на
кръстовището и след като достигнали до извод, че същият не използва пътя,
отворен за обществен превоз по предназначение за превоз на хора и товари, на
същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид.
Ц. Б. Б., Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, №
1320781 за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение, а
в съответната предвидена за това графа вписал, че няма възражения и на
същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в приложената
3
разписка.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер
на 3000 лева, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И.
И. Ч. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на водача преди и след спирането му.
Така също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за
истинни и в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на
моторното превозно средство, спряно за проверка, като за този факт,
последният всъщност не възразява, имащо отношение към последващия
въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление. По отношение на твърденията за преднамереност,
тази категория с правно значение съставлява извод относно поведението на
лицето, който се гради въз основа на анализ на определени факти в тяхната
взаимовръзка. Този извод, както например и извода за механизма на ПТП,
подлежи сам по себе си на контрол за законосъобразност и в тази част
твърденията в акта за установяване на административно нарушение не
обвързват съда. Не се възприемат показанията на разпитаните свидетели и
относно преценката за създадена опасност, като по този въпрос, съдът ще
изложи тезата си по същество. Съдът дава вяра на показанията и на свид. Ж.
И. Ж. за фактите, за които има преки и непосредствени впечатления, тъй като
не е налице основание да се приеме, че те са дискредитирани откъм
достоверност.
4
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б от Закона за движението по
пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да: т. 1.
oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване; т. 2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. По силата на чл. 175а, ал. 1 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, деянието, за което
на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от
закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето,
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
нарушение лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от
която не се е възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия
извод, че правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност в аспекта да узнае всички факти от
състава на конкретното административно нарушение е обезпечено в
необходимия обем. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, като в
случая са вложени твърдения в достатъчен обем, от които да се извлече
надлежно описание на деянието – кога и къде е извършено и начина, по който
е станало това, като съвсем отделен е въпросът е дали те се установяват от
събраните доказателства. Фактите, намерили обективно проявление са от
значение и при определяне на целта на дееца и преценка наличието на деяние
от субективна страна именно по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а не например по чл. 5,
5
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Твърденията за подаване рязко на газ и повишаване
оборотите на двигателя, водещо до превъртане на задвижващите колела на
МПС, при това на два пъти, сочи и цели да опише преднамереност в
поведението на жалбоподателя да извежда извън контрол моторното превозно
средство, а не до несъобразено с условията на пътя извършване на маневрата,
посочена в съставения АУАН и издаденото НП. Макар да не е използван
изразът „дрифт“, който действително не е легален термин, но е добил широка
употреба, очевидно актоъставителят е целял да опише поведение на водача по
използване на пътя, отворен за обществено ползване не в съответствие с
неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за забавление напр.,
което не е нужно да се сочи изрично, тъй като за целта на дееца се съди от
установените факти, свързани с неговото поведение. А то е описано в
достатъчна степен ясно, за да обезпечи, както правото на защита, така и
възможността за осъществяване на съдебен контрол. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му,
а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от
проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения
акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, но само отчасти - относно факта на движение на процесното моторно
превозно средство и датата, на която това е осъществено, както и че водач на
същото в този момент е бил жалбоподателят Е. С. Д.. Изводите на
контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Хасково в тази част намират необходимата опора в приобщените
доказателствени източници. Въпросът с мястото на извършване на твърдяната
съставомерна деятелност и изискванията на процесуалния закон да се посочи
такова също формално са удовлетворени и се явяват обосновани. Не
съществува необходимост и мястото на извършване на деянието да се
конкретизира в степен по – голяма от тази, която способства да се определи
6
компетентния орган – административен, респ. съдебен при подлагане на
съдебен контрол на санкционния акт и най – вече за гарантиране правото на
защита на санкционираното лице – да разбере за какви факти се цели
ангажирането на отговорността му. По този начин стои въпросът и с
твърденията в какво се изразява самото изпълнително деяние, а след като
веднъж се ангажира с конкретни твърдения относно основните съставомерни
признаци от състава на нарушение, то в тежест на наказващия орган е те да
бъдат установени по необходимия безпротиворечив и категоричен начин. Още
повече, че в случая елементите от обективна страна на състава на нарушение
изискват използване на път, отворен за обществено ползване при
отрицателната предпоставка това да не е в съответствие с неговото
предназначение – за превоз на пътници и товари, което прави от особено
значение точното определяне на този път, или казано по друг начин - на
мястото на извършване на деянието, така също и действията на водача, които
да обективират и обосноват изводите за целта на дееца. В случая,
свидетелските показания, материализирани в изявление на актосъставителя и
обвързващата доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение биха изисквали да се приеме, че процесното
управление на МПС, оттам и процесното използване на път, отворен за
обществено ползване е осъществено с друга различна цел от законовата –
превоз на хора и товари, но те по делото бяха опровергани. Доколкото се касае
за преценка, тя подлежи на ревизиране от съда, а рамките на осъществения
съдебен контрол се установи, че тя не се подкрепя от установените обективни
находки. Действително, и свид. Ж. Ж. сочи в показанията си, че е имало
поднасяне на автомобила, но ако контролните органи бяха подходили по –
обективно и задълбочено при анализа на собствените си възприятия и на
изображенията от видеозаписа, щяха вероятно да достигнат до извода, че
показанията им за навлизане на водача в насрещна лента за движение не се
потвърждават, нито има на поведение на водача, които да обективират
специалната цел по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Липсата на достатъчно внимание и
умение, при предприемане на маневрата завой на ляво, а не както твърди свид.
И. Ч. завой надясно, както и кратковременната загуба на контрол не само не
променят този извод, а го потвърждават, като единствената опасност за
движението е създадена не от санкционирания водач, а от патрулния
автомобил на МВР при извършване на неразрешена маневра завой надясно и
7
навлизане в насрещна лента за движение без съответния светлинен сигнал за
преминаване в специален режим на движение. Необосновани са твърденията
за конкретните действия при управление на моторно превозно средства, които
са осъществени от жалбоподателя, несъвместими с легитимните цели, с които
могат да се ползват пътищата отворени за обществено ползване, поради което
необосновано и в разрез с материалния закон е ангажирана отговорността му
по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗдвП. Извършването на маневрата по начин, целящ
намаляването сцеплението на гумите с настилката, с рязко подаване на газ,
освен че предизвиква кратък или продължителен шум в резултат на
повишаване на оборотите на двигател, води и до преднамерено извеждане на
превозното средство от контрола на водача, а така също и представлява
демонстративно управление на МПС по пътя, което не съответства на целта да
бъде използван по предназначение – за превоз на хора и товари. Нещо, което
по никакъв начина не бе установено съобразно разпределението на
доказателствената тежест в административнонаказателното производство.
Тоест, освен авторството на деянието, не се установява наличието на
субективния елемент при реализиране на отговорността - умисъла, както и
най – вече преднамереността в действията му, създаващи впрочем опасност за
останалите участници в движението, включително пешеходци, определящо за
степента на обществена опасност на деянието, оценена от законодателя при
определяне на вида и размера на предвидените за него санкции. Превратното
тълкуване на фактите при формулиране на административнонаказателното
обвинение и налагане на административната санкция може и следва да бъде
преодоляно в съдебна фаза, чрез осъществявания контрол за
законосъобразност на санкционния акт и ревизирането на извода за допуснато
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП чрез неговата отмяна, като необосновано,
поради недоказаност на нарушението.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като неправилно и необосновано подлежи на отмяна от
съда.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган, респ. издател на електронния фиш, следва
да бъдат възложени разноски за заплащане на възнаграждение на
8
упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че е
сключен договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв.
K. K.. Оттам, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а
съгласно ал. 2, в тези случаи, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. В случая, в съответствие с фактическата и права
сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този тип производства,
при това е приключило в едно съдебно заседание с явяване на адвоката,
поради което, размерът на това адвокатско възнаграждение следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 600
лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *************от 11.06.2024
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение
за адв. K. K. от АК – Хасково за процесуално представителство по АНД №
563/2024 г. по описа на РС – Хасково в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на адв. К. Х. К., адвокат в
АК – Хасково сумата в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение,
определено от съда за процесуално представителство на Е. С. Д., ЕГН:
**********, с адрес: **********, ********** по АНД № 563/2024 г. по описа
на РС - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
9
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
10