№ 18831
гр. С..., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110105935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.ю
Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми,
претендирани спрямо ответниците в условия на солидарна отговорност, а именно:
1132,70 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
12.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 150.90 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., 48,00 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 9,92 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 38898/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № ... находящ се в гр. С..., ж.к. „М...-1“, бл., вх. В. ет ап, било налице
облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последните не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
Извън законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК (срокът изтича на
1
19.07.2024 г., отговорът е входиран на 22.07.2024 г.) е постъпил отговор на исковата
молба от ответника - Т. И. Г., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Навежда твърдения, че не са получавали документи от страна на
ищеца относно процесните вземания. Посочва, че абонатния номер е наследствен, с
оглед на което не са информирани за извършено отчитане на същия.
Ответникът Е. Г. Г. не е депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца – „Д.“ ООД (с предишно
наименование „Б... ООД), което изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № том 4, рег. № дело № от
04.08.1999 г. и удостоверение за граждански брак № ../14.10.1992 г. съдът приема, че
2
ответниците са собственици на процесния недвижим имот СИО, находящ се в находящ
се в гр. С..., ж.к. „М...-1“, бл., вх. В. ет ап и следователно имат качеството потребител
на топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със
съдържание задължение на „Т... С...“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна
енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ.
От представените по делото доказателства е видно, че процесният имот е СИО и
задоволява нужди на семейството, поради което и задължения за топлинна енергия да
следва се поемат солидарно от двамата ответници на основание чл. 32, ал. 2 СК.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия
в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което за ищеца „Т... С...” ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качествотому на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно безпристрастно и
компетентно дадено, през процесния период в сградата е ползвана топла вода и
съответно е начислявана ТЕ за подгряване н а вода. За процесния период разходът за
топла вода се изчислава на база на един потребител при норма 140 литра на
потребител за деенонощие съгл. НТ. Сградата е била топлоснабдена, което е видно от
отчета на общия топломер, който съответства на одобрения тип. Разпределението е
извършвано в съответствие на нормативните разпоредби и закони. В имота има
монтирани 2 отоплителни телаи съответно са монтирани 2 топлоразделителя с
дистанционен отчет. За процесния период фирмата за Др е отчитала уредите в имота с
изключение на периода 2021 г.-2022 г., когато ответниците не са осигурили достъп. По
време на отчетите, с изключение на май 2022 г. е попълнен документ за отчет, който е
подписан от потребител. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото разпределение е
3
приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От заключението на съдебно–
техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия е в размер на 1171,41 лева за исковия периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния съд
при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и
да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 1171,41 лева. Следва да бъде уважен и искът за главница
за дялово разпределение в размер на 48,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. – 27.06.2023 г. са приложими Общите условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, с оглед основателността на иска за
топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се
явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 26,83 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 76,26
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 26,83 лева, 300 лева – депозит за СТЕ и
4
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от
423,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, Е. Г. Г., ЕГН ********** и Т. И. Г., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. С..., ж.к. „М...-1“, бл., вх. В. ет ап ДЪЛЖАТ при условията на солидарност
на „Т... С...” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С..., ул. „Я...” №
23Б следните суми: сумата 1132,70 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот с аб. № ... находящ се в гр. С..., ж.к. „М...-1“,
бл., вх. В. ет ап за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 150.90 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.06.2023 г., 48,00
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 38898/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 9,92 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.08.2020 г. до 27.06.2023 г като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** и Т. И. Г., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. С..., ж.к. „М...-1“, бл., вх. В. ет ап при условията на солидарност ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Т... С...” ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. С...,
ул. „Я...” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 76,26 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 426,83 лева – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т... С...“ ЕАД – „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б... ООД)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5