Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.07.2019г.
гр.П. 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в закрито заседание на осемнадесети юли
през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при
секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №514
по описа за 2019г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.435 ал.2,т.7 ГПК .
Делото е образувано по
жалба на ЗАД“***“АД гр. С., чрез адвокатско дружество „Г. и
партньори“,представлявано от управителя на кантората С. С.,длъжник по изп.дело
№*** по описа на ЧСИ Т. К.,рег.№*** и район на
действие ОС П. срещу действията на ЧСИ по цитираното изп.д. относно
разноските,обективирани в постановление на ЧСИ от 04.06.2019г.,с което ЧСИ е
отказал да намали адвокатския хонорар в
полза на взискателя до размер на 200лв.,както и размера на таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ.Изложени са доводи,че претендирания от взискателя адв.хонорар е
над законоустановения минимум,съгласно
Наредба №1/2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения,че този хонорар е
прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.В тази
насока са изложени подробни съображения.Твърди се,че определената по т.26 от
тарифата към ЗЧСИ пропорционална такса също е прекомерна,че незаконосъобразно в
материалния интерес е включено адвокатското възнаграждение като част от
събраната сума.В заключение дружеството жалбоподател моли съда да отмени
постановлението на ЧСИ Т. К. от 04.06.2019г.,като се намали размера на
адв.възнаграждение на взискателя до размер на 200лв.,както и да се
коригира размера на таксата по т.26 от Тарифата.Претендират
се и направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата „***“ ЕООД гр.П.-взискател по изп.дело чрез своя
пълномощник адвокат П.А. от ПАК е депозирал писмено възражение в срока по
чл.436 ал.3 ГПК,в което взема становище,че жалбата е неоснователна.Посочено е,че
дружеството е изразило становище за намаляване на адвокатския хонорар до размер
на 675лв.,от които 200лв.за образуване на изп.дело и 475 лв.за процесуално
представителство и извършване на действия за удовлетворяване вземането на
взискателя ,изчислено, съобразно чл.10
ал.2 от Наредба №1 на ВАС при материален интерес 13 961,84лв., която сума
е сбор от присъдените суми по изпълнителния лист. Твърди се,че възражението на
длъжника,че се дължи възнаграждение само за образуване на изп.дело е
несъстоятелно.Посочено е,че именно бездействието на длъжника да плати
доброволно дължимата сума след влизане в
сила на съдебното решение е станало причина за предприемане на принудително
изпълнение,съответно и за направените от длъжника разноски по изп.дело.В
заключение моли съда да отхвърли като неоснователна подадената частна жалба. Към
възражението е постъпило допълнение ,с
което е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
жалбоподателя с искане същото да бъде редуцирано до мин.размер.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК
са депозирани писмени обяснения от ЧСИ Т.
К. по изп.дело№***.Приложено е и копие от
изп.дело.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК и е допустима,доколкото отговорността
за разноските по изпълнението е сред лимитативно изброените действия на
съдебния изпълнител,подлежащи на обжалване от длъжника, съгласно чл.435, ал.2,
т.7 от ГПК.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на и.д.№ *** по описа на ЧСИ Т. К. ,се установява, че
същото е образувано по молба на взискателя „***“ЕООД гр.П. ,чрез пълномощника на
дружеството адвокат П.А. от ПАК ,въз
основа на изпълнителен лист, издаден на от ПРС на 10.04.2019г.по гр.д.№4770/2018г.по
описа на същия съд.Съгласно изпълнителния лист ЗАД“***“АД гр.С. е осъдено да
заплати на „***“ЕООД парични суми ,както следва:сумата 11 296,47лв.
застрахователно обезщетение,ведно със законна лихва от 02.07.2018г.до
окончателното изплащане на осн.чл.405 ал.1 КЗ;сумата 768,51лв.на осн.чл.86 ЗЗД
и разноски на осн.чл.78 ал.1 ГПК в размер на 1 896,86лв. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна
защита от 20.05.2019г.,с което взискателят
е упълномощил адвокат П.А. от ПАК да образува и води изп.дело.Съгласно договора
за правна защита на адвокат А. е изплатено в брой адв.възнаграждение в размер
на 1000лв.По изпълнителното дело ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на
дружеството длъжник до размера на дълга.С поканата за доброволно изпълнение до
длъжника /л.24/ е посочено,че задължението му към 22.05.2019г.по цитираното
изп.дело е в размер на 17 774,12лв.,като са индивидуализирани отделните
суми-главница,лихви и разноски.
От
дружеството длъжник е депозирано възражение до ЧСИ с вх.№***.,с което е
направено искане да се намали размера на адв.възнаграждение на взискателя до сумата 200лв.,съгласно чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г.за мин.размери на
адвокатските възнаграждения ,както и да бъде коригиран размера на таксата по
т.26 от Тарифата.Взискателят е депозирал
писмено становище,в което е посочено,че не се възразява адв.възнаграждение да
бъде намалено до размер на 675лв.,съответно 200лв.за образуване на изп.дело и
475 адв.хонорар за проц.представителство,съгласно чл.10 т.2 от Наредбата. С
постановление на ЧСИ от 04.06.2019г.е намален размер на адв.възнаграждение на
адвокат П.А. до размер на сумата 675лв.,от които 200лв.за образуване на
изп.дело и 475лв.за процесуално представителство,съгласно чл.10 т.2 от
Наредбата.Със същото е намален и размера на дължимата пропорционална такса на
осн.чл.26 ТТР към ЗЧСИ към 31.05.2019г.до размер на 1345,24лв.с ДДС.С
постановлението ЧСИ е отказал да намали размера на адв. възнаграждение само до
сума в размер на 200лв.
Горепосочените
действия на ЧСИ Т.К. са правилни и законосъобразни.Съгласно чл.79 ал.1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.Съгласно
чл.10 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е: т.1. за образуване на
изпълнително дело - 200 лв.;т.2 за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл. 7, ал. 2.Безспорно е, че сумата от 200лв.
за образуване на изпълнителното дело се дължи във всеки случай, в който се е
стигнало до образуване на такова,каквато и конкретната хипотеза.Дружеството
взискател е упълномощило адвокат за
осъществяване на процесуално представителство по изп.дело,съответно изплатило е
адв. възнаграждение,които разноски също подлежат на заплащане от страна на
длъжника.Това възнаграждение изчислено при материален интерес 13 961,84лв.
/трите пера по изпълнителния лист/,съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата е в
мин.размер на 949лв.,съответно за изп.дело,съгласно чл.10 ал.2 от
Наредбата това възнаграждение е в
мин.размер от 475лв.Правилно ЧСИ е
намалил размера на адв.възнаграждение до
675лв.,съответно 200лв.за образуване на изп.дело и 475 лв.за процесуално
представителство.Изложените в жалбата доводи ,че чл.10 т.2 от Наредбата е
неприложим,че не се касае за дело с правна и фактическа сложност са
неоснователни.От данните по изп.дело е видно,че решението на ПРС по
гр.д.№4770/2018г.,въз основа на което е издаден изпълнителния лист,е влязло в сила на 06.04.2019г.Изп.дело е
образувано на 20.05.2019г., т.е близо месец и половина след влизане в сила на
решението.Жалбоподателят-длъжник по
изп.дело е застрахователно АД и е имал
възможност доброволно да изплати дължимите суми по влязлото в сила съдебно
решение,в която хипотеза не би се стигнало до образуване на изп.дело и
принудително изпълнение,съответно до разноски по изпълнението.Видно от
представената с отговора на „***“ ЕООД искова молба,въз основа на която е
образувано гр.д. №4770/ 2018г. по описа на ПРС ,че в същата ищецът е посочил
банковата си сметка и ответникът –длъжник по изп.дело е могъл да плати
извънсъдебно.
В ТТР
към ЗЧСИ са регламентирани дължимите такси,които са обикновени и
пропорционални.По чл.26 от ТТРЗЧСИ се дължи пропорционална такса върху
събраното парично вземане.В случая паричното вземане ,което следва да бъде
събрано е описано в поканата за доброволно изпълнение ,като с оглед намаления
размер на адв.възнаграждение до 675лв.,разноски дължими на взискателя ,ЧСИ е преизчислил и таксата по т.26 в размер
на 1345,24лв.с ДДС. Така определената такса е изчислена съобразно чл.26 ,б.“г“ от Тарифата при интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на
сто за горницата над 10 000 лв.и към получената сума е начислен 20 % ДДС.Правилно е определена дължимата
по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1345,24лв.и същата е дължима от
длъжника.Изложените в жалбата доводи за прекомерност са неоснователни.
С оглед изложеното жалбата на ЗАД“***“АД по реда
на чл.435 ал.2т.7 ГПК срещу определените от ЧСИ разноски,обективирани в
постановление от 04.06.2019г.е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от горното ,Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД“***“ гр.С.,ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. “***“№***,ет.*** длъжник по изп.дело
№*** по описа на ЧСИ Т.К.,рег.№*** и район на
действие ОС П. срещу действията на ЧСИ по цитираното изп.д.относно разноските
по изпълнението, обективирани в постановление от 04.06.2019г.,в частта,в която е отказано да се намали размера на
адв.възнаграждение на взискателя до сумата 200лв.и в частта, в която е
определена таксата по т.26 от ТТТР към ЗЧСИ в размер на 1345,24лв.с ДДС като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, изр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: