Р Е Ш Е Н И Е
№260211/15.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4351 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.П.Й.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2234305, издаден от ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание разпоредбите на
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира
издадения електронен фиш за незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Отправя
искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – ОД на МВР
– гр. Варна не изпраща процесуален или законен представител по време на открито
съдебно заседание. До даване ход на делото пред въззивната инстанция са
постъпили писмени бележки от
процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К.Л. – А., в
които е изразено становище за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 23.08.2018 г. в 15:30
часа в обл. Варна, по път втори клас № 29 (извън населено място), на
кръстовището за село Любен Каравелово, в посока гр. Варна, била засечена
скорост на движение на лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“ с рег. № В
7682 КР от 79 km/h, при ограничение на скоростта на
движение в този пътен участък от 60 km/h, въведено с
пътен знак В – 26 от ППЗДвП.
Посочената скорост била
засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743C9, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел „Дачия Логан“ с рег. № В
7682 КР бил регистриран като собственост на жалбоподателя Й.П.Й..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен
фиш серия К № 2234305, с който на собственика на автомобила Й.П.Й. на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП била
наложена глоба в размер на 50 лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС извън населено място с превишена скорост
от 16 km/h. При издаването на електронния фиш бил
приспаднат толеранс от 3 km/h, като жалбоподателят е
бил наказан за това, че е управлявал с 76 km/h, т.е.
с 3 km/h по-малко от засечената скорост от 79 km/h.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства,
а именно: справка от Система за управление на административнонаказателната
дейност с отразена дата на връчване на ЕФ; оригинал на снимка на нарушението;
копие от протокол ведно със снимка за точното местоположение и позициониране на
системата за контрол; справка за собственост от АИС КАТ – Регистрация на ППС и
собствениците им; копие на протокол от проверка; копие на удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и приложение.
Събраните по делото писмени доказателства съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал. 8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил със скорост от
76 km/h при ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" от ППЗДвП – 60 km/h. Следователно
правилна е квалификацията на нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал.
2 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП отговорността е реализирана спрямо собственика на автомобила, който не се
е възползвал от правото си, в случай че той не е управлявал автомобила, да
подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът е
съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като жалбоподателят Й.П.Й.
е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи по
път втори клас № 29 (извън населено място) с разрешена скорост от 60 km/h, като въпреки това е неглижирал установените правила и
наличното ограничение с пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от
него самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 16 km/h,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
По възраженията на
въззивната страна:
На първо място съдът намира, че нито в ЗДвП, нито
в ППЗДвП, нито в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, нито в който и да е
било нормативен акт се съдържа процесуална норма, задължаваща наказващия орган
да изготви видеоклип на нарушението, поради което и липсата на такъв не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело
до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
На второ място краткото описание на нарушението
също не е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя,
защото в обжалвания електронен фиш са посочени всички съставомерни
обстоятелства – датата и място на извършване на нарушението, собственикът на
автомобила, управляваният автомобил, разрешената стойност на скоростта,
установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта.
На трето място действително в електронния фиш не
е посочено дали системата за контрол на правилата за движение по пътищата е
стационарна или мобилна, но е посочен типът на автоматизираното техническо
средство - ARH CAM S1. Посочването на типа на автоматизираното техническо
средство е достатъчно, за да може да се извърши проверка в регистъра на
одобрените типове средства за измерване, който е публичен и от който се
установява, че АRH CAM S1 представлява преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации, със срок на валидност на издаденото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване – до 07.09.2027 г.
На пето място легалната дефиниция
на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити
и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението (Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Следователно неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че не е посочен издателят на електронния фиш, както и датата на
издаване.
На шесто място от представеното по делото писмо от Областно пътно
управление – Варна се установява, че към датата на нарушението на път II – 29, преди кръстовището за с. Любен Каравелово, посока гр.
Варна, е бил поставен знак В26 (60 km/h). Това
обстоятелство се установява и от представения по делото протокол за използване
на автоматизирано техническо средство, в който е удостоверено, че на процесното
място съществува пътен знак за ограничение на скоростта до 60 km/h. Следователно възражението, че на процесните дата и
място е липсвал знак за ограничение на скоростта, се явява неоснователно.
На седмо място направената в обжалвания електронен фиш привръзка
на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП не е недопустима, доколкото първата разпоредба
изрично препраща към втората, като въвежда изключение от правилото в ал. 1 на
чл. 21 ЗДвП.
На осмо място с приемането на разпоредбата на чл.
16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата е въведено изискване при съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост да се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г.
Съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2015 г.) от посочената
наредба максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h – при
реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. От представената по
делото снимка се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е
била 79 km/h, а водачът е наказан за управление на
МПС при скорост 76 km/h, т.е. очевидно е извършено
приспадане на максимално допустимата грешка от 3 km/h.
Посоченото намаляване на скоростта с 3 km/h е изцяло
в интерес на наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба,
поради което същото не се отразява на законосъобразността на издадения
електронен фиш.
На девето място относно възражението, че липсва яснота в обжалвания
електронен фиш за мястото на извършване на нарушението, както и доказателства
за това, съдът намира, че мястото на нарушението е индивидуализирано ясно и
недвусмислено – път втори клас № 29 (извън населено място), кръстовище за с.
Любен Каравелово, в посока гр. Варна, като са представени и доказателства за
това, че нарушението е извършено именно там – протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система; снимката, удостоверяваща
мястото на поставяне на средството за измерване на скоростта, и снимката,
удостоверяваща движението на превишаващото скоростта пътно превозно средство.
На десето място в електронния фиш изрично е посочено, че електронният фиш
се издава на собственика на заснетото моторно превозно средство, поради което
не следва, както твърди жалбоподателят, да бъде посочен водачът на
автомобила. Този реквизит би бил
задължителен в хипотезата на чл. 189, ал. 5, изр. 2 вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП,
когато собственикът посочи кой е управлявал превозното средство в декларация,
към която прилага и копие на свидетелството за управление на МПС на водача. В
тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. В изр. 2 на посочената разпоредба е
предвидено, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Следователно, в случай че не посочи нарушителят, собственикът на заснетото с
превишена скорост МПС следва да понесе административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение.
На единадесето място съдът намира, че е спазено изискването на чл. 10, ал.
3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, доколкото към протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 819р-19758 от 24.08.2018 г. е
приложена снимка на разположението на уреда. Към материалите по делото освен
снимката е приложен и протоколът, към който е изготвена.
На дванадесето място не намира опора в закона възражението, че в протокола
и електронния фиш е следвало да се опише режима на работа на мобилната система
за контрол на скоростта. Такова изискване в закона няма, като техническите
характеристики на процесното автоматизирано техническо средство са описани
подробно в приложението към удостоверението за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126. Следва да бъде
отговорено и на възражението на жалбоподателя, че режимът на работа определя и
приложимата грешка, което възражение не е съобразено с приложимата нормативна
уредба, а именно чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, която разпоредба определя максимално
допустимите грешки на скоростомерите, които са
фиксирани.
На тринадесето място действително нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН е
неприложима в случая, както сочи жалбоподателят, но не защото, не е установен
нарушителят, а защото, както вече беше посочено, електронният фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие
(съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване.
На четиринадесето място - относно възражението, че в административнонаказателния
процес има принцип за разпределение на доказателствената тежест, същото не
почива нито на закона, нито на правната теория. Напротив по арг.
от чл. 13 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, съдът е длъжен да вземе
всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина, което означава,
че съдът служебно събира всички доказателства, необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
На петнадесето място следва да се отбележи, че не е налице задължение за
контролните органи да спират засечения с превишена скорост автомобил, нито да
установят неговия водач, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Следователно не е било
необходимо спирането на превозното средство, установяването на водача и
предприемането на каквито и да е било действия на контролните органи, каквито
например са предвидени в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата - когато
средството за измерване на скоростта е разположено в движещо се пътно превозно
средство.
На шестнадесето място ирелевантно е позоваването на разпоредбите на ЗЕДЕУУ,
доколкото изискванията за формата и съдържанието на електронния фиш са изрично
регламентирани в ЗДвП, а не в ЗЕДЕУУ. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят е
разписал изчерпателно и лимитативно всички реквизити на електронния фиш и сред
тях не фигурира автора на документа, както вече беше отбелязано. Следователно
обжалваният електронен фиш отговаря в пълна степен на законовите изисквания за
форма и съдържание, зададени в особеното правило на чл. 184, ал. 4 във вр. с §
6, т. 63 от ЗДвП, които изключват приложимост на общите разпоредби на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги поради действието на
следния основен принцип в правото "Lex specialis derogat generali" (Специалният закон отменя (замества) общия).
По същите съображения не е необходимо в електронния фиш да бъде посочена и
датата на издаване, като същата е установима и съдът
не е лишен от възможността да направи преценка за приложимите процесуален и
материален закон, изтичане на давностните срокове и т.н. Преценка относно
компетентността на издателя не е необходима, доколкото електронният фиш няма
издател предвид дефиницията за електронен фиш, съдържаща се в § 6, т. 63 от
ЗДвП.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при
издаване на електронния фиш.
По отношение на
наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 2 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното превишаване
на разрешената скорост извън населено място с 16 km/h,
попадащо в границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 50 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба - в редакцията към
датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), е определен в съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва
да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –ОДМВР -
Варна, която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал.
3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото
от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2234305, издаден от ОДМВР –
Варна, с който на Й.П.Й. е наложено административно наказание глоба в размер на
50 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.
2 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.П.Й., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал.
5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: