Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на девети май през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
Д.
при секретаря
А. С. като разгледа
докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 222 по описа на Плевенски
окръжен съд за 2019 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1702 от 8.11.2018 г по гр. дело № 3644/2018
г по описа на РС – Плевен състав на
същия съд е ОСЪДИЛ Прокуратурата на Република България с адрес в
гр. С., бул. „***“ №** представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 4000лв /
четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие от незаконосъобразните
действия на Прокуратурата на РП по повдигане на незаконно обвинение по чл. 199
ал.2, т.2 във вр.с. чл.199 ал.1, т.3 във вр.с чл.198 ал.1 от НК и вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, по което наказателното производство е прекратено с
Постановление от 24.08.2017г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на
Постановлението за частично прекратяване на нак.
Производство -05.09.2017 г. до окончателно изплащане на сумата, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за неимуществените вреди за
разликата над 4000лв до предявения
размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан, на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
ОСЪДИЛ е също така Прокуратурата на Република България
с адрес в гр. С., бул. „***“ №***, представлявана от Гл. прокурор на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.С. ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 3000лв /
три хиляди хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатска
защита по Договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017г. във връзка с
ДП № 310/2016г. по описа на ОП - Плевен, прекратено с Постановлението за
частично прекратяване на нак. производство от
24.08.2017г., на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ.
Срещу така постановеното
решение въззивна жалба е
постъпила от Прокуратурата на РБ като се
възразява ,че по делото не е установено
по категоричен начин, че другата страна е претърпяла вреди от влошено психично
здраве като липсват събрани доказателства в този смисъл. Възразява се, че са
противоречиви доказателствата относно загубата на съня на другата страна в
резултат на повдигнатото обвинение и задържането под стража за определен период. Възразява се,
че продължителността на обвинението е в размер на 7 месеца, задържането в
рамките на дни. Възразява се ,че другата страна е била криминално
проявена,имала е и наказание обществено порицание, поради което следва това
обстоятелство да се съобрази при твърденията за злепоставяне пред обществото, а
прокуратурата не е била инициатор на разгласяване на информация по обвинението.
Претендира се и редуциране на иска за имуществени вреди с оглед размера на
адвокатския хонорар. Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да
се отхвърли предявения иск за неимуществени вреди, алтернативно да се
намали присъдения размер, както и да се редуцира като прекомерен адвокатския
хонорар и да се намали размера на присъдените имуществени вреди.
Въззивна
жалба е постъпила и от Й.М.С. , който го атакува в отхвърлителната
му част като възразява ,че неправилно е прието, че действията на прокуратурата не са в пряка
причинно следствена връзка с разпространението на информация за повдигнатото
обвинение, а Левски е малък град и случилото се става публично известно, тъй
като пострадалите са публично известни
лица. Възразява се, че съдът неправилно е приложил принципа на справедливост
като е определил занижено обезщетение за неимуществени вреди . Според въззивника С. не са съобразени обстоятелствата, че
обвинението е в тежко престъпление, сложната социализация след освобождаването
от ареста и изгубеното доверие в
институциите, които решават човешки съдби. Претендира се постановяване на
решение, с окето да се отмени постановеното в
обжалваната част и да се уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.
Страните оспорват насрещните жалби като
неоснователни.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени
събраните доказателства и се съобрази
със законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ
въпроси касаят наличието на
условия за обезвреда на претърпени от Й.М.С.
неимуществени и имуществени вреди от повдигнато срещу него обвинение в
извършване на престъпление при последващо прекратяване
и задържане под стража, което е било отменено.
Районен съд – Плевен е приел, че е било видно от представеното по делото Постановление за
привличане на обвиняем от 06.01.2017 г. по ДП310/2016 г. по описа на ОП Плевен,
че срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл.199, ал.2, т.2, вр.
чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 НК, за което се
предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на
цялото или част от имуществото на виновния и няма основания за прекратяване на
наказателното производство.
Установява се, според
РС, че с Постановление за задържане за
срок до 72 часа от 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП Плевен
ищецът е бил задържан за срок до 72 часа.
