Мотиви по НОХД № 6 по описа за 2020 г. на Поповски районен съд
Подсъдимият Е.М.Е. ***, е
предаден на съд по реда на Глава ХХІV-та от НПК по обвинение за това,че „на 01.01.2020 г.,
около 0.50 ч., в гр.П., по ул.“***“ до Градски стадион, е управлявал МПС –л.а. “БМВ 320Д“ с рег.№ Т ***
СТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда –1.46 на хиляда ,установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047” – престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК.
Районна прокуратура П. чрез
прокурор И. в с.з. поддържа обвинението като безспорно доказано,пледира за
определяне на наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства – ЛОС
и глоба над средния размер.
Подсъдимият се явява в с.з.,
признава се за виновен, дава обяснения, в които признава вината си, разкайва се и съжалява за извършеното.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Е.М.Е. ***, бил със средно образование, работел като строител във
фирма „Алмут“ в гр.Б., Г., неженен, неосъждан. Не бил
правоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП за нито една категория, но въпреки
това си бил закупил л.а.“БМВ 320 Д“ с рег.№ Т **** СТ.
Вечерта на 31.12.2019 г. подс.Е. ***, където
употребил значително количество алкохол – около 300 г уиски. Тъй като не се
чувствал повлиян от алкохола, решил да управлява собствения си л.а.“БМВ 320 Д“
с рег.№ Т **** СТ, с който да се придвижи до гр.Р., за да се срещне с
приятелката си. Около 0.50 ч. /вече на 01.01.2020 г./
при движение в гр.П., по ул.“***“, до Градския стадион, бил спрян за проверка
от дежурен патрул в състава на който били свидетелите Б. и Т.. С помощта на техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410” с фабр.№ 0047 св.Б. извършил
на място проверка за употреба на алкохол от подсъдимия, която отчела 1.46 на хиляда концентрация на алкохол в издишания
от подсъдимия въздух. Бил издаден талон за изследване № 0035517 /приложен л.6/, в който подсъдимия саморъчно отбелязал,
че приема резултата от техническото средство.Със служебният автомобил бил
отведен до филиала на ЦСМП гр.П., където отказвал да даде кръвна проба за
химическо изследване. При така установеното от фактическа страна започнало БП
против подс.Е. за престъпление по чл. 343б,ал.1 НК.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства
посредством приложените по БП № 1/2020 г. по описа на РУП П. писмени
доказателствени средства – свидетелство за съдимост, справка за нарушител от
региона, АУАН, протокол за техническа годност на използвания „Алкотест Дрегер
7410“ с № 0047; както от показанията на изслушания в с.з. свидетел Ф.Т., на
които съдът даде вяра като прие, че са
логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното
следствие. По същият начин съдът прие за достоверни обясненията на подс.Е. депозирани в хода на съдебното следствие и ги
постави в основата на постановената присъда. От цялостният анализ на
доказателствата съдът направи несъмнения
и безспорен правен извод, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното
в обвинителния акт престъпно деяние, за което следва да се ангажира
наказателната му отговорност.
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс.Е.М.Е. ***,
е осъществил състава на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК, като на 01.01.2020 г., около 0.50 ч., в гр.П., по ул.“***“ до Градски
стадион, е управлявал МПС –л.а. “БМВ 320Д“
с рег.№ Т **** СТ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда
–1.46 на хиляда , установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с № 0047. От субективна страна
деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните
действия на подсъдимия. Подсъдимият несъмнено е знаел, че е употребил
значително количество алкохол и въпреки това е предприел да управлява МПС, при
което е съзнавал всички фактически обстоятелства на престъплението и тяхното
увреждащо действие спрямо защитените обществени отношения, а именно, че поставя в опасност останалите участници в
движението именно поради употребения алкохол.
При индивидуализацията на наказанието,след извършване на цялостна
проверка на събраните по делото доказателства, съдът се съобрази с разпоредбите
на чл. 36 и чл.54 от НК като отчете, че не са налице нито многобройни нито едно,
но изключително смекчаващо вината обстоятелства, което да го мотивира да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Наказанията, предвидени от законодателя в
санкционната част на нормата по чл.343б,ал.1 НК са кумулативни – от 1 до 3 г. ЛОС и глоба в размер от
200 до 1000 лв. Отчитайки наличието на специален минимум непозволяващ замяната
на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн. чл.54 НК го определи в
тази рамки, в размер на специалния минимум, а именно 1 г. ЛОС, което на осн.чл.66,ал.1
от НК отложи с изпитателен срок от 3
г., считано от влизане на присъдата в сила, както наложи
и кумулативно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв./двеста лева/. При определяне
на конкретния размер на наказанието, съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
направените самопризнания, чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни, а като отегчаващо обстоятелство – липсата на правоспособност. На тази
основа, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства съдът
прие, че за осъществяване на генералната и най-вече на индивидуалната превенция
е достатъчно на подсъдимия да бъде наложено наказание 1 год. лишаване от
свобода, изтърпяването на което бъде отложено за изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да
прилага разпоредбата на чл.66 НК само
при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно съществуват,
тъй като освен всичко друго е необходимо
да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез
условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане
целите на наказанието не е необходимо подс.Е. да изтърпи ефективно наложеното наказание от 1 г. ЛОС, като в тази насока и
при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив
отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.343г,вр. с
чл.37,ал.1,т.7 от НК и не лиши подс. Е. от право да управлява МПС, тъй като е неправоспособен
и не може да бъде лишен от право, което не притежава.
Водим от изложените
съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СЪСТАВА: