Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 02.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Търговско
отделение, VI – 17
състав, в
публично
съдебно
заседание на
девети
февруари две
хиляди двадесет
и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 707 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно
съединени
искове с
правна
квалификация
чл. 95 от Закона
за авторското
право и
сродните му
права и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът - Н.Т., твърди, че е професионален фотограф, който публикува направените от него снимки на интернет страница за професионални фотографии www.sumfinity.com. Посочва, че е направил снимка, наименувана „Град на контрасти“, заснета в Букурещ, Румъния, която е разгласена през месец април 2013 г. в описаната страница в албума „Bucharest”, като той е посочен като автор на публикацията. Ищецът заявява, че ответникът „Т.т.” ЕООД е туроператор и турагент, който е използвал интернет страница http:/********.com във връзка с осъществяваната от него търговска дейност. В периода от 08.07.2016 г. до 11.02.2020 г. ответникът е използвал на своя сайт направената от ищеца снимка за визуализиране на оферта за предлагана екскурзия „България и Румъния – очаровайте се“, без да има дадено съгласие за това от автора. При използване на снимката ответникът никъде не е посочил кой е нейният автор и какъв е източникът, от където я е придобил. Ищецът сочи, че в резултат от описаното деяние са му причинени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да увеличи имуществото си с дължимото възнаграждение за ползване на авторското произведение, които са в размер на 1 824, 01 лв., както и в направени разходи за извънсъдебна защита на нарушеното му авторско право за заплащане на възнаграждение за ангажиране на адвокат и за заплащане на нотариални такси в размер на 420 лв. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди под формата на изпитан стрес, дискомфорт и психически страдания, за които му се следва обезщетение в размер на 1 000 лв. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на 2 744, 01 лв., представляваща представляваща частично заявена претенция от цялата такава от 3 244, 01 лв. - обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на нарушението, както и сума в размер на 879, 08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на част от обезщетението за вреди в размер на 1 824, 01 лв., начислено за периода от 08.07.2016 г. до 07.04.2021 г., сума в размер на 300, 84 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на част от обезщетението за вреди в размер на 1 000 лв., начислено за периода от 21.04.2018 г. до 07.04.2021 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - „Т.т.” ЕООД, го оспорва. Твърди, че ищецът не е автор на описаната в исковата молба снимка. Посочва, че през периода, в който е правил реклама на предлагана от него екскурзия, а именно през април 2018 г., процесната снимка е била достъпна за свободно ползване и възпроизвеждане по електронен път в редица интернет страници, като при публикацията й в тях не е направено обозначение за нейния автор. Заявява, че ползва само такива снимки, които са публикувани в интернет страници с изображения СС0, което е лицензиран протокол за снимки, които могат да бъдат сваляни, променяни и използвани безплатно, т.е. без необходимост от заплащане на лицензии за авторски права, каквато е и процесната снимка. Твърди, че с публикуването на снимката в своя страница в интернет авторът я е направил достъпна за широк кръг от хора и с това е дал разрешение да бъде използвана. Счита претендираното обезщетение за необосновано високо по размер. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като
прецени събраните
по делото
доказателства
и ги обсъди в
тяхната
съвкупност,
както и във
връзка със
становищата
на страните и
техните възражения, намира
за
установено
от
фактическа и
правна страна
следното:
По иска с правна
квалификация
чл. 95 от Закона
за
авторското
право и сродните
му права
/ЗАПСП/:
При
съобразяване
на обстоятелствата,
посочени в
исковата
молба и
заявения с
нея петитум е
видно, че
предмет на
разглеждане
в настоящото
производство
е предявен осъдителен
иск, с който
се иска да бъде
ангажирана
отговорността
на ответника
за вредите,
причинени в
резултат на
извършено от
него
нарушение на авторското
право върху
произведение,
което ищецът
твърди да
притежава.
От изложените в исковата молба факти е видно, че авторското право, чиято защита се търси, е възникнало в полза на физическо лице, което е гражданин на Германия, като действието, с което това право е нарушено, се твърди да е извършено на територията на Република България. С оглед на това съдът първо трябва да се произнесе по въпроса кое е приложимото материално право, което урежда тези взаимоотношения.
Принципът
е, че авторското
право на едно
лице
възниква в
пределите на
държавата, в
която е
създадено,
като възникването,
прекратяването
и обема на това
право се
регламентира
съгласно
законите на
тази държава.
В тази насока
е и
разпоредбата
на чл. 99, ал. 2 ЗАПСП, в която
е предвидено,
че когато
този закон се
прилага за
произведения,
създадени от
граждани на
чужди
държави, или
за
произведения,
които са били
публикувани
за пръв път в
чужбина,
носителят на
авторското
право се
определя по
съответния
чуждестранен
закон.
Тогава,
когато се
търси защита
на авторско право,
което е
нарушено на
територията
на държава,
различна от
тази, в
пределите на
която то е възникнало,
приложение
намират междудържавни
споразумения
на
многостранна
основа. Такъв
международен
акт е Конвенция
за закрила на
литературните
и
художествени
произведения
/Бернска конвенция/,
ратифицирана
от България в
Парижката й
редакция от 1971
г. с Указ на
Държ.съвет на
НРБ № 1389/29.06.1974 г. (Д.в. бр. 53/6.07.1974 г.) и от
Федерална
Република
Германия на
22.10.1973 г. В чл. 5, ал. 1 от
Конвенцията
е предвидено,
че авторите,
по отношение
на
произведения,
за които им е
предоставена
закрила от
конвенцията,
се ползват в
страните от
Съюза,
различни от
страната на
произхода, от
правата,
които
съответните
закони на тези
страни
предоставят
на своите
граждани и
съгласно чл. 5,
ал. 2 изр. 2 от
Конвенцията,
освен от
разпоредбите
на тази
Конвенция,
обемът на
закрила,
както и
средствата,
които се
предоставят
на автора за
защита на
правата му,
се уреждат
изключително
от законите
на страната,
в която се
търси закрила.
При
тълкуване на
тази норма се
налага извода,
че в този
международен
акт е
установен принципът,
че когато
един
чуждестранен
носител на
авторско
право търси
закрила в държава,
различна от
тази, в която
това право е
възникнало,
той се
приравнява
по статут на
местен
носител на
авторско
право и се ползва
изцяло от
всички права,
каквито
законът е
предоставил
на местните
лица. В тази
насока е и
разпоредбата
на чл. 71, ал. 1 от
Кодекса на
международното
частно право,
в която е
предвидено,
че възникването,
съдържанието,
прехвърлянето
и
прекратяването
на
авторското
право и на
правата,
сродни на
авторското,
се уреждат от
правото на
държавата, в
която се
търси
тяхната
закрила. При
прилагане на
това правило
към прцесния
случай трябва
да се приеме,
че при
извършване
на преценка
дали е налице
нарушение на авторското
право,
притежавано от
ищеца, който
е германски
гражданин, приложение
ще намерят материалните
и
процесуалните
норми на
ЗАПСП, който
закон е
националният
такъв на
Република
България, на
територията
на която
държава се
твърди да е
извършено
нарушението
на правото.
Въз основа на
разпоредбите
на ЗАПСП
съдът трябва
да отговори
на въпросите носител
ли е ищецът
на право на
защита на
притежаваното
от него
авторско
право в Република
България, налице
ли са
действия на
ответника,
които могат
да се
квалифицират
като
нарушение и възникнало
ли е в полза
на ищеца
правото да получи
обезщетение
за претърпените
в резултат на
нарушението
вреди. В тази
насока е
произнасянето
на ВКС с Решение
№ 63 от 24.03.2010 г.,
постановено
по т.д. № 648/2009 г. по описа на
ВКС, Т. К., ІІ т.о.
Правото
на титуляра
на едно
авторско
право, което
е нарушено в
резултат на деянието
на определен
правен
субект, да го
защити пред
съда с
предявяване
на иск за обезщетение
за
причинените
от изършеното
нарушение
вреди е
уредено в чл. 95 ЗАПСП. В тази норма
е
регламентирано
възникването
на процесуалното
право на
носителя на
авторското
право да
предяви
посочения в
нея осъдителен
иск, поради
което трябва
да се приеме,
че тя е процесуалноправна
и като такава
е приложима
към
процесните
правоотношения
в редакцията
й към датата
на
предявяване
на иска – 20.04.2021 г.,
т.е. съгласно
измененията
с ДВ, бр. 28 от 2018 г.,
в сила от 29.03.2018 г.,
а не в
редакцията й
към датата на
извършване
на
нарушението,
което се сочи
да е станало в
определен
период от
време,
започващ от
08.07.2016 г. Същото се
отнася и за
останалите
норми, които
имат
характер на
процесуалноправни
и които ще
бъдат обсъдени
в настоящото
решение в
редакцията, която
са имали към
датата на
образуване
на процеса и
към датата на
приключване
на устните
състезания
пред СГС – такава
е нормата на
чл. 95г ЗАПСП.
Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъде уважен предявения осъдителен иск, е в производството да бъде доказано, че ищецът е автор на описаното в исковата молба произведение, както и че то е такова, което може да бъде обект на авторското право.
От
твърденията,
изложени в
исковата
молба, е
видно, че
произведението,
на което
ищецът
твърди да е
автор, представлява
фотографско
произведение,
което е
съставено в
резултат на
негова
творческа
дейност.
В чл. 3, ал. 1 ЗАПСП
е предвидено,
че обект на
авторското
право е всяко
произведение
на
литературата,
изкуството и
науката,
което е
резултат на
творческа дейност
и е изразено
по какъвто и
да е начин и в
каквато и да
е обективна
форма, като в
тази норма в
десет точки е
направено
примерно, а
не
изчерпателно,
изброяване
на видове
произведения,
които
представляват
обект на
авторското
право, сред
които в чл. 3, ал.
1, т. 7 ЗАПСП са
посочени и фотографски
произведения
и
произведения,
създадени по
начин,
аналогичен
на
фотографския.
При тълкуване
на
посочените
правни норми
се налага извода,
че
фотографските
произведения
са обект на
авторското
право тогава,
когато те отговарят
на
посоченото в
чл. 3, ал. 1 ЗАПСП
условие, а то
е да са
резултат от творческата
дейност на
определено
физическо
лице. За
определяне
на едно
фотографско
произведение
като обект на
авторското
право е без
значение
дали то има
някаква
художествена
стойност, тъй
като такова
изискване не
е поставено в
нито една
законова
разпоредба
от ЗАПСП.
В
закона няма
легална
дефиниция на
понятието
творческа
дейност, но
тя трябва да
се определи
като собствена
интелектуална
дейност на
едно
физическо
лице, която
води до
създаването
на едно ново,
оригинално
произведение
на литературата,
изкуството и
науката. С
оглед на това
и предвид
неговите
характеристики
трябва да се
приеме, че едно
фотографско
произведение,
което представлява
произведение
на изкуството,
е създадено в
резултат на
творческата
дейност на
едно физическо
лице, когато
за неговото
създаване е
извършена
дейност по
подбиране на
обект за
фотографиране,
по определяне
на композиционен
сюжет, по
подбиране на
снимачна
точка,
ракурси, осветление
и тоналност и
възпроизвеждане
на тази
композиция
на носител
чрез
използване
на
специализирана
техника.
Фотографското
произведение,
което е предмет
на
авторското
право, което
ищецът твърди,
че има и
чиято защита
търси в
процеса,
представлява
композиция
от обекти на
улица, намираща
в гр. Букурещ,
Румъния, като
в композиционния
сюжет на
снимката са
включени сградите,
които
обграждат
улицата, другите
обекти по нея,
както и хора,
които
преминават. То
е именувано „Град
на
контрастите“.
При анализа
на това
фотографско
произведение
е видно, че то
е създадено
чрез
използване
на специални
технически
средства,
като се
характеризира
с конкретен
композиционен
сюжет на изображението,
осветление и
тоналност на
картината,
направено е
като е
подбрана снимачната
точка и
ракурси,
съобразени с
излъчването
на обекта и с
общия цветен
колорит. При
неговото
създаване
фотографът е
вложил
своята
конкретна
визия за
изображението
и
дислокацията
на обекта,
като е използвал
всички
изразни
средства за
изграждане
на художествена
фотография –
композиция,
осветление,
тоналност,
колорит. В
тази насока
са изводите,
направени в
приетата по
делото
съдебно-оценителна
експертиза
от вещото
лице В.П.,
което е
експерт в
областта на
интелектуалната
собственост,
които изводи
съдът
кредитира
изцяло като
компетентно дадени.
С оглед на
това трябва
да се заключи,
че
създаването
на
процесната
фотография е станало
в резултат на
творческата дейност
на конкретно
физическо
лице и
следователно
представлява
обект на
авторското
право съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 7 ЗАПСП.
В
чл. 5 ЗАПСП е
предвидено,
че авторът на
едно произведение,
което се
ползва със
закрила по този
закон, е
физическото
лице, в
резултат на
чиято творческа
дейност то е
създадено. В чл.
6, ал. 1 ЗАПСП е
установена
оборима
презумпция
за авторство.
Съгласно
тази норма до
доказване на
противното
за автор на
произведението
се смята
лицето, чието
име или друг
идентифициращ
знак са
посочени по
обичайния за
това начин
върху
оригинала на
произведението,
копия или
екземпляри
от него и/или
техните
опаковки.
От приетата
в
производството
съдебно-техническа
експертиза
/СТЕ/, която е
изготвена от
вещо лице,
което е
специалист в
областта на
компютърните
и
информационни
технологии,
се установява,
че фотографското
произведение,
което е
предмет на
предявеното
в процеса
авторско
право, е
публикувано за
първи път на
12.08.2014 г. в
интернет страница
******** под
наименованието
„Град на
контрастите“,
Букурещ,
Румъния. Вещото
лице е
направило
извод в тази
насока като е
извършило
проверка на
съхраняваните
в интернет
пространството
копия на съдържанието
на тази
интернет
страница в
периода от 22.05.2013
г. до 06.10.2021 г. и е
установило,
че
процесното
фотографско произведение
е част от
съдържанието
на тази
интернет
страница за
първи път в
архива от 12.08.2014 г., като
той се среща
и след това,
включително
и при
посещение на
интернет
страницата
от експерта
на 24.10.2021 г. Съдът
счита, че този
извод е
направен от вещото
лице при
използване
на неговите
специални
знания,
каквито
съдът няма,
мотивиран е и
по делото не
са събрани
никакви
други
доказателства,
които да
установяват
друг момент и
място, в
който е
извършената
първата
публикация
на
процесното
фотографско
произведение,
поради което
го кредитира
изцяло. От
заключението
на
изготвената
СТЕ се установява
и това, че
интернет страницата
********
представя
авторски
фотографии
на лицето Н.Т.,
които са
групирани по заснетите
обекти,
намиращи се в
градове в
различни
държави и
които са
представени
с кратко
описание на
обектите на съответната
фотографията.
Тези факти се
установяват
и при проверка
от съда на съдържанието
на
посочената
интернет страница
към настоящия
момент.
След
като по
делото се
доказа, че фотографията
„Град на
контрастите“
е публикувана
за първи път
в интернет
страница,
която се
използва от
ищеца Н.Т. за
представяне
единствено
на личните му
професионални
снимки, то
съдът счита,
че при нейното
първо представяне
пред публика
това лице е
обозначено
като неин
автор, като
начинът, по
който е
направено
това, е
обичайният
за
обозначаване
на авторство
на фотографски
произведения
тогава,
когато те се
представят в интернет
страница,
която се поддържа
от самия
фотограф,
каквато се доказа
да е
страницата ********. Това
означава, че
по делото е установено
обстоятелството,
че при първото
публично
показване на
процесната снимка
ясно е
посочено името
на нейния
автор, което
е това на
ищеца Н.Т.. Следователно
в случая са
осъществени всички
фактите от диспозицията
на правната
норма на чл. 6,
ал. 1 ЗАПСП и
при
прилагане на регламентираната
с нея
презумпция
следва да се заключи,
че ищецът е
физическото
лице, което е
автор на
процесната фотография. Оборването
на тази
презумпцията
е поставено
в
доказателствена
тежест
на ответника
в производството,
който за да
направи това,
трябва да
установи в
процеса при
условията на
пълно и
главно
доказване, че
друго,
конкретно
посочено
физическо
лице, е автор
на
процесното
произведение.
По делото
обаче от ответното
дружеството няма
позоваване на
такива
обстоятелства,
нито се представят
доказателства
за тяхното настъпване.
Предвид изложеното се налага крайния извод, че ищецът Н.Т. е създал чрез своята творческа дейност процесното фотографско произведение, т.е. той е негов автор и като такъв е носител на абсолютното авторското право върху него и се ползва от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и уреденото в чл. 95 ЗАПСП право да поиска от съда да осъди нарушителя да му заплати обезщетение за претърпените вреди в резултат на извършеното нарушение на това право. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от служители на ответното дружество „Т.т.” ЕООД са извършени такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на авторското право, чийто титуляр е ищецът.
Авторското
право е
комплексно и включва
в своето
съдържание
отделни имуществени
и
неимуществени
права. В чл. 18,
ал. 1 ЗАПСП е уредено
едно от
основните
имуществени
права на
автора, които
са част от
сложното авторско
право. В тази
норма е предвидено,
че авторското
право
включва изключителното
право на
автора да
използва
създаденото
от него
произведение
и да разрешава
използването
му от други
лица, освен в
случаите, за
които този
закон
разпорежда
друго.
Следователно
всяко едно
използване
на обект на
авторското
право от
лице,
различно от
неговия
титуляр, без
съгласието
на последния и
без законът
да допуска
използването
му независимо
от неговата
воля,
представлява
нарушение на
това право. Легална
дефиниция на
термина
използване
на
произведението,
което е обект
на авторското
право е
дадена в чл. 18,
ал. 2 ЗАПСП, в
която е
посочено, че
за такова се
смятат
действия
като изброените
в 11 точки, сред
които са и
следните: съгласно
чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП това са
действията
по
възпроизвеждане
на
произведението,
като
терминът
възпроизвеждане
е дефиниран в
§ 2, т. 3 от ДР на
ЗАПСП като прякото
или
непрякото
размножаване
в един или
повече
екземпляри
на
произведението
или на част
от него, по
какъвто и да
е начин и под
каквато и да
е форма,
постоянна
или временна,
включително
запаметяването
му под цифрова
форма в
електронен
носител;
съгласно чл. 18,
ал. 2, т. 6 ЗАПСП това
са и действията
по публично показване
на
произведение
на
изобразителното
изкуство и на
произведение,
създадено по
фотографски
или
аналогичен
на него начин.
От
заключението
на
изготвената
по делото СТЕ
се
установява,
че
процесната
фотография
„Град на
контрастите“
е включена
като част от
съдържанието
на интернет
страницата http:/********.com като
част от
колекция от няколко
снимки. С
това
действие е
извършено
размножаване
на това
произведение
чрез
запаметяването
му под цифрова
форма на
електронен
носител,
което представлява
възпроизвеждане
на произведението
по смисъла на
§ 2, т. 3 от ДР на
ЗАПСП и съответно
използването
му във формата,
регламентирана
в чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП.
Фактът, че
процесното
фотографско
произведение
присъства
като част от
съдържанието
на посочената
интернет
страница, с
което то
става
достъпно за неограничен
кръг правни
субекти, представлява
и действие по
неговото
публично
показване по
смисъла на
чл. 18, ал. 2, т. 6 ЗАПСП. Следователно
по
делото е доказано,
че
произведението,
което е
предмет на
предявеното
за защита
авторско
право на
ищеца, е използвано
по начина,
посочен в чл. 18, ал. 2, т. 1
и т. 6 ЗАПСП.
Съдът
счита, че
това
използване
се установява
да е
осъществено
на осем дати
в посочения в
исковата
молба период от
08.07.2016 г. до 11.02.2020 г.
Този извод
следва при
съобразяване
на фактите,
установени
при
извършената
от вещото
лице И.Д. проверка
на данните в архивите
на интернет
страницата http:*******com,
съхранявани
в интернет,
които факти
са описани в
заключението
на приетата
СТЕ.
Експертът е
констатирал
че процесната
фотография е присъствала
на тази
интернет
страница в осем
архива – за
първи път тя
е
възпроизведена
на тази
страница на 08.07.2016
г., след това
на 13.09.2016 г., на 24.10.2016 г.,
на 05.05.2017 г., на 05.05.2018 г.,
на 25.08.2018 г., на 18.02.2019 г. и 20.07.2019
г. /снимката
присъства и в
архива за 28.02.2020 г.,
но тази дата
е извън
спорния
период, конкретизиран
в исковата
молба/. Не
може да се
приеме за
доказано, че процесното
фотографско
произведение
е възпроизведено
на интернет
страницата http:/*******com във всеки
един ден от
периода от 08.07.2016
г. до 11.02.2020 г., защото,
първо, това
не се
установява
от нито едно
събрано по
делото
доказателство,
включително
от
показанията
на
разпитаните
двама
свидетели,
които не
изнасят пред
съда каквито
и да било конкретни
факти,
свързани с
използването
точно на
процесната
снимка и второ,
то се
изключва от
констатациите
на вещото
лице Д., който
е установил,
че са налице
три дати през
спорния
период, на
които видно
от архивите
на
страницата снимката
не е била
част от
възпроизведеното
в нея
съдържание
/06.05.2018 г., 06.07.2018 г. и 05.09.2018 г./.
В
производството
не е спорно
обстоятелството,
че за целия
процесен
период от 08.07.2016 г.
до 11.02.2020 г. интернет
страницата http://********.com
е използвана
от ответника „Т.т.” ЕООД за
представяне
на дейността
на това
търговско
дружество по
организиране
на туристически
пътувания.
Този факт се
твърди от
ищеца в
исковата
молба и не се
оспорва от
ответното
дружество в
нито един
момент от
развитие на
производството,
поради което
съдът го
намира за
установен в
процеса като безспорен.
С оглед на
това съдът
приема, че действията
по възпроизвеждане
и по публично
показване на
процесното
фотографско
произведение
чрез
публикуването
му в интернет
страница htt********.com е
извършено от
служители на ответното
дружество „Т.т.” ЕООД, което е
различен от
неговия
автор правен
субект.
При
тълкуване на нормата
на чл. 35 ЗАПСП в
редакцията
на
разпоредбата
към датата на
извършване
на
нарушението,
което се иска
да бъде възмездено
с предявения
иск, се
налага
изводът, че
за да бъде
правомерно използването
на едно
произведение,
което е обект
на
авторското
право, трябва
да е налице дадено
от автора съгласие за
това, освен
когато
законът
предвижда друго
– друго е
предвидено в
чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, в
които норми са
регламентирани
случаите, при
които е допустимо
използването
на едно
произведение
без съгласие
на автора. От
това следва,
че за да се
квалифицира
поведението
на „Т.т.” ЕООД по
използване на
процесната
снимка като
нарушение на
авторското
право върху нея,
трябва да се
установи, че
то е
осъществено
без
съгласието
на нейния
автор.
Нормата
на чл. 35 ЗАПСП, в
която е
предвидена
необходимостта
от даване на съгласие
на автора, за
да може всяко
едно трето
лице да
използва
неговото
произведение
е в Глава
седма
„Използване на
произведенията”,
Раздел I „Общи
разпоредби”
от ЗАПСП, в
която част на
закона са и
разпоредбите,
уреждащи
сключването
на договор за
използване
на
авторското
произведение,
задължителните
елементи на
неговото съдържание,
действието и
срока му,
както и
възможността и
начина, по
който може да
бъде развален
/чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/.
От
систематичното
място на чл. 35 ЗАПСП и при
тълкуването
на тази норма
във
връзка с
останалите
такива, които
се намират в
същия раздел
и глава от
закона,
следва да се
заключи, че съгласието
на
автора за
използване
на неговото
произведение
от
ползвателя
трябва да
бъде дадено
чрез сключване
на
договор за
използване
по смисъла на
чл. 36 ЗАПСП. Съгласието
за
използване е
възможно да бъде
дадено и чрез
сключване на
издателски
договор, на
договор за
публично
представяне, на договор
за
използване
по безжичен
път по чл. 57 ЗАПСП, на
договор за
публично изпълнение по чл. 58 ЗАПСП, на договор
за публикуване
в периодично
издание по
чл. 59 ЗАПСП, но тогава
се отстъпва
само правото
да се
извършват
отделни
действия,
които
представляват
използване
на
авторското
произведение,
а не всички
възможни
такива.
Даването на
съгласие не
може да бъде
направено по
какъвто и да
е друг начин,
включително
с
едностранно
изявление на
автора,
отправено до
лицето, ползващо
произведението,
нито чрез
конклудентни
действия на автора.
Доколкото
обаче в чл. 36 ЗАПСП не е
предвидена
писмена
форма за
сключване на
договора за
използване,
то трябва да
се приеме, че
той е
неформална и
консенсуална
сделка и
волеизявленията
за
постигането
на съгласие
по основните
елементи от
неговото
съдържание
може да бъде
изразено и
устно от
насрещните
страни по
него /изключение
от това
правило в
ЗАПСП е регламентирано
единствено
за
издателския
договор, за
който в чл. 46 ЗАПСП е
установена писмена
форма, в която
той трябва да
бъде сключен,
за да е
действителен
и да породи
правни
последици/.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, че от автора на фотографията „Град на контрастите“ е дадено съгласие по предвидения в закона ред за осъщественото в периода от 08.07.2016 г. до 11.02.2020 г. ползване от служители на „Т.т.” ЕООД на това произведение. Като даване на съгласие за ползване на фотографията не може да се квалифицира фактът на публикуването й от автора Т. на използван от него интернет сайт, който е общодостъпен за всяко едно лице. Това действие е такова, с което ищецът разгласява своето произведение и упражнява едно от имуществените права, които са част от притежаваното от него авторско право, което е това по чл. 18, ал. 2, т. 6 ЗАПСП да показва публично произведението си, създадено по фотографски начин. С това действие обаче не е изразено нито изрично, нито конклудентно съгласие за разрешаване на неограничен или ограничен кръг правни субекти да ползват създадената от ищеца снимка, особено предвид факта, че на използваната от ищеца интернет страница има посочени условия за ползване на авторските му фотографии, които са публикувани там, както и възнагражденията, при които той сключва договори за използване на своите фотографски произведения, които обстоятелства са доказани от заключенията на вещите лица, изготвили приетите по делото СТЕ и СОЕ. Фактът, че процесната снимка се намира публикувана и в други интернет страници, който е установен от вещото лице Д. в заключението на изготвената СТЕ, е напълно ирелевантен за преценката дали авторът е дал съгласие на ответното дружество за нейното използване. Използването на обекта на предявеното в процеса авторско право чрез възпроизвеждане в тези интернет страници може да е в резултат на дадено от автора Т. съгласие за това по предвидения в закона ред или да е неправомерно, но без значение коя хипотеза е налице, този факт няма никакво значение при преценката на това дали ответното дружество е получило съгласие от автора за използване на снимката, след като то не твърди изобщо да е получавало такова съгласие от някой правен субект, различен от автора, например от лицето, използващо конкретна интернет страница, в която снимката е възпроизведена и публично показана. Не се твърди и не се установява ползването на процесното произведение да е извършено от „Т.т.” ЕООД в хипотезите, уредени в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, при които е допустимо използването на едно произведение без съгласие на автора.
С оглед на изложеното трябва да се приеме, че действията на служители на ответното дружество по използването на описаното в исковата молба фотографско произведение, осъществено чрез възпроизвеждането му и публичното му показване на осем дати в периода от 08.07.2016 г. до 11.02.2020 г. в интернет страница http://********.com, следва да се квалифицира като нарушение на имущественото право по чл. 18 ЗАПСП, което е част от съдържанието на притежаваното от ищеца авторско право върху него.
Както беше посочено, авторското право включва в своето съдържание и неимуществени права, които възникват за автора. Те са тези, посочени в чл. 15 ЗАПСП, сред които е и правото на автора по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.
В производството
е безспорно,
че при възпроизвеждането
и публичното
показване на процесното
фотографско
произведение
в използваната
от ответника
„Т.т.” ЕООД интернет
страница http://********.com в
нито един
момент от периода
от 08.07.2016 г. до 11.02.2020 г.
името на
ищеца не е
посочено по никакъв
начин като
автор на тази
снимка, нито
пък тя е
обозначена с
някакъв идентифициращ
автора знак.
Това
означава, че
при
използването
на
процесното
произведение
от служители
на ответното
дружество е нарушено
и
неимущественото
право на ищеца
по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, което
е част от съдържанието
на
притежаваното
от него авторско
право.
Нарушението на авторското право предполага наличието и на субективна страна. Това следва от общите норми на гражданското право, уреждащи деликтната отговорност, както и от разпоредбата на чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП, в която е предвидено изрично, че отговорност на юридическите лица и на едноличните търговците за нарушаване на права по ЗАПСП възниква, когато нарушението е извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях. В чл. 95г, изр. 2 ЗАПСП е установена оборима презумпция за наличие на вина при извършване на нарушение на авторското право, като доказателствената тежест за нейното опровергаване се носи от ответника. За да се счете, че презумпцията за вина е оборена ответникът трябва да представи доказателства, от които да е видно, че той не е могъл да знае, че извършва действия, с които нарушава чуждо авторско право, като тази невъзможност се дължи на наличието на външна обективна причина за това, а не е в резултат на неполагане на дължимата от него грижа да провери кой е носителят на авторското право върху конкретно произведение, както и дали е получил предварително писмено съгласие от автора да използва това произведение.
За да отговори на въпроса за това каква е дължимата грижа, която ответникът е трябвало да положи при използване на процесната фотография и оттам дали е оборена установената в закона презумпция за вина, съдът съобразява на първо място, че той изобщо не твърди да не е знаел, че това произведение е обект на авторско право, което се ползва със защита. Предвид факта, че обект на авторското право е всяко едно фотографско произведение, което е създадено в резултат на извършена творческа дейност, каквото безспорно е и процесното, при заснемането на което е очевидно, че фотографът е използвал специални технически средства, създал е композиционен сюжет, използвал е осветление и тоналност на картината, то незнанието на ответника за това, че процесната фотография е обект на авторско право не може и да бъде извинително. Ето защо и дължимата грижа при използване на фотографското произведение „Град на контрастите“ в случая изисква ответникът да извърши проверка във всички възможни източници за това кой е негов автор, както и за това какви са условията, за да получи съгласие за неговото използване и дали за това трябва да се обърне към съответния автор или към друг правен субект, който е получил правото да го използва. От събраните по делото доказателства се установява, че извършването на такава проверка в интернет пространството, където процесната снимка е публикувана, е възможно. В заключението на изготвената в производството СТЕ, както и в разпита му, проведен в съдебно заседание от 17.11.2021 г., вещото лице И.Д. е направил извод, че съществува специализиран софтуер, при използване на който всяко едно лице, което иска да използва публикувана в интернет пространството фотография, може да открие всички интернет страници, на които тази снимка е показана публично. Това означава, че за ищеца е съществувала техническа възможност чрез използване на този софтуер да извърши проверка в кои интернет страници е показана публично снимката, която възнамерява да използва в своята търговска дейност и кое лице е посочено като неин автор в тези публикации. При тази проверка той би установил, че снимката е показана публично в използваната от ищеца за представяне на създадени от него фотографски произведения интернет страница ********, където той е ясно обозначен като неин автор и в която ясно са посочени условията, при които авторът разрешава ползването на процесното произведение. При извършване на тази проверка ответникът би установил и други интернет страници, в които тази снимка е възпроизведена и показана публично, в които също е посочено, че лицето Н.Т. е неин автор. В тази насока са изводите на вещото лице И.Д., направени при отговора на задача 5 в заключението на изготвената СТЕ. Ето защо и за да се направи извод, че ответникът не е действал небрежно при извършване на нарушението на притежаваното от ищеца авторско право, следва да бъде доказано, че преди да използва процесното фотографско произведение, той е предприел всички технически възможни действия по проверка за това кой е неговия автор и след това по получаване на предварително съгласие от автора за неговото използване чрез възпроизвеждане и публично показване в използвания от него интернет сайт за извършване на дейност като туроператор. Доколкото ответникът има качеството на търговец и като такъв извършва по занятие дейността по предоставяне на туристически услуги и тяхното рекламиране, то и грижата, която той дължи при извършване на тази дейност е по-голяма от обичайната – той дължи грижата на добрия търговец.
От ответника не се твърди и не се представят доказателства за това, че преди да използва процесното фотографско произведение чрез показването му на интернет страницата, чрез която осъществява търговската си дейност на туроператор, е извършил детайлна проверка в интернет пространството за това кой е автор на снимката и при какви условия може да получи съгласие за нейното използване. Не се твърди и не се доказва ответното дружество да е търсило и да е осъществило контакт с лицето, ползващо страницата в интернет, от която е свалена процесната снимка, за да разбере дали то е неин автор или ако не е то, кой правен субект е неин автор и разрешил ли е ползването на своето авторско произведение. Настъпването на тези факти не се установява и от показанията на разпитаните в производството двама свидетели, които нямат впечатления относно процеса на намиране в интернет и използване точно на процесната снимка. По делото не са представени и никакви доказателства от ответника за установяване на твърдението му, че фотографията „Град на контрастите“ е свалена от интернет страница, в която тя е публикувана с означение, че е достъпна за свободно ползване и възпроизвеждане. Напротив, това се опровергава от събраните в производството доказателства. В заключението на изготвената СТЕ вещото лице Д. е посочило изрично, че в нито една от проверените от него интернет страници, в които е публикувана снимката на Н.Т., не е указано, че тя е предназначена за свободно използване за търговска употреба, без искане за заплащане на лиценз и без огласяване на нейния автор.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че в производството от страна на „Т.т.” ЕООД няма представени доказателства, от които да се установяват факти за полагане от това дружество на дължимата грижа за установяване на автора на фотографското произведение и условията, при които той разрешава неговото използване. Това означава, че презумпцията за вина не е оборена и трябва да се приеме за доказано, че служителите на ответното дружество са действали виновно при осъщественото неправомерно използване на снимката „Град на контрастите“, Букурещ, Румъния, която е обект на авторско право и се ползва със защита.
В обобщение следва да се посочи, че по делото се доказа осъществяването на всички елементи от обективна и субективна страна на твърдяното в исковата молба нарушение на авторското право на Н.Т. върху описаното в исковата молба фотографско произведение, което трябва да се приеме за извършено от служители на „Т.т.” ЕООД.
На основание чл. 95г ЗАПСП ответното търговско дружество е този правен субект, който носи отговорност пред автора за извършените от неговите служители действия, с които са нарушени авторските права върху фотографията с наименование „Град на контрастите“, Букурещ, Румъния.
За да се приеме, че в полза на ищеца Н.Т. е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, в производството трябва да бъде доказано и това, че той е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторските му права. Ищецът твърди, че претърпените вреди са два вида: неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяващи се както в неполучено възнаграждение за осъщественото използване на фотографското произведение, т.е. такива, които имат характера на пропуснати ползи, а така също и направени от автора разходи, т.е. такива, които имат характер на претърпени загуби. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали описаните вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.
В чл. 19 ЗАПСП е предвидено, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на създаденото от него произведение и за всяко поредно използване от същия вид. Получаването на това възнаграждение от притежателя на авторското право върху едно произведение зависи единствено от това дали е сключен договор за използване по чл. 36 ЗАПСП, като то не е обусловено от настъпването на каквото и да е друго обстоятелство. Това означава, че винаги е налице сигурност, че авторът би увеличил имуществото си с възнаграждението за осъщественото използване на създадено от него произведение, ако с нарушителя беше сключен договор, с който на последния се предоставя правото да го използва. Следователно при липсата на такъв договор, неполученото от автора възнаграждение, дължимо за използване на създаденото от него произведение, винаги представлява реално настъпила вреда за притежателя на авторското право. Тази вреда е и пряка и непосредствена последица от нарушението, защото последното е единствената причина за невъзможността на автора да увеличи имуществото си с полагащото му се съгласно чл. 19 ЗАПСП възнаграждение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по въпроса за това какви вреди би могъл да претърпи в резултат на извършено нарушение носителят на друго право на интелектуална собственост, а именно на правото на търговска марка, като уредбата в ЗМГО и ЗАПСП в тази насока е аналогична - решение № 22 от 10.05.2012 г., постановено по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, II т.о.
С оглед изложеното и доколкото в случая нарушението, в резултат на което се твърди, че на автора на процесното фотографско произведение са причинени имуществени вреди, се изразява в неговото използване от „Т.т.” ЕООД, без да е налице дадено съгласие за това по реда на ЗАПСП, то трябва да се приеме, че това лице реално е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи, които се съизмеряват с дължимото и неполучено възнаграждение за осъщественото използване, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от нарушението.
Размерът на тези вреди се съизмерява с този на размера на възнаграждението, което ищецът, в качеството му на автор на процесната фотография би получил при законосъобразно развитие на правоотношенията между страните по спора, т.е. при сключен договор за използване на това произведение.
От
събраните по
делото
доказателства
се установява,
че ищецът има
създадена от
него тарифа,
при която той
дава
разрешение
за ползване
на
създадените
от него
фотографии, която
е
публикувана
в
използваната
от него
интернет
страница ********. В тази
тарифа е
посочено, че той
сключва
договори за
използване
на своите фотографски
произведения
при
възнаграждение
в размер на 1385
евро при
дадено
съгласие за
използване
за период до 3
месеца, като
при даване на
съглаие за
използване на
фотография
без
означение на
неговото име
като автор на
същото се
дължи
допълнително
възнаграждение,
което е 100 % от
размера на възнаграждението
за
съответното
използване. В
тази насока са
изводите на
вещото лице П.
в
заключението
на
изготвената
в производството
СОЕ по въпрос
трети от
тези, поставени
от ищеца,
които са
направени
въз основа на
представените
по делото
доказателства
и извършена
проверка на
съдържанието
на посочената
интернет
страница.
Тарифата,
използвана
от ищеца за
сключване на
договори за
използване
на
създадените
от него
снимки, представлява
електронен
документ, тъй
като е част
от
съдържанието
на интернет
страница. Той
е
представена
по делото възпроизведена
на хартиен
носител по
реда на чл. 184,
ал. 1 ГПК. От нея
е видно, освен
посоченото
от вещото
лице, също
така и че
възнагражденията,
при които ищецът
Т. дава
съгласие за
използване
на неговите фотографии,
показани
публично на ********, са
различни по
размер
според
периода, за
който се иска
да бъде
дадено
съгласие за
ползване – когато
периодът е до
три месеца,
възнаграждението
възлиза на
сумата от 1 385
евро; когато
периодът е до
шест месеца,
възнаграждението
възлиза на
сумата от 1 465
евро; когато
този период е
до една
година, възнаграждението
възлиза на
сумата от 1 615 евро;
когато този
период е до
три години,
възнаграждението
възлиза на
сумата от 2 330
евро; когато
този период е
до пет
години,
възнаграждението
възлиза на
сумата от 2 860
евро. По
делото са
представени
писмени
доказателства,
представляващи
фактури,
обективиращи
сключени между
ищеца и трети
лица
договори за
използване
на снимки и
спогодба за
уреждане на
отношенията
във връзка с
осъществено
използване
на снимка, от
които се
установява,
че за времето
от 23.01.2020 г. до 07.12.2020 г. Н.Т.
е прилагал
публикуваната
на интернет
страницата
му тарифа
като е
сключвал
договори за
използване
на създадени от
него
фотографски
произведения
с трети лица
при
възнаграждение,
което е
посочено
като размер в
тази тарифа. След
като по
делото са
събрани
доказателства
за размера на
възнаграждението,
срещу
получаване
на което
ищецът
сключва
договори за
използване
на
създадените
от него
фотографски
произведение,
то при
използване
точно на тези
данни трябва
да се изчисли
размера на
претърпените
вреди под
формата на
пропуснати
ползи, защото
със
стойността именно
на това
възнаграждение
авторът е
пропуснал да
увеличи
своето
имущество в
резултат на
нарушението
на притежаваното
от него
авторско
право. Ирелевантен
за
определяне
на размера на
вредите е
средният
размер на
авторските
възнаграждения
за ползване
на
фотографско произведение
както в
Република
България, така
и в Германия,
защото в
случая е
известно
какъв е размера
на
възнаграждението,
срещу което
ищецът Т. е
съгласен да
разреши на
трети лица да
използват
създадените
от него
фотографии,
като с оглед
свободата на
договаряне
то може да е
както много
по-ниско,
така и много
по-високо от
средните
възнаграждения
за използване
на този вид
произведения
на
територията
на която и да
е държава. Освен
това по
делото няма
данни за
това, че ищецът
разрешава
ползването
на своите професионални
снимки само
на
територията
на България и
Германия, за
да се приеме,
че средните пазарни
цени на
ползването
на
фотографски
произведения
в тези страни
са релевантни
за
определяне
на размера на
пропуснатите
ползи. Този
извод се
разколебава
от факта, че
процесното
фотографско
произведение
е показано
публично в
интернет
страница, която
е достъпна за
лица от
всички точки
на света и чрез
която всеки
един правен
субект, без
значение в
коя държава
извършва
своята търговска
дейност, може
да сключи
договор за
използване
на това
произведение
с ищеца от разстояние
чрез
спазване на
посочената в
страницата
процедура.
Предвид изложеното трябва да се заключи, че съдът приема за доказано, че размерът на възнаграждението, което ищецът би получил, ако между него и ответника беше сключен договор за използване на процесната фотография „Град на контрастите“ възлиза на сумата от 2 770 евро, чиято левова равностойност е 5 417, 65 лв., която е изчислена при съобразяване на това, че по делото се доказа, че ответникът е ползвал снимката за период от осем дни, т.е. за период до три месеца и без да е поставил обозначение на името на нейния автор при използването й. Това е и размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
Претърпяната
загуба представлява
вид
имуществена
вреда, изразяваща
се в
намаляване
на актива на
имуществото
на увреденото
лице. От
представените
в
производството
доказателства
се
установява,
че имуществото
на ищеца Н.Т. е
намаляло със
сумата от 400 лв.,
която е
заплатена от
него на
Адвокатско
дружество „Г.
и Г.“ като
възнаграждение,
дължимо съгласно
сключен
между тези
субекти
договор за
правна
защита и
съдействие
от 05.02.2020 г. Това е видно
от писмения
договор за
правна защита
и съдействие,
сключен на 05.02.2020
г., който е
подписан от представител
на
упълномощеното
адвокатско
дружество, което
е кредитор на
задължението
за
получаване
на
възнаграждение.
С
изявлението
си, направено
в раздел IV, т. 1.1. от
неговото
съдържание, кредиторът
е удостоверил
факта, че
сумата от 400 лв.
му е
заплатена от
доверителя Н.Т..
Ето защо и договорът
в тази си
част
представлява
разписка, издадена
от кредитора,
поради което
и се ползват
с
доказателствена
сила по
отношение на
факта, че е
договорено
възнаграждение
за извършване
на описаните
в неговото
съдържание
правни
действия в
размер на 400 лв.,
както и че
същото е
заплатено на
адвокатското
дружество. В
съдържането
на договора
за правна
защита и
съдействие е
посочено, че
паричната
сума от 400 лв. е
заплатена за
извършване
на правни
действия от
адвокатското
дружество за
откриване на
нарушителя,
за извършване
на правна
квалификация
на
нарушението
на авторските
права на Н.Т.,
за
обезпечаване
на
доказателства
и за провеждане
на преговори
за
доброволно
уреждане на
правния спор.
При описанието
на
нарушението,
по отношение
на което се
възлага
извършването
на правни
действия, в
договора е
записано, че
е извършено
на две
интернет
страници, които
видно от всички
представени
в
производството
доказателства,
са тези,
ползвани от
ответника, на
които е
възпроизведена
процесната
фотография. Следователно
по делото се
установява,
че разходите
в размер на 400
лв., с които е
намалено
имуществото
на ищеца Т., са
заплатени за
защита на
неговото
авторско
право върху
създаденото
фотографско
произведение
с
наименование
„Град на
контрастите“,
Букурещ, Румъния,
което е
нарушено от
ответника с
описаните в
исковата
молба
действия.
Това означава,
че именно
процесното нарушение
е
единствената
причина за
извършване
на тези
разходи и вредата,
съизмеряваща
се с тях, следва
да се
квалифицира
като пряка и непосредствена
последица от
нарушението
и като такава
подлежи на
обезщетяване
по реда на чл. 95 ЗАПСП.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът Н.Т. е направил разход в размер на 20 лв., както и че тази сума е престирана за извършване на дейност, която по някакъв начин е свързана с предприетите от това физическо лице действия по защита на авторското му право върху процесната фотография. Тези факти не се доказват от представената в производството сметка/фактура, издадена от нотариус, намираща се на л. 58 от делото на СГС, тъй като в този документ не е посочено ищецът да е платец на сумите, за които е съставен, нито че лицето, записано като платец, е действало като представител на ищеца. В документа не са описани и нотариалните удостоверявания, за извършване на които са заплатени сумите, поради което няма как да се направи извод, че те имат някаква връзка с предприети от ищеца действия за защита на нарушеното от ответника авторско право върху процесната снимка, още повече, че представената сметка е от 31.03.2020 г., а приложените към исковата молба преписи от електронен документ, са заверени от нотариус на дата, която е повече от един месец по-рано – на 11.02.2020 г.. Следователно по делото не се доказа, че ищецът Т. е претърпял имуществени вреди в размер на 20 лв., представляващи направен от него разход за обезпечаване на доказателства, както и че те са пряка и непосредствена последица от процесното нарушение.
Ищецът претендира, че в резултат на извършеното от ответното дружество нарушение е претърпял и неимуществени вреди. По делото не са събрани гласни и други доказателства, от които да се установява настъпването на тези вреди. Въпреки това обаче съдът счита, че следва да приеме за установено, че в резултат на нарушението на авторското му право върху процесното фотографсо произведение ищецът Т. е преживял негативни емоции от това, че създаденото от него произведение е използвано, без да бъде зачетено авторското му право. Този извод съдът прави въз основа на опитните правила, които са правилата на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, с които се разкриват връзките между фактите. На база на опитните правила, чрез логически съждения настоящият съдебен състав счита, че с оглед естеството на нарушението и видът на накърненото право, чийто обект е произведение, което е в резултат на интелектуален труд на едно физическо лице, трябва да се приеме, че извършеното от ответника неправомерно използване на създадената от ищеца фотография, е предизвикало у последния негативни психически изживявания от това, че неговите права са нарушени, които са обичайно преживяване в такава ситуация. Това, че настъпването на неимуществени вреди се установява в гражданския процес при прилагане на опитните правила се приема и в практиката на ВКС - решение № 457/ 25.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1506/2009 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. Размерът на тези вреди се определя от съда по справедливост, като в случая трябва да се вземе предвид, че по делото не се събраха доказателства, че в резултата на извършеното нарушение Н.Т. е претърпял страдания по-големи от обичайните, включително, че негативните му преживявания са продължили за по-продължителен период от време, през който той постоянно е проверявал в интернет дали някой не краде труда му, както се твърди в исковата молба.
Съдът трябва да определи обезщетението, което се дължи на автора за причинените в резултат на нарушението вреди общо за всички видове вреди – и за имуществените и за неимуществените вреди. Това следва от разпоредбите на чл. 95, ал. 2 и ал. 3 ЗАПСП. В чл. 95, ал. 2 ЗАПСП изрично е предвидено, че обезщетението се дължи на носителя на авторското право за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, т.е. дължи се едно обезщетение за всички претърпени вреди. В чл. 95, ал. 3 ЗАПСП е посочено, че видът на претърпените от автора вреди – дали те са имуществени или неимуществени, е едно от обстоятелствата, които съдът взема предвид при определяне на размер на дължимото обезщетение, но не е предвидено, че различните по вид вреди представляват различни обстоятелства, от които възникват отделни права за получаване на обезщетение за автора. В този смисъл е и произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 106 от 11.07.2012 г., постановено по т.д. № 769/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ т.о.
С оглед горното при определяне размера на обезщетението на основание чл. 95, ал. 3 ЗАПСП съдът трябва да съобрази, че по делото се доказа, че ищецът Т. е претърпял както имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 5 417, 65 лв. и претърпени загуби в размер на 400 лв., така също и неимуществени вреди, които са обичайните негативни преживявания от това, че създаденото от него произведение е използвано неправомерно. Съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което ще поправи претърпените от носителя на авторското право вреди и ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, каквото е изискването на чл. 95, ал. 4 ЗАПСП, възлиза на сумата от 6 117, 65 лв. Доколкото ищецът претендира присъждане на обезщетение за претърпените в резултат на нарушението на авторското му право вреди в по-нисък размер от този, до който се доказа, че това вземане е възникнало, то трябва да се заключи, че предявеният осъдителен иск е основателен за пълния си заявен с исковата молба размер.
По
иска с правна
квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на обезщетение, което възниква за нарушителя на авторското право към неговия носител, е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Това задължение произтича от извъндоговорен факт, негов източник е извършено непозволено увреждане. Ето защо приложение намира нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, в която е предвидено, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той изпада в забава от деня, в който главното задължение е възникнало. Задължението за заплащане на обезщетение за причинените от нарушението на авторското право вреди възниква от момента на осъществяване на всички елементи от фактическия състав. Елементът, който възниква най-късно е настъпването на вредите за автора на произведението, което се ползва от закрила. Както беше посочено задължението за заплащане на обезщетение е едно, което цели да възмезди всички причинени на автора вреди, а не възникват отделни задължения за обезщетяване на всеки отделен вид вреда. Ето защо в случая задължението за заплащане на обезщетение възниква от момента на настъпване на всички вреди, които се доказа, че ищецът е претърпял, от които най-късно са възникнали имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби в размер на 400 лв. Те са възникнали на 05.02.2020 г., на която дата тази сума е излязла от патримониума на Н.Т. съгласно удостоверяването, направено в договора за правна защита и съдействие. Следователно от 05.02.2020 г. ответникът е изпаднал в забава изпълнението на задължението по чл. 95 ЗАПСП за заплащане на обезщетение и дължи да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на обезщетението за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху предявения размер на главницата от 3 244, 01 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 07.04.2021 г., възлиза на 385, 68 лв. До този размер и за посочения период следва да бъде уважен предявения в процеса акцесорен иск и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 179, 92 лв. и за периода от 08.07.2016 г. до 04.02.2020 г.
По
присъждане
на
направените
по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 1 959, 96 лв., от които сумата от 159, 96 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба, 400 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и сумата от 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. При съобразяване на размера на уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 563, 25 лв.
Ответникът също е направил искане за присъждане на направените в производството разноски, които се доказва да са в общ размер на 3 150 лв., от които 1 350 лв. – платени депозити за възнаграждения на вещи лица и 1 800 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС, за което са представени доказателства, че е платено и чийто размер отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на отхвърлената част от иска на ответника се следват разноски в размер на 637, 59 лв.
С оглед
горното и при
направена от
съда компенсация
на дължимите
суми за
разноски ответникът
следва да
бъде осъден
да заплати на
ищеца сумата
от 925, 66 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.т.” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.Т., гражданин на ФР Германия, роден на *** г., с адрес: ***, следните суми: на основание чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права сума в размер на 2 744, 01 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 3 244, 01 лв. - обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са причинени от извършено от служители на „Т.т.” ЕООД нарушение на авторското право на Н.Т. върху фотографско произведение, именувано „Град на контрасти“, заснето в Букурещ, Румъния, което е публично показано за първи път на 12.08.2014 г. на интернет страницата ********, което нарушение се изразява в осъществено използване на това произведение без съгласието на автора чрез действия по възпроизвеждането и публичното му показване на използваната от ответника „Т.т.” ЕООД интернет страница http://********.com на осем дати в периода от 08.07.2016 г. до 11.02.2020 г., без да е обозначено името на автора, като претърпените вреди се изразяват в неполучено възнаграждение за използване на фотографското произведение, в направени разходи за заплащане на възнаграждение за ангажиране на адвокат за осъществяване на извънсъдебна защита на нарушеното авторско право, както и в изживени от ищеца негативни психически емоции – раздразнение и стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 385, 68 лв. /триста осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 3 244, 01 лв., начислено за периода от 05.02.2020 г. до 07.04.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 385, 68 лв. до пълния предявен размер от 1 179, 92 лв. и за периода от 08.07.2016 г. до 04.02.2020 г.
ОСЪЖДА „Т.т.” ЕООД да заплати на Н.Т. сума в размер на 925, 66 лв. /деветстотин двадесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване
пред
Софийски
апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
СЪДИЯ: