№ 110
гр. Пловдив, 23.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. С.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000048 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Жалбоподател А. Е. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответник Г.ф., редовно призован, представлява се от адв. М. Н..
Представя пълномощно за новата календарна 2024 година.
Съдът докладва постъпила молба от пълномощника на А. К., с която
заявява, че няма да се яви в днешното съдебно заседание, моли да се даде ход
и се разгледа делото в негово отсъствие. Заявява, че е запознат с
определението за насрочване на делото и няма възражения.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №34133/08.11.2023 г., подадена от А. Е. К., чрез адв. Е.
А., против Решение №386/13.10.2023 г. по търг.д.№707/2021 г. на ОС –
1
Пловдив, XXII търг. с-в, в осъдителната му част, с която жалбоподателят е
осъден на основание чл.288, ал.12 във вр. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./,
да заплати на Г.ф. сумата от 23 812,40 лв., изплатена от Г.ф. на В. А.ов К.,
пострадал при ПТП на 04.01.2014 г. на горски път, свързващ с. Р. с м.“О.“,
виновно причинено от А. Е. К., като водач на автомобил „М.“ с рег.№....,
която сума представлява сбор от изплатеното обезщетение за неимуществени
вреди, обезщетение за забава и разноски по гр.д.№10693/2016 г. на СРС,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 23 812,40 лв. за периода от
29.09.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата 2055,54 лв. –
разноски по делото, и 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Релевирани
са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в
обжалваната част. Съдът превратно е анализирал свидетелските показания и
експертизите на вещите лица – не в тяхната цялост, а само в ползващата
тезата на ищеца част. Не са обсъдени доводите на ответника, а са уважени
всички възражения на ищеца. Неправилно съдът е приел, че пътно-
транспортното произшествие е настъпило на път, отворен за обществено
ползване, за движение по който водачът е имал задължение да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ – по делото се
установява, че пътят представлява „горски път“, който не е част от
републиканската пътна мрежа, поради което ищецът не е бил пасивно-
легитимиран да отговаря за причинените вреди на пострадалия, и не е
следвало да заплаща обезщетение. Необоснован е изводът на съда, че причина
за настъпилото ПТП са неправилните действия на водача на автомобила – при
техническа неизправност на трансмисията, вместо да задейства екстремно
спирачната система, и да 1 установи автомобила на място, водачът го е
отклонил наляво и е излязъл от контурите на горския път, в резултат на което
е настъпило преобръщането на автомобила. От допълнителните пояснения,
дадени от вещото лице, се установява, че макар и малко вероятна, не е
изключена възможността всички системи, които биха могли да доведат до
спирането на автомобила, да са били повредени или компрометирани, и в
този случай действията на водача биха били напълно адекватни на
възникналата ситуация при движението на автомобила. За да достигне до
крайния си извод, съдът не е кредитирал показанията на св. Ш., като е извел
изводите си изцяло от снимковия материал, който е неясен. При съмнение за
правилността на експертизата, неколкократно е поискано да бъде допуснат до
2
разпит свидетеля К.Т. – механикът, извършил първоначалния оглед на
автомобила. Неговите показания биха дали обективни данни за техническото
съС.ие на автомобила непосредствено след процесното ПТП, които биха
изяснили причината автомобилът да не намали скоростта и да не преустанови
движението си. Съдът обаче не е допуснал свидетеля, като е приел, че
искането е преклудирано. Поддържа се, че искането е било направено
своевременно, тъй като едва при повторния разпит на св.Ш. той е споменал за
механика К.Т., поради което постановеният съдебен акт е постановен при
празнота в доказателствения материал. Заявява се претенция за присъждане
на разноските за въззивното производство. Направено е доказателствено
искане, мотивирано на основание чл.266, ал.3 от ГПК: за допускане до разпит
на свидетеля К.Т. при режим на довеждане, по въпроса: Какво е било
техническото съС.ие на автомобила непосредствено след процесното ПТП,
респ. дали спирачната накладка е изпаднала. Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен
интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител /упълномощен заедно и поотделно с адв. Милко Тонев/,
съгласно пълномощно за въззивната инстанция, депозирано с Молба вх.
№34744/14.11.2023 г. в срока за отстраняване на нередовностите на
въззивната жалба. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК,
поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№37778/07.12.2023 г., подаден от Г.ф., чрез адв. М. Н., надлежно
упълномощена за всички инстанции, съгласно представено упълномощаване
на АД “М.“, и преупълномощаване, за 2023 г. и 2024 г., представени с Молба
вх.№2874/24.01.2024 г. Застъпва се становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника – поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, съдът е обсъдил всички събрани
доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Неоснователно е оплакването, че пътят, на който е настъпило процесното
ПТП, не е отворен за обществено ползване – лошото му фактическо съС.ие не
е определящо за статута на пътя. В КЗ /отм./ не е поставено изискване за
мястото на настъпване на ПТП, освен че 2 същото следва да е на територията
3
на Република България, за да бъде определено едно събитие като ПТП, и да
бъде ангажирана отговорността на ГФ – т.е. статутът на пътя не е елемент от
фактическия състав на отговорността на ГФ. Ето защо, съдът правилно е
приел, че в полза на ищеца е възникнало регресно право да получи от
виновния водач възстановяване на изплатената като обезщетение сума.
Обоснован е изводът, че причината за настъпване на ПТП не е техническа, а
се дължи на поведението на водача А. Е. К., който извод на съда е основан на
приетата по делото САТЕ, и правилно не са кредитирани показанията на св.
Ш. за открита от него впоследствие накладка в зоната на произшествието. По
отношение на направеното доказателствено искане за разпит на свидетеля
К.Т., се взема становище, че искането е преклудирано, и се настоява да не
бъде уважавано от въззивния съд. Към момента на заявяване на това
доказателствено искане пред първостепенния съд не са настъпили промени в
обстоятелствата, които да наложат промяна на определението на съда.
Вещото лице С. е изяснил, че заключението му може да бъде изградено както
на обективните данни /снимковият материал в ДП/, така и на хипотези,
изградени на базата на субективните данни на свидетелските показания. С
направеното доказателствено искане се прави опит да бъдат събрани
субективни данни, които няма да дадат по-голяма конкретика от тази, която
може да бъде предоставена от снимковия материал, съставен непосредствено
след инцидента. Несъстоятелен е довода, че за този свидетел ответникът е
узнал за пръв път едва при повторния разпит на св.Ш.. Твърдените от св. Ш.
обстоятелства са били известни на ответника, поради което същият е следвало
да ангажира доказателства за тях още с отговора на исковата молба. Настоява
се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Заявява се претенция
за присъждане на разноските за въззивното производство.
По направеното доказателствено искане съдът се е произнесъл с
Определение № 45 от 06.02.2024 г., с което е оставено без уважение.
Адв. Н.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам с
представения отговор. Нямам доказателствени искания.
В постъпилата молба същите заявяват, че поддържат въззивната жалба,
няма да сочат нови доказателства и молят да се даде ход по същество.
4
Представя договор за правна защита и съдействие, и списък на разноските.
Адв. Н.: Да се приемат договор за правна защита и съдействие, и списък
на разноските, като изрично правя възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, още повече, че то следва да бъде
едно и определено в минималните размери по Наредбата, още повече
виждаме, че предоставената правна защита се изразява само в изготвяне на
въззивна жалба, но не и за процесуално представителство. Ето защо считам,
че няма основание, ако въобще са налице условия за присъждане на разноски
на въззивника, то те да бъдат съобразени с нормативно определените.
Ние не претендираме разноски.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите първоинстанционното такова, като правилно,
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон и събраните по делото доказателства. Не са допуснати абсолютно
никакви процесуални нарушения и в тази насока съм изложила подробни
съображения в отговора, който моля да имате предвид при постановяване на
крайния съдебен акт.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 25.03.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5