РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.А
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.А Гражданско дело №
20222120105188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ..........................,
представлявано от М. С. и Д. К. К., срещу А. М. Д. с ЕГН **********, от ....................., с
която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на
сумата от общо 609.94 лв. (шестстотин и девет лева и деветдесет и четири стотинки),
включваща: сумата от 284.69 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност
на ползвани услуги за периода от 25.08.2019 год. до 24.11.2019 год., дължими по сключени
между страните договор за мобилни услуги № ................. от 15.07.2019 год. и допълнително
споразумение № .............. от 05.09.2019 год. в размер на 48.68лв. и договор за мобилни
услуги № ................ от 05.09.2019 год. в размер на 236.01лв.; сумата от 45.08 лв. - сбор от
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № .................. от 05.09.2019 год.; 280.17
лв. - договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите по вина на
абоната, а именно по договор № ................. от 15.07.2019 год. – 233.06лв. и по договор №
................ от 05.09.2019 год. – 47.11лв., ведно със законната лихва върху всяка от
горепосочените суми, начислена за периода от 18.02.2022 год. до окончателното им
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1101/2022 г. на БРС.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на телекомуникационни
услуги по силата на цитираните договори. Твърди се, че ответникът не е изплатил
задължението си за плащане на потребените услуги, уговорените абонаментни такси и
лизингови вноски. Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът е прекратил
едностранно договора и е начислил неустойка – дължима поради предсрочното прекратяване
на договора в размер на дължимите абонаментни такси за съответната сим-карта до
1
изтичане на срока на договора в посочените размери. Претендират се направените разноски.
Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който
претенциите се оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се законосъобразността
на прекратяването на договора едностранно от доставчика. Оспорва се авторството на
договорите, поради липсата на данни и връзка с ответника. Твърди се, че договорите са
непълни, неясни, липсва посочен конкретен мобилен номер, която е предоставен за
ползване, за да се направи връзка между потреблението и начислените суми по фактури.
Затова се твърди, че ответникът не дължи плащане на сумите.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове е с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1101 / 2022 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните
суми. Длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес
по месторабота на лицето, поради което и с оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в
указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият
състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото са представени сключени между страните договори за мобилни услуги, а
именно договор № ................. от 15.07.2019г., с който на ответника е предоставен за ползване
мобилен номер ....................; договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019г., с който
е предоставен за ползване мобилен номер ..................., със стандартна месечна абонаментна
такса 15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е
предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 12,99 лв. с вкл. ДДС или
10,82 лв. без ДДС; допълнително споразумение № .............. към договор за мобилни услуги,
с което е избрана абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 31,99 лв. с
вкл. ДДС или 26,65 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална
месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. с вкл. ДДС или 23,32 лв. без вкл. ДДС и е
предоставен мобилен телефон ..................... и договор за лизинг на базови аксесоари №
.................. от 05.09.2019г., с който е предоставен пакет от аксесоари, включващ 4 броя вещи,
както следва: .................., ................., ................., ......................
По делото са представени месечни фактури, в които ищецът е начислил задължения
по горепосочените договори, а именно: 284.69 лева - сбор от неплатени месечни
абонаментни такси и стойност на ползвани съобщителни услуги за периода от 25.08.2019г.
до 24.11.2019г., 45,08 лева – сбор от неплатени лизингови вноски по договор за мобилни
услуги № ................ от 05.09.2019г. и 280,17 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент; вземанията по фактура № **********/25.09.2019 г. на стойност 280,22
лв., като след приспадане на надвнесено плащане остават дължими 232,60 лв., с падеж
10.10.2019 г. за отчетния период от 25.08.2019г. до 24.09.2019г., която включва задължения
за мобилен номер ................... в общ размер на 214,71 лв. без ДДС или 257,65 лв. с ДДС, от
които: месечна абонаментна такса за в размер на 18.04 лв. и ползвани услуги в размер на
196.67 лв., от които (Разговори към други национални мобилни мрежи 0.66 лв., Разговори с
Теленор 194.69 лв. лв. и разговори с фиксирани мрежи 1.32 лв.), задължения за мобилен
номер .................... в общ размер на 17.17 лв. без вкл. ДДС или 20.61 лв. с вкл. ДДС, от които
2
месечна абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-6,15 лв.), от които (Допълнителни
услуги 3.33 лв., Други услуги с добавена стойност 2,00 лв., Разговори към „Грижа за
клиента“ 0,18 лв., Домашен интернет на макс. Скорост в БГ и в зона ЕС (-11,66 лв.)), както и
лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Задълженията по
фактура № **********/25.10.2019г., издадена за отчетния период 25.09.2019г. – 24.10.2019г.
са в размер на 29,03 лева и включват: за мобилен номер ................... месечна абонаментна
такса 10.82 лв. без ДДС - 12.98 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер .................... - месечна
абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-11.58 лв)., от които (Разговори към „Грижа за
клиента“ 0.08 лв., Мобилен интернет на макс. скорост в БГ и в зона ЕС (-11,66 лв.)), които са
в общ размер на 11.74 лв. без вкл. ДДС - 14.09 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска за
комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Дължимата сума в общ размер на 28.94 лв.
по фактура № **********/25.11.2019г., издадена за отчетния период 25.10.2019г.-
24.11.2019г. е формирана както следва: за мобилен номер ................... месечна абонаментна
такса 10.82 лв. без ДДС - 12.99 лв. с вкл. ДДС, за мобилен номер .................... - месечна
абонаментна такса 23.32 лв., ползвани услуги (-11.66 лв.) - Мобилен интернет на макс.
скорост в БГ и в зона ЕС, които са в общ размер на 11.66 лв. без вкл. ДДС - 13.99 лв. с вкл.
ДДС и лизингова вноска за комплект от 4 бр. аксесоари - 1.96 лв. с вкл. ДДС. Не се спори, че
посочените фактури са надлежно осчетоводени при ищцовото дружество.
От представената по делото покана за доброволно плащане от 30.12.2019г. се
установява, че А. Д. е уведомен от страна на мобилния оператор за размера на начислените
към тази дата задължения, както и че ако в дадения 10-дневен срок доброволно не изпълни
задълженията си, договорите за мобилни услуги ще бъдат прекратени. Видно от
удостоверение за доставка на предупредително писмо от „Тип – Топ Куриер“, включени в
регистъра на операторите предоставящи универсална пощенска услуга или част от нея по
закона за пощенските услуги, поканата за доброволно плащане е доставена на ответника на
09.01.2020г.
Представените по делото договори за мобилни услуги, подписани от страните,
установяват наличието на валидни облигационни правоотношения, както и техния предмет
– доставянето и потреблението на мобилни услуги на посочената в договора стойност.
Следователно от сключените договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, по
които са издадени и процесните фактурите, за доставените на ответника услуги той дължи
уговореното между страните възнаграждение. Фактурираните месечни такси съвпадат с
посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаменти. Съдът намира,
че тези такси в посочения в извлечението размер са дължими от ответника, доколкото са
уговорени между страните с договорите и са съобразени с представената по делото ценова
листа. В същата е посочена единичната стойност на всяка една услуга извън условията по
абонаментните планове. Потребените услуги от ответника - месечни и еднократни такси,
разговори, абонаментен план Интернет са таксувани, съгласно ценовата листа към момента.
Ето защо, следва да се приеме, че ответникът дължи плащане за ползваните от него услуги в
посочените в месечните справки размери, за които е настъпил съответният падеж. Съдът не
споделя възражението на особения представител на ответника, че мобилен номер
................... не е предоставен за ползване на ответника, тъй като видно от текста на
представения към исковата молба договор № ................ от 15.09.2019г., със сключването на
договора на абоната А. М. Д. се предоставя за ползване предпочитан номер ....................
С оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на месечни абонаментни такси и
стойност на ползвани услуги за периода от 25.08.2019 год. до 24.11.2019 год., дължими по
сключените между страните договори за мобилни услуги № ................. от 15.07.2019 год. и
допълнително споразумение № .............. от 05.09.2019 год. - в размер на 48.68лв. и по
3
договор за мобилни услуги № ................ от 05.09.2019 год. - в размер на 236.01лв., се явява
основателен и доказан.
По отношение на вземанията за лизингови вноски съдът констатира, че в хода на
процеса е настъпил крайния падеж за плащането им съгласно договора за лизинг на базови
аксесоари № .................. от 05.09.2019г., с който е предоставен пакет от аксесоари. Ето защо,
искът за заплащане на остатъкът от лизинговите вноски в размер на 45.08 лв. се явява
основателен, доколкото плащането им не е установено.
По иска за заплащане на неустойка:
Съгласно т. 19б, б. „в“ от приложимите Общи условия доставчикът има право
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че
потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Неустоечните клаузи от договорите
уреждат последиците от настъпилото разваляне, а клаузата на т. 19б, б. „в“ от приложимите
Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но
не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно
потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление,
получено от длъжника. В тази връзка са ангажирани доказателства. По делото е представена
покана за доброволно плащане от 30.12.2019г., от която е видно, че на ответника е даден
срок от 10 дни, в който доброволно да заплати задълженията си към оператора. Д. е
уведомен и че след изтичане на предоставения срок договорите за мобилни услуги и за
лизинг ще бъдат предсрочно прекратени, като ще бъде начислена неустойка и оставащите
лизингови вноски по договорите за лизинг. От представеното от „Тип – Топ Куриер“
удостоверение за доставка на предупредително писмо се установява, че поканата за
доброволно плащане е доставена на ответника на 09.01.2020г. Това удостоверяване
надлежно установява датата на доставката.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване е уредено в договорите за мобилни услуги, договорите за лизинг и общите
условия на дружеството – ищец. Видно от същите, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение
на задълженията му по договора или по други документи, свързани с него, последният
дължи, според буква (а) - неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове
съответстваща на оставащия срок на договора и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно
подписан, документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.
В съответствие с описания начин на формиране на задълженията за неустойки по
договор № ................. от 15.07.2019 год. е начислена неустойка от 233.06лв., а по договор №
................ от 05.09.2019 год. – неустойка от 47.11лв., които се равняват на сбор от три
4
стандартни месечни абонаментни такси, ведно с добавената стойност на ползваните
отстъпки в размера на месечния абонаментен план. С оглед изложеното, съдът приема
претенцията за заплащане на неустойка по договорите за основателна и доказана в
посочените размери.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото производство, съобразно представения списък, а именно сумата от 685 лв., от
които 225 лева за внесена държавна такса, 360 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
и 100 лева за внесен депозит за назначаване на особен представител на ответника, както и
разноските направени в заповедното производство размер на 75 лева, от които 25 лева за
заплатена държавна такса и 50 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. Д. с ЕГН **********, от
....................., че в полза на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: .........................., представлявано от М. С. и Д. К. К., съществува вземане в
размер на сумата от общо 609.94 лв. (шестстотин и девет лева и деветдесет и четири
стотинки), включваща: сумата от 284.69 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси
и стойност на ползвани услуги за периода от 25.08.2019 год. до 24.11.2019 год., дължими по
сключени между страните договор за мобилни услуги № ................. от 15.07.2019 год. и
допълнително споразумение № .............. от 05.09.2019 год. в размер на 48.68лв. и договор за
мобилни услуги № ................ от 05.09.2019 год. в размер на 236.01лв.; сумата от 45.08 лв. -
сбор от неплатени лизингови вноски по договор за лизинг № .................. от 05.09.2019 год.;
280.17 лв. - договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на договорите по
вина на абоната, а именно по договор № ................. от 15.07.2019 год. – 233.06лв. и по
договор № ................ от 05.09.2019 год. – 47.11лв., ведно със законната лихва върху всяка от
горепосочените суми, начислена за периода от 18.02.2022 год. до окончателното им
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 1101/2022 г. на БРС.
ОСЪЖДА А. М. Д. с ЕГН **********, от ....................., да заплати на “Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ..........................,
представлявано от М. С. и Д. К. К., сумата от 685 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева)
представляващи направените по делото разноски, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) представляващи направените разноски по ч.гр.д. 1101/2022 г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5