№ 547
гр. Бл. , 17.05.2021 г.
ОС – Бл., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500366 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от Областна дирекция на МВР Бл.,
представлявана от Директора Д.Д., чрез пълномощника главен юрисконсулт В.Я.Сп., против
определение №10/24.02.2021г., постановено по гр.д. №758/2020 г. по описа на РСС, с което
е прекратено производството по делото поради констатирана от съда липса на идентичност
между предмета на заповедното производство и образуваното въз основа на същото исково
производство, което прави исковата претенция по чл.422 ГПК недопустима.
В жалбата се излага, че определението на съда е постановено на формално основание и
при неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя не е налице
липса на идентичност по отношение на заявлението и предявения установителен иск, тъй
като в заявлението и в исковата молба основанието е идентично, вземането произтича от
договор за охрана със СОТ с рег.№ 303/12.03.2010г., страните са тези по договора, като
размера на вземането е идентичен. Поддържа се, че заповедното производство е инициирано
въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, който представлява изпълнително основание, от
което произтича вземането, като съгласно чл.418 от ГПК съдът преди да издаде
изпълнителен лист е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Сочи се, че съгласно т.2б
от ТР № 4/18.06.2014г. по тд № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС отговаря на изискванията на
чл.410, ал.2, във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от
представения към заявлението документ по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че съдът не е
проверил редовността на представения счетоводен документ и само въз основа на
заявлението е издал заповед и изпълнителен лист. Излага се, че като не е съобразил периода,
посочен в счетоводните сметки, съдът е лишил ищеца да реализира в пълен обем правото си
на защита и да предяви установителен иск на същото основание, но за период, който
съответства на действителните факти и обстоятелства по случая. В жалбата се релевират
доводи, че във всички случаи при идентичност на основанието, от което произтича
вземането, въпросът за уточнение на периода е въпрос по същество.
1
Поради изложеното се иска да бъде отменено обжалваното определение за прекратяване
на производството и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С отговор на частната жалба, депозиран в законовия срок, насрещната страна „Вл.Т.“
ЕООД, чрез адв. Л. М., БлАК, оспорва основателността на жалбата. Счита постановеното
определение на РСС за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът намира, че частната жалба е редовна, а производството по нея допустимо. Същата е
подадена от легитимирана страна в първоинстанционното производство, чрез пълномощник
с надлежно учредена представителна власт, подадена е в преклузивния едноседмичен срок
от връчване на определението и срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът намира, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена
без уважение, поради следното:
Производството пред РС –С. е образувано по искова молба подадена от Областна
Дирекция на МВР Бл., БУЛСТАТ ...., представлявана от Директора Д.Г.Д., чрез
пълномощник срещу „Вл.Т.“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.“М.“ № .., представлявано от управителя Я.Ат.Вл.. С исковата молба е предявен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че към датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от
ГПК с № 2136/04.07.2012г. и изпълнителен лист от 04.07.2012г. по ч.гр.д.№940/2012г. по
описа на РСС същия е дължал на ищеца следните суми, за които е издадена заповедта и
изпълнителния лист : сумата от 225,00 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за
извършени услуги по охрана със сигнално – охранителна техника и полицейски сили за
реагиране по договор с рег.№ 303/12.03.2010г. за периода от 01.01.2010г. до 13.07.2010г.,
представляваща неизплатената част от дължимата месечна такса от 35,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 02.07.2012г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 32,09 лв. договорна неустойка върху главницата,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата на плащането
върху неизплатеното възнаграждение за извършена услуга за периода от 30.12.2010г. до
23.05.2012г. Претендирано е присъждане на сторените разноски по водене на делото и тези
заповедното производство.
С разпореждане № 1710 от 21.09.2020 г. съдът е оставил исковата молба без движение с
указания за отстраняване на констатирани несъответствия между заповедта за изпълнение и
исковата молба.
След отстраняване на нередовността, съдът е постановил изпълнение на процедурата по
чл.131 от ГПК, като в законоустановения срок е подаден писмен отговор от ответника, с
който се оспорва основателността на предявения иск.
В първото съдебно заседание, проведено на 11.02.2021г. след като се е запознал със
заповедта за изпълнение на парично задължение, съдът е констатирал наличието на
противоречие между претендираното вземане за главница с исковата молба и това по
издадената заповед за изпълнение, по отношение на периода на същото, поради което е
оставил исковата молба отново без движение, с указания до ищеца в едноседмичен срок да
конкретизира искането си в петитума, съобразно заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№940/2012г. по описа
на РСС относно периода на претендираното неизпълнение по договора.
С уточнителна молба подадена в указания срок ищецът е конкретизирал, че заповедта по
чл.417 от ГПК и изпълнителния лист не съдържат посочен период на търсената главница по
договор № 303/2010г. Заявено е, че в т.14 от заявлението погрешно е посочен като период
2
този на търсената лихва. Посочено е, че изискуемостта на вземането за което е издаден
изпълнителен лист подлежи на доказване в настоящото производство, а не съдържанието на
подаденото заявление, доколкото същото е уважено. Наведени са твърдения, че от
приложеното извлечение от счетоводна сметка 4110 към 25.03.2012г. е видно, че
задължението за главница е от 01.01.2010г. от когато страните са уговорили началния
момент на изпълнение на договора до 13.07.2010г., когато същия е прекратен, като
вземането за главница е виден и от издадена фактура от ОДМВР към ответника. В молбата е
заявен същия петитум на исковата молба, като по първоначалната с която е сезиран
първоинстанционния съд, като е конкретизирано, че претендираната за установяване сума от
32,09 лв. представлява мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
30.12.2010г. до 23.05.2012г.
Въз основа на горното и след като ищеца не е конкретизирал петитума съобразно
заявлението, съдът е достигнал до извод за несъответствие между предмета на издадената
заповед за изпълнение по ЧГД №940/2012г. на РСС и предмета на исковото производство по
ГД №758/2020г. на РСС. Независимо от съвпадането на страните – заявителя и длъжника,
предмета се индивидуализира и с претендираното вземане и неговото основание, размер на
вземането и период, който в случая е различен, поради което производството по делото е
прекратено с обжалваното определение.
Въззивният съд намира, че определението е правилно.
Правилни са изводите на съда, че предметът на делото по иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1, съответно чл.422, ал.1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за
съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният
интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от
длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл.414, ал.2
ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или
несъществуването на същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при
съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и
съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя
положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът
ищец да променя материалноправната характеристика на вземането и неговия период.
Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези,
посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл е практиката
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК (Решение по гр.д. № 7541/2013г., ІV г.о;
Решение №169/04.01.2016г. на ВКС по т.д.№700/2011г. на II т.о. и др.) и задължителните
разяснения, дадени в т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г., според които в
производството по иска с правно основание чл.422 ГПК е недопустимо да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение; в това
производство не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за
изменение на основанието чрез добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви с предявен осъдителен
иск.
Или посочването от ищеца на друго основание, съответно на друг период на
неизпълнение на задължението по договора, от което произтича вземането, различно от
твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по см. на чл.404, т.1, предл.4 от ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес
от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби,
което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.
3
В случая е налице съвпадение в размера на вземането на ищеца по заявлението по чл.417
ГПК и по исковата молба, но при предявяване на иска за установяване съществуването на
това вземането е въведен различен период на това вземане, в сравнение с периода на
вземането, заявено от кредитора по реда на чл.417 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена
за парично вземане, представляващо дължима главница по сключения между страните
договор, като в обстоятелства от които произтича претенцията е отразено извлечение от
счетоводна сметка 4110 вземания от клиенти в страната“ на ОДМВР Бл.; като е посочено, че
вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане на цена по договор №
303/12.03.2010г. за период от 30.12.2010г. до 23.02.2012г.
В заявлението в т.9 е отразен само размер на вземането, като в т.14 от същото, се съдържа
отразяване на същата информация която е инкорпорирана в заповедта, по отношение на
периода на задължението. Т.е. от изявленията на заявителя може да се направи единствено
изводът, че претенцията за 225 лв. е за главница по сключения между страните договор за
период от 30.12.2010г. до 23.02.2012г.
Както се посочи, недопустимо е въвеждането в исковото производство на ново основание,
а именно различен период на неизпълнение. Исковата молба по чл. 422 от ГПК следва да
съдържа същото вземане, което е заявено пред заповедния съд, основаващо се на същите
обстоятелства. С оглед на това и въззивният съд счита, че липсва правен интерес от
установителен иск за вземания, които не са посочени в заявлението пред заповедния съд.
Ищецът би могъл да ги претендира с осъдителен иск, но такъв не е предявен.
Съдът е длъжен служебно да изследва въпроса налице ли е идентичност между
заповедното и исковото производство от субективна и от обективна страна /предмета на
заповедното и исковото производства/. Недопустимо е след като е отпочната проверка за
оспорване на едно вземане в заповедно производство, впоследствие да се допуска исково
производство /като продължение на съответното заповедно производство/ по чл.422
ГПК между същите страни относно друго вземане. Следва да се отбележи, че вземането се
характеризира както с основанието от което произтича, така и с периода за който същото се
претендира. В този смисъл, всеки иск по чл.422 ГПК, който по основание или размер,
съответно период се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се
оказал недопустим поради липса на правен интерес.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата касателно, обстоятелството, че в
извлечението от сметка е посочен правилния период на вземането, като съдът не е съобразил
същото, поради което исковото производство не е недопустимо. В случая в заявлението, в
издадената заповед по чл.417 от ГПК и в изпълнителния лист, периода на вземането се
различава от този заявен в исковата молба. Документа от който произтича вземането
представлява доказателство по делото, като в заповедното производство проверката е
съсредоточена относно това дали е редовен от външна страна и дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане. Ето защо изискуемостта на вземането не е въпрос, който
се разглежда и обсъжда по същество.
С оглед на горното, съдът намира постановеното от РС С. определение за правилно и
4
законосъобразно, поради което жалбата спрямо същото следва да бъде оставена без
уважение.
Въз основа на изложеното, ОС Бл., четвърти въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна, частна жалба подадена от Областна
Дирекция на МВР Бл., представлявана от директора Д.Д., чрез пълномощник В.Я.Сп. срещу
определение №10/24.02.2021г. постановено от РСС по гр.д. №758/2020г., с което е
прекратено производството по делото като недопустимо.
Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274,
ал.4 ГПК, вр. с чл.280, ал.3, т.1, ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5