№ 275
гр. Дупница, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200902 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000982 от 01.08.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на П. Д. П., с
адрес: гр.Д., ул."М.Г." №***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален
представител – адв. А. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление
е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния
закон и молят за неговата отмяна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В
съпроводително писмо към АНП и в молба до съда изразява становище за неоснователност
на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.07.2022 г., около 07:38 ч., по АМ „Струма“ при км. 51+300 м., в посока към гр.
София, жалбоподателят придружаван от баща си и свидетеля Е. пътувал и управлявал лек
автомобил, марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег.№******, собственост на В.М., с ЕГН
**********, закупен от майката на жалбоподателя, като бил спрян за проверка от
свидетелите В. и Т. – мл. автоконтрольори към група КПДГПА, при ОДМВР - гр.
Кюстендил. След извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с
1
прекратена регистрация, на 06.07.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За така установеното нарушение свидетелят В. съставил на нарушителя АУАН, който
бил подписан от него без възражения и от свидетеля Т., като на жалбоподателят бил връчен
и препис от акта срещу подпис.
АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е изпратил преписката по компетентност на
Районна прокуратура - гр. Кюстендил, като прокурор от същата е постановил
Постановление за отказ да образува ДП.
След връщане на материалите при АНО, същият въз основа на АУАН и
постановлението на РП-Кюстендил на 01.08.2022 г. е издал обжалваното НП № 22-5310-
000982 от 01.08.2022 г., издадено от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр.
Кюстендил, с което на П. Д. П., с адрес: гр.Д., ул."М.Г." №***, с ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят В.
и свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта Т., които потвърждават
след предявяване на акта изцяло фактите описани в АУАН, като добросъвестно заявяват, че
не си спомнят други подробности относно обстоятелствата при установяване на
нарушението и причините и основанието за дерегистрация на процесния лек
автомобил. Показания е дал и свидетелят Евтим Е., който е близък на жалбоподателя и
неговото семейство и е пътувал с него на процесната дата. Същият добросъвестно разказва
за възприетите от него обстоятелства, като казаното от него в голяма степен кореспондира с
отразеното в приетите по делото писмени доказателства и документи съставени в хода на
проверката от св. В..
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена и от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от
свидетелите, всеки от които добросъвестно разказва за случая това, което си спомня,
колкото и оскъдно да е с оглед изтеклия дълъг период от време. Техните показания, макар и
лаконични са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от
наличните писмени доказателства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
2
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от младши
полицейски инспектор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен съгласно същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването им, като се
съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН
реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация и нарушените разпоредби. АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя, като му е връчен и подписан от него. Въпреки
това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено виновно по
смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по изцяло ясен и конкретен начин.
При описанието на нарушението дадено в АУАН и възпроизведено идентично в
текста на НП е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни
табели е със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на
06.07.2022 г., като според свидетелите това е станало, защото не е бил пререгистриран след
закупуването му. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата
предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок.
Съдът приема, че в описанието на нарушението дадено в АУАН и НП недопустимо
липсва надлежно посочване, от кого конкретно / орган от системата на МВР или друг/ е
била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства
не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на
въззивното производство писмени доказателства. Всичко това съществено ограничава
правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, да оспори принципно
компетентността на този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена
регистрацията на автомобила управляван от него. Съдът също при липса на тези
обстоятелства в текста на НП не може да провери тези обстоятелства.
Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно
нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. С оглед на това нарушението, каквото в случая е описано в АУАН и
НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото
каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с /съзнавал е/ извършената
служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил.
Няма данни например да е било предварително иззето или изобщо да не му е било
3
предадено от собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма
доказателства или дори твърдения и да са били снети предварително поради служебната
дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани
каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС.
Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха
информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно
регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателна
отговорност от субективна страна водачът следва да ясно да съзнава, че управлява МПС,
чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на
пътна полиция, т.е. трябва да е налице пряк умисъл. Няма как той да знае от коя точно дата
контролния орган служебно е отбелязал сам в своята автоматизирана информационна
система прекратяване на регистрацията на МПС. С аргумент от обратното всяко управление
на автомобила след изтичане на предвидения в закона срок за пререгистрация, но на дата
преди да е обективно извършено от контролния орган такова служебно отбелязване в
системата би било напълно законосъобразно и винаги несъставомерно като нарушение по
ЗДвП. В тази насока виж и Решение № 185 от 15.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 167 / 2021 г.
на Административен съд – Кюстендил, Решение № 285 от 23.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
300 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 307 от 13.12.2021 г. по к.
адм. н. д. № 330 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и др.
Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и
непредпазливост. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението, а
именно - прекратяването на регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят като водач несобственик е действал в
условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която винаги
изключва наличието на умисъл. Всяко разбиране в друг смисъл би означавало налагане на
наказание за деяние, което не е съставомерно от субективна страна и грубо погазване на
общите положения и принципи на материалното наказателно право обосноваващо личната
наказателна /административнонаказателна/ отговорност от субективна страна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и претенцията за разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, респ. възраженията в тази насока на АНО, съдът приема
следното:
Принципно са налице законовите предпоставки по чл. 63д от ЗАНН в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, в
претендирания минимален размер от 300,00 лева. В същото време обаче по делото липсват
надлежни писмени доказателства за заплащане на същите от жалбоподателя в полза на
представляващия го процесуален представител – адв. А.. Представен е договор за правна
защита и съдействие между жалбоподателя и адв. А., ведно с пълномощно, като в т. III от
същия е посочено единствено, че е договорено възнаграждение в размер на 300,00 лева и е
4
отбелязано в графа „платена сума“ - 300,00 лева, като са оставени празни и непопълнени
графите от договора – „начин и срок за плащане“ и „от които в брой“ , респ. „по сметка“.
Като е посочено единствено в цифрово изражение и словом договореното като сума
възнаграждение, без да се посочи срока и начина на плащане настоящата инстанция приема,
че в този бланков договор са останали непопълнени задължителните реквизити - „начин и
срок за плащане“ и „от които в брой:“, съответно „по сметка:“ Тази липса сочи, че този
договор за правна защита и съдействие няма безспорна доказателствена сила, като
надлежно оформена писмена разписка за евентуално извършеното и твърдяно плащане по
смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК, доколкото чл. 144 от АПК препраща изрично към
разпоредбите на ГПК относно разноските. В този аспект не се доказва изобщо факта на
плащането, респ. че разноските действително са извършени от жалбоподателя. Изцяло в
този смисъл и в абсолютно аналогичен случай е и Решение № 75/09.06.2022 г., по ВНЧХД №
56/2022 г., на ОС-Кюстендил.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000982 от 01.08.2022 г., издадено
от Началник група КПДГПА, към ОДМВР - гр. Кюстендил, с което на П. Д. П., с адрес:
гр.Д., ул."М.Г." №***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5