Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260435 Година 16.12.2020 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети октомври
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1673 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. твърди в
исковата си молба, че бил потребител на ел.енергия към ответника с клиентски № -.
С писмо с изх. № 8708628-1/22.05.2020 г. последният го уведомил, че при
извършена проверка на меренето й на обект с ИТН - в -, на клиент с клиентски № -,
било констатирано, че електромерът бил без точен измерител на грешката.
Вследствие на това и на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС, била направена корекция
на следните данъчни фактури №№ **********/30.04.2017 г., №
**********/31.05.2017 г. и № **********/30.06.2017 г., в резултат на която било
направено преизчисление на доставените ел. енергия и мрежови услуги от
01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., като допълнително му била начислена ел.енергия
на стойност 1411.99 лева, за което ответникът му издал дебитно известие №
********** към фактура № **********/30.04.2017 г., дебитно известие №
********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие №
********** към фактура № **********/30.06.2017 г. Допълнителната ел. енергия му
била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ и ОУ на Е. ЕР и Е. ЕС, и при
неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Не бил уведомен за проверката и не
присъствал на нея. Липсвал и констативен протокол от същата. Не бил получавал
никакви документи за извършена експертиза и други, че действително процесният
електромер бил този, за който се твърдяло и бил манипулиран. Единственото,
което му било предоставено, били посочените писмо и дебитно известие. Не било
ясно как ответникът установил неточността при измерването и периодите, а чл. 54
от ОУ задължавал ответника, в случай, че метрологична експертиза установи
несъответствие на метрологичните и технически характеристики, да бъдел съставен
констативен протокол и клиентът да бъдел уведомен в 7-дневен срок за
преизчислените количества ел. енергия. Ответникът нарушил гореизброените си
задължения и правата на клиента, и напълно неправомерно му начислил
допълнителна ел. енергия на стойност 1411.99 лева. Не ставало ясно и как
изчислил периода на тази корекция от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. Липсвали и данни
за виновно поведение на потребителя, от което да били настъпили вреди за ответника
в причинна връзка с това поведение. Електромерът се намирал извън имота и никой
освен служители на Е.Р. нямали физически достъп до него. Лицата, които
използвали СИ, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги
заявяват и представят за последваща проверка в БИМ или избрано от тях лице,
оправомощено за проверка. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в
изправност от електроразпределителното дружество, не следвало да влече
ощетяване на потребителя чрез корекция на сметката му за минал период. Тъй като
СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в изправност
било негово. Не му била предоставена и информация за това кога била извършена
последната проверка на СТИ, което влияело на периода на корекцията. Поради изложеното
констатациите за неизправност в отчитането били недоказани, а претенцията за
заплащане на допълнително начислената ел. енергия била неоснователна и такава
на стойност 1411.99 лева не била ползвана/потребена от ищеца. Липсвало и
основание за корекцията. Ответникът я обосновавал с чл. 115, ал. 1 ЗДДС, който
не можел да бъде такова основание. Разпоредби в тази посока към периода, за
който била направена корекцията, съществували в отменените към момента ПИКЕЕ,
обн. ДВ, бр. 98/2013 г. В случаите на делегиране на нормативна компетентност обаче,
органът, комуто била възложена, можел да я упражнява само в границите,
определени в законовата разпоредба. Анализът на чл. 83, т. 6 ЗЕ водел до извод,
че Комисията била компетентна да определи нормативно правила относно
принципите, начините, местата за измерване, както и реда за установяване на
случаите на неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията.
Подзаконовият акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и
уточни законовата норма, като установи нормативно методиката, по която следвало
да става преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в случая липсвала
каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането, респективно за
стойност на потребена, но неплатена ел.енергия. Самите разпоредби от ПИКЕЕ,
регламентиращи правото на корекция, били отменени с посочените в исковата молба
решения на ВАС. Когато не била налице доказана нерегламентирана намеса от
страна на потребителя, какъвто бил случая, и при обективно неточно отчитане на
СТИ поради неизправност /пълна или частична/, щом не бил посочен точния период,
не можело да се отчете реално консумираната енергия, и едностранното й изчисляване
и коригиране на сметките за минал период било неприемливо, тъй като допускало
доставчикът да получи цена за недоставена енергия. Посоченият в писмото
„отчетен период“ бил произволно определен. В този смисъл чл. 48, чл. 50 и чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ, които регламентирали едностранното коригиране на сметките от
доставчика за минало време без определяне на периода и отчитане на реално
консумираната електрическа енергия, била неравноправни. За ищеца бил налице
правен интерес от предявения иск. Искането е да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1411.99 лева по дебитно
известие № ********** към фактура № **********/30.04.2017 г., по дебитно
известие №********** към фактура № **********/31.05.2017 г. и по дебитно
известие № ********** към фактура № **********/30.06.2017 г., за отчетен период
от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът Е. оспорва
предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с
такава имот на ищеца в -, с ИТН -, а последният е негов небитов клиент на същата
енергия с клиентски номер -. От представените с отговора констативен протокол №
359056/25.05.2017 г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване, и протокол от същата дата за оглед на средството за измерване при
демонтажа от електрическата мрежа, се установява несъмнено, че на 25.05.2017 г.,
посочените в констативния протокол служители на „Е. Р., в присъствието на
посочените в същия протокол двама свидетели, извършили проверка на процесния
електромер с фабричен номер 46080012, който измерва доставената ел. енергия до посочения
имот на ищеца (л. 23). При тази проверка тези
служители, в присъствието на посочените свидетели, демонтирали този електромер
за метрологична експертиза, поставили го в безшЕ.а торба, която пломбирали с
пломба № 476968 и на негово място поставили друг (л. 23). Вярно е, че с молбата
си от 13.10.2020 г. пълномощникът на ищеца оспори верността на този констативен
протокол, а той е частен свидетелстващ документ, който не носи подпис на оспорилият
го ищец, който да потвърждава тези удостоверени в него факти, а ответникът не е
поискал разпит на свидетели, които да ги потвърдят по делото (л.
98). Но също така е вярно, че проверката на верността му не се
подчинява на открито преди това производство по чл. 193 ГПК, защото на
материалната му доказателствена сила съдът не е подчинен съгласно чл. 180 ГПК, а
следва да я провери с оглед всички останали безспорни доказателства по делото,
а верността му се потвърждава от представения от ответника с отговора и друг горепосочен
протокол от същата дата 25.05.2017 г. за огледа на средството за измерване при
демонтажа от електрическата мрежа, който ищецът не е оспорил (л.
23). Поради това посочените обстоятелства, удостоверени в констативния
протокол, съдът намери за несъмнено установени по делото от съвкупната му преценка
с този неоспорен от ищеца друг протокол от 25.05.2017 г. за огледа на
средството за измерване при демонтажа от електрическата мрежа.
При извършената метрологична
експертиза на сваления електромер е установено, че е манипулирана тарифната му
таблица по часови зони, като по време на работния ден по часовника на
електромера от 3 до 4 и от 6 до 10 часа, същият не отита на нито една от двете
тарифи (1.8.1 и 1.8.2), а от 4 до 6 часа - отчита
по първата тарифа (1.8.1). Това се установява от
представения от ответника и неоспорен от ищеца констативен протокол от
метрологичната експертиза на същия електромер (л. 24).
Поради това, с
представените дебитно известие № **********//21.05.2020 г. към фактура №
**********/30.04.2017 г., дебитно известие №**********/21.05.2020 г. към
фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие № **********/21.05.2020
г. към фактура № **********/30.06.2017 г., ответникът е начислил на ищеца, за
миналия исков период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., допълнително общо 7200
кВтч ел. енергия, на цена от общо 1411.99 лева (л. 6-11 и 31-33). Страните не
спорят, че последната ищецът не е платил на ответника до приключване на съдебното
дирене.
По делото е назначена и
комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, чието заключение, въпреки
оспорването му от ищеца, съдът възприема, поради липсата на противоречие с
останалите доказателства (чл. 202 ГПК). Неоснователни са доводите за противното
в становището от 13.10.2020 г. на пълномощника на ищеца, че това заключение
било необосновано, защото вещите лица нямали достъп до сваления електромер (л.
98). Същото почива не само на неоспореното от ищеца заключение
на метрологичната експертиза на БИМ на този електромер, но и от отговорите на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че за изготвяне на комплексната
експертиза не е необходим оглед на този електромер, защото манипулацията му в
случая е софтуерна, при което са достатъчни за изготвяне на ЗКСТИЕ базата му данни
при ответника и извадката от паметта му (л. 113).
А последните са представени от ответника и по делото с отговора му, и също не
са оспорени от ищеца (л. 27-30).
Поради това, въпреки неоснователното му оспорване, съдът възприема ЗКСТИЕ, поради
липсата на противоречие с останалите доказателства (чл. 202 ГПК).
От същото се установява
от една страна, че отчетената електрическа енергия в общ размер от 7200 кВтч,
предоставени мрежови услуги и добавки, така, както са отразени от ответника в процесните
дебитни известия, са остойностени от същия правилно, в съответствие с цените,
утвърдени с действащите за периода решения на КЕВР (т. А-1, ЗКСТИЕ, л. 81).
От друга страна се установява още, че е възможно на база техническите
характеристики на сваления електромер - използване на специалната му памет,
подаване на предоставена мощност и консумирана ел.енергия в реално време, да се
изчисли реалното количество ел.енергия, употребена от ищеца за исковия период,
като в паметта на процесния електромер № 46080012/2008 г., в нерегламентирания
регистър 1.8.3, общо за процесния период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., е
натрупана именно 7200 кВтч потребена и измерена, но неотчетена ел.енергия,
което й количество съответства на сумата от отразените количества ел.енергия в
дебитните известия по делото за процесния период (т. Б-3 ЗКСТИЕ, л. 81). Процесният
електромер е манипулиран, като върху него е била приложена софтуерна
манипулация, която води до промяна на тарифната му таблица и метрологичните му
характеристики, като част от консумираната от ищеца и измерена от същия електромер
ел.енергия, се натрупва в регистър, който не съответства на избраните от
клиента тарифни зони; същият регистър не се визуализира, отчита и остойностява;
електромерът несъответства на техническите и метрологичните изисквания, и
неотчита реално консумираната ел.енергия, което му състояние е случай на
частично неотчитане на консумираната ел.енергия (т. Б-4 ЗКСТИЕ, л. 81). Началният
момент на неточното й отчитане е 01.03.2017 г., като скритата му тарифа е
действала в часовите периоди от 06 до 10 часа и от 16 до 04 часа (т. Б-5
ЗКСТИЕ, л. 81).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният отрицателен установителен иск
е неоснователен и следва да се отхвърли (чл. 124, ал. 1 ГПК). При него
ответникът носи тежестта да докаже несъмнено, че спорното право е възникнало и
съществува, а ищецът - твърдените от него факти, които го изключват, унищожават
или погасяват. Или казано иначе. При този иск ответникът носи тежестта да
докаже пълно и главно факта, от който е възникнало и съществува претендираното
от него вземане, а ищецът - възраженията си за неговата недължимост (чл. 154,
ал. 1 ГПК и Р 1436-1962–IV г.о.). В случая обаче ответникът доказа пълно и главно,
че е възникнал правопораждащият процесното вземане факт, респективно, че същото
вземане се дължи на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „а” и чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г., отм. ДВ, бр.
35/2019 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, за реално
доставената и потребена от имота на ищеца за исковия период, но неотчетена от
електромера му ел. енергия, а той не доказа възраженията си за недължимостта на
това вземане.
По въпросите дали е
налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от същия ел.
енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само
на чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., както и дали е изпълнено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а"
ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция на сметката
му при действието на заварените от тези законови промени общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия – в случая одобрените с
решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ответника (л. 49-62), е
налице актуална съдебна практика на ВКС (Р 124-2019-III
г.о.). Според същата, принципните положения, от които следва да
се изхожда при отговорите на посочените въпроси, са видът на правоотношенията и
целите на правното им регулиране. Правоотношенията между електроснабдителните
дружества и крайните потребители на ел. енергия възникват по силата на договор
за продажба/доставка на такава енергия. Поради специфичния им предмет, част от
правата и задълженията на страните по тях се регламентират в ЗЕ. Целта им е да
бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни
клаузи, защото електроснабдителните дружества са по-силната страна в
правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше
едностранно коригиране на дължимата цена за потребената ел. енергия до
измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а ЗЕ,
обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче, не променя характера на тези отношения. Те се пораждат от договор за
продажба/доставка на ел.енергия, при който се прилагат общите правила на ЗЗД,
сред които са и задължението на купувача да плати цената на реално доставената
стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл.
183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество ел. енергия,
но поради допусната грешка е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на пълната цена на доставената стока, както и от принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В
случая, след влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са
приети ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г.). В тях се съдържа
подробна регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо
виновното му поведение (Р 115-2017-II
т.о.). Поради това отговорът на ВКС на първия въпрос е, че
трябва да се приложат разпоредбите на чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013
г.), които са действали и в случая през исковия период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017
г., и са били отменени едва с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС, което е обнародвано
в ДВ бр. 97/2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Дори да е налице непълнота в тези
разпоредби, тя следва да бъде запълнена с приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и общият принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Съдебната
процедура по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно
отчитане на изразходвана ел.енергия, които са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Поради това гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена от тях ел. енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора, въз основа на събраните по
делото доказателства. Поради това, ако в общите условия, в противоречие с чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметката му съгласно посочените ПИКЕЕ, това нарушение
представлява само пречка той да бъде поставен в забава за плащането на същата корекция,
но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта й, когато е
установена по съдебен ред (Р 124-2019-III г.о.). Настоящият случай е именно
такъв.
При него по делото се
установи несъмнено от извършената от БИМ метрологична експертиза на процесния
електромер и заключението на назначената по делото комплексна съдебна
технико-икономическа експертиза, че е извършена софтуерна манипулация на същия
електромер, която е довела до промяна на тарифната му таблица и метрологичните
му характеристики, поради което част от консумираната от обекта на ищеца, и
измерена от този електромер ел.енергия, се е натрупвала в регистър, който
несъответства на избраните от ищеца тарифни зони, като същият регистър не се
визуализира, отчита и остойностява, а електромерът несъответства на
техническите и метрологичните изисквания, и неотчита реално консумираната
ел.енергия, което му състояние е случай на частичното й неотчитане. Установено
е още от ЗКСТИЕ, че в паметта на процесния електромер, в нерегламентирания му регистър
1.8.3, общо за процесния исков период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., са
натрупани именно 7200 кВтч потребена и измерена, но неотчетена ел.енергия, което
й количество съответства на допълнително начислените му количества ел.енергия в
дебитните известия по делото за процесния период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017
г., като началната му дата, според същото заключение, е неточното й отчитане от
електромера, съхранено в паметта му, а последната дата е тази на свалянето му за
метрологична експертиза с констативния протокол така, както предвижда и чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. „а“ ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98/2013).
Поради това напълно правилно на това основание е изчислена за исковия период от
01.03.2017 г. до 25.05.2017 г. и начислена му с процесните дебитни известия към
горепосочените фактури, допълнително изразходвана от обекта му ел. енергия от
7200 кВтч и неплатената й от същия нейна цена в размер на исковата сума от общо
1411.99 лева по същите известия, което се установява от ЗКСТИЕ (л.
81). Вещите лица са констатирали в същото, че изчисляването и
остойностяването на тази корекция от ответника, е извършено вярно и съобразено
с правилото на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. "а" от посочените ПИКЕЕ (ДВ
98/2013). Поради това съдът намира, че в случая е налице основание
за тази извършена от ответника корекция на сметката на ищеца за миналия исков
период от 01.03.2017 г. до 25.05.2017 г., с издадените за същата процесни
дебитни известия към посочените фактури, с които му е начислена допълнително
7200 кВтч ел.енергия на цена от общо1411.99 лева, защото това е цената на доставена
и потребена в обекта му ел.енергия през посочения период, която е останала
неизмерена поради посочената софтуерна манипулация на монтирания в обекта му процесен
електромер. Поради това е налице основание за получаване от ответника на тази искова
сума по дебитните известия, защото съответства на цената на реално доставената от
него и консумирана в обекта на ищеца ел. енергия, неизмерена поради софтуерната
манипулация на електромера му. В случая се касае до задължение за заплащане на
цената на доставена стока по договор за продажба, поради което въпросът дали
манипулацията на електромера е извършена от абоната, е без правно значение, защото
не се касае до вземане за обезщетение за вреди, при което да се изследва има ли
виновно поведение на същия, а за задължение на купувача да заплати пълната цена
на доставената му стока (чл. 183 ЗЗД). Поради това възраженията на ищеца за
противното са неоснователни. Такива са и възраженията му за липса на предвиден
в общите условия на ответника ред за уведомяване на клиентите му при наличие на
такава корекция на сметките им, защото това, според посочената практика на ВКС,
е само пречка същите да бъдат поставени в забава за плащането й, но не и основание
за недължимост от същите на начислената им допълнително цена на ел. енергията, след
като в съдебното производство е установено, че последната е била реално
доставена и потребена от обекта им, какъвто е и случая (Р
124-2019-III г.о.).
А при тези установени несъмнено по делото обстоятелства, с оглед задължителна
съдебна практика на ВКС, предявеният от ищеца иск за признаване недължимостта
на исковата сума, се явява неоснователен и следва да се отхвърли, а
възраженията за противното на ищеца са неоснователни.
При този изход на
делото, в тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски
по същото в общ размер на 630 лева, от които 480 лева внесено от същия възнаграждение
за вещите лица и 150 лева дължимо му се възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, защото
е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт (чл. 78,
ал. 1 и 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от С., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, иск за признаване за установено по отношение на ”Е.С., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, че не му дължи сумата от общо 1411.99 лева, представляваща
цената на допълнително начислените му общо 7200 кВтч електрическа енергия по дебитно
известие № **********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.04.2017 г.,
дебитно известие № **********/21.05.2020 г.
към фактура № **********/31.05.2017 г. и дебитно известие №
**********/21.05.2020 г. към фактура № **********/30.06.2017
г., с която е коригирана сметката му за миналия период от 01.03.2017 г. до
25.05.2017 г., както и искането му за присъждане на сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА
С. с п.а., да заплати на ”Е.С. с п.а., сумата от 630 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: