РЕШЕНИЕ
№
гр. ***, 29.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шести декември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7141 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на предявен от Д.И.В. ЕГН **********,***, срещу К.М.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.534 ТЗ да бъде осъден ответникът
да му заплати сумата от 6000 лева, на основание менителнично неоснователно обогатяване във вр. с прескрибиран Запис на
заповед, издаден от ответника на 16.05.2007 г. с падеж 16.09.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
Твърди се в исковата молба, че
ответникът е издал в негова полза Запис на заповед на 16.05.2007 г. с падеж на
16.09.2011 г. сочи, че след настъпването на падежа и въпреки направените от
него устни покани от страна на длъжника не последвало плащане. Сочи, че
ответникът го помолил да не подава молба за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, за да не се натовари с излишни разноски. Твърди, че ответникът
постоянно обещавал, че ще плати, но тъй като не извършил плащане и изминали три
години от падежа, изгубил вземането си по процесната запис на заповед. Поради
изложеното счита, че за него е налице възможността да предяви иск по чл.534 ТЗ. Моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представителна ответника моли
съда да уважи предявения иск. В нарочни писмени бележки процесуалният
представител на ищеца сочи, че процесната запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа всички задължителни реквизити визирани в закона. Твърди, че
цитираната от ответника съдебна практика е непълна и интерпретирана в него
интерес. Твърди, че по отношение на мястото на плащане е налице презумпцията на
чл.536, ал.4 от ТЗ. По отношението на твърдението за наличие на два падежа
сочи, че записа на заповед е с падеж на плащане на 16.09.2011 г., поради което
е предявен за плащане именно на тази дата – 16.09.2011 г. навежда доводи и, че
твърдяното наличие на каузално правоотношение не е доказано по делото, както и,
че не са представени доказателства за неговото погасяване изцяло или частично.
Излага и, че давността е обективен факт и настъпва независими от волята на
страните, поради което и фактът, че ответника не се е позовал на нея не я
изключва. Твърди, че искът по чл.531, ал.1 от ТЗ е погасен по давност на
16.09.2014 г. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
истинността на представения заповед. Сочи, че иск за менителнично неоснователно
обогатяване може да се води само при редовен менителничен ефект, какъвто според
него не е настоящият. Твърди, че в процесния документ не е посочен основният
реквизит – а именно място на плащане, както и място на издаване, което да
замести липсващото място на плащане, съгласно чл.536, ал.1 ТЗ. Сочи, че
посочването само на града, в който следва да се плати не е достатъчно да
обоснове пълнота на съдържанието.
Навежда доводи, че тъй като в записа на заповед са посочени два падежа / че се
задължава да плати на 16.09.2011 г. и, че е предявен на 16.09.2011 г./ то
същият е нищожен наоснование чл.537 ТЗ, вр. чл.486, ал.2 ТЗ. Излага, че никога
не се е позовавал на изтекла погасителна давност, нито пък, че е молил ищеца да
не предприема действия по нея. Излага, че е имал задължение по договор за заем,
което е погасил. Твърди, че в настоящия случай не е налице изтекла погасителна
давност, тъй като той /ответникът/ не се е позовал на нея. Счита, че доколкото
не е направил такова възражение, то ищецът е могъл да си води иска по чл.531 ТЗ. Навежда доводи, че процесния запис на заповед обезпечава задължение по
договор за заем от 16.05.2007 г., който е платен на 16.09.2011 г. Моли съда да
приеме, че задължението по договора за заем е платено, а ако счете, че не е
платено, то да счита същия за погасен по давност. Порази изложеното моли съда
да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Моли съда да му
се даде срок за писмени бележки, каквито не представя .
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приет е по делото на л.21 Запис на заповед за сумата от
6000 лева, издаден на 16.05.2007г., с падеж на задължението посочен като
16.09.2011г., с издател ответника по делото в полза на ищеца. Сумата е платима
в гр. ***.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Специалният иск по
чл.534, ал.1 ТЗ принадлежи на
приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са
погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на
прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск
да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него.
За успешното провеждане на предявения осъдителен иск
ищецът, в условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
между страните е възникнало валидно менителнично правоотношение по
запис на заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването
на вреда за него поради изгубване исковете по Запис на заповед от 16.05.2007г.
поради
давност.
Ответникът следва да установи изпълнение на задължението
си за заплащане на процесната сума, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, включително твърденията, че между страните е бил
сключен договор за заем, обезпечен с процесната запис на заповед, по който той
е върнал сумата.
Не е спорно по делото и се установи от приетото по делото
писмено доказателство, оспорването на чиято автентичност ответникът оттегли, че
ответникът е издал в полза на поемателя Д.И.В. запис на заповед на 16.05.2007 г.
Спорно по делото е дали представеният по делото запис на
заповед е действителен. Съобразно разпоредбата чл.535 ТЗ, записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в
текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се
плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя.
Неоснователни са възраженията на
ответника за недействителност на записа на заповед поради липса на форма,
поради липсващия реквизит място на плащане, както и липса на място на издаване,
което да замести липсващото място на плащане. Законът не предвижда изискване за пълна
индивидуализация на мястото на плащане. Напротив, по арг. от чл. 458 ТЗ,
терминът "място на плащане" означава населеното място, в което следва
да се извърши плащането, доколкото употребения в посочената разпоредба термин
"местожителство" несъмнено означава определено населено място. В
процесната заповедна ценна книга не е посочено
изчерпателно
място на плащане, а само гр. ***. При
това положение, следва да намери приложение презумпцията, установена в чл. 3
на чл. 536 ТЗ
и за място на плащане да се приеме мястото на издаване, посочено в
менителничния ефект –гр. ***. Липсата на индивидуализация на точния адрес в населеното място, посочено
при място на издаване се запълва от адреса, посочен до наименованието на
издателя, тъй като по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 536,
ал. 4 при липса на посочване на мястото на издаване, съгласно която запис на
заповед, в който не е посочено място на издаването, се смята за издаден в
мястото, посочено до името на издателя. (в този смисъл и постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК
Решение № 21 от 04.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 1348/2013 г., І Т.О.). С оглед
на изложеното съдът приема, че в записа на заповед е посочено място на плащане,
поради което и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на
ответника за недействителност на записа на заповед, поради наличие на два
падежа. В процесния
случай записът на заповед от 16.05.2007 г. е бил с падеж, посочен по реда в т. 4 на чл. 486, ал. 1 ТЗ: "на определен
ден", а именно датата 16.09.2011 г. Същевременно липсва в текста на тази ценна книга
друг - предхождащ или следващ по време горепосочената дата на плащане падеж, за
да може да се преви констатация за наличие на "последователни
падежи", а оттам и извод за нищожност на въпросния менителничен ефект. Що
се отнася до израза, употребен в текста на процесния запис на заповед, а
именно: "настоящият запис на заповед е предявен за плащане на
16.09.2011 г. ", очевидно е, че падежът е само един /а не
два/ и е бил определен в точно съответствие с изискванията на
закона. В този смисъл е и константната практика на ВКС.
Следва да бъдат споделени твърденията на ищеца, че е
загубил иска си по менителницата поради давност. Давността за иска по чл.538, ал.1 ТЗ започва да тече по общо правило от деня, в който вземането е
станало изискуемо - падежът на задължението, определен съгласно чл.486 ТЗ. В
случаите, в които падежът е на определен ден съгласно чл.486, т.4 ТЗ, давността
започва да тече от този ден. Респективно, тригодишният давностен срок по
чл.531, ал.1 ТЗ по процесния запис на заповед е изтекъл на 16 септември 2014 г.
и ищецът към датата на подаване на исковата молба е загубил прекия си иск по
записа на заповед поради давност.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна,
че поемателят по записа на заповед може да упражни правото на иск по чл. 534 ТЗ
едва след като упражни правото си да предяви иска по чл.531 ТЗ. Срокът за
предявяване на иск по чл.531 ТЗ е изтекъл. Законът не въведжа поредност на
исковете и настоящият състав на съда намира, че не може да бъде задължаван
кредиторът да претендира вземането, за което според закона е изтекъл срокът, в
който може да бъде принудително изпълнено, при което съществува и рискът да
пропусне и срока на чл.534, ал.2 ТЗ. Предявяването на иск по чл.531 ТЗ не е
предпоставка за водене на специалния иск по чл.534 ТЗ /Определение
№131/02.03.2011г. по т.д. 736/2010г. на ВКС, I т.о./.
Същевременно, искът по чл. 534, ал.1 ТЗ е предявен в
срока по чл.534, ал.2 ТЗ, който изтича на 16.09. 2017г., а исковата молба е
постъпила в съда на 12.09.2017г., поради което и възражението на ответника за
изтекла давност е неоснователно.
От друга страна ответника не представи доказателства, че
е платил задължението по записа на заповед, който е служил като обезпечение за
дадена му в заем сума.
В производството по настоящия иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и
обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага
от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото
на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а
обогатяването на издателя - че не е изплатил
сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени
необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото
се лице. /В този смисъл са Решение №90 от 10.09.2012г. по т. д. №431/2011г., ІІ т.о. на ВКС, и др./
Горните мотиви обосноваващи извод за наличие на всички
положителни предпоставки налагат извод за основателност на предявения иск с
правно основание чл.534, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 6000, поради което
същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.09.2017г. до окончателното изплащане на
задължението..
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на ищЕЦА следва да се присъдят направени по делото разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1040
лева. Същите са формирани както следва: 800 лева за адвокатско възнаграждение и
240 лева за внесена държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.М.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.И.В. ЕГН **********,*** сума от 6000 лева, на
основание менителнично неоснователно обогатяване във вр. с прескрибиран запис
на заповед, издаден от ответника на 16.05.2007 г. с падеж 16.09.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, на основание чл.534 ТЗ.
ОСЪЖДА К.М.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.И.В. ЕГН **********,*** сума в
размер на 1040,00 лева, представляваща сторени разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: