№ 19217
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110105530 по описа за 2025 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5530/2025 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Ф. Д. М., като се
твърди, че страните се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за
потребилтелски кредит № 40019111814/02.08.2023 г. Поддържа, че е изпълнил задълженията
си по договора, но ответника не бил изправна страна, като дължал сумата от 26,80 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 01.03.2024 г. Навежда
доводи, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но
длъжникът бил подал възражение, поради което имал правен интерес от предявяването на
претенция за установяването на вземането. Излага съображения, че по договора се дължали
и сумите от по 80,00 лева за услугата „Фаст“ и за услугата „Флекси“. Твърди, че за тези
вземания е подадено заявление по чл. 410 ГПК, но съдът бил отхвърлил заявлението в тази
част, поради което имал интерес от предявяването на осъдителни искове на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че с оглед уговореното в договора се дължало
възнаграждение за посочените услуги, като ответника сам бил избрал да ги закупи, като
била декларирала, че е запозната с общите условия по договора и била получила и
необходимата преддоговорна информация. Обосновава, че закупуването на една или повече
услуги било възможност за кредитополучателя, която не обуславяла сключването на
договора за кредит. Инвокира доводи, че сумата дължима за избраните услуги ставала
изискуема още с подписването на договора, но същата се разсрочвала заедно с месечните
вноски по договора за кредит. Развива съображения за съдържанието на двете услуги и
1
възможностите, които същите предоставяли на кредитополучателя. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства. Иска да бъде признато за
установено, че ответника дължи сумата за възнаградителна лихва и да бъде осъден да
заплати дължимите суми за закупените услуги. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че
исковата молба е процесуално допустима. Твърди, че договора за потребителски кредит бил
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Поддържа, че се касаело за договор за
потребителски кредит, като имала качеството потребител, като в случая не била спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като размера на ГПР бил само формално
посочен в договора, но същият не отразявал действителния размер на ГПР, което
аргументира подробно. Обосновава по отношение на двете услуги „Фаст“ и „Флекси“, че
размерът на дължимото възнаграждение е в размер на 160,00 лева, а главницата по договора
за кредит била в размер на 200,00 лева, като прави извод, че не са спазени изискванията за
ГПР, поради което следвало да се приложи и правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Инвокира
доводи, вкл. с оглед практика на СЕС, че вземанията за двете услуги следвало да са
включени в ГПР. Излага съображения, че от клаузите на договора изобщо не ставало ясно
дали и как се предоставят твърдените услуги. Твърди, че, ако нещо се дължало по договора,
то това би следвало да е само главницата по аргумент от чл. 23 ЗПК, но не се дължали
лихви, както и други вземания по договора. Поддържа, че уговорения по договора лихвен
процент не отговарял също така на действителния, като последният бил неясен, което било
подвело потребителя, а в случая била приложима и нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която
след като не била изпълнена също водела до недействилност на договора по аргумент от чл.
22 ЗПК. Навежда доводи, че освен това уговорката за договорна възнаградителна лихва била
и в противоречие с добрите нрави, което водело до нищожност на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, за което излага подробни съображения. Прави възражение за погасителна давност.
Твърди, че по делото липсвали доказателства, че общите условия действително са били
предадени от ищеца на ответника към момента на сключването на договора. Поддържа, че
погасителният план не отговарял на изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Прави
доказателствено искане за допускане изслушването заключението на ССчЕ по задачи
поставени в исковата молба. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове и осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени клаузи са валидни, като са уговорени индивидуално, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването
и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2) кредиторът да е предоставил,
съответно длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са
заплатени на уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) кредиторът да
предоставил, съответно длъжникът да е ползвал твърдените услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените
материални предпоставки, а ответникът, че е заплатил претендираните суми. По отношение
възражението за погасителна давност, ответникът следва да установи, че вземанията са
падежирали, респ. изтеклия период на давността, а ищецът следва да установи
обстоятелства, които са довели до спирането или прекъсването на давността.
2
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
По отношение искането на ответника за допускането изслушването на заключениоето
на ССчЕ, съдът намира, че доказателственото искане е направено своевременно, поради
което е процесуално допустимо, като формулираните задачи са относими към предмета на
правния спор. Въпреки това с оглед останалите представени по делото доказателства и
разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че доказателственото искане е не
необходими, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 02.06.2025 г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде
върната, а производството ще бъде прекратено.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ по задачите формулирани в отговора на исковата
молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
3
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4