Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20227210700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 16

гр. Силистра, 27.04.2022г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:           Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра С.Г. разгледа КАНД № 13 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 24 / 01.02.2022 г. по АНД № 509 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил електронен фиш Г 0021749 на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра и е осъдил „Дидо – КС – 89“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ОДМВР – Силистра направените по делото разноски в размер на 80,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът „Дидо – КС – 89“ ЕООД, ЕИК *********, моли съда да отмени горепосоченото решение, излагайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като отмени електронния фиш.

Ответникът ОДМВР – Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

За да потвърди наказателното постановление, СРС е обективирал в мотивите на обжалваното решение следните констатации: „На 10.06.2020 г. в 16,39 ч. в гр. Силистра, по ул. "Петър Бояджиев" 132 в посока село Калипетрово, общ. Силистра, е било заснето движението с превишена скорост на лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№ СС…АР. Позиционираното на визираното място автоматизирано техническо средство TFR1-M 571 отчело, че при ограничение на скоростта от 50 км/ч. автомобилът се е движил със скорост 62 км/ч., съставляващо нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Регистрирането на това нарушение е било заснето с клип под № 7914, като, след обработване на информацията от заснемането и изготвянето на снимков материал, е бил издаден електронен фиш серия К № 4011426 за налагане на глоба на законния представител на "Дидо – КС – 89" ЕООД гр. Силистра, ЕИК *********, – В.Х.С., което дружество е посочено в този ел. фиш като собственик на автомобила. По повод така установеното нарушение на скоростта е била извършена служебно проверка по рег.№ на МПС-то в "Гаранционния фонд", съобразно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането, и било установено, че към датата 10.06.2020 г. за лек автомобил "Форд Галакси" с рег.№ СС..АР не е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Този факт обусловил издаването на процесния електронен фиш серия Г 0021749 от ОДМВР – Силистра, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на дружеството-жалбоподател – визирано като собственик, е наложена имуществена санкция в размер 2000 (две хиляди) лева. [...] Възражението за изтекла давност е неоснователно предвид приравняването на електронния фиш с наказателното постановление (чл. 189, ал. 11 ЗДвП), а ЕФ е издаден на 01.10.2020 г. при извършено нарушение на 10.06.2020 г., т.е. в рамките на шестмесечния срок, в който се издават наказателните постановления, като по-късното му връчване не води до неспазване изискванията на чл. 34 ЗАНН. [...]“.

Неоснователни са доводите на активно легитимираната страна за неправилност на въззивното решение. 1/ Разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП не включва в реквизитите на електронния фиш датата на издаването на фиша, поради което нейната липса в текста на фиша не може да се третира като незаконосъобразност. 2/ Последващата метрологична проверка на процесната мобилна система за видеоконтрол е извършена на 29.10.2019 г. Съгласно т. 29 от Списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със заповед № А-441 / 13.10.2011 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, обн., ДВ, бр. 85 от 01.11.2011 г., в сила от 01.11.2011 г., срокът на валидност на резултата от гореспомената последваща проверка е едногодишен, т.е. до 29.10.2020 г.. Заснемането с мобилната система е извършено на 10.06.2020 г. Следователно нарушението е установено с годно техническо средство. 3/ Регистърът на одобрените типове средства за измерване е публично достъпен на електронната страница на Български институт по метрология, поради което не е било наложително да се изисква представянето на доказателства относно съдържанието на този регистър. Касаторът би могъл да направи извлечение от този регистър и да го представи по делото, ако е считал, че това е необходимо. Но и без такова извлечение е възможно да се направи справка в регистъра на адрес: <https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=BUm0UFjTu6U%3D>, от която да е видно, че за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Съгласно разпоредбата чл. 30, ал. 5 ЗИ когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. С оглед на цитираната разпоредба, използването на процесната мобилна система за видеоконтрол, към момента на заснемането на нарушението, е било законосъобразно. 4/ В жалбата нито се посочва кой точно реквизит липсва от протокола по чл. 10, ал. 1 – 2 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, нито съдът установява съществена непълнота в съдържанието на протокола. 5/ Когато става дума за измерване на скоростта с мобилни автоматизирани технически средства и системи (АТСС), чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. урежда две възможности относно мястото, върху което следва да се постави АТСС: а) използване на служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол; б) временно разполагане на АТСС върху участък от пътя. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 / 12.05.2015 г. изисква снимка на разположението на уреда само „при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта [...]“. В конкретния случай обаче АТСС се е намирала в служебен автомобил, поради което не е съществувало нормативно задължение за служителите на ответника да направят снимка на местоположението на уреда (в подобен смисъл вж. решение № 211 / 27.09.2021 г. на Административен съд – Велико Търново по КАНД № 10204 / 2021 г. и цитираната там съдебна практика). 6/ Без значение за делото са доводите, свързани с това кой е управлявал процесния автомобил към момента на заснемането му (това би било от значение за състава на чл. 638, ал. 3 КЗ, който обаче не е основание на процесната административнонаказателна отговорност). Защото, за да се наложи санкция по чл. 638, ал. 1 КЗ, не е нужно автомобилът да е бил управляван. Достатъчно е той да е бил собственост на касатора, да е регистриран на територията на Република България, да не е спрян от движение и за него да не е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (арг. чл. 638, ал. 1 във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ); това са елементите от състава на разглежданото нарушение и всички тези съставни елементи са установени от предходната инстанция. 7/ Правилно СРС е счел за приложим 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателно постановление, а не 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Защото електронният фиш стои по-близо по своята същност до наказателните постановления и би било в несъответствие със закона да се изисква един аналог на наказателно постановление да се издава в срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради празнотата в действащата уредба относно електронните фишове е необходимо също така да се приеме – по аргумент от чл. 34, ал. 3 ЗАНН и чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП – трудно защитимата теза (застъпвана от административни съдилища), че, 6-месечният срок за издаване на електронен фиш започва да тече от действието, с което започва производството по издаване на фиша, а именно: заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. 8/ Относно всички останали въпроси настоящият състав препраща – на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН – към мотивите, изложени в решението на СРС.

Предвид на изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на минимума от 80,00 лв. по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 / 01.02.2022 г. по АНД № 509 / 2021 г. на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА „Дидо – КС – 89“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.