Решение по дело №40/2020 на Окръжен съд - Разград

    Р Е Ш Е Н И Е   № …

 

гр. Разград, 03 юли 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Лазар Мичев

    ЧЛЕНОВЕ:  1.  Емил Стоев

                          2. Теодора Нейчева

 

 

Производството е по Глава 21 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимите, защитниците и протест от прокурор от РП Разград против присъда №607/16.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград. 

Постъпила е жалба (вх. №12988/19.12.2019 г. на РС Разград) от подсъдимия С.С.Ш. против присъда №607/13.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград. Оплакванията са, че съдът не е взел предвид представените доказателства от назначения му защитник, че не е извършил престъпление по чл. 157 НК. Искането е да бъде оправдан, тъй като няма доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият Ш. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление. Твърди, че няма свидетел, който да каже, че са псували, че са посягали на полицаите. Твърди, че се е скарал и сбил с другия подсъдим.

 

Постъпила е жалба (вх. №13203/30.12.2019 г. на РС Разград) от защитника на подсъдимия С.С.Ш. – адв. Н.. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуални правила и необосновА..

Според защитата приетата фактическа обстановка не съответства на събраните доказателства. Не е извършено пълно и всестранно изследване на събраните доказателства, не са обсъдени противоречията между доказателствата, избирателно са възприети само доказателства подкрепящи обвинението, налице е грешка при формиране на вътрешното убеждение. Искането е да се отмени присъдата върне делото за ново разглеждане и алтернативно да се отмени и постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът на подс. Ш. - адв. Н. завява, че присъдата в осъдителната част е незаконосъобразна, необосновА., постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника не са налице безспорни и несъмнени доказателства, че Ш. е извършил престъпленията. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 325 НК намира, че са касае за деяние по УБДХ, а не за престъпление. Според адв. Н. няма свидетели, които да са очевидци на действията на подзащитния й, нито такива, които са били възмутени от тези действия. Имало е между подсъдимите сбиване и обиди, но тези действия не са стА.ли достояние на обществеността и са имали за цел да решат възникнали проблеми във връзка с кафемашината, а не за да демонстрират явно неуважение към обществото. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 2 заявявам намира, че не е доказано по категоричен начин, че Ш. е извършил действия на полово удовлетворяване с лице от същия пол и няма доказателства за употреба на сила и заплашване. Според защитата пострадалия К. А. заявява, че никой нито го е заплашвал, нито го е удрял. Адв. Н. излага доводи, че А. е заинтересован свидетел и показанията му са в противоречие с остА.лия доказателствен материал. Защитата се позовава и на противоречия в показанията на св. К. А., тъй като е твърдял, че навън е било тъмно и нищо не виждал, а същевременно описва половия орган на Ш.. Описанието, дадено от свидетеля А. на половия орган на подс. Ш., според адв. Н., не съответства на установеното от вещото лице Горанов, според изявлението му в съдебно заседание от 17.07.2019 г. Излагат се доводи, че съдът е дал вяра на показанията на свидетел, които са в противоречие със заключението на вещото лице, без да изложи съображенията си за това, съответно фактически липсват мотиви и това предпоставя отмяна на осъдителната присъда. Сочи се, че не са обсъдени всички релевантни факти, не са обсъдени възраженията на подсъдимите, което е също основания за отмяна на присъдата. Искането на защитника е съдът да отмени присъдата и постанови оправдателна, а ако счита, че са налице основания, да върне делото за ново разглеждане.

Постъпила е жалба от подсъдимия С.Р.М. (вх. №13099/23.12.2019 г. на РС Разград) против присъда №607/13.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград. Оплакванията са, че обвинението за престъпление по чл. 325 НК не е доказано. Според подс. С. от показанията на св. Г. се установява, че когато полицаите са разпоредили да спрат да се бият, С. го „налагал“ по лицето и главата. Освен това не чувал с едното и ухо и чул кога полицаите са дошли. Според подс. М. той се опитал да се предпази и защити от пияния С.Ш.. Заявява, че не знае за какво е обвинен. Моли съда да вземе предвид и влошеното му здравословно състояние, възрастта му, продължителния период, в който е задържан.

Искането е да бъде намалено наложеното наказание.

 

В съдебно заседание подсъдимият М. заявява, че не е отправял обиди към полицаите и нито един от тях не сочи, че е псувал. Иска да бъде оправдан.

 

Постъпила е жалба (вх. №13050/20.12.2019 г. на РС Разград) от защитника на подсъдимия С.Р.М. – адв. Й. против присъда №607/13.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, необосновА. и явно несправедлива. Според защитника не се установява от доказателствата М. да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, засягащи норми на нравствеността. Пререканията е обидите между двамата подсъдими не са стА.ли достояние на обществеността и не са възмутили гражданите. Поведението на подсъдимите може да се квалифицира като нарушение по УБДХ, но не осъществява признаците на състава по чл. 325 НК.

Искането е да се отмени присъдата и постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия М. - адв. Й. излага становище, че правилно РзРС е оправдал подсъдимия, тъй като реално не е предприел никакво действие спрямо пострадалия А. и няма действия от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 157, ал. 1 от НК. Няма упражняване на сила или отправяне на заплахи. Счита, че обвинението за престъпление по чл. 325 НК е недоказано. Според защитника не се установяват, извършени от М., непристойни действия, нито такива, които нарушават важни държавни обществени или лични интересни. Хулиганството се извършва към 21 ч., в тъмната част на денонощието и по това време няма движение на автобуси, както и на граждани по улицата. Действията на подсъдимите на са стА.ли достояние на обществеността и няма възмутени от държанието им граждани. Извършеното, според адв. Й., трябва да бъде квалифицирано по УБДХ, но не и като престъпление по чл. 325 от НК. Моли съда да оправдае М. по повдигнатите обвинения.

 

Постъпил е протест (вх. №12983/19.12.2019 г. на РС Разград) от прокурор от Районна прокуратура Разград против присъда №607/13.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта, с която подс. М. е признат за невиновен за престъплението по чл. 157, ал. 1, пр. 2 НК и в частта с която подс. Ш. е признат за невиновен за това, че е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с подс. М..

Искането е да се отмени присъдата в оправдателната част и постанови нова, с която подс. М. да бъде признат за виновен за това, че е извършил престъплението и да му се наложи предвиденото в закона наказание, а подс. Ш. да бъде признат за виновен за това, че е е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с подс. М..

В допълнителни съображения се сочи, че съдът в разрез със събраните доказателства е приел за установено, че подс. М. преустановил действията си след като пострадалия А. казал: „Какво си позволявате“. Според прокурора действията, извършени от подс. М. сочат желанието му да осъществи полово сношение с пострадалия и е установено че двамата подсъдими са извършили опит за полов сношение със св. А., като са употребили сила и заплашване, а опита остА.л недовършен по независещи от тях причини.

Искането е за отмяна на присъдата в атакувА.та част и постановяване на нова, с която М. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, а подс. Ш. да бъде признат за виновен за това, че е извършил престъплението в съучастие, като съизвършител с подс. М.. 

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и намира жалбите за неоснователни. Счита за установено, че С.М. е седнал до пострадалия А. и започнал да опипва същия в областта на лявото му бедро и тези негови действия сочат за желанието му да извърши действие на полово удовлетворение и предлага да бъде осъден. Заявява, че многократно е разпитван пострадалият и са изяснени фактите по самото посещение.

 

В жалбите и протеста няма направени доказателствени искания.

 

Преписи от жалбите и протеста са връчени на страните и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

 

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

 

Въззивните жалби са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица, които имат право на жалба.

 

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право да атакува присъдата, съгласно чл. 318, ал. 2 НПК.  

 

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.С.Ш. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с начално образование, безработен, неженен, осъждан (справка за съдимост рег. №1022/03.10.2018 г. на л. 49-56 от ДП). Подсъдимият Ш. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления. Осъждан е за престъпления срещу собствеността, половата неприкосновеност. Последното осъждане е по присъда №50/07.02.2018 г. по нохд №58/2018 г. РС Разград за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК с наказание 9 месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият С.Р.М. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, със средно образование, безработен, неженен, осъждан (справка за съдимост рег. №1021/03.10.2018 г. на л. 13-26 от ДП). Подсъдимият М. е осъждан за престъпления срещу половата неприкосновеност, телесната неприкосновеност, многократно за престъпления по чл. 325 НК. Изтърпявал е наказание лишаване от свобода. Последното осъждане е по споразумение от 14.05.2016 г. по нохд №419/2016 г. на РС Разград за престъпление по чл. 325, ал. 4 НК и чл. 144, ал. 3 НК с наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.

 

Двамата подсъдими се познавали от времето, когато изтърпявали наказание в затвора.

Подсъдимият М. живеел във вила в местността „Обзор“, в землището на гр. Разград.

В същата местност, в землището на гр. Разград, на около 300-400 метра от вилата, в която живеел подс. М., се намирала вила, в която живеели св. А. Х. Д. и непълнолетните й внуци - св. К. А. и св. В. А., на 16 години. Подсъдимите познавали живущите във вилата - Ш., тъй като по това време племенникът му св. С. Ш. съжителствал със сестрата на св. К. А. - св. А. А.а, М. като съседи.

 

След освобождаване от затвора, на 28.09.2018 г., подс. Ш. отишъл при подс. М. и отседнал при него. На 30.09.2019 г. подс. Ш. ***. На 01.10.2018 г. вечерта, подс. Ш. *** във вилата на подс. М. и двамата пили алкохол - ракия и бира. Подс. Ш. взел ракията от съсед на подс. М. – В..

По предложение на подс. Ш. решили да отидат до племенника му. Вече се било стъмнило. Двамата подсъдими излезли от вилата и тръгнали, като осветявали пътя с прожектор. Ш. и М. вървели пеша и стигнали до вила с № 313, в която живеели св. А. Х. Д. и непълнолетните й внуци - св. К. А. и св. В. А., на 16 години. Във вилата нямало ток. Било неосветено и тъмно и около нея.

Подсъдимият Ш. познавал вилата и обитателите й, тъй като по това време племенникът му св. С. Ш. съжителствал със св. А. А.а /сестра на свидетелите К. и В. А.и/. Подсъдимият М. също ги познавал като негови съседи.

По това време, около 20.30 ч., във вилата бил само св. К. А., който спял върху разтегателен диван в едната стая.

Двамата подсъдими влезли във вилата през незаключената входна врата, а след това и в стаята, в която спял св. К. А.. А. се събудил от светлината на фенера. Заслепен от светлината, предположил че силуетите, които вижда в стаята, са на баба му и на брат му и се обърнал към подс. Ш., който държал фенера и се приближавал към него, с думите: “Бабо, махни тази светлина“. Св. К. А. успял да види лицето на подс. Ш., когото разпознал. Подс. Ш. му казал: „Скъпа аз съм“. А. много се уплашил, тъй като чувал, че подсъдимият изнасилвал момичета и казал да се махат от къщата. СтА.л от леглото си, за да потърси свещи, защото във вилата нямало ток. Той не открил свещи и седнал на намиращото се в стаята легло. Подсъдимият Ш. оставил фенера върху маса, намираща се в близост до двете легла. На светлината на фенера св. А. успял да разпознае и подс. М., когото познавал и знаел, че живее в съседна вила. Подс. Ш. отишъл при св. А. и седнал на леглото до него. А. бил облечен с тениска и обут с къси панталонки. Ш. седнал до св. А. и започнал да го опипва по дясното бедро и да пъха ръката си под панталонките му. Св. К. А. изпитал страх, безпомощност и погнуса от действията на подсъдимия Ш., дърпал се и се съпротивлявал. А. искал да стане, за да се преоблече, но подс. Ш. го хвА.л силно за ръката, дръпнал го и казал: „Седни“. Ш. казал: „Не, тази вечер ще си моя и ще пием“. Опитал да целуне св. К. А. по устните, стиснал го силно с ръка за челюстта, стиснал му устните и го целунал по устата. А. отново започнал да се дърпа назад, за да избегне целувките и докосванията на подс. Ш.. Ш. стА.л от леглото и след това подс. М. се преместил от другото легло, откъдето ги наблюдавал и седнал на леглото, от лявата стрА. на св. А. и също започнал да опипва А. по левия крак, като движел ръката си в областта на бедрото му. При това негово действие св. К. А. му казал да престане, подсъдимият М. спрял, стА.л и се върнал на другото легло. Междувременно дошъл подс. Ш. и започнал да псува на турски език подс. М., казвайки „сикиджан“ или нещо подобно, започнали да се бият, Ш. взел нож от масата, допрял го до гърлото на подс. М.. Св. А. започнал да вика: „Песни ножа. Какво е това нещо. Махнете се от къщата“. Подс. Ш. оставил ножа, а св. А. успял незабелязано от тях да отиде в съседната стая. А. облякъл дрехите, които намерил в тъмното, сетил се, че мобилният му телефон остА.л под възглавницата в стаята, където били подсъдимите и се върнал за него. Успял да вземе телефона, но бил забелязан от подсъдимите. Св. А. казал, че иска да отиде до тоалетната, и подс. Ш. казал, че ще отиде с него. Двамата излезли на двора. Навън валял дъжд и било студено. Св. А. обяснил, че го е срам да ходи до тоалетна пред него и подсъдимият се съгласил, но му казал: “Тази вечер ще се ебем. Дай да ти покажа пениса си“, след което свалил панталона и св. А. видял половият член на подсъдимия, който имал необичаен вид. Ш. накарал А. да го опипва по половия член, при което Ш. се възбудил, след което се обърнал леко настрани, според св. А. „да пикае“ като си държал половия член. Използвайки този момент, А. побягнал към съседна изоставена вила, бягал известно време, без да спира,  а като спрял, повърнал от погнуса. Около 20.50 ч. свидетелят позвънил на ЕЕН 112 и съобщил, че се опитали да го изнасилят, след които отишъл до дома на Ф. И. С. - сестра на подс. Ш., на която разказал какво е направил брат й. След това тръгнал към ЖК “Орел“, където баба му - св. А. Д., била на гости на техни роднини, защото се страхувал да се върне във вилата.

Междувременно брат му - св. В. А., му позвънил и св. К. А. разказал какво се е случило и му казал да отиде на адреса на роднините им в ЖК “Орел“. Малко по-късно свидетелите К. А. и В. А. се срещнали в ЖК “Орел“. Св. К. А., който още бил уплашен и неспокоен разказал за извършеното от подсъдимите, след което, около 22 ч., св. В. А. позвънил на ЕЕН 112, на който двамата подали сигнал за извършеното.

След като св. К. А. успял да избяга от вилата, двамата подсъдими също я напуснали и тръгнали пеша в посока към Автогарата.

Свидетелите Д. и Н. - служители в сектор „ПП“ при ОД МВР-Разград, били назначени наряд за времето от 20 ч. на 01.10.2018 г. до 08 ч. на 02.10.2018 г. Около 21 ч. на 01.10.2018 г. те се намирали със служебния си автомобил на бул.“Априлско въстание“ в гр. Разград, до фирма „Златекс“, където били уведомени от мъж, чиято самоличност не е установена, управляващ автомобил, че двама мъже се бият на моста до Автогарата, като от главата на единият течала кръв. Двамата полицейски служители незабавно се отправили към посоченото място. Те установили подсъдимите С.С.Ш. и С.Р.М., които се биели и псували на ул.“Сава Катрафилов“, в близост до оградата на Автогара - Разград. Двамата били във видимо нетрезво състояние и имали кръв по лицата. Полицейските служители слезли от служебният си автомобил и се приближили до двамата подсъдими. Същите били облечени с полицейски униформи, върху които имали поставени светлоотразителни елечета. Подсъдимите продължили да се бият и да се псуват. Тогава полицейските служители извикали последователно: “Полиция! Спрете боя!“, но подс. Ш. и подс. М. не изпълнили разпорежданията им, което наложило полицейските служители да застА.т между двамата, като св. Д. тръгнал да усмирява подс. Ш., а св. Н. хвА.л  - подс. М.. Подсъдимите не се подчинили на служителите на МВР, викали: „Какви сте вие?“, “Долни кучета!“,“Кучета мръсни!“, “Кои сте вие,че да ни бутате?“, псували ги: „Майка ви да еба“. През цялото време след пристигането на полицейските служители, двамата подсъдими продължили да буйстват, да ръкомахат с ръце и крака, псували и крещели, продължавали да опитват са си нА.сят удари и един на друг и не изпълнявали разпорежданията на полицейските служители. Поведението на подсъдимите наложило служителите на МВР да поискат съдействие от дежурния в ОД МВР. Служителите на МВР успели да повалят подсъдимите на земята и се опитвали да ги задържат, но те продължавали да буйстват, да псуват да се опитват да се изправят. Около 21.20 ч., за съдействие, били изпратени свидетелите Г. В. Г. и Н. И. И., служители на РУ МВР-Разград. След пристигането им подсъдимите продължавали да се подчиняват, да псуват, да отправят закани и един към друг и към служителите на МВР. Четиримата полицейски служители използвали физическа сила и помощни средства, за да преустановят поведението на подсъдимите.  Подсъдимите и след поставяне на белезници на ръцете им, продължили да буйстват, да отправят псувни един към друг и към полицейските служители. Те били транспортирани с полицейски автомобил до сградата на РУ МВР-Разград. Св. Г. седнал между тях на задната седалка на автомобила, за да предотвратява буйство в автомобила. По време на пътуването подсъдимите продължавали да се псуват. В сградата на РУ МВР-Разград, въпреки отправени към тях разпореждания от стрА. на св. И. и св. Г., подс. Ш. продължавал да отправя закани към подс. М., а последният продължавал да го дразни.

Със заповеди за задържане от 01.10.2018 г. подс. Ш. и подс. М. били задържани.

От действията на подс. Ш. св. К. А. получил оток с кръгловата форма близо до десният устен ъгъл с диаметър 1.5 - 2 см. и бледосинкаво кръвонасядане в областта на дясната гривнена става по дланната й повърхност. Тези увреждани били установени и при прегледа му от вещото лице. Съгласно назначената СМЕ са причинили на пострадалия болка и страдание.

Видно от заключението по СПЕ у К. А., след изключително стресогенно събитие, се наблюдават типичния за остра стресова реакция - субективен дистрес и емоционална дисфункция. К. А. е могъл правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и събитията, които имат значение по делото, т.е. да дава достоверни показания за тях. При него няма нито интелектуални, нито мисловни или волеви базисни отклонения. Психологическото изследване не установява наличие на склонност у личността да преувеличава и преиначава истината. Предвид индивидуалните /личностови/, възрастовите и социални особености на личността заплахите са се преживели като реална застрашаваща сигурността му ситуация.

При извършеното освидетелстване на подс. Ш.,       отразено в изготвената СМЕ, е установено, че размерът на половият му орган е доста увеличен под главичката, до около 1,5 см. от основата. Увеличението при нееректирал полов член е предимно по дебелина. По данни на С.Ш. през 1990 г., по време на редовната му военна служба, по негово желание, му бил инжектиран подкожно разтопен на водна баня течен боров вазелин. Предназначението на това вещество, инжектирано подкожно на половия му орган, е за да бъде увеличен размерът му по обем (дебелина и дължина), особено при ерекция.

В резултат от сбиването между подсъдимите, те си причинили увреждания. В резултат на нанесените удари, от С.С.Ш. на 01.10.2018 г., С.Р.М. е получил: повърхностна разкъсно-контузна рА. в лявата челно слепоочна област на главата с оток на меките тъкани около нея, оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане на лява ушна мида - предната й повърхност, рА. от ухапване по пети пръст на дясната ръка. Те са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В резултат на нанесените удари, от С.Р.М. на 01.10.2018 г., с юмруци и ритници, С.С.Ш. е получил: малка повърхностна разкъсно-контузна рА. по гръбната повърхност на лявата гривнена става, охлузване по гръбната повърхност на лявата длан. Лек оток на гърба на носа. Силни палпаторни и спонтанни болки по дясната раменница в горната й трета. Същите са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

ОписА.та фактическа обстановка е приета за установена въз основа на А.лиза на всички събрани доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства, сред които – справка за длъжностното качество на Н., Д., И., Г. (л. 69, т. 2 от ДП),  длъжностни характеристики (л. 70 и сл. от т. 2 от ДП), ежедневна ведомост за назначаване на наряда на 20.09.2018 г. - 02.10.2018 г. (л. 76, л. 77, т. 2 от ДП), месечен график (л. 78, т. 2 от ДП), седмичен график (л. 81, т.2 от ДП), ежедневна ведомост (л. 82, т. 2 от ДП), справки за съдимост (л. 13, л. 49 от т. 1 от ДП), заключения по назначените експертизи, протоколи за оглед, веществените доказателства.

Показанията на свидетелите, според съдебния състав, са достоверни логични, взаимно подкрепящи се.

Извършеното от подсъдимите, във вилата, обитавА. от св. А. Х. Д. и непълнолетните й тогава внуци - св. К. А. и св. В. А., се установява въз основа на показанията на св. К. А. (л. 249, с.з. на 17.07.2019 г.) и съответстващите им показания на свидетелите В. А. (л. 430, с.з. на 07.10.2019 г.), А. Д. (л. 243, с.з. на 17.07.2019 г.), С. Ш. (л. 481, с.з. на18.11.2019 г.), А. А.а (л. 483, с.з. на 18.11.2019 г.), П. (л. 182, с.з. на 12.06.2019 г.), Н. (л. 185, с.з. на 12.06.2019 г.).

Безспорно е установено и извършеното от подсъдимите на моста до Автогарата в гр. Разград. Полицейските служители – св. Н. (л. 185, с.з. на 12.06.2019 г.), св. Д. (л. 188, с.з. на 12.06.2019 г.), св. И. (л. л. 192, с.з. на 12.06.2019 г.), св. Г. (л. 194, с.з. на 12.06.2019 г.) дават ясни, достоверни, изчерпателни показания и въз основа на тях могат да се направят безспорни изводи за извършеното от подсъдимите.

В противоречие със събраните доказателства са само обясненията на подсъдимите.

Подс. Ш. е дал обяснения в съдебно заседание на 17.07.2019 г. (л. 248) и в съдебно заседание на 18.11.2019 г. (л. 486 и л. 493). Твърди, че влязъл с подс. М., през нощта, със запален фенер във вилата, в която бил К. и му казал да отидат да видят малката. Видял, че К. А. е уплашен. Излезли навън и А. изчезнал. След това с подс. М. тръгнали към автогарата, взели си кафе, играл кючек на моста. След това дошли двама цивилни полицаи и ги закарали в полицията. В следващи обяснения твърди, че със С. се ударили 2-3 пъти, псували се и дошла двама полицаи с патрулка и им казали да спрат.

Подс. М. е дал обяснения в съдебно заседание на 18.11.2019 г. (л. 494.). Твърди, че влязъл с подс. Ш., който носел негов прожектор, във вилата, в която бил К.. С.Ш. отишъл при К. и говорили дълго. Видял, че К. е уплашен. Не си спомнял дали Ш. и А. са излизали от стаята. След това Ш. казал, че ще тръгват. Тръгнали с Ш. в посока автогарата. Спрели до автомат за кафе и Ш. започнал да го псува, а той го ударил и се сбили. Малко се скарали. Дошъл патрула и ги закарали в РУ.

Обясненията на подсъдимите са защитна теза и се опровергават от показанията на свидетелите. Подсъдимите не отричат, че са влезли през нощта във вилата и присъствието си в стаята, в която бил св. К. А., както и че бил уплашен и внезапно напуснал жилището си, но от обясненията ми не може да се изведе логически издържано и житейски правдиво обяснения нито за тяхното посещение през нощта при А., нито за неговото поведение - да е уплашен, да напусне вилата през нощта. Обясненията им в частта относно извършените деяния, квалифицирани като престъпление по чл. 325 НК също се опровергава от показанията на полицейските служители, явили са местопроизшествието. Показанията им са правдиви, съответстват си, взаимно се допълват и няма основание да се поставя под съмнение достоверността им. Необосновано е и няма подкрепа в доказателствата, твърдението на подсъдимия Ш., че е налице недобросъвестно поведение спрямо него от стрА. на всички свидетели по делото, че те твърдят неистини.

Обясненията на подсъдимите са противоречиви, непоследователни и целят оневиняването им. Съдът счита обясненията на подсъдимите за недостоверни.

Установената от състава на ОС Разград фактическа обстановка съответства в основните факти от предмета на доказване с установеното от първоинстанционният съд.

На 01.10.2018 г. подс. Ш. в местността „Обзор“, находяща се в землището на гр. Разград е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - К. Р. А., на 17 години, от гр. Разград, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е остА.ло недовършено по независещи от дееца причини, с което е осъществил от обективна и субективна стрА. състава на престъплението по чл. 157, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.

Безспорно са установени конкретните действия извършени от подс. Ш. – влязъл през нощта в стаята, която обитавал св. А., насочил прожектор към очите му, стискал силно ръката му и го дърпал, разпоредил му да седне, опипвал го, стискал лицето му и правел опити насилствено да го целуне. След това навън Ш. накарал А. да пипа половия му орган и да движи ръката си, целейки по този начин да се възбуди и получи оргазъм. По несъмнен начин се установява, че подс. Ш. е извършил действия на полово удовлетворение с К. А., употребявайки за това сила и заплашване, като деянието е остА.ло недовършено по независещи от него причини.

Тъй като действията на полово удовлетворение са извършени с лице от същия пол, като е употребена сила и заплашване, осъществяват състава на престъпление по чл. 157, ал. 1 НК. Престъплението е остА.ло недовършено, поради бягството на А..

Интензитета на принудата и заплахата са били достатъчни, за да сломят съпротивата на А. и с оглед това, че свидетеля знаел, че подсъдимият Ш. е бил в затвора и чувал, че е изнасилвал жени. А. ясно е заявил нежеланието си да има каквито и да е отношения с подсъдимите и е опитал да се съпротивлява на Ш..

Подсъдимият Ш. е извършил престъплението при пряк умисъл. Съзнавал е, че употребява заплаха  и насилие, с цел да осъществи действия на полово удовлетворение с лице от същия пол, което не е съгласно и оказва съпротива. Ш. е съзнавал противообществения характер на действията си и е целял настъпването на престъпния резултат.

Не се установява от доказателствата по делото да е осъществен опит към полово сношение, а към действия на полово удовлетворение – опипване, стимулиране на половия член, за да достигне оргазъм. Не се установяват предприети действия по проникване, което би съставлявало полово сношение. Заявеното от подсъдимия Ш. „Тази вечер ще се ебем“ не е достатъчно, за да се приеме, че действията му са насочени към полово сношение.

Поради това законосъобразно първоинстанционният съд го е признал за виновен за престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и оправдал за опит за престъпно проникване по чл. 157, ал. 1, пр. 1 от НК.

Наложеното наказание е 4 години лишаване от свобода. То е под средния размер на предвиденото в закона. Обосновано първоинстанционният съд е отчел, съгласно чл. 18, ал. 2 НК, степента на осъществяване на намерението и влошеното здравословно състояние като единствени смекчаващи обстоятелства. Няма основание за намаляване на наказанието. То е нужно за постигане на целите на наказание по чл. 36 НК. Ш. е със значителна обществена опасност, проявява престъпна упоритост и въздействието следва да е с нужната интензивност, както за окаже възпиращо въздействие спрямо него и да му се отнеме да върши други престъпления, така и за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Наказанието е законосъобразно определено. Отчетени са степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и остА.лите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Не се установява от събраните доказателства подс. М. да е извършил опит за полово сношение с лице от същия пол - К. Р. А., като е употребил за това сила и заплашване и опитът е остА.л недовършен по независещи от дееца причини. От показанията на св. А. се установява, че подс. М., след като подс. Ш. се отдалечил за момент в стаята, седнал до него и започнал да опипва А. по левия крак, но след като свидетеля казал да го остави, подс. М. се е отдръпнал и не е предприел други действия спрямо пострадалия.

Поради това законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е признал подс. М. за невинен и оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 157, ал. 1 от НК.  

 

На 01.10.2018 г., в гр.Разград, подс. Ш. и подс. М. са извършили непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото и към личността на гражданите, изразяващи се в буйство, невъзпитаност, отправяне на обидни думи “Долни кучета!“,“Кучета мръсни!“, “Кои сте вие,че да ни бутате?“ и псувни „Майка ви ще еба!“ към полицейските служители Д. и Н. - служители на ОД МВР - Разград и И. и Г. - служители на РУ МВР Разград, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, отказали да изпълнят техните разпореждания да преустановят нА.сянето на удари помежду си и отправянето на псувни и закани един към друг, оказали физическа съпротива срещу тях, чрез дърпане и блъскане, с това осъществили състав на престъплението по чл. 325, ал. 5, във вр. с ал. 2, във във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като деянието представлява опасен рецидив, с оглед предходните осъждания на подсъдимите и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – служители на МВР и се отличава с изключителна дързост и цинизъм.

С оглед предходните осъждания, престъплението по чл. 325 НК е извършено от подсъдимите, след като са били осъждани за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, както и са били осъждани два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, съответно представлява опасен рецидив по чл. 29 НК.

Непристойните действия са извършени на публично място - близо до Автогара Разград, в тъмната част от денонощието, било е възприето от преминаващи лица, които не са установени и издирени в хода на наказателното производство, но впечатленията им от стА.лото се установяват от показанията на служителите на МВР и обясненията на подъсдимите, които твърдят, че са им направили забележки живеещи в блоковете лица. Освен това безспорно са възприети от служителите на МВР. Поведението на подсъдимите е  предизвикало страх сред гражданите, възмущение сред служителите на МВР и представлява пренебрежение към установените правила, нарушение на добрите нрави,  грубо нарушава обществения ред и общоприетите правила за поведение в обществото, изразява пренебрежение към честта и достойнството на полицейски служители, изпълняващи служебни задължения. Налице е квалификацията изключителен цинизъм и дързост, както с оглед отправените нагли и безсрамни обидни думи и псувни, така и с оглед продължителността и интензитета на действията на подсъдимите,  които са особено нагли и безсрамни, в груба степен засягат личността на полицейските служители, упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към общественият ред.

От субективна стрА. престъплението е извършено при пряк умисъл и при общност на умисъла между двамата подсъдими. Двамата са съзнавали противообщественият характер, демонстрирали са явно неуважение към обществото, чувство за безнаказаност, пренебрежение към общоприетите норми на поведение и интересите на обществото.    

Определеното наказание – 2 години лишаване от свобода е значително под средния размер и е съответно на извършеното. Няма основание за намаляването и е достатъчно снизходително, с оглед продължителността и интензитета на действията на подсъдимите и съдебното им минало, което значително надхвърля изискванията на закона, за да осъществява опасен рецидив по чл. 29 НК.

По протеста.

Протестът е неоснователен. От събраните доказателства не се установява подс. М. да е извършил престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 1 и или пр. 2 НК. Действията, извършени от М. са преустановени след изразено противопоставяне от св. К. А., съгласно категоричните му показания и не може да се приеме, че еднократно опипване по бедрото, без да се установява употреба на сила или заплаха осъществява състав на престъплението в което е обвинен.

 По жалбата на подс. Ш..

Жалбата е неоснователна. От събраните доказателства безспорно се установява, че извършил престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Защитникът акцентира на даденото описание от св. К. А. на половия орган на подс. Ш., като намира, че то не съответства на установеното при СМЕ и не било възможно свидетеля да възприеме състоянието на половия член на подсъдимия защото било тъмно навън. Съдът намира, че показанията на св. А. са ясни, конкретни и съответни на установената от вещото лице особеност на половия член на подс. Ш.. Точно в каква част на половия член е удебелението и на какво разстояние от основата е информация, която не може да се очаква да е възприета от пострадалия, с оглед състоянието в което се е намирал, според показанията му – уплах, погнуса, желание да избяга. Съдът намира, че в хода на наказателното производство са събрани възможните доказателства и че безспорно е установено, че Ш. е извършил престъпление по чл. 157, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Противоречия по съществените факти не са налице нито в показанията на св. А., дадени в различните стадии на наказателното производство, нито между неговите показания и остА.лите свидетели. Противоречия са налице само с обясненията на подсъдимия, които са непълни, непоследователни и приети от съда за недостоверни по посочените вече съображения. Последователно св. А. и пред близките си, и пред ЕЕН 112, и пред служителите на МВР, както и след това при разпитите в хода на наказателното производство ясно декларира несъгласието си и противопоставянето си на извършеното от подс. Ш., ясно описва действията му. Показанията са съответни и на установените телесни увреждания по дясната гривнена става на ръката и в областта на десния устен ъгъл.

По отношение на обвинението за престъпление по чл. 325 НК защитата счита, че са касае за деяние по УБДХ, че няма свидетели, които да са очевидци на действията на подзащитния.

Съдебният състав намира това за несъответно на събраните доказателства. Действията на двамата подсъдими са възприети, освен от неустановени граждани, посочени в свидетелските показания, а и в обясненията на подсъдимите, от служителите на МВР. Тяхното длъжностно качество и задължението ми да предотвратяват и да се противопоставят на нарушения на обществения ред, не изключва възможността да са лица възприели непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, да се възмутят от поведението на подсъдимите, което личи и в показанията им.

Според съдебният състав при наглите, брутални и продължителни действия, извършени от подсъдимите, е налице грубо нарушаване на обществения ред, проявено е явно неуважение към обществото с продължителността на оскърбленията, побоя между двамата, блъскането на служителите на МВР. Дори да се приеме, че конфликта между тях и причинените телесни повреди са извършени по лични мотиви, то с оглед това, че са извършени публично, в присъствието на хора, че грубо нарушават обществения ред, следва да се приеме, че изразяват умисъл на подсъдимите да изразят явно неуважение към другите граждани, пренебрежение към служителите на МВР и са хулиганство. С оглед длъжностното качество на служителите на МВР е налице и съпротива срещу орган на власт.

 

По жалбата на подс. М..

Жалбата е неоснователна.

 

Подс. М. в оплакванията си твърди, че другият подсъдим го „налагал“ по лицето и главата и той се опитал да се предпази и защити от пияния С.Ш.. Изтъква, че не чувал с едното и ухо и не чул кога полицаите са дошли. Според подс. М.. Моли съда да вземе предвид и влошеното му здравословно състояние, възрастта му, продължителния период, в който е задържан.

Защитника на подсъдимия намира, че не се установява от доказателствата М. да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, засягащи норми на нравствеността, а пререканията и обидите между двамата подсъдими не са стА.ли достояние на обществеността и не са възмутили гражданите.

Според съдебният състав независимо, че в един момент подсъдимият М. е понесъл удари от подс. Ш., това не изключва виновността му за престъплението по чл. 325 НК. От показанията на служителите на МВР ясно се установяват действията, извършени и от двамата подсъдими. Подс. М. не оспорва, че е участвал в сбиване с подс. Ш.. Дори в обясненията си твърди, че първи го е ударил, след като Ш. го напсувал. Поведението му – побой, викове, обиди, псувни, неподчинение на разпорежданията на служителите на МВР, продължителността на действията му, които на се преустановени до идването на втория екип на МВР сочат, че е налице грубо нарушаване на обществения ред. Наглите, брутални и продължителни действия, сочат че е налице изключителен цинизъм и дързост, проявено е грубо и явно неуважение към обществото.

Действията на подс. М. са възприети както от служителите на МВР, така и от други граждани, чиято самоличност не е установено в хода на наказателното производство.

Съдебният състав намира, че извършеното от подс. М., в съизвършителство с подс. Ш., осъществява състава на престъплението по чл. 325, ал. 5 НК. Действията са извършени публично, в присъствието на хора, грубо нарушават обществения ред, изразяват умисъл на подсъдимите да изразят явно неуважение към другите граждани, пренебрежение към служителите на МВР и представляват хулиганство по чл. 325 НК, а не адм.нарушение по УБДХ. С оглед длъжностното качество на служителите на МВР е налице и съпротива срещу орган на власт.

Събрани са възможните доказателства в хода на наказателното производство, фактическата обстановка е установена по несъмнен начин, правните изводи на първоинстанционният съд и квалификацията на деянията са съответни на установените факти, наложеното наказание не е явно несправедливо.  Присъдата е законосъобразна и обосновА.. Не са допуснати нарушения на процесуални правила съставляващи основание за отмяна на присъдата.

С оглед на изложеното съставът на ОС Разград намира, че при проверка на законността и обосноваността на обжалвА.та присъда не се установяват нарушения, предполагащи отмяната й, не са допуснати и нарушения на процесуални правила, които да изискват отмяна на присъдата, а няма основания и за изменение на обжалвА.та присъда. 

Налице са основанията за потвърждаване на постановения съдебен акт. Поради това съдът на основание чл. 338 НПК

 

Р         Е       Ш     И :

 

Потвърждава присъда №607/16.12.2019 г. по нохд №154/2019 г. на Районен съд Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                             Членове: 1.                              2.

MH