Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІV – 22                             20.04.2021 г.                         град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                  мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА

Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА  

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 2828 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на „Иновационни технологии и услуги“ – ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, комплекс „Аралия”, бл. Б, ап. 7 – ответник по иска, срещу Решение №155/29.07.20г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№471/19г., с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че въззивното дружество  дължи на „Уест Билдинг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кумата” № 11, сумата от 2997,92 лв. с ДДС, представляваща част от заплатен аванс по договор № 37/2017г. от 22.05.2017г. за строителни работи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението – 17.10.2018г., до окончателното изплащане на вземането; въззивникът е осъден да заплати на ищеца 59,96 лв., представляваща направените по ч.гр.д.№1207/2018г. по описа на Районен съд Несебър разноски за платена държавна такса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 59,96 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски за държавна такса.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Не се излагат съображения.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца „Уест Билдинг“ – ЕООД чрез посочената от дружеството електронна поща на 23.10.20г. В законния срок не е подаден писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно съществувало между страните облигационно правоотношение по договор за изработка, по който ищецът превел на ответника авансово сумата 6000 лева. Установено е, че ответникът извършил СМР на стойност 3002.08 лева, като след това – на 19.07.2017г. бил развален от ищеца, поради неизпълнение, което породило правото на ищеца да претендира връщане на сумата 2997.92 лева. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.  

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе предвид твърденията на страните, представените доказателства и като съобрази закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на съда въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.

Предвид характера на въззивното производство като ограничен въззив, настоящата инстанция дължи произнасяне само по заявените оплаквания – чл.269, изр.2 ГПК. Във въззивната жалба не са развити съображения в какво се състои порочността на първоинстанционното решение; твърди се само, че същото е необосновано и явно несправедливо.

Въззивната инстанция намира, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е развалил процесния договор, поради неизпълнението от страна на ответника на задължението му да извърши всички уговорени строителни дейности. Ищецът установи твърдението си, че е осигурил жилищни помещения и възможност за изхранване на работниците на ответника, които постепенно напуснали и така работата, за която страните се уговорили останала недовършена.

Ето защо правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил иска. Решението следва да бъде потвърдено.

Съдебно – деловодни разноски не се претендират от въззиваемата страна, доказателства за направени такива не се представят, поради което не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №155/29.07.20г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№471/19г.

 

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1

 

 

 

 

 

                                                                                              2.