№ 13324
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110132624 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на
сумата 11376,72 лв., представляваща непогасено регресно вземане за изплатено по
застраховка „...“ застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г.
на ..., ..., с включени 25,00 лв. обичайни разноски по определянето му, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.06.2023 г., до окончателното
изпълнение на задължението, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
199,09 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
11.04.2023 г. до 12.06.2023 г.
Ищецът „...“ ЕАД, ЕИК ..., излага, че на ... г. на ..., ... е реализирано ПТП с участието
на влекач с марка „...” с рег. № ..., в композиция с полуремарке с рег. № ..., управляван от Ю.
П., и лек автомобил с марка и модел „... ...” с рег. № ..., управлявано от Н. Н., като съгласно
изготвения двустранен констативен протокол за ПТП, виновен за ПТП е водачът на влекач с
марка „...” с рег. № .... Навежда, че лек автомобил с марка и модел „... ...” с рег. № ..., е
застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „...”, а собственикът на
влекач с марка „...” с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при
ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са
описани от експерти на дружеството и за възстановяването на лек автомобил с марка и
модел „... ...” с рег. № ... е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 11351,72 лв.
на 04.01.2023 г. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката е реализирал
обичайни разноски в размер на 25,00 лв. Излага твърдения, че ответникът не е възстановил
претендираната сума в общ размер на 11376,72 лв., въпреки връчената му извънсъдебна
покана. Поради допусната забава в изпълнението, претендира мораторна лихва върху
1
незаплатеното задължение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „...“ АД, ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, че „Гражданската отговорност“ на увреждащия автомобил е
застрахована при същия, както и съществуването на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „...“ при ищеца към датата на процесното ПТП за увредения
автомобил. Не оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, както и причинната му връзка с претендираните вреди. Прави
възражение за изключителна вина, евентуално за съпричиняване от страна на водача на
увредения автомобил за настъпване на вредоносния резултат. Евентуално посочва, че
действително причинените вреди са в по – нисък размер. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – Ю. П.,
като водач на влекач с марка „...” с рег. № ..., в композиция с полуремарке с рег. № ..., и Н.
Н., като водач на лек автомобил с марка и модел „... ...” с рег. № ..., са удостоверили, че на
посочената дата на ..., ..., между тях е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП
механизъм и изготвената скица на пътната обстановка при ПТП е видно, че водачът на
влекач с марка „...” с рег. № ..., в композиция с полуремарке с рег. № ..., при движение в лява
лента по автомагистрала „...“, навлиза в лентата за движение на попътно движещия се от
дясната му страна лек автомобил с марка и модел „... ...” с рег. № ..., и реализира
произшествие с него, при което са причинени щети и на двете превозни средства, като лек
автомобил с марка и модел „... ...” с рег. № ... е увреден в предна лява част – стъкло, огледало
и други. От скицата, изготвена от водачите, се установява и, че водачът на влекача е
превозвал в полуремаркето извънгабаритен товар, като съприкосновението при сблъсъка с
лявата предна част на лекия автомобил е станало именно с превозвания извънгабаритен
товар. Съдът счита, че участниците в пътното произшествие към датата на събитието са
удостоверили действителния механизъм на ПТП като сa се подписали под констативния
протокол за ПТП относно обстоятелствата, за които същите при съставянето на протокола са
дали сведения.
Констатациите в протокола се потвърждават в пълна степен от дадените от водача на
лек автомобил с марка и модел „... ...” свидетелски показания, които съдът изцяло кредитира
като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства и
2
доказателствени средства, събрани по делото. От показанията на водача Н. се установява, че
ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил, като последният е бил в
спряло положение към момента на удара, в колона от спрели автомобили.
По делото е изслушано заключение на съдебно - автотехническа експертиза, прието по
делото като обективно и компетентно изготвено. От заключението и изложеното от в.л. в
о.с.з. на 09.05.2024 г., след анализ на депозираните свидетелски показания, се установява, че
от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е поведението на
водача на влекача „...“, който е превозвал в полуремарке извънгабаритен товар, излизащ
извън пределите на товарния автомобил. Водачът на товарната композиция не е съобразил
големината на товара, така че последният е застъпил и навлязъл в дясната лента за
движение, където се е намирал в спряло положение лекият автомобил. Вещото лице е
достигнало до извода, че ударът е настъпил в дясната лента за движение, съобразявайки
еднопосочността на данните, изведени от протокола за произшествието, показанията на
водача на лекия автомобил и обективно настъпилите увреждания по превозните средства.
Вещото лице опровергава тезата, че ударът е настъпил в лентата за движение на водача на
товарната композиция, доколкото формира извод, че извънгабаритният товар на
полуремаркето е заемал цялата лента за движение, в която последното се е намирало. В този
смисъл, съдът не дава вяра на показанията на водача на влекача, който твърди, че
произшествието е настъпило в неговата лента за движение. Вещото лице формира
категоричен извод и, че водачът на лекия автомобил не се е опитвал да премине пред
товарната композиция, за да го изпревари, доколкото в такъв случай ударът е щял да настъпи
с предната част на влекача, а не с извънгабаритния му товар. Фактът, че лекият автомобил е
бил в спряло положение към момента на настъпване на произшествието в собствената си
лента за движение, прави непредотвратим удара за водача му, като той не е имал конкретно
предписано задължение, което не е спазил.
Следва да се посочи, че показанията на водача на влекача съдържат сериозни вътрешни
противоречия, които на собствено основание разколебават достоверността на фактите, които
излага свидетелят. В показанията на този водач, обаче се съдържа и признание, че той не е
погледнал в дясното странично огледало при преминаването покрай увредения лек
автомобил, което по същество кореспондира с установеното от всички останали
доказателства по делото, като изложеното води до извода, че по този начин водачът не се е
убедил, че превозваният извънгабаратен товар ще премине безпрепятствено покрай колоната
от спрели автомобил, намиращи се отдясно в съседната пътна лента, така че да предотврати
навлизането си в нея и удара с лекия автомобил.
Предвид изложеното по делото не се установява поведение на водача на лекия
автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., с което в нарушение на правилата за движение по
пътищата да е допринесъл за настъпване на произшествието.
Съгласно разпоредбата чл. 25, ал. 1 ЗДвП в редакцията й в сила от 21.01.2017 г.,
действаща към датата на събитието, водачът на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
3
участниците в движението, намиращи се покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение. В настоящия случай, водачът на влекач с марка „...” с рег.
№ ..., в композиция с полуремарке с рег. № ..., преминавайки покрай спрелия в колона от
автомобили лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., не е осигурил достатъчно
дистанция между превозните средства, навлязъл е в съседната дясна лента за движение с
превозвания извънгабаритен товар, при което е реализирал ПТП с намиращия в нея лек
автомобил „... ...” с рег. № ....
От изложеното съдът приема, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и
противоправно поведение на водача на влекач с марка „...” с рег. № ..., в композиция с
полуремарке с рег. № ..., който с поведението си е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Предвид изложеното, се явяват недоказани и следователно неоснователни възраженията
на ответника за изключителна вина, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат
от застрахования при ищеца водач на МПС.
Съгласно заключението на съдебно - автотехническата експертиза, при сравнение на
щетите от описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се
налага изводът, че щетите по лек автомобил с марка и модел „...” с рег. № ..., се намират в
пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г. на ..., ..., произшествие.
С оглед становището на страните, съдът е приел с неоспорения по делото окончателен
доклад за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че за лек
автомобил „... ...” с рег. № ..., има валидно сключена имуществена застраховка към датата на
процесното събитие - ... г., при ищеца, че за влекач с марка „...” с рег. № ..., към датата на
процесното събитие - ... г., има валидно сключена застраховка ... при ответника, и че
застрахователното обезщетение в размер на 11351,72 лв. е изплатено от ищеца на
застрахования в изпълнение на договорното му задължение по застраховка „...“.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „... ”, доколкото
е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на покрит по тази
застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
влекач с марка „...” с рег. № ..., е извършил виновно противоправно деяние, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
автомобил, като ищецът е платил обезщетение в горепосочения размер. Следователно искът
е доказан по основание.
Обемът на регресния дълг зависи о т размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „...” /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера
на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности,
за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно - автотехническата експертиза е определило сумата 11956,43 лв.,
4
като това е размерът на действителните вреди, поради което и регресното вземане е
възникнало за тази сума заедно с 25 лв. вземане за ликвидационни разноски /съдът приема,
че сумата от 25 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата 11981,43 лв.
Доколкото предявеният иск има за предмет сума в размер на 11376,72 лева, същият се явява
изцяло основателен и предвид диспозитивното начало в процеса следва да бъде уважен до
посочения размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай
моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/.
Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. В случая ищецът е
отправил покана до длъжника, като същата, видно от обратна разписка на л. 42 от делото, е
получена от ответника на 09.03.2023 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал.3, т. 1
КЗ застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. чл.
412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди, че изпратената преписка е била непълна, поради което
ответникът е следвало да извърши плащане на цялото дължимо регресно вземане /11376,72
лв./ в срок до 10.04.2023 г., като след тази дата е изпаднал в забава.
За периода 11.04.2023 г. – 12.06.2023 г. размерът на мораторната лихва върху
предявената и установена като дължима главница в размер на 11376,72 лв. възлиза на 227,35
лв. /съдът извършва на осн. чл. 162 ГПК изчисленията чрез лихвен калкулатор за
изчисляване на законна лихва на портала за електронни услуги на НАП/. Искът е предявен
до сумата 199,09 лева, като предвид диспозитивното начало в процеса, следва да бъде
уважен до този размер.
По разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер от 2329,07 лева, съгласно представен списък за
разноските на л. 151 от делото /д.т., адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ/ и
представени доказателства за сторени такива. Ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от ищеца в размер на 1424,00
5
лева, което съдът намира за неоснователно, доколкото е под минималния размер от 1441,82
лева, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение при материален интерес на делото от 11575,81
лева.
Ищецът моли да му присъди като сторена разноска по делото и сумата от 25,00 лева,
внесена по сметка на ... за възнаграждение на свидетел при провеждане на разпит по
делегация. Видно от съдържанието на делото такъв разпит не е проведен, съответно
възнаграждение на свидетеля от внесения депозит не е изплащано. Поради изложеното,
ищецът следва да отправи искане към ... да му освободи и възстанови сумата. Съдът не
следва да разпределя сумата при произнасянето по отговорността за разноски, доколкото не
е използвана.
Предвид изхода на спора на ответника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411 КЗ,
сумата 11376,72 лева, представляваща неизплатено регресно вземане за изплатено по
застраховка „...” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. на ..., ..., по щета
№ ... с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законна лихва за
периода от 13.06.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на осн. чл. 86 ЗЗД сумата
199,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от
11376,72 лева за периода 11.04.2023 г. – 12.06.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 2329,07 лева, представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6