Р Е Ш Е Н
И Е
260735/19.7.2021г.
гр.Варна,
19.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 4672 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е
жалба от „С.е.с.“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 536947-F563997/15.09.2020г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството
било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че
нарушението е резултат от техническа грешка, допусната от лицето, обслужващо
касовия апарат. Изтъква, че управителят на дружеството не е запознат с
техническите параметри или с начина на програмиране на устройството, а само е
бил обучен как да отчита дневните продажби и да приключва дневните и месечни
отчети. Счита, че не следва да носи отговорност поради грешка, допусната от
друго лице и намира, че административнонаказателната отговорност следва да бъде
насочена към дружеството, осигуряващо сервизното обслужване на апарата. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
призовано, се представлява от управителя, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Представител на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Счита, че извършването на нарушението е безспорно
установено, както и че наличието или липсата на чуждо неправомерно поведение е
ирелевантно за съставомерността на констатираното нарушение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
търговски обект- магазин за хранителни стоки „Мая-Ми“, намиращ се на адрес:
гр.Варна, спирка „Писател“ №8. В обекта било въведено в експлоатация фискално
устройство модел „Датекс DP
25“ с рег. в
НАП №4162870, ИН на ФУ „DТ519844“ и с ИН на ФП „02519844“. Сервизното
обслужване на фискалното устройство било осигурявано от „Фиском 33“ ЕООД. При
първоначалното програмиране на устройството от представител на посоченото
дружество поради допусната техническа грешка някои от предлаганите в обекта
артикули били програмирани към данъчна група „А“, вместо към данъчна група „Б“,
към която в действителност принадлежали.
На 05.08.2020г. от П.Т.Т. – ст.
инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на
данъчното законодателство в обекта. Била извършена контролна покупка на
стойност 1,50лв., за която била издадена фискална касова бележка. След като се
легитимирал, проверяващият извел дневен
финансов отчет от фискалното устройство, от който установил, че част от
продажбите не се отчитат в надлежната данъчна
група „Б“, а в данъчна група „А“, предвиждаща различна данъчна ставка. Във връзка с тези констатации на 11.08.2020г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че не отчита
правилно продажбите по данъчни групи, съобразно изискванията на чл.27, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., а отчита продажби в група „А“, без същите да спадат към
тази група. Актът бил съставен в присъствието
на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с общи възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени
за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 15.09.2020г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „С.е.с.“ ЕООД-гр.Варна била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на
задължение към държавата, установено с чл.27, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите. Междувременно на 06.08.2020г.
фискалното устройство било представено за извършване на сервизна дейност във
„Фиском 33“ ЕООД, където допуснатата грешка при програмирането била установена
и съответно-отстранена.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на свидетелите П.Т.Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Твърденията на свидетеля
кореспондират и на приложените писмени доказателства, сред които с
най-съществено значение са: дневен отчет на фискалната памет №007374/05.08.2020г.
-20,28ч., Протокол за извършена проверка, Констативен протокол от 06.08.2020г.,
издаден от „Фиском 33“ ЕООД и др. Приобщените писмени доказателства подкрепят
показанията на свидетеля и позволяват фактическата обстановка да бъде
установена по несъмнен начин.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл.27, ал.1 от
Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите,
когато извършват дейност по чл. 28, са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги,
продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява
ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на
течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък
върху добавената стойност. От своя страна втората алинея на цитираната норма
задължава лицата по чл. 3,
независимо дали са регистрирани или не по ЗДДС,
задължително да регистрират всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.
От показанията на св.Т. се
установява, че всички предлагани в обекта стоки са такива, продажбите на които
се облагат с 20 % ДДС (хранителни стоки, алкохолни напитки и др. под.).
Същевременно от приложения дневен финансов отчет е видно, че част от
извършените продажби на стоки са регистрирани в данъчна група „А“ (без ДДС)
наместо в данъчна група „Б“ (с 20% ДДС), в която е следвало да бъдат
регистрирани. При това положение съдът приема, че дружеството действително е
осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.27, ал.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006г., тъй като не е регистрирало всички извършени продажби съобразно
установените в ал.1 данъчни групи.
Съдът намира също, че наказващият орган правилно е
издирил относимата санкционна
разпоредба, като е наложил наказание по реда на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, предвиждащ специална санкция за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, а Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка с прилагането на
чл.118 от ЗДДС.
Независимо от изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, тъй като при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН. Действително, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентен орган (видно от приложената Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП); издадени са в
предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Наказателното
постановление обаче не
съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа
надлежно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Нито в акта, нито в
издаденото наказателно
постановление, са посочени стоките,
чиито продажби са
били отчетени от дружеството в данъчна група „А“ вместо в данъчна група „Б“, а само това, че в група „А“ се отчитат
продажби на стоки, без същите да спадат към тази група. При това положение не може да се извърши преценка дали действително се касае
за стоки, подлежащи на регистрация в група „Б“ и съответно не може да бъда направен категоричен извод, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 27, ал.2 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ. В тази връзка не е
достатъчно посочването в АУАН и в НП на вида на процесния обект – хранителен магазин. Макар и това да предполага, че в него се предлагат само хранителни
стоки, АУАН и НП следва да
съдържат пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които то е извършено, като същите не могат да бъдат предполагани. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава
правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава
именно срещу фактите, като непосочването им представлява
съществено процесуално нарушение и налага
отмяна на НП. В
случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита на
санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно нарушение
се твърди, че е извършило, което е ограничило възможността му да оспорва
фактическите твърдения на наказващия орган и формираните въз основа тях правни
изводи. В тази насока е и практиката на съдилищата, като изложеното становище
се споделя в Решение
№ 1077 от 27.05.2016 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 764/2016г.
Отделно от изложеното съдът намира, че са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От
приложения констативен протокол е видно, че процесното нарушение е резултат от
погрешно програмиране на фискалното устройство от служител на дружеството,
осигуряващо сервизно обслужване. Действително, отговорността на юридическите
лица е обективна (безвиновна). От обстоятелството, че нарушението е следствие
на действия на лица, несвързани с въззивното дружество, което добросъвестно е
изпълнило задълженията си по въвеждане в експлоатация на ФУ обаче се налага
извода, че случаят се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид, при които подобни деяния са резултат от проявено незачитане на
нормативните изисквания от съответния правен субект. Дружеството също така не е
регистрирано по ЗДДС (видно и от самия Протокол за извършена проверка). В
решението по к.н.а.х.д. №185/2021 г. на Административен съд – Варна,
постановено по сходен случай, се приема, че нарушението е маловажно поради
факта, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, съответно не начислява и не внася ДДС и следователно не е нанесена щета на фиска, а и нарушението е първо за нарушителя. Изложените в
цитираното решение съображения се споделят изцяло и от настоящия състав, като с
оглед извода за значително по-малка тежест на процесното нарушение от типичните
такива е налице самостоятелно основание за отмяна на постановеното НП, с оглед
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази насока съдът отчете и обстоятелството, че
при проверката не са установени други нарушения, както и че констатираното
такова е отстранено незабавно, още на следващия ден.
В съдебно заседание
процесуалният представител на наказващия орган твърди, че по-голяма част от
продажбите на дружеството са отчитани неправилно в група „А“; че продажбите за
последните 12 месеца са в размер на 28795,69лв., както и че неправилното
отчитане на продажбите е траело за целия период от 2019г. до момента на
проверката. Подобни констатации обаче липсват в наказателното постановление,
което е издадено във връзка само с отразяванията в дневен финансов отчет от
дата 05.08.2020г. При липсата на фактически твърдения в НП в изложения от
процесуалния представител на АНО смисъл съдът не намира основания да формира
различен извод за тежестта на нарушението, тъй като единствено фактите,
отразени в наказателното постановление, са относими за конкретно обсъжданото
нарушение. Следва да се отбележи и че твърденията на юрисконсулта влизат в
противоречие с показанията на св.Т., който заявява, че погрешно отчитаните
продажби са малка част, а не значителен дял от оборота, в порядъка на 10-20 %,
както и че при проверката не е установено от кога датира нарушението. След като
наказващият орган не е конкретизирал в НП продажбите, които са били отразявани
погрешно и не е посочил техния дял от общия оборот на дружеството, като не
представя конкретни доказателства за твърденията си за тежестта на нарушението,
съдът приема безусловно, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН по изложените по-горе съображения.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено изцяло.
Независимо от изхода на
делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 536947-F563997/15.09.2020г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „С.е.с.“ ЕООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: