№ 9726
гр. ., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110142410
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Й. ВЛ. Т. против „.“ ООД, в която са изложени
твърдения, че на 22.07.2020 г. между страните по спора е сключен Индивидуален договор за
заем № ., по силата на който ответното дружество предоставило в заем на ищеца сумата в
размер на 1000 лева. Страната поддържа, че съгласно чл. 3, ал. 1 от съглашението заемната
сума следвало да бъде върната на шест месечни вноски, всяка от които в размер на 186,80
лева, включваща главница и договорна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент 40,31
и годишен процент на разходите 43,39. В исковата молба са изложени твърдения, че общата
сума, която следвало да върне заемателя възлиза на 1120,80 лева. Ищецът поддържа, че с чл.
12 от процесния договор на страната е вменено задължение в седмодневен срок от
сключване на сделката да осигури поръчител, който да се задължи да отговаря за
задълженията на заемателя при условията на солидарна отговорност, като при неизпълнение
на това задължение съгласно ал. 4 бива начислена неустойка в размер на 463,20 лева, която
следва да бъде заплатена на шест месечни вноски. В исковата молба са изложени твърдения,
че посредством начисляване на посочената неустойка заемодателят получава допълнителна
печалба по договора извън уговорената възнаградителна лихва. В допълнение е отбелязано,
че клаузата на чл. 12 променя годишния лихвен процент по договора в нарушение на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищецът поддържа, че в посочения в
съглашението годишен процент на разходите не е включен размера на неустойката за
неосигуряване на поръчител, от което следва, че потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния ГПР по договора. Страната намира, че уговорената възнаградителна
лихва по контракта е нищожна, тъй като е в размер по – висок от трикратния размер на
законната лихва. С оглед на наведените в исковата молба твърдения е формулирано искане
съдът да прогласи недействителността на процесния договор за заем, поради надвишаване
на изискуемия праг на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. При
условията на евентуалност ищецът предявява иск за прогласяване на нищожността на чл. 12
от съглашението, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискването по чл. 19,
ал. 4 ЗПК и накърняваща договорното равноправие между страните и клаузата,
предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва по идентични съображения.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът погасил задълженията,
1
произтичащи от процесния договор, като заплатил на ответника сумата в размер общо на
1584 лева, от която сумата в размер на 462,20 лева била отнесена за погасяване на начислена
неустойка за периода от 25.08.2020 г. до 26.11.2020 г., сумата в размер на 120,80 лева била
отнесена за погасяване на начислена възнаградителна лихва по съглашението за периода от
25.08.2020 г. до 26.11.2020 г., а с останалата сума била погасена главницата. При условията
на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените искове за прогласяване на
нищожността на съглашението, респ. на клаузите за неустойка по чл. 12 и уговорката за
възнаградителна лихва, е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер общо на 584 лева, представляваща сбор от платените без основание
неустойка и възнаградителна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Й.,
оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени
твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение
по процесния договор за кредит. Представителят на страната поддържа, че дружеството не е
начислило неустойка за неизпълнение на договорно задължение на ищеца произтичащо от
съглашението, поради което сочената в исковата молба сума не представлява елемент от
годишния лихвен процент, респективно ГПР по контракта. В подадения отговор са
изложени подробни съображения за неоснователност на заявените в исковата молба доводи
за нищожност на уговорената възнаградителна лихва по договора. Представителят на
страната поддържа, че в разглеждания случай в договора е посочен фиксиран ГЛП в размер
на 40,31 %, поради което не е налице задължение в погасителния план да се съдържа
информация относно размера, броя и периодичността, и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
незаплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
допълнение са изложени доводи, че годишния процент на разходите е формиран по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
С влязло в сила протоколно определение от 16.06.2022 г. производството по делото в
частта относно предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за връщане
на платени без правно основание суми е прекратено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пред. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Индивидуален договор за заем №
./22.07.2020 г. поради надвишаване на изискуемия праг на ГЛП и ГПР и неясна методика за
определянето им е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на
облигационно правоотношение с ответника с предмет описан в исковата молба, както и че
съглашението е недействително съгласно разпоредбите на ЗКП посочени от ищеца, а в
условията на евентуалност по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 1 и
пред. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че клаузите от
съглашението за заплащане на възнаградителна лихва и неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.
Страните не спорят, а и от представения по делото Индивидуален договор за заем № .
от 22.07.2020 г. се установява, че Й. ВЛ. Т. сключила съглашение с описания в исковата
молба предмет с ответното дружество.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че
посоченият в процесния договор годишен процент на разходите по заема от 42,39 %
включва само разходите за възнаградителна лихва. Вещото лице разяснява, че при
изчисления на ГПР посредством кредитен калкулатор достига до извод, че същият е в
занижен размер, като действителният такъв възлиза на 48,65 %. От приетото заключение се
установява, че ако уговорената в процесния договор неустойка по чл. 12, ал. 4 бъде
включена в ГПР то същият би бил 575,64 %.
2
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съдът намира за неоснователни релевираните от ищеца аргументи за нищожност на
договора в неговата цялост поради надвишаване на годишния процент на разходите по
кредита, поради следните съображения: На първо място, съгласно чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК
надвишаването на максималния императивен размер на годишния процент на разходите
/ГПР/ не води до нищожност на целия договор, а също така не води и до нищожност на
всички лихви и разходи по договора, а води до нищожност единствено и само на клаузите,
които надвишават максималния допустим размер на 5 пъти законната лихва за забава по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Следва да бъде допълнено, че както размерът на ГПР посочен в договора, така
и този изчислен от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза не е в разрез с
нормативната уредба. На следващо място, клаузата за неустойка е относително
самостоятелна по отношение на целия договор, поради което и без съответната клауза
договорът би имал правно действие – задълженията за неустойка за непредоставяне на
обезпечение е самостоятелна, изрично определена по размер и основание и разграничена от
останалите задължения по договора. Заедно с това, клаузата за неустойка е част от
несъщественото съдържание на договора, т. е. и без наличието на тези клаузи съглашението
може да обвързва страните. Предвид изложеното начисляване на прекомерно високи такси и
неустойки по договора за кредит не следва да води до нищожност на договора в цялост, а
може да доведе единствено до частична недействителност на съответните неравноправни
клаузи на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, чл. 146, ал. 5 ЗЗП и чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните
неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите
на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който
са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен
при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него,
изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е
неприложимо. С оглед на изложеното, съдът приема, че не е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК.
Съдът намира, че уговорената между страните в чл. 3, ал. 6 от процесното съглашение
възнаградителна лихва не е нищожна на посочените от ищеца основания. Съгласно
посочената клауза от договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент – 40.31 %
на годишна база и ГПР – 42.39 % / 48.65 % съгласно приетото заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза/. Съдът намира, че така договорените размери на
договорната лихва и ГПР не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави и на закона.
Уговорения размер на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл.
3
19, ал. 4 ЗПК императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, поради което уговорената в процесното съглашение договорна
лихва е в съответствие с изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не
само печалба на кредитора заради предоставения кредит, а и покриване на риска от
неплащане на кредита и в случай на неплатежоспособност на длъжника и липса на
секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за удовлетворение на кредитора. Следва да се
отбележи, че съгласно трайна практиката колкото по-рисков е кредитът, толкова по-висок
следва да е размерът на договорната лихва. В случая кредитът не е обезпечен с реално или
лично обезпечение, кредиторът не е проучил финансовото състояние на кредитополучателя
преди сключване на договора за кредит, поради което той носи по-голям риск в сравнение с
кредиторите по обезпечени кредити. Поради това и лихвата не се явява в противоречие с
добрите нрави и сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване на
кредитодателя.
Съдът намира, че клаузата за неустойка в размер на 463,20 лева за непредоставяне на
обезпечение е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което представлява
неравноправна клауза. Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя е
да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната
клауза за неустойка по чл. 12 от договора въвежда възникването на неустоечно задължение
за заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на точно
описано обезпечение, като размерът на неустойката се равнява на близо 50 % от получената
в заем сума. Предвид изложеното съдът намира, че уговорената неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в
тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му,
кредиторът е достатъчно овъзмезден с уговорената възнаградителна лихва. Уговорената
неустойка би обогатила заемодателя неоснователно и е недължима на осн. чл. 26, ал. 1 пр. 3
вр. ал. 4 от ЗЗД. След като законът изрично ограничава в чл. 9 ЗЗД свободата на
договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по сделките и
съдът да се съобразяват с тях. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Предвид
обстоятелството, че още при сключване на договора вземането за неустойка е включено в
погасителния план, съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността
4
за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл.12 от съглашението. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезщетение. В допълнение следва да бъде отбелязано, че уговорената неустойка е в
размер близо 50 % от сумата предмет на договора за кредит, поради което е несъответна на
добрите нрави в обществото.
Съгласно легалната дефиниция дадена с § 1 от ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
изложеното следва, че уговорената от страните и призната от съда за нищожна клауза за
неустойка не се включва в ГПР по процесния договор за кредит.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от Й. ВЛ. Т. разноски в настоящото производство
възлизат на сумата общо в размер на 300 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена
държавна такса за разглеждане на спора и 250 лева внесен депозит по допусната съдебно-
счетоводна експертиза. По съразмерност ответното дружество следва да заплати на Й. ВЛ.
Т. сумата в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
ответното дружество следва да заплати на адвокат Д.Т. сумата в размер на 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
съразмерно на уважената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
направените от ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове. Сторените от ответното дружество разноски възлизат на 360 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната с включен ДДС, като по съразмерност ищецът следва да заплати
240 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. ВЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
в гр. ., ж.к. „.“ ., ., ., . срещу „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул.
„.“ ., . иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на Индивидуален договор
за заем № ./22.07.2020 г. за изцяло нищожен, както и иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3
ЗЗД за обявяване за нищожна на клаузата за договорна лихва по чл. 3, ал. 6 от Индивидуален
договор за заем № ./22.07.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Й. ВЛ. Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“ ., ., ., . срещу „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление в гр. ., ул. „.“ ., . иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на
463,20 лева по чл. 12, ал. 4 от „.“ ООД е нищожна на основание чл. 26 ал.1 пр.1 и пр.3 вр.
ал.4 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
5
заплати на Й. ВЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“ ., ., ., ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в производството.
ОСЪЖДА „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . да
заплати на адвокат Д.Т. Т., с личен № **********, вписана в АК – ., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца Й. ВЛ. Т..
ОСЪЖДА Й. ВЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ., ж.к. „.“ .,
., ., . да заплати на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 240 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6