Решение по дело №79/2018 на Районен съд - Айтос

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                                                   04.05.2018 г.                                     град А.

                                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

А.КИ  РАЙОНЕН СЪД                                                                  граждански състав

на двадесет и седми април                                               две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                    Районен съдия: Таня Спасова

Секретар Росица Марковска

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 79 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М.А.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. К.К. от БАК с адрес ***, партер, против С. 07 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от И.С.А..

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответника съществуването на  вземането му в размер от 906, 06 лева, от които 843, 60 лева главница и 62, 46 лева лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 25.02.2017 г. до 15.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед № 602 от 17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1030/2017 г. на РС-А.. Поддържа се и се уточнява в съдебно заседание, че вземането произхожда от трудово възнаграждение, което ответното дружество не е заплатило на ищеца, с който имало сключен трудов договор от 07.12.2016 г. за длъжността „***”. По този договор длъжникът се е задължил да заплаща на трудово възнаграждение на ищеца в размер на 580 лева месечно с периодичност на плащането до 25 число на следващия месец, като за общо изработените дни от един месец и десет дни за периода на съществуване на трудовото правоотношение от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г. трудовото му възнаграждение, възлизащо в размер на 843, 60 лева, не е било заплатено. Поради постъпилото възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед по ч.гр.д. 1030/2017 г. на РС-А. в законоустановения срок ищецът е предявил настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК. Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество, на което книжата са редовно връчени по реда на чл.50, ал.2 и 4 от ГПК, не е постъпил писмен отговор, не се взема становище по предявените искове и не са направени доказателствени искания. Въпреки редовното призоваване по реда на чл.50, ал.4 от ГПК ответното дружество не делегира представител в съдебно заседание, като липсва искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1030/2017 г. по описа на Районен съд – А. е издадена Заповед № 602 от 17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено ответното дружество да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** сумата от 906, 06 лева, от които 843, 60 лева главница и 62, 46 лева лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 25.02.2017 г. до 15.11.2017 г., срещу която в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си по заповедта.

Съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Изложените фактически твърдения по исковата претенция се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства – трудов договор № 017 от 07.12.2016 г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът приема да изпълнява длъжността „***“ при ответното дружество срещу трудово възнаграждение от 580 лева месечно с периодичност на изплащане до 25 число следващ месеца на начисляване на възнаграждението и справка за актуално състояние на всички трудови договори, от която е видно, че трудовото правоотношение е съществувало за периода от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г. Съгласно чл.270, ал.3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника, като доказателства в тази насока липсват по делото. Дневното трудово възнаграждение, изчислено от съда при 21-22 работни дни месечно, възлиза между 26, 36 лева - 27, 62 лева. Следователно при общо изработено време от един месец и десет дни, каквито са фактическите твърдения на ищеца, изложени в заявлението по ч.гр.д. № 1030/2017 г. по описа на Районен съд – А. и съответно в издадената по делото заповед, то следва да се приеме, че предявената исковата претенция за заплащане на дължимото трудовото възнаграждение в размер общо на 843, 60 лева за периода на съществуване на трудовото правоотношение от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г., възникнало по силата на сключения между страните трудов договор № 017 от 07.12.2016 г., е вероятно основателна.

Съдът намира за вероятно основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава – чл. 84, ал.1 от ЗЗД. При забавено изплащане на трудовото възнаграждение работодателят дължи лихва за забава, като в чл.270 в КТ се определя и размера на лихвата за забава - законната лихва. Вземането по чл.128 от КТ е изискуемо от датата на която е следвало да се изплати всяко отделно трудово възнаграждение - до 25 число следващ месеца на начисляване на възнаграждението съгласно трудовия договор. От тогава се дължи и лихва за забава, която е периодично вземане и се следва за целия период до погасяване на главницата. Договорът е прекратен на 19.01.2017 г., поради което считано от 25.02.2017 г. се начислява лихва за забава върху цялата главница по трудовото възнаграждение, която се дължи до датата на подаване на заявлението по пощата (л.9 по ч.гр.д. № 1030/2017 г.), правилно посочена като 15.11.2017 г. Ето защо следва да се уважи и исковата претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата на работодателя - от 25.02.2017 г. до 15.11.2017 г.

С оглед горното и тъй като ответното дружество, на което книжата по делото са редовно връчени по реда на чл.50, ал.4 вр. ал.2 от ГПК, не е представило отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същото е било уведомено за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото с разпореждането по чл.130 от ГПК, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид изхода от производството и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответното дружество да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата от 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

В тежест на работодателя следва да се възложи и дължимата държавна такса по уважените искови претенции в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, А.кият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.А.М. с ЕГН ********** ***, и „С. 07“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от И.С.А., че въз основа на сключения между страните трудов договор № 017 от 07.12.2016 г. „С. 07“ ЕООД, ЕИК *** в качеството на работодател дължи на М.А.М. с ЕГН ********** в качеството на работник сумата в общ размер от 906, 06 лева, съставляващи дължимо трудово възнаграждение и лихва (обезщетение) за забава в размер на законната лихва, от които 843, 60 лева – главница по трудово възнаграждение, дължимо за периода на съществуване на трудовото правоотношение от 07.12.2016 г. до 19.01.2017 г. и 62, 46 лева лихва (обезщетение) за забава в размер на законната лихва за периода от 25.02.2017 г. до 15.11.2017 г., за които вземания е издадена заповед № 602 от 17.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1030/2017 г. на РС-А..

ОСЪЖДА С. 07 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от И.С.А., да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в общ размер на 600 лева – 300 лева платени за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 300 лева платени за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА С. 07 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ж.к. ***, ЕИК ***, представлявано от И.С.А., да заплати по сметка на РС-А. държавна такса в размер на 100 лева по уважените искови претенции.

Решението не подлежи на обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл.240 от ГПК.

 

 

                                                                                     Районен съдия.......................................