РЕШЕНИЕ

   №

гр.София, 21.07.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет  и първи януари  през две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                                                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16977 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 2 КТ, от „С.“ ЕООД срещу Н.В.М..

В исковата молба се твърди, че между „С.“ ЕООД и Н.В.М., на 30.11.2011 г. е сключен трудов договор, за длъжността „Ръководител по транспорта“. Съгласно длъжностната му характеристика, на ответника е възложено да изпълнява ръководна работа по организацията на транспорта и да оперира с нарочна банкова сметка *** „О.Б.“ АД, клон Пловдив. Поддържа се, че за периода от м. януари 2014г. до м. май 2014 г., ответникът ежемесечно изтеглял пари от сметката на дружеството, но в последствие не се отчитал в счетоводството на дружеството, въпреки многократно отправените покани. Ето защо, със заповед № № от 09.01.2015 г. Н.В.М. е дисциплинарно уволнен, като във връзка с нанесените вреди е образувано НОХД № 353/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 с-в. 

Във връзка с изложеното, ищецът „С.“ ЕООД претендира заплащането от ответника Н.В.М., на сума в общ размер на 27649,68 лв. (от които 7359,68 лв. - липса от каса на дружеството  и 20 290,68 лв., изтеглени от О.Б. АД, клон -  Пловдив, в периода 10.01.2014 г. – 28.04.2014 г. видно от уточнителна молба и справките на л. 9 е л. 56 от делото), обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неотчетени от ответника парични средства, изтеглени и получени в качеството му на служител на дружеството, в периода 10.01.2014г. – 28.04.2014 г. и от каса на дружеството, ведно със законна лихва от 30.05.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.

            Ответникът Н.В.М. оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, че по онова време фиктивен собственик на „С.“ ЕООД е П.Л.и реално дружеството се е управлявало от В.С.Х., впоследствие станал и официален собственик. Сочи, че счетоводството на „С.“ ЕООД е водено от фирма „И. Б“ ЕООД, собственост на Валери Харалампиев и ответникът се е отчитал ежемесечно за дейността си пред счетоводител на „И. Б“ ЕООД, включително и за сумите, за които в резултат на ревизия, през 2014 г. бил натрупан дефицит в размер на 20 000 лв. в официалната сметка на ищеца.

 Твърди, че изтеглените суми са изразходвани за подготовка и обезпечаване на транспортни услуги, от България до И.я и обратно, заявени от „И. Б“ ЕООД.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Фактическият състав на отговорността по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно и противоправно деяние на ответника, ищецът е претърпял твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. В чл. 203, ал. 2 от КТ е предвидено че, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, имуществената отговорност на работника се определя от гражданския закон, т.е. приложими са разпоредбите, обуславящи отговорност за деликт.

По делото е представен безсрочен трудов договор от 30.09.2011 г., сключен между „С.“ ЕООД и Н.В.М., за длъжността „управител транспорт“, като видно от длъжностната характеристика основните трудови задължения са свързани с организиране на своевременно изпълнение на заявките за ползване на автомобили; издаване и подписване на командировъчни заповеди на шофьорите; осигуряване на необходимите средства в лева и валута за обезпечаване на заявените курсове, като за целта нарежда банкови преводи или тегли средства в брой; контролни функции и други.

Съгласно заключението на приетата в настоящето производство съдебно – счетоводна експертиза, по счетоводни данни на „С.“ ЕООД и от извършените тегления на суми от ответника Н.В.М. от разплащателната сметка на ищеца в „О.Б.“ АД, общият размер на невъзстановените от ответника на ищеца суми е 27 649,68 лв., формирани от следните суми: 7 359,68 лв. – осчетоводена на 31.01.2014 г. липса на каса – начет на ответника; 20 290 лв. – общ размер на изтеглени на каса суми от ответника, от банковата сметка на ищеца, посочени в таблица № 1 на експертизата, в периода 01.01.2014 г. – 30.04.2014 г. От извършената проверка не се е установило възстановяване на суми от ответника на ищеца.

От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „С.“ ЕООД е титуляр на разплащателна сметка в „Алианц Банк“ АД, като в периода 01.01.2014 г. – 01.06.2014 г. са платени суми в общ размер на 41 820,47 лв., като със средствата в този период е оперирал В.С.Х..

От представената присъда от 18.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 353/2018 г. на СРС, НО, 3-ти състав, е видно че Н.В.М. е признат за невиновен, в това че в периода от неустановена дата от началото на в. януари 2014 г. до неустановена дата н началото на м. май 2014 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител транспорта на „С.“ ЕООД, е присвоил – задържал за себе си и не върнал на дружеството, „чужди – собственост на „С.“ ЕООД парични средства в общ размер на 20 290 лв., като съответно в присъдата са описани съответните тегления от „О.Б.“ АД, и е оправдан по обвинение в престъпление по чл. 201, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Присъдата  е обжалвана и е потвърдена с окончателно решение по в.н.о.х.д. № 2747/2020 г. на СГС, НО, III въззивен състав.

В чл. 300 ГПК, е предвидено че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо, с оглед задължителната сила на постановената от наказателния съд оправдателна присъда, при идентичност на деянието (противоправното поведение ), от което се претендира настъпването на имуществени вреди в правната сфера на търговското дружество – ищец, настоящият иск се искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск „С.“ ЕООД, *** срещу Н.В.М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 203, ал. 2 КТ, от „С.“ ЕООД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в общ размер на 27 649,68 лв. (7 359,68 лв. - липса от каса на дружеството  и 20 290,68 лв., изтеглени от О.Б. АД, клон -  Пловдив, в периода 10.01.2014г. – 28.04.2014 г.), изразяващи се в неотчетени от ответника парични средства, изтеглени и получени в качеството му на служител на дружеството, ведно със законна лихва върху главницата от 30.05.2014 г. до окончателното изплащане на главницата.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                

СЪДИЯ: