Р Е Ш Е Н И
Е
№ 485 17.04.2019г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и
седми март година 2019
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 525 по описа на съда за 2019
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „В. – Н.“
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район
Възраждане, ул. *****, представлявано от Т. Н. Т. – управител против
Наказателно постановление № 02-0002156 от 18.01.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение за нарушение на чл. 224
ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1
от Кодекса на труда, на фирмата - жалбоподател е наложена имуществена санкция,
в размер на 1500лв.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява. Не изразява становище, не сочи доказателства.
Административнонаказващият орган –Дирекция „Инспекция
по труда” - Бургас, надлежно призовани, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството е безспорно доказано. Счита, че правилно е приложен
законът и моли съдът да потвърди постановлението като правилно и
законосъобразно. Не се сочат нови доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка, в периода 26.10.2018г. - 17.12.2018г.
от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас по спазване на трудовото
законодателство, проверяващите установили, че жалбоподателят, в качеството си
на работодател не е изплатил дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на лицето Б. А. У., ЕГН: **********, пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото правоотношение
с това лице. Било констатирано, че трудовият договор на У., сключен с
работодателя е бил прекратен със заповед № 7993 от 14.06.2018г. считано от 14.06.2018г.
Проверяващите установили, че работодателят не е изплатил на У. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, начислено във ведомостта за заплати. При проведено събеседване
от актосъставителя с други служители при жалбоподателя било установено, че по
принцип такова обезщетение не се заплаща и на други служители. Съставен бил
протокол за извършена проверка.
За констатираното нарушение, св. Г. - главен инспектор
при Д“ИТ“ - Бургас, съставила АУАН в присъствието на упълномощен представител
на жалбоподателя, който отказал да го подпише и този отказ бил удостоверен с
подписа на свидетел. Въз основа на АУАН и след проверка на неговата
законосъобразност, било издадено и обжалваното наказателно постановление, на
18.01.2019г, като в него била описана фактическа обстановка, идентична с тази в
АУАН.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на преценка на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на св. Г., както и приложените писмени такива: заповед за прекратяване на трудово
правоотношение между работодателя и лицето У., Трудов договор, ведомости за
заплати, протокол за извършена проверка, заповеди за компетентност.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
От събраните по делото писмен и гласни доказателства и
с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, безспорно се установява, че
лицето У. е работел при жалбоподателя, като „строител заварчик“. През периода,
в който е работел, същият не е използвал платен годишен отпуск, за период 02.01.2018г.
– 14.06.2018г. Със Заповед № 7993/14.06.2018г., трудовото правоотношение на лицето е било прекратено по взаимно
съгласие, считано от 14.06.2018г. В кориците на делото липсват доказателства за
направено плащане от страна на работодателя за неизползвания платен годишен
отпуск.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда. Съгласно цитираната
разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Според ал. 3 на същата разпоредба, обезщетението се изчислява към деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. Това е денят, в който
обезщетението е дължимо на работника или служителя - в случая 14.06.2018г. С
оглед на това, правилно административно-наказващият орган е квалифицирал
извършеното от жалбоподателя деяние като нарушение на чл. 414 ал.1 от Кодекса
на труда, според която работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция
или глоба, в размер от 1500.00 до 15 000.00 лв.
По делото не са установени обстоятелства, които да
обосноват приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се характеризира
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от
този вид. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 415 в от КТ,
както правилно е приел административният орган, тъй като до приключване на
проверката, нарушението не е било отстранено. Нарушението извършено от
работодателя има тежки последици, тъй като своевременното изплащане на
обезщетението е източник на доходи за работника, който е вложил своя труд, като
се е лишил от използване на отпуските си.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно,
наказващият орган е наложил административно наказание - имуществена санкция, в
размер на 1500лв., която е минимално предвидената в разпоредбата на чл. 414 ал.
1 КТ, поради което не може да бъде намалена от Съда.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана правилно, наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените доводи и на основание чл.63 от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002156 от 18.01.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас против „В. – Н.“ ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Възраждане,
ул. *****, представлявано от Т. Н. Т. – управител, с което за нарушение за
нарушение на чл. 224 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.5 във
връзка с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда, на фирмата - жалбоподател е
наложена имуществена санкция, в размер на 1500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.