№ 15890
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110162132 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
04.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 62132/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ИФ“ ЕООД срещу И. М. Д., като се твърди, че страните
се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за предоставяне на кредит №
346204/12.07.2021 г. Поддържа, че по силата на договора на ответника била предоставена
сумата от 3000,00 лева – чрез извършен банков превод по посочена в договора банкова
сметка. Навежда доводи, че била погасена сумата от 600,00 лева, като подробно сочи какво
прихващане на изпълнението било извършено с постъпилите плащания, като инвокира
съображения, че била останала незаплатена сумата от 2750,00 лева – главница по договора,
както и сумата от 814,60 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 11.08.2021 г.
до 07.07.2022 г. Навежда доводи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която
била връчена на отвентика по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес
1
от предявения иск. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски. Иска да бъде признато
за установено, че ответника дължи претендираната сума, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез
особения представил, с който предявените искове се оспорват. Твърди, че страните не се
намирали в договорни отношения, тъй като договор не бил подписван, като сочи, че не били
спазени изискванията на ЗПФУР. Поддържа, че договора не бил подписан с КЕП, като прави
извод, че с оглед изискванията на закона ищецът следвало да установи наличието на
договорно правоотношение. Навежда доводи, че договора бил нищожен, тъй като не били
спазени изискванията на ЗПК. Сочи, че не били спазени изискванията на чл. 10 ЗПК, което
обосновава. Излага съображения, че не се била регистрирала в интернет сайта на ищеца и
сумата от 3000,00 лева не била получена. Твърди, че липсвали доказателства, че била
настъпила предсрочна изискуемост, което аргументира подробно. Иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ,във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на кредит; 2) клаузите от договора да са
валидни, като не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни
норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават
значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 4) усвояване на
парични суми по договора за кредит в твърдения от ищеца размер, които да не са заплатени
на уговорения в договора падеж.
Представен е Договор за предоставяне на кредит № 346204/12.07.2021 г., сключен
между „ИФ“ ЕООД от една страна, в качеството на кредитор и И. М. Д., от друга страна в
качеството на потребител. По силата на договора кредиторът се задължава да предаде в
собственост на потребителя сумата от 3000,00 лева, а потребителят се задължава да върне
сумата на кредитора в сроковете уговорени в договора, ведно с уговорената договорна
възнаградителна лихва.
Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл.
10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с
предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за
предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК, като е от значение и
обстоятелството дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните
средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и
комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя
връщане на дадената сума – в същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна,
тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си
разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на
кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Възнаградителната
2
лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари
или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се
е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и
времето на ползването му. По този договор може само за една от страните по заемното
правоотношение възникват правни задължения – при реалния договор за потребителски
кредит (за кредитополучателя – да върне сумата, предмет на двустранната сделка, в същата
валута и размер, както и уговорената възнаградителна лихва), а за другата
(кредитополучателя) – корелативни на правните задължения на заемателя субективни права
(парични притезания) или ако е консенсуален договор за потребителски кредит (освен по-
горе изброените престации и задължението да се предостави уговорената заемна сума на
кредитополучателя).
От заключението на СПЕ се установява, че процесният договор, вкл. общите условия,
са изписани с размер на кегела на шрифта 12 при шрифт “Times New Roman“, а заглавието е
със същия шрифт, но при размер на кегала 14.
Съдът, при преценка на заключението на СПЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че изпълнена нормата на чл. 10
ЗПК по отношение размера на шрифта при сключването на договора, поради което и
възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
От постъпило писмо от „БД“ ЕАД от 19.06.2023 г. се установява, че банковата сметка
по която ищецът е предоставил сумата от 3000,00 лева е с титуляр ответницата, като на
12.07.2021 г., банковата сметка е заверена със сумата от 3000,00 лева.
Прието и неоспорено е заключението на ССчЕ, като се изяснява, че на 12.07.2023 г.
банковата сметка – с титуляр ответника – е заверена със сумата от 3000,00 лева, като същата
е преведена от ищеца.
Съдът, при преценка на заключението на ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира, че безспорно всички материални предпоставки на предявените искове са
установени, поради което същите следва да бъдат уважени в цялост.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответницата
действително е заплатила дължимите суми, с което да е погасила задълженията си, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
По отношение на доводите на ответника, съдът намира, че по част от тях е взето
становище с оглед изложените по-горе мотиви, а останалите съображения на ответника са
бланкетни, като не съдържа оспорвания по същество и такИ. във връзка с изложените от
ищеца съображения, поради което не следва да бъдат коментирани – напр. за дължими такси
3
и разходи.
Изцяло неоснователни са съображенията на ответника във връзка с предсрочната
изискуемост. От представения договор и погасителния план към него се изяснява, че
крайния срок на договора е бил. 02.07.2023 г., като е без значение дали изискуемостта е
настъпила към момента на издаването на заповедта за изпълнение по арг. от чл. 235, ал. 3
ГПК. Тоест, ирелевантно е дали вземанията са били надлежно обявени за предсрочно
изискуеми или не. Необходимо да се изясни и обстоятелството, че обстоятелството дали
вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска –
така Решение № 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение №
139/5.11.2014 г. на І-во т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. №
60053 /2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните
кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите
последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в
рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи
изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните.“. Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено за изгубване
от длъжника на предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не
би могъл да се направи и от възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012
г. на ВКС, ТК, I т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките
на Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК.
След като изискуемостта е настъпила, независимо от обявената предсрочна такава, то съдът
е длъжен да вземе предвид новия факт, който е настъпил в хода на процеса по арг. от чл.
235, ал. 3 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такИ., поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр.
чл. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди
сумата от 1388,23 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................., че дължи на „ИФ“ ЕООД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес
на управление: гр. ......................, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, ГПК,
във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2750,00 лева – дължима главница по
Договор за предоставяне на кредит № 346204/12.07.2021 г., ведно със законната лихва от
29.07.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
4
окончателното плащане, както и сумата от 814,60 лева – договорна възнаградителна лихва
за периода от 11.08.2021 г. до 07.07.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 17.08.2021 г. по ч. гр. д. № 41179/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. чл. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП И. М. Д., ЕГН: ********** да заплати на „ИФ“ ЕООД, ЕИК:
...................., сумата от 1388,23 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5