РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Пловдив, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330102512 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Х. Н. Х., ЕГН ********** против „Профи
кредит Българя“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № ...., ведно със споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, недействителни на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване
на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.10, чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги –
противоречала на мат. закон и чл. 21, ал. 1 ЗПК, а възнаграждението не било дължимо
на осн. чл. 10а ЗПК и док. с него се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението прикривало разходи, които по същество били включени в ГПР.
Моли за присъждане на сумата от 2711,88 лева - недължимо платена по клауза
за възнаграждение за пакет доп. услуги по договора за кредит, ведно със
споразумението, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба
в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
претенцията. Ищецът сам заявил, че иска да се възползва от услугата за предоставяне
на пакет от доп. услуги, за което се дължало и уговореното възнаграждение. Към СЕФ
1
била предоставена и доп. преддоговорна информация, съдържаща услугите, включени
в пакета.
Възнаграждението не следвало да бъде включено в ГПР, т.к. получаването на
такива доп. услуги не било задължително условие за сключване на договора, т.е.
възнаграждението се дължало отделно и независимо от цената на кредита, при което не
представлявало разход по см. на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Нищожност поради заобикаляне на
закона не била налице, поради липса на субективния елемент на основанието.
Страните имали за цел реализиране на процесната сделка, която не била забранена от
ЗПК и я осъществили по уредения в него начин. Възнаграждението не било свързано с
действия по усвояване и управление на кредита, поради което нарушение на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК липсвало, както и на ал. 4 на същата разп., т.к. в договора и споразумението
ясно били посочени видът, размерът и действието, за което е начислено
възнаграждението за услугите. Договорът бил действителен, както и клаузата на
уговорената възн. лихва.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и релевира възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните са
подписани - договор за потребителски кредит № ...., ведно със споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги; че предоставената сума е усвоена. /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 4130/20.06.2021 . – л.109-110/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Между страните е подписан договор за потребителски кредит от 15.08.2016 г., с
предоставена сума от 3000 лева, уговорена дог. лихва, фиксиран лихвен процент 41,17,
ГПР – 49,90 %, платим на 36 месечни вноски, с общ размер на плащанията 5270,04
лева. Уговорено е и закупуването на пакет за допълнителни услуги на стойност 2711,88
лева, във връзка с който е подписано и допълнително споразумение, като сумата е
разсрочена на равни части към всяка вноска.
Предвид уговорката за възнаграждение за пакет за допълнителни услуги, се
констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста
на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
2
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че пакетът включва
предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги– 1.приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по
усвояване на кредит, а реално не е предоставяна, тъй като липсва конкретно
задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР,
при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Така с тази сума,
реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички
задължения /каквото се установява от ССЕ/ се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от
49,90 % не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителните
плащания представлява 90,40 % спрямо предоставения кредит /(2711,88/3000)*100/.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-
конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл.
68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
3
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
В този смисъл: Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019
г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение
№ 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Налице е неравноправна клауза за дължимост на възнаграждение за пакет от
доп. услуги, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя –
чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Клаузата за дължимост на възнаграждението за пакет услуги е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Нищожността е пречка за възникване на
задължение по нея, поради което платените суми са предадени при начална липса на
основание и подлежат на връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
От заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно
изготвено, се установява, че по договора е платено възнаграждение по пакет доп.
услуги от 1118,07 лева. Сумата подлежи на връщане, т.к. е получена без основание. До
този размер искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва като последица, а за разликата – отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от 108,48
лева – ДТ и 180 лева – деп. ССЕ. Дължат се 118,94 лева.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.2, вр. с ал. 9 НМРАВ и по съразмерност, възлиза на 214,32 лева,
който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Ответникът претендира юрк. възнаграждение, което на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК, вр.
с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП, съдът определя на минимума от 100 лева, а
по съразмерност се дължат 58,77 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на
Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.“ №.., ет., ап. , следните суми: 1118,07
лева /хиляда сто и осемнадесет лева и седем стотинки/ - представляваща получена без
основание сума за възнаграждение за пакет за допълнителни услуги по сключения
между страните договор за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 10.02.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 118,94 лева /сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири
стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения до пълния предявен размер от 2711,88 лева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да плати на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., на а. Д.Г. Б., с личен номер ...., сумата от
214,32 лева /двеста и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки/ - адвокатско
възнаграждение по съразмерност за процесуално представителство на ищеца Х. Н. Х. в
производството по настоящото дело.
ОСЪЖДА Х. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ул. „М.“ №, ет., ап. да
плати на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата от 58,77 лева
/петдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ - разноски по делото по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.3/:
.....
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5