Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
01,06,20г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 1810/19 по описа на
Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано въз основа на жалба на
С.Н.В., ЕГН **********,*** , чрез адв. К.У.,
против НП № 19-0340-000964 / 12.08.2019г. на началника на РУ-Септември към ОД
на МВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени :
По т.1 - на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца
По т.2 - чл.183, ал.1, т.1 пр.2
от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
Жалбоподателят чрез неговият
пълномощник, поддържа в жалбата наличие на съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния
закон и конкретно възразява за липса на
изложени всички обстоятелства по нарушението съгласно изискването на чл. 57,
ал.1 т.5 от ЗАНН. Иска се на това основание, както и поради недоказаност на
елемент от състава на нарушението отмяна на санкционния акт.
Въззиваемата страна не изпраща
законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателят е собственик на
лек автомобил Волво, тъмно син цвят. Първоначално, при закупуването му, към
който момент жалбоподателят живеел в София, същият бил регистриран в СПП към
СДВР и бил с рег. № *******( л. 82) .
На 04,01,19г. жалбоподателят сменил адресната си регистрация и
пререгистрирал автомобила в СПП към ОД МВР Пазарджик , с което автомобилът
получил ДКН ******* .
За същия на 23,07,18г. и когато
автомобилът бил със старата регистрация *******бил сключен договор за ЗЗ“ГО“ за
периода 23,07,2018г. до 22,07,2019г. ( полица на л. 43). С анекс от 07,01,2019
г. към застрахователната полица била внесено изменение, обусловено от промяната
на регистрацията и регистрационния номер на автомобила и уточнено, че полицата
е валидна от 07,01,19 до 24ч. на 22,07,19г. за автомобила вече с рег.№ *******.
На 15,07,19г. жалбоподателят
управлявал автомобила си по път І-8, като с него пътувала неговата дългогодишна
съжителка св. Ц.. Когато наближили ханчето на Септември, жалбоподателят
забелязал автомобил на ТОЛ-управлението и двама служители около него, но никой
от тях не подавал сигнал за спиране и жалбоподателят продължил към
„Топлата вода“ на в Белово.
Като наближили, св. Ц.,която била на предна
дясна седалка, възприела на навътре в
паркинг до Градски плаж Белово автомобил на ТОЛ-управление и лице в гръб, със светлоотразителна жилетка и вдигната ръка
нагоре, махайки с палка. Тъй като не възприела това като знак за спиране към
жалбоподателя, тя не го информирала да спре. Самият той не възприел знак от
контролен орган за спиране и продължил по пътя си.
Впоследствие била изготвена
докладна записка от служители на националното ТОЛ управление свидетелите Т. и К.,
отразяваща как на посочената дата били позиционирани два автомобила на
Управлението в района на м. „Топлата вода“ - Белово , като първият на 300-400
м. преди отбивката срещу входа на плажа. Според отразеното в докладната записка:
именно този автомобил ( с ТОЛ екип св.Н. и св.М.) засякъл по наличния към тази
дата номер на автомобила на жалбоподателя ******* липса на заплатена винетка ,
поради което бил подаден сигнал на втория позициониран ТОЛ-екип, в състава на
който били свидетелите Т. и К., които подали сигнал за спиране, но водачът
продължил. По тази докладна записка св.пол. В. И. съставил процесния акт за две
нарушения: по чл. 103 и по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП ( второто за липсата у
водача на контролен талон към СУМПС).
Актът е представен в оригинал по
делото (л.48) и той ясно визира нанесена подправка в датата на
нарушението. При положение, че датата е била съвсем ясно посочена в
докланата записка на служителите на ТОЛ-управлението, напълно неоправдано е
нанасянето на корекции. От друга страна, за тези подправки няма предвиден
нормативен ред, така че да се гарантира правото на защита на нарушителя. Така,
както е направена процесната корекция, не става ясно дали тя е направена в
присъствието на нарушителя, доколкото актът му е предявен едва на
02,08,19г. Липсата на екземпляра на нарушителя ( който той не е
длъжен да пази) прави невъзможна проверката дали тази корекция е отразена в
неговия екземпляр. При липсата на нормативен ред за подправка на официален
документ от процесния вид и липсата на данни дали тя е отразена върху
предоставения за нарушителя препис от него, следва изводът за засегнато право
на защита от нелегитимирани действия на
служителите. ( виж Решение №581/8.10.2019г. по КАНД дело № 834 /2019 год.)
Вторият, претендиран и по същество,
пропуск в акта и в НП е през призмата на
чл. 42, т.4 и 57, ал.1 т.5 от НП и касае липсата на конкретно, релевантно за
възприетото нарушение по т.1, обстоятелство. В акта и в НП се сочи, че
знакът за спиране е подаден от контролен орган, но не се сочи кой е той и както правилно настоява в писменото становище
процесуалният представител на жалбоподателя -
едва в съдебния процес стана ясно, че ТОЛ- служител е подал сигнала за
спиране и се установи точно кой . липсата на тези данни в акта и в НП засяга
правото на защита, тъй като касае един от релевантните елементи от състава на
нарушението ( доколкото то е
съставомерно само , ако сигналът е подаден действително от контролен орган). Посочено във всеки от
административните актове е само, че сигналът е подаден от контролен орган, но
не се сочи кой субект е дал това разпореждане, каква административна
принадлежност има и каква длъжност. Това прави невъзможна проверката на това
обстоятелство, тъй като то въобще не е вменено надлежно като елемент на
приписаното нарушение. Константна е и съдебната практика, че липсващи
обстоятелства, които съставляват елементи на състава на вмененото престъпление,
не могат да бъдат запълвани в хода на съдебния контрол чрез доказателства.
Поради това и напълно ирелевантно е, че в конкретния случай са събрани редица
доказателства кой е подал сигнал за спиране.(виж Решение от 28.10.2016г. по кАНД 627/2016 Административен съд -Пазарджик).
Извън горното, което сочи на
допуснати съществени процесуални нарушения, които съставляват самостоятелно
основание за отмяна на санкционния акт, налице е нарушение на материалния
закон, което ще се обсъди само при условията на евентуалност ( ако не се
споделя становището за процесуална непригодност на акта и НП).
По делото
безспорен е фактът, че жалбоподателят се е движил по процесния път със св. Ц..
Както от неговите обяснения, така и от нейните
показания става ясно, че не са възприели (и конкретно той като водач ) подаден
ясен и своевременен сигнал за спиране. Дори и да се приеме, че такъв е бил
подаден ясно и своевременно ( както това сочат еднопосочните твърдения на
всички ТОЛ-служители Т., К., Н. и М.
и представените от тях фотоси на л.31 и сл. ), не е имало мотив жалбопадателят
да не спре за проверка относно заплатена винетна такса за процесния авотомобил. Целият проблем произтича от
промяната в регистрационния номер на автомобила. На 04,01,19г. жалбоподателят сменил адресната си
регистрация ( преместил се от София в селище в Белово) и пререгистрирал автомобила в СПП към ОД МВР
Пазарджик , с което автомобилът получил ДКН ******* .
За същия на 23,07,18г. и когато автомобилът бил със
старата регистрация *******бил сключен договор за ЗЗ“ГО“ за периода
23,07,2018г. до 22,07,2019г. ( полица на л. 43). С анекс от 07,01,2019 г.
(л.44) към застрахователната полица била внесено изменение, обусловено от
промяната на регистрацията и регистрационния номер на автомобила и уточнено, че
полицата е валидна от 07,01,19 до 24ч. на 22,07,19г. за автомобила вече с рег.№
*******.
За
автомобила била закупена и едногодишна винетка, но във фискалния бон ( л. 46)
тя е по стария регистрационен номер на автомобила СА 5788 СМ. Ясно е, че след
пререгистрацията на автомобила жалбоподателят е изпълнил задължението си да анексира полицата за ЗЗ “ГО“ (л. 44) и
тя да важи за новия рег. номер *******, но не успял да изпълни това за
винетната такса. Без значения са причините за това и дали той самият стои в
основата им ( въпреки, че ги отрича с неопроверганите се обяснения). Това, което е важно в случая е,
че за процесния автомобил са били изпълнени две от задължителните условия за
движение по републиканските пътища - заплащане на застраховка „ГО“ и заплащане
на винетна такса. и двете се плащат за автомобил, като и в двата документа,
които отразяват плащането ( съответно застрахователна полица и фискален бон) се
отразява регистрационния номер на автомобила - тъкмо , защото се издава за
конкретно МПС и покрива риск от евентуални вреди от ПТП с този автомобил и
ползването на пътищата от този автомобил. Документът на л. 46 доказва, че за
процесния автомобил, който е бил до януари 2019 г. със софийска регистрация (СА
5788 СМ) е била платена годишна винетна такса на 22,07,18г., която е имала покритие до 22,07,19г. Причината ТОЛ- системата на проверка да
подаде сигнал , че автомобил няма платена винетка към 15,07,19г. е, че тогава
той е бил с друг регистрационен номер и по новия регистрационен номер (*******)
не е била въведена информация за платена винетна такса към датата на
проверката. Такава обаче за процесния автомобил е била платена за датата
15,07,19г. и формалната липса на отразена промяна с оглед променената
регистрация не променя този съществен факт. той стои в основата за преценката
на липсата на причина , на мотив у жалбоподателя да не спре на подаден сигнал
от служител от ТОЛ - Управление. Той стои и в основата на решението на Съда, че
настоящият случай следва да се прецени през призмата на неговата маловажност,
доколкото същество се отличава с ниската степен на засягане на регулираните
обществени отношения в сравнение с
типичните нарушения от същия вид ( при които водачът не спира на подаден сигнал
с цел да избегне проверка, при който ще се установят нарушения, за които ще
следва да понесе съответната административно-наказателна отговорност).
В НП липсват и мотиви защо не се
приема маловажността на нарушението по т.1 , а манифестираното със санкционната
част на НП решение в обратния смисъл води до необходимост от корекцията му и
отмяна на НП в тази му част.
Същият извод следва и за
нарушението по т.2, доколкото несъмнено е ясно, че документална проверка на
възприетата дата на нарушението на водача не е извършвана, респ. не е проверено
дали той носи у себе си контролен талон към СУМПС. Липсват доказателства приписаната
с нарушението по т.2 липса на конкретен документ да е била установена по
някакъв начин.
Горното обсъждане налага отмяна
на НП и този изход предопределя, предвид чл. 63, ал.4 от ЗАНН, присъждане в
тежест на въззиваевмата страна на претендираните разноски за процесуалния представител
на жалбоподателя разноски ( 500 лева - по договора за правна защита и
съдействие).
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 19-0340-000964 /
12.08.2019г. на началника на РУ-Септември към ОД на МВР-Пазарджик, с което на С.Н.В.,
ЕГН **********,*** са наложени :
по т.1 - на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца
по т.2 - чл.183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик
да заплати на С.Н.В., ЕГН ********** сторените от него разноски за процесуално
представителство в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: