Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 11.12.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 69 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С искова молба вх. № 4714/12.01.2018г. ищецът С.У.  твърди, че е съдружник в „И.е.К.“ ООД, като притежава 50 равни неделими дяла, всеки с номинална стойност от 10 лева, представляващи 50% от капитала на дружеството. Другият съдружник е Д.К..

На 10.01.2018г. от 9.30 часа, в гр. София, ул.“*********, мецанин, конферентна зала, е било проведено извънредно общо събрание на съдружниците, на което са присъствали и двамата съдружници. Съгласно  т. 3 от дневния ред, с гласовете на Д.К. (чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ), е било взето решение за изключването на ищеца като съдружник, съгласно т. 4 от дневния ред е било взето решение за освобождаването му   като управител, а съгласно т. 5  е било прието решение за търсене на имуществена отговорност по реда на чл. 145 от ТЗ на ищеца за действията му като управител за причинените на дружеството вреди.

Ищецът намира тези решения противоречащи на закона и дружествения договор. Не са налице обстоятелствата, обосновали изключването му – неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството. В поканата за събранието са се съдържали множество неверни твърдения и констатации, които не са се базирали на никакви доказателства и по същността си са представлявали безпочвени обвинения. Не е било свиквано общо събрание, на което ищецът да е отказал да присъства, нито е отказвал да бъде одобрен ГФО за 2016г. На единственото проведено събрание от 29.05.2017г. предмет е било неговото изключване и решението е обжалвано по т.д. № 1935/2017г. на Софийски градски съд. Неверни, неоснователни и недоказани са твърденията за злоупотреба и фалшификации. Исканията по поканата – уведомление са се явявали практически неизпълними и са целели поставянето му в невъзможност да изпълни изискванията.  Останалите две решения са били взети без ищецът да бъде допуснат до гласуване. Той е бил неправомерно лишен от право на глас при незаконосъобразността и нищожността на решението по т. 3.

Ищецът иска оспорваните решения да бъдат отменени.

Решенията са били взети в разрез с процедурата, предвидена в чл. 137, ал. 4 от ТЗ – изготвеният протокол от общото събрание  е бил без нотариална заверка на подписите и съдържанието, и решенията са нищожни поради неспазване на процедурата и при липса на предвидена в закона форма, което ищецът иска да бъде обявено при условията на евентуалност.     

Ответникът не е дал отговор на исковата молба, но в хода на делото и в писмена защита е оспорил исковете, основно по съображения, че за решенията е имало нотариална заверка на подписите и съдържанието от съдружника Д.К., а заверка от страна на ищеца е била отказана, както и че са били налице всички предпоставки за вземане на оспорените решения по същество.  

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

            „И.е.К.“ ООД е дружество, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията на Република България през 2012г. Съдружници в дружеството от регистрацията му са  били Д.К. и С.У., двамата граждани на Република *****. Основният капитал на дружеството е  в размер на 1 000 лева, разпределен на 100 дяла по 10 лева, притежавани от съдружниците по равно. От учредяването двамата съдружници са били и управители, като са  ръководили, управлявали и представлявали дружеството поотделно. С дружествения договор подробно са били уредени, освен другото,  правата и задълженията на съдружниците, правомощията на управителя (управителите), както и правомощията на общото събрание на съдружниците и реда на вземане на решения, включително неприсъствено. Обстоятелствата не са спорни по делото.    

            На 10.01.2018г. от 9.30 часа, в гр. София, ул.“*********, мецанин, конферентна зала, е било проведено общо събрание на съдружниците с дневен ред и взети решения включително по т. 3 – приемане на решение да изключване на съдружника С.У. поради неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството; уреждане на имуществените последици с изключвания съдружник; поемане на записаните от изключвания съдружник дружествени дялове от „И.е.К.“ ООД; т. 4 – приемане на решение за освобождаване на С.У. като управител на „И.е.К.“ ООД и т. 5 - приемане на решение за имуществена отговорност по реда на чл. 145 от ТЗ на С.У. за действията му като управител на дружеството за причинени на дружеството вреди.

            Гласуването по т. 3 е било с гласовете на съдружника  Д.К.. Като е било прието че с изключването на С.У. той няма право на глас и дяловете му са поети от  Д.К., представляващ 100 % от капитала, от Д.К. са били взети и останалите две оспорвани по делото решения.

            Ищецът е бил изключен поради това, че е отказал да предостави на Д.К. пълната търговска и счетоводна документация на дружеството, която от 2013г. е в негово държане и така Д.К. е лишен от възможност да бъде осведомяван за хода на делата на дружеството и за преглед на документацията; поради непредоставяне на счетоводна документация на счетоводителя на дружеството, с което пречи да се извърши годишно счетоводно отчитане, да се изготвят и подават изискуемите справки и  данъчни декларации; поради отказ на ищеца да участва в управлението на дружеството, като не е пожелал като съдружник да приеме годишния финансов отчет за 2016г., без да даде обяснения,  и поради неправомерно присвояване на сумата от 20 512. 82 евро (изтеглена на 02.03.2017г. от банковата сметка на дружеството в брой на гише), за която ищецът не е представил разходно-оправдателен документ и не е възстановил и така е нанесъл вреда на дружеството.     

            По делото не е спорно, че ищецът, като съдружник, е бил уведомен за свикването на събранието от съдружника и управител Д.К. с покана, изпратена от електронната поща на дружеството на личния e-mail адрес на ищеца, получена на 14.12.2017г. Не е спорно и че с поканата е било отправено писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, в което са били описани нарушенията, с даването на 14-дневен срок за изпълнение.  

            За събранието от 10.01.2018г. е бил изготвен протокол, подписан от двамата съдружници, като нотариална заверка на подписа е имало само на подписа на съдружника Д.К., който е представил  протокола и за  нотариална заверка на  съдържанието  (рег. № 198 и рег. № 199, том 1, акт 19 на нотариус Г.Г., рег. № 637 на Нотариалната камара).

Протоколът, с нотариална заверка на подписа и съдържанието,  е бил представен към заявление образец А4 вх. № 20180117170544 на ответното дружество, чрез Д.К., за извършване на вписване на обстоятелства в търговския регистър при Агенция по вписванията, въз основа на решенията от Общото събрание от 10.01.2018г. (заличаване на управител, съдружник и обявяване на нов учредителен акт). По заявлението е било постановено спиране с решение от 18.01.2018г. на състав на Софийски градски съд, Търговско отделение, по т.д. № 108/2018г., по реда на чл. 536 от ГПК, по искане на ищеца и поради предявените по делото искове. В този смисъл са данните по партидата на  „И.е.К.“ ООД в търговския регистър, служебно известни  на съда, както и достъпни за страните. Обстоятелствата не се оспорват и от страните по делото.

            По делото от ответника не са посочени и събрани доказателства за това, че от 2013г. пълната търговска и счетоводна документация на ответното дружество е в държане на ищеца и че Д.К. е бил лишен от възможност да бъде осведомяван за хода на делата на дружеството и за преглед на документацията, че при ищеца е имало счетоводна документация и тя не е била предоставена на счетоводителя на дружеството, както и че ищецът не е съдействал да се  приеме годишния финансов отчет за 2016г. на дружеството. Обстоятелствата се оспорват от ищеца по делото с исковата молба, както и са в доказателствена тежест на ответника.

От ищеца обаче не се оспорва изрично обстоятелството, че на 02.03.2017г. в брой на гише от банкова сметка *** „А.Б.Б.“ е изтеглил сумата от 20 512. 82 евро. Няма такива конкретни възражения в исковата молба, а общо, че липсва злоупотреба с имущество на дружеството. Не са оспорвани и удостоверените в протокола на събранието от 10.01.2018г. и поканата преди това обстоятелства за признание на ищеца, че сумата е била ползвана за негови лични разходи.   Същевременно за сумата не се сочи от ищеца  дали подлежи на възстановяване на дружеството и ще бъде ли възстановена от него. Фактически такава възможност е била дадена и в поканата за общото събрание на 10.01.2018г. (предупреждението за изключване), но ищецът не е отговорил. По делото ищецът твърди общо, че исканията по поканата – уведомление са се явявали практически неизпълними и са целели поставянето му в невъзможност да изпълни изискванията, но въпреки дадената от съда възможност няма събрани доказателства за такива обстоятелства – за такава невъзможност.

 Решение за изключване на ищеца като съдружник е било взето и на Общо събрание на съдружниците на 29.05.2017г. на други основания.

            С влязло в сила решение по т.д. № 1935/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав, по иск на ищеца срещу ответника е било прието за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че взетото на 29.05.2017г. решение на Общото събрание на ответното дружество за изключване на ищеца като съдружник е нищожно на основание чл. 137, ал. 5, вр. ал. 4 от ТЗ – поради липсата на нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно на протокола от 29.05.2017г.        

            При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

            Ищецът иска отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на   „И.е.К.“ ООД от 10.01.2018г., евентуално обявяването на решенията за нищожни поради липса на формата по чл. 137, ал. 4 от ТЗ на протокола с решенията (чл. 137, ал. 5 от ТЗ).

При предявените искове  съдът първо следва да разгледа исковете за прогласяване нищожност на взетите и оспорвани по делото решения поради липса на форма. Хипотезата е съответна на възприетото по т. 7 от ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС  - че конститутивният иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ  има качеството на евентуален, което  следва и от естеството на спорните правоотношение, които определят начина на съединяване на исковете, независимо от изразената от ищеца воля (така  Решение № 38 от 02.03.2017г. по гр.д. № 60030/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., ). Могат да бъдат отменяни валидно взети от Общото събрание на съдружниците решения.

По разбиране на настоящия съдебен състав исковете за обявяване за нищожни, поради липсата на форма, на решенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от Общото събрание на 10.01.2018г.   са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ, Общото събрание изключва съдружник, а съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ, за това взето решение се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор не е предвидена писмена форма. Тъй като изключваният съдружник не гласува при вземането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 от Общото събрание и неговият дял се приспада от капитала при определяне на необходимото за изключването мнозинство, то за спазване на формата по чл. 137, ал. 4 от ТЗ следва да се приеме необходимо нотариалното заверяване на подписа на гласувалия (взелия решението за изключването)  съдружник, при едновременно удостоверяване и на съдържанието на протокола, съдържащ взетото решение по реда на чл. 589 и чл. 590 от ГПК. Такава е и целта на разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от ТЗ – срещу неправомерните действия, свързани с предоставяне на неистински документи в производствата, развиващи се пред търговския регистър, включително неистински протоколи от заседания на общите събрания на търговски дружества и за да се предотвратят случаи на злоупотреби, чрез въвеждане на две последователни нотариални удостоверявания – на подпис и съдържание на документа (така мотиви към законопроекта на ЗИДТЗ (ДВ, бр. 105 от 30.12.2016г.), сигн. 602-01-31/14.06.2016г., възприети и при приемането на разпоредбите от Народното събрание).    

            В случая е налице нотариално удостоверяване на подписа на гласувалия за изключването на ищеца съдружник Д.К., както и едновременно с това заверка на съдържанието на протокола, удостоверяващ взетото решение за изключване  и формата по чл. 137, ал. 4 от ТЗ следва да се приеме спазена. Нотариално удостоверен е подписът на взелия решението съдружник и е удостоверено съдържанието на взетото решение, като не се касае за неистински документ.   Дружественият договор на ответното дружество не съдържа отклонения от разпоредбите на чл. 137, ал. 4 и ал. 5 от ТЗ.

Без значение, по разбиране на настоящия съдебен състав, е поведението на другия съдружник (ищеца по делото), дори той, макар да е подписал протокола от цялото Общо събрание от 10.01.2018г., да е отказал да завери подписа си, съответно възраженията на ответника за причините за липса на такава заверка.

            Останалите взети и оспорвани решения по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред не са от тези, за които е предвидена формата по чл. 137, ал. 4 от ТЗ – уреждани на имуществените последици от изключването, поемане на дружествени дялове, освобождаване на  управител и решение за реализиране на отговорността на ищеца като управител, и няма основание за обявяването им за нищожни на това основание или поради нищожността на решението по т. 3 от събранието на 10.01.2018г. за изключване на съдружник.

            Исковете за отмяна на решенията по чл. 74, ал. 1 от ТЗ следва да бъдат приети основателни.

            Изключването на съдружник в дружество с ограничена отговорност е най-тежката последица от неизпълнение на членствено задължение - задължение на съдружника, установено в закона (чл. 124 от ТЗ), в дружествения договор или в решение на  Общото събрание на дружеството (така Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Поради това   решението за изключването на съдружник следва да бъде обосновано с  нарушение  на членствено задължение, което да бъде и установено като извършено от дружеството ответник по иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ,  при условията на пълно и главно доказване. 

            При възприетото от фактическа страна се доказва теглене от ищеца на сумата от 20 512. 82 евро от сметка на ответното дружество, без да се установява основание за това и без да е възстановявана. Действията на ищеца по теглене на сумата  обаче са в качеството му на управител, а не на съдружник – във връзка с правомощията му да организира, ръководи и представлява дружеството по чл. 141 от ТЗ и дружествения договор  и възникналото задължение за отчитане (възстановяване) на сумата също е свързано с качеството на ищеца управител. Последицата от невъзстановяване на сумата е отговорността ищеца като управител по чл. 145 от ТЗ.   Обстоятелствата не представляват неоказване на съдействие за дейността на дружеството или действие на ищеца против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ -  не се касае за неизпълнение на задължение на ищеца в качеството му на съдружник (в този смисъл са Решение № 56 от 08.09.2010г. по т.д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 41 от 29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.).

            Останалите обстоятелства, обосновали изключването на ищеца като съдружник, съгласно протокола от 10.01.2018г.,  не се установяват по делото, но те също не могат да обосноват изключването.

Дори ищецът да е в държане на търговската и счетоводната документация на дружеството от 2013г., то това отново е поради качеството му управител на дружеството и недаването на достъп на другия съдружник, в нарушение на правата му на информация (да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството съгласно чл. 123 от ТЗ и дружествения договор)  е нарушение на тези права от страна на дружеството чрез ищеца като управител, евентуално отказът касае отношенията между двамата управители, но не се касае за неизпълнение на задължение на ищеца като съдружник. Претенциите на Д.К. са били именно в качеството му на съдружник и управител.

Същото е по отношение на непредоставяне на счетоводната информация на счетоводителя на дружеството – това също е във връзка с ръководните, управителните и представителни правомощия на ищеца като управител.

Приемането на годишния финансов отчет за 2016г. е правомощие на Общото събрание на ответното дружество, чрез участието си в което ищецът изпълнява задължението си да участва в управлението на дружеството. Възражението на ответника за съществуване на такова задължение на ищеца – съдружник е основателно. По делото не се установява обаче свикано събрание за приемане на отчета до отправеното до ищеца предупреждение за изключване. Същевременно ищецът е длъжен да участва в общо събрание, но не е длъжен да гласува положително. В случая той не е бил длъжен да дава съгласие за неприсъствено решение за приемане на годишния финансов отчет, само при което може да бъде взето неприсъствено решение, съгласно дружествения договор. Допълнително такова нарушение на членствено задължение на ищеца, и да е било осъществено, би било изолирано и  не би имало тежест, която да обоснове изключването му като съдружник като най-тежка мярка срещу неизпълнение на задълженията на ищеца като съдружник в ответното дружество (Решение № 171 от 14.03.2012г. по т.д. № 860/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

При изложеното решението на Общото събрание на ответното дружество от 10.01.2018г. по т. 3 от дневния ред за  приемане на решение да изключване на съдружника С.У. поради неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и действия против интересите на дружеството, следва да бъде отменено. Оплакваните на ищеца по исковата молба за липсата на предпоставките по чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключването му (обстоятелства, при които може да бъде изключен) са основателни. Неоснователни са възраженията на ответника за законност на решението. Съдът разглежда основанията за изключване, посочени в т. 3 от дневния ред на събранието, така както те са обосновали и изключването.    

При отмяната на решението за изключване на ищеца, незаконосъобразни са и останалите решения по т. 3 - за  уреждане на имуществените последици с изключвания съдружник и за поемане на записаните от изключвания съдружник дружествени дялове от „И.е.К.“ ООД). Решението по  т.  4 и т. 5 от събранието от 10.01.2018г.,  взети с гласовете на Д.К., като представляващ целия капитал на дружеството,  също подлежат на отмяна.  

Настоящият съдебен състав намира, че разглеждането на обусловените от решението за изключване на ищеца – съдружник искове  е допустимо, като в този смисъл съобразява  Решение от 03.01.2017г. по т.д. № 2219/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение  от 11.05.2018г. по ч.т.д. № 829/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение от 12.07.2018г. по т.д. № 1479/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Същевременно при нищожността на решението от 27.05.2017г. за изключване на ищеца като съдружник, установена и с влязлото в сила решение на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав, което обвързва страните, не се касае за недопустимост на исковете на ищеца по чл. 74, ал. 1 от ТЗ поради липсата на качество съдружник към момента на общото събрание от 10.01.2018г. Решение № 86 от 01.09.2017г. по т.д. № 1068/16 на ВКС, ТК, ІІ т.о., на което се позовава ответникът в писмената защита, касае друга хипотеза – висящо производство по иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

Конститутивните искове са подадени и в преклузивния срок по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

По отношение на придобиването и загубването на членство и състава, функциите и компетентността на органите на търговското дружество „И.е.К.“ ООД е приложимо българското материално право, като право на държавата, в която е регистрирано ответното дружество (чл. 56, ал. 1 и чл. 58 от КМЧП), което обстоятелство не е спорно и между страните по делото, въпреки че съдружници в дружеството са физически лица – чуждестранни граждани.      

При изхода на делото на всяка от страните са дължими по половината от направените разноски.

Ищецът установява разноски за платена държавна такса по исковата молба от 180 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са му дължими 90 лева.

Ответникът установява разноски за адвокат от 780. 40 лева. С оглед изхода на делото са му дължими половината – 390. 20 лева  (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Разноските за адвокат не са прекомерни. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу държавата минималното адвокатско възнаграждение е 800 лева.

Воден от горното съдът    

             

 

 

                                                       Р Е Ш И :

 

 

            ÎТХВЪРЛЯ предявените от С.У., гражданин на *****, роден на ***г., с лична карта № *********издадена от *****, валидна до 05.05.2026г. с посочен по делото съдебен адреса*** – „С.К.“ АД, срещу „И.е.К.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, искове по  чл. 124, ал. 1 от ГПК за обявяване за нищожни поради липса на форма на  решенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на  „И.е.К.“ ООД от 10.01.2018г.

ОТМЕНЯ, по искове по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, предявени от  С.У., гражданин на *****, роден на ***г., с лична карта № *********издадена от *****, валидна до *******. с посочен по делото съдебен адреса*** – „С.К.“ АД, срещу „И.е.К.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***,  решенията по т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „И.е.К.“ ООД от 10.01.2018г.

ОСЪЖДА „И.е.К.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.У., гражданин на *****, роден на ***г., с лична карта № *********издадена от *****, валидна до 05.05.2026г. с посочен по делото съдебен адреса*** – „С.К.“ АД, сумата от 90 лева (деветдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.У., гражданин на *****, роден на ***г., с лична карта № *********издадена от *****, валидна до 05.05.2026г. с посочен по делото съдебен адреса*** – „С.К.“ АД, да заплати на  „И.е.К.“ ООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  390. 20 лева  (триста и деветдесет лева и двадесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3  от ГПК.     

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: