Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1497 Година 15.10.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми октомври две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря:
Г. С.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1765 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна
полиция“ против решение № 168/02.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1723 по
описа за 2021г. на Районен съд Бургас. Решението се обжалва като постановено в
нарушение на материалния закон. Излага доводи за съставомерност на
констатираното деяние. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
потвърждаване на издаденото наказателното постановление.
Ответникът – Д.Г.Г.
***, редовно уведомен, явява се лично и оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 20-0769-005646/15.02.2021г., издадено от началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от с.з на Д.Г. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца. За да постанови решението, съдът е приел,
че при
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
административнонаказателното производство се е развило в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По същество е обоснован извод, че от
субективна страна водачът не е осъществил състава на нарушението за което е
ангажирана отговорността му, тъй като не е бил уведомен от наказващия орган за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на собствения му лек
автомобил в продължение на няколко месеца. Съдът е преценил, че липсата на уведомяване и
наличието на регистрационни табели са попречили на лицето сочено за нарушител,
да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила или да допусне настъпването на тези последици, поради което той не е действал виновно и
извършеното от него не съставлява административно нарушение, поради което наказателното
постановление е отменено.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно неправомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответника по касация се споделят и
от настоящия съдебен състав.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място Д.Г. е
установен от контролни длъжностни лица при ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна
полиция“ да управлява лек автомобил с рег.№ А5119МК, който е със служебно
прекратена регистрация от 22.06.2020г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Нарушението
е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
извършването му Г. е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В чл.143, ал.10 от ЗДвП е
предвидено, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство
се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от изложеното, нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП вменява
задължение на контролните органи, в частност сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
да уведомяват собственика на ППС за това, че служебно е прекратена неговата
регистрация, вследствие уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал. 11 от КЗ за липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Това задължение на контролните органи за уведомяване обосновава
извод, че съставомерно може да бъде само това деяние, при което водачът е
наясно с прекратената по служебен път регистрация и въпреки това управлява МПС.
В случая, данните от административната преписка сочат, че за служебното прекратяване регистрацията на лекия автомобил на Г.,
извършено на 22.06.2020г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, той не е бил уведомен. Липсата на
уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 168/02.06.2021г., постановено по н.а.х.д. № 1723 по описа за 2021г. на
Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.