От приобщеното по
делото Искане за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
09.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. се установява, че е поискано от съда да
вземе мярка за неотклонение по отношение на ищеца.
Видно е било от
приложеното по делото Определение от 09.01.2017 г. по ЧНД 26/2017 г по описа на
ПлОС, потвърдено с Определение №22/19.01.2017 г. по
ВЧНД 27/2017г по описа на АС В. Търново, че спрямо ищеца Й.М.С. е взета мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Установява се, че с
Постановление от 23.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. е отменена мярката за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца.
От приобщеното по
делото Постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
24.08.2017 г., влязло в сила на 05.09.2018 г. се установява, че по отношение на
ищеца наказателното производство е прекратено, тъй като в хода на разследването
е установено, че извършителите са други лица, които са били задържани, направили
самопризнания и привлечени под наказателна отговорност.
Видно е било от
приложения по делото Договор за правна помощ и съдействие №85/11.01.2017 г., че
ищецът е платил на процесуален представител сумата от 3000 лева за оказване на
правна защита и съдействие и процесуално представителство по ДП
№ 310/2016г.
По делото е приобщен и доклад от М. Димитров,
ст. разследващ полицай при ОДМВР Плевен, от който се установява, че в хода на
извършеното разследване по ДП № 310/2016г. се е установило, че ищецът и Й.
Б. са съпричастни в извършване на престъпление по чл.200 НК, а именно, че за
времето от неустановен ден на м. септември 2016г. до неустановен ден на м.
септември 2016 г. в гр. Левски са се приготовлявали към извършването на грабеж
спрямо К. К. И., поради което е направено предложение делото да бъде изпратено
на РП Л..
Установява се от
приобщеното по делото Постановление за разделяне на ДП № 310/2016г., че на
РП Левски е изпратено разследването на престъплението по чл.200 НК.
Видно е било,според
РС, от приобщеното по делото ДП №862/2017 г. по описа на РП Левски, че към
момента на производството по делото разследването за престъпление по чл.200 НК
не е приключило, както и, че спрямо обвиняемия няма повдигнато обвинение.
По делото е приобщено
и свидетелство за съдимост на ищеца, от което е видно, че същият е осъждан три
пъти, като никое едно от наказанията, които са му наложени не са свързани с
лишаване от свобода.
По делото са събрани
и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Х.В. М. и Г. С. И..
Свидетелката Х.В.М., съжителка на ищеца сочи, че има връзка с ищеца от 2014
г. Обяснява пред съда , че той не е напускал гр.Л.. Описва същия като „добър
човек, човек с голямо сърце“. Излага, че сред
неговите приятели „има и добри и не толкова добри; че от младото поколение има
такива, които стават и които не стават.“
Твърди, че за 4 години е имал много приятели, но че в момента има само
двама приятели. Разказва, че след като
завършил училище започнал да работи при баща си. Твърди, че хората, които го
познават казват, че е добър, а тези които не го познават, казват, че е по-буен.
Излага, че след „случката“ е имало лоши коментари както за него, така и за нея.
Сочи, че хората са казвали „ето го убиеца”, „как може такова нещо“. Разказва,
че след като се разбрало, че е прекратено наказателното производство е имало
хора, които разбрали, че са сбъркали. Свидетелката е твърдяла пред съда, че към
днешна дата не може да каже с точност какво им е отношението им, но че има хора
които се държат се по-добре, както и, че те са се отдръпнали. Излага и, че част
от хората не са променили отношението си към ищеца.Твърди, че негативното
отношение към ищеца е продължило около година, време през което са живели в гр.
Л., и не са напускали града. Разказва,
че докато е бил в ареста ищеца не е бил добре, бил стресиран, уплашен и
отслабнал. Твърди, че Й. не е същият човек. Излага, че след като бил освободен
от ареста получил обриви, поради което ходил на лечител. Излага, че сега приятелският кръг на Й. е
доста по-отсян и, че той ги избягва. Твърди, че през цялото
време родителите на Й. са го подкрепяли, че не е имало момент, в който да са
негативно настроени към него. Сочи, че е наясно, че ищецът е бил съден, но че
след тези му осъждания не е имало промяна на отношенията на хората. Излага, че
не е ходил при психотерапевт и не е търсил помощ.
Свидетелката Г. С.И. сестра на ищеца
сочи пред съда, че познава брат си като „много добър, умен, крайно
състрадателен по принцип, малко буен, но
в рамките на нормалното“. Излага, че приятелския му кръг се състои от хора на
неговата възраст. Сочи, че ищецът работи във фирмата на баща им. Твърди, че след като е бил задържан и
привлечен като обвиняем е продължил да живее в
гр. Л.. Разказва, че отношението на жителите на гр. Левски се е
променило,, наричали ги с другото момче
с „какви са тези изроди“, че трябвало да обяснява, че няма вина. Сочи пред съда, че и в момента негативното
отношение продължава донякъде, тъй като хората са говорили, че са платили, за
да пуснат брат й и той да не бъде обвинен, както и, че продължават да смятат,
че той е истинският убиец. Твърди и, че направения обиск във фирмата на баща им
също не бил приятен защото там имало хора.
Разказва, че на брат й му се
отразило всичко това доста изнервящо, че като се разхождал си мислил, че го
сочат с пръст. Сочи, че към настоящия момент страда от безсъние. Разказва и, че
преживяното от него в ареста му се отразило зле. Твърди пред РС , че от техните
роднини никой не е променил отношението към него, тъй като всички са знаели, че
брат й няма никаква вина. Сочи, че
роднинският им кръг ги е подкрепял, както и доста техни приятели. Излага
и, че приятелите на брат му са били на мнение, че той не е извършител на
престъплението- Твърди, че знае, че брат й е бил осъждан. Разказва, че е бил
задържан по производството за убийството на 05.01. и на 23.01. го
освободили. Излага, че след това си е
променил навиците. Сочи, че не е лекувал безсънието си. Сочи, че е изпаднал в
депресия и се е затворил в себе си, не искал да излиза и стоял само при
приятелката си, поради което и рядко го виждали. Твърди, че получил кожни
обриви, за които ходел и при лекари.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът е приел от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата, задължително условие
е да са причинени
вреди, които да са резултат
от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното
наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже
при условията на пълно и главно
доказване: кой е субектът на извършеното
деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените
искове за обезвреда; фактът на деянието, което
в случая се определя като повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване
на престъпление, което е приключило
с постановление за прекратяване на наказателното производство на соченото
основание; претърпените неимуществени вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като отговорността
на държавата е обективна, то и ищецът не трябва
да доказва вината при вредоносните
действия на правозащитните органи.
В това производство безспорно
е било между страните, според РС, че на
06.01.2017 г. по ДП310/2016 г. по описа на ОП Плевен на ищеца е повдигнато
обвинение по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.199, ал.1, т.3
вр. чл.198, ал.1 НК, за което престъпление се
предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на
цялото или част от имуществото на виновния и няма основания за прекратяване на
наказателното производство. Не е било спорно, а и се установява от приобщените
по делото доказателства, че образуваното ДП е прекратено по отношение на ищеца, доколкото е
установено, че същият не е автор на инкриминираното деяние. С оглед изложеното
съдът е приел, че е налице основанието
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Съдът е приел,
че претендираната от
ищеца сума от 15 000 лева е за
репариране на претърпени от него
неимуществени вреди от продължилото седем
месеца и двадесет и два
дни досъдебно наказателно производство, прекратено поради това, че деянието не
е извършено от лицето, през който период му е била наложена за срок от седемнадесет
дни мярка за неотклонение "Задържане под
стража".
Изхождайки от нормата на чл.7 ЗОДОВ, надлежен
ответник по предявените искове се явява органът, имащ правосубектност,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като с оглед
установеното, именно Прокуратурата на Република България е материалноправно
легитимирана да отговаря по исковете, доколкото действията на органите на
дознанието се извършват под ръководството на съответната прокуратура.
Спорни по делото са били въпросите дали ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди
от обвинението в извършване на престъпление, образуваното за което наказателно
производство е било прекратено, тъй като същият не е автор на деяниято, налице ли е
причинна връзка между незаконното обвинение срещу ищеца по досъдебното
наказателно производство и претендираните от него
неимуществени и имуществени вреди, в какъв размер следва да се определи тяхното
обезщетяване по справедливост.
От събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ може да се направи извод, според РС , че в резултат на
повдигнатото обвинение, производството по
което е прекратено ищецът
е
претърпял неимуществени вреди. Същите са свързани негативни психични изживявания: потиснатост, притеснения, безсъние, злепоставяне в
обществото, душевни мъки и страдания. Съдът е отчел, както, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което НК е предвижда
от 15 г. до 20 г. лишаване
от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и възможност
съдът да постанови и конфискация на част или цялото
имущество на дееца,
така и, че по отношение на С. е била взета и най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража за
период от 17 дни,
време през което същият е търпял негативни емоции както във връзка с неприятни
изживявания, свързани със съкилийниците му, така и
във връзка с това, че същият е мислил, че ще бъде обвинен несправедливо в
престъпление, което не е извършил, притеснявал се е за близките си. Съдът е отчел и факта, че след освобождаването му от
следствения арест ищецът е продължил да търпи вреди, не е могъл да спи,
чувствал се е изнервен и притеснен,
налагащо се да се оправдава пред съгражданите си, че не е извършил деянието.
Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на
ОС на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
причинените вреди. В случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по
делото.
Съдът е
приел, че не е налице единствено причинно – следствена връзка между твърдените
вреди, вследствие на това, че деянието, в което е обвинен е придобило обществен
отзвук. Действително в малък град като гр. Л. извършването на подобно деяние, в
което е бил обвинен ищецът не може да остане незабелязано и хората да не
говорят за него, не може да остане и неотразен и фактът, че ищецът е задържан
за него. В производството по делото
ищецът не представи доказателства, от които да се установи по несъмнен начин,
че именно ответникът е този, които е разпространил информацията, свързана с
неговото задържане и повдигането му на обвинение, поради което и обезщетение за
тези вреди, според РС, не следва да се
определя.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, което Законът предвижда да се определи
по справедливост.Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се определя
в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД, като се отчитат всички
обстоятелства по делото – продължителността на незаконно предприетото
наказателно преследване; характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на увредения; данните
за психическото състояние и негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки
и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както
на конкретните данни по делото,
така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по
степен на тежестта им вреди,
така че доколкото
е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства, според
РС, се установява по безспорен начин, че вредите, претърпени от ищеца са
свързани с негативни психични изживявания. От свидетелските показания се
установява, че след повдигане на обвинението, ищецът е търпял
морални страдания – бил е нервен, изпитвал е неудобство от слуховете по повод
това обвинение, страдал от безсъние.
По делото обаче, според РС, не се установява по категоричен начин, че
вследствие на престоя на ищеца в следствения арест, така и след това до
приключване на наказателното производство, същият е имал здравословни проблеми.
Твърденият обрив на кожата остана недоказан, не се и представиха доказателства
за лечението на същия.
По делото се опровергаха и по несъмнен начин
направените от ищеца твърдения, че вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение е следвало да напусне гр. Левски, че родителите му са загубили вяра в
него. Напротив от свидетелските показания на най - близките му хора се установи, че той не е напускал гр. Левски,
както и, че както родителите му, така и най – близките му приятели в нито един момент не за загубили вяра в него
и не са си помисляли, че е извършил твърдяното деяние.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът е приел, че неминуемо воденото наказателно производство се е
отразило негативно на цялостното състояние на обвиняемото лице, поради което и
претърпените от него вреди следва да се репарират.
При определяне на размерът на неимуществените
вреди съдът следва да вземе предвид дали е налице съпричиняване
от страна на ищеца. Ответникът въвежда доводи, че фактът, че ищецът е с
предходни осъждания, както и, че преди е задържан не обуславят обезщетение в претендирания размер. Действително по делото се установи,
че ищецът е осъждан с влезли в сила присъди преди задържането му по настоящето
дело. Факт е обаче, че деянията, за които той е осъждан са с по – ниска степен
на обществена опасност, отколкото това, за което му е повдигнато необосновано
обвинение. Съдът е приел, че осъжданията
на лицето не водят до съпричиняване от него страна,
доколкото наказанията по тях са изтърпени.
Като е съобразил изложеното до тук и на
основание чл. 52 от ЗЗД съдът е
приел, че действително понесените и доказани
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е
прекратено, обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата
от 4 000 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца
вреди, изразяващи се в причинен психически
и емоционален дискомфорт. До този размер искът е
основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 4000 лв. до
предявения иск от 15 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Върху сумата се дължи законна лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й
изплащане – влизане в сила на прекратителното
прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
Съдът е приел, че предявената претенция за имуществените вреди е основателна и доказана.
От приложеното по делото пълномощно за досъдебното
производство от 11.01.2017 г. се установява,според РС, че ищецът е платил на защитата си
сумата от 3000 лв. Този иск следва да се уважи изцяло. Съобразно практиката на ВКС /р-е № 843/23.12.2009
г. по гр.д. № 5235/2008 г. на IV-то г.о. р-е № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. на IV-то
г.о. на ВКС/ направените
разноски по наказателното производство, по което ищецът по иска по ЗОДОВ е
оправдан /в случая е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление/, представляват
имуществени вреди за него, които подлежат на обезщетяване от Държавата по реда
на ЗОДОВ. Върху сумата се дължи законна лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й
изплащане – влизане в сила на прекратителното
прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
Решението на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно
РС - Плевен
е изложил пространни мотиви
за изводите си, които се споделят
от въззивния съд и не следва да се преповтарят във
вида, в който са изложени.
Неоснователни
са възраженията в жалбата на Прокуратурата относно липсата на доказателства за
претърпени неимуществени вреди. По делото са събрани такива гласни
доказателства, които са обсъдени от първоинстанционния
съд и изводът му е в съответствие с тях. Действително липсват доказателства за
ползвана медицинска помощ, диагностициране на другата
страна след медицинска намеса, но и РС не е стигнал до такива изводи и не приел
за установени обстоятелства в този смисъл. Съобразена е личността на лицето,
срещу което е било повдигнато обвинение, вида на обвинението, времето на
обвинението и времето на задържането. Постановения размер на обезщетение е
съобразен със събраните по делото доказателства и принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Няма основания за намаляване на този размер. Неоснователни са възраженията за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3000 лв. С оглед на вида на
повдигнатото срещу С. обвинение за извършено престъпление и предвиденото за
това престъпление наказание, както и с оглед на разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.6
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
договорения хонорар не е прекомерен, поради което и не следва да се намалява
при присъждането на обезщетението за претърпени имуществени вреди. Допустимо е
такова намаляване съобразно ТР №1/2017 от 11.12.2018 г, но не са налице
условия за това.
Неоснователни са и възраженията
във въззивната жалба на Й.С. относно несъобразяване на РС с принципа на
чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди. РС е изложил мотиви за това като е обсъдил обвинението, задържането,
личността на С. и събраните по
делото гласни доказателства от негови
близки, при които е констатирана
известна противоречивост. Повдигнатото обвинение безспорно е било значително по – тежко в сравнение с предходни такива към С. и това е съобразено от РС. Съобразена е
личността на С., отношението на най – близките му хора, които не са отказвали
подкрепа в никакъв момент, времето на задържането и продължителността на
обвинението. Не може да се приеме, че С. е претърпял вреди от загубване на
доверие в институциите, тъй като, видно от доказателствата по делото,
точно съответните институции са си
свършили работата по разкриване на обективната истина,обвинението срещу С. е
отпаднало, а задържането е било краткотрайно.
Пред въззивната инстанция не са представени доказателства при съобразяване
на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до изводи, различни от тези
на Пл РС.
Предвид гореизложеното
следва да потвърди атакуваното решение.
Разноски от въззиваемите не са претендирани и с оглед изхода на делото не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1702 от 8.11.2018 г по гр. дело № 3644/2018
г на Районен съд – Плевен КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО
РЕШЕНИЕТО е подлежи
на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от събщението за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :