ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1042
гр. Перник, 29.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500811 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 129 ГПК.
С решение № 198 от 18.10.2023 г. по гр.д. № 3/2023 г. Районен съд Радомир е признал
за установено по отношение на Л. С. Д. и А. Ц. Николова, че Ц. А. Н. – П. е собственик по
давностно владение на недвижим имот, находящ се в **** с площ от 500 кв.м, а по скица –
525 кв.м, при съседи: път, имот № ***, имот №***, имот №***, заедно с построените в
имота двуетажна жилищна сграда с площ от 61 кв.м, паянтова постройка с площ от 24 кв.м и
още една паянтова постройка с площ от 15 кв.м.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Л. С. Д., с която жалбоподателят иска
неговата отмяна. Сочи, че са неправилни изводите, че ищцата е владяла имота за себе си от
2009 г. до подаването на исковата молба през 2023 г. Поддържа, че в нарушение на
процесуалния закон районният съд не е допуснал събирането на ангажирани от нея
доказателства. Навежда доводи, че в обжалваното решение не е обсъден характерът на
договора за покупко-продажба, по силата на който ищцата твърди, че С. К. е придобил
имота през 1954 г.
С оглед на правомощието си да се произнесе по допустимостта на решението в
обжалваната му част (чл. 269 ГПК) и след повторна проверка на исковата молба въззивният
съд намира, че следва да остави същата без движение (т. 4 от ТР 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК
на ВКС).
В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че имотът е придобит от С. Н.
К. чрез покупко-продажба през 1954 г., а сградите са изградени от него и съпругата му Р. Г.
К. през 1960 г. Посочено е, че техни наследници са А. С. Н. – баща на ищцата Ц. А. Н. - П.,
и Л. С. Д. – леля на ищцата. Изложено е също, че след смъртта на Р. К. през 2009 г. имотът
останал във владение на ищцата. При тези твърдения ищцата моли съда да признае за
1
установено, че е собственик по давностно владение спрямо ответниците Л. С. Д. – нейна
леля, и А. Ц. Н. – нейна майка.
Налице са неясноти и противоречия в исковата молба. Ако наследници на С. К. и Р. К.
са само ищцата и леля , не става ясно защо искът е насочен и срещу майка . Не е посочено
кога е починал С. К., както и кои са наследниците на баща А. С. Н., включително и има ли
такива по заместване (чл. 10 ЗН) след смъртта на баба Р. К.. Не става ясно налице ли е
спор между ищцата и Л. С. Д. по отношение на нещо друго освен на собствеността върху
едната втора идеална част от имота, която Л. Д. претендира, че представлява неин
наследствен дял. Ако такъв спор не е налице, ищцата следва да изясни какъв е интересът
(каква цел преследва) от предявяването на иск срещу Л. Д. за останалата една втора идеална
част от имота. Въпреки посочените неясноти в исковата молба, от изложените в нея
обстоятелства следва обоснован извод, че ищцата е придобила по наследство част от
процесния имот, за която част също не е ясен интересът от предявяване на иск за
придобиването ѝ по давностно владение.
По тези съображения след като исковата молба бъде оставена без движение, на ищцата
следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок:
- да посочи в молба с препис за ответниците (1) придобила ли е по наследство и каква
точно част от процесния имот, като подробно изложи хронологията на наследственото
правоприемство за целия имот – кога са се оженили баба и дядо , кога са починали, след
смъртта на всеки един от тях каква част от имота е била наследявана от всеки един техен
наследник; (2) какъв е интересът да предявява иск срещу ответниците за признаване за
установена на собствеността върху евентуално придобита от нея по наследство част от
имота – спори ли се по отношение на факта, че ищцата е придобила част от имота по
наследство; (3) ако се спори по отношение на такова наследствено придобиване, то следва да
бъде изрично отстранено противоречието между обстоятелствена част и петитум по
отношение на тази идеална част от имота, като се посочи на какво основание се иска
признаване на собствеността – по наследствено правоприемство или по давностно владение;
(4) има ли въобще спор между страните по отношение на нещо друго освен на едната втора
идеална част от имота, която Л. Д. претендира, че представлява неин наследствен дял.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като указва на ищцата Ц. А. Н. – П. в
едноседмичен срок да посочи в молба с препис за ответниците (1) придобила ли е по
наследство и каква точно част от процесния имот, като подробно изложи хронологията на
наследственото правоприемство за целия имот – кога са се оженили баба и дядо , кога са
починали, след смъртта на всеки един от тях каква част от имота е била наследявана от
всеки един техен наследник; (2) какъв е интересът да предявява иск срещу ответниците за
признаване за установена на собствеността върху евентуално придобита от нея по
наследство част от имота – спори ли се по отношение на факта, че ищцата е придобила част
от имота по наследство; (3) ако се спори по отношение на такова наследствено придобиване,
то следва да бъде изрично отстранено противоречието между обстоятелствена част и
петитум по отношение на тази идеална част от имота, като се посочи на какво основание се
иска признаване на собствеността – по наследствено правоприемство или по давностно
владение; (4) има ли въобще спор между страните по отношение на нещо друго освен на
едната втора идеална част от имота, която Л. Д. претендира, че представлява неин
2
наследствен дял.
При неизпълнение на указанията, след провеждане на открито съдебно заседание,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено – чл. 129, ал. 3
ГПК и т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3