№1147
Гр. Пловдив, 03.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 945
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.П.Д.,ЕГН ********** чрез адвокат Н.П.,*** против Заповед
за
прилагане на принудителната административна мярка № 19-0302-000113/18.07.2019г.
по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на Началника на РУ към ОДМВР Бургас,РУ Царево-
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца“.
В жалбата
са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт
и се иска отмяната му от съда. Поддържа се,че в хода на административното
производство са допуснати груби нарушения на процесуалните и материалните
правила.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Твърди се, че не е налице и
материалноправното основание за прилагане на административна принуда, тъй като
оспорващият не е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата.
Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответният
административен орган – Началника на РУ към ОДМВР Бургас,РУ Царево, не взима
становище по жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
19-0302-000113/18.07.2019г. на Началника на РУ към ОДМВР Бургас,РУ Царево,
подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №Д651953/18.07.2019г.
От фактическа страна се основава на
това,че на 18.07.2019г. около 10:50 часа в с.Синеморец,по ул.“Преображение“ в
посока ул.“Кирил и Методий“,като водач на МПС „Шкода Йети“,с рег.№ ***,собственост
на „ЕУРО ТЕК БЪЛГАРИЯ“, А.П.Д. управлява
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0,61 промила на
хиляда,измерени в издишания въздух.Пробата
е извършена в 11:14 часа с техническо средство Дрегер 7510+С с фабричен
№ 0064.Издаден е талон за медицинско изследване №0005292/приложен в
административната преписка/
Прието е от проверяващия служител
при ОДМВР Бургас,РУ Царево,че жалбоподателят виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от
ЗдвП-„управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително“.
По делото е представено копие от
обвинителен акт по прокурорска преписка с вх.№ 373/2019г. по описа на РП
–Царево,БП №141/2019г. по описа на РУ-Царево при ОДМВР Бургас,от която е
видно,че на А.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК .
Видно от представения талон за
изследване е,че А.Д. е посочил,че не
приема показанията на техническото
средство.
Приложен в административната
преписка е и Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта №226/19.07.2019г.Заключението на експерта е,че в
изследваната проба кръв от лицето А.П.
чрез газхроматографски метод се доказва съдържание на етилов алкохол в
количество 0,26 промила на хиляда.
За удостоверяване на
компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя
Заповед № 251з-209/18.01.2017г. на Директор на ОДМВР Бургас.
При така установените факти се
налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На
съда е служебно известно,че със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.165 от ЗДвП и
чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 251з-209/18.01.2017г.. на Директора на ОД на МВР – Бургас е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издавена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1 ,б.“б“ от ЗДвП
в хипотезата на „който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух– до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В
конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП, според която норма, временно отнемане на свидетелството за управление
се прилага по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство в
нарушение на разпоредбата на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП--„управлява МПС,трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително“.
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП,
съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл. 171 ЗДвП, не е обвързал
прилагането на мерките за принуда с приключването на
административнонаказателното производство с влязло в сила наказателно
постановление.
Следва
да се подчертае още,че мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира
диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя
характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед
спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага
превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото
прекратително условие се преустановява действието на мярката, като
законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо
определянето на конкретен срок на действие на процесната мярка не е
задължителен реквизит на заповедта .
За
издаването на заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма на чл. 5,ал.3,т.1,пр.1 от ЗДвП, в случая управление МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително.
Както
вече се каза,АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на
чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК
Освен
това, с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно
съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда
отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност
спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата
е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на
материята в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за
жалбоподателя.
В
случая, както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено
копие на Протокол № 226/19.07.2019г. за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, отразяващ резултатите от извършеното
изследване на взетите от жалбоподателя проби. Като резултат в посочения
протокол е отразено, че в представената
за анализ проба кръв се доказва съдържание на етилов алкохол в количество 0,26
на хиляда .
При
това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната
ПАМ спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва наличие на
алкохол в кръвта на жалбоподателя над допустимите норми .
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При
този изход на делото на жалбоподателят следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по
настоящото дело ,по представен списък на разноските. Следва
да се посочи,че на жалбоподателят не следва да се присъждат разноски,направени
от него в административното производството,а само тези,които е направил в
настоящото съдебно производство.По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т.
6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.П.Д.,ЕГН ********** чрез адвокат
Н.П.,*** ,Заповед за прилагане на принудителната административна мярка №
19-0302-000113/18.07.2019г. по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на Началника на РУ към
ОДМВР Бургас,РУ Царево.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас
да заплати на А.П.Д.,ЕГН ********** чрез адвокат Н.П.,*** разноски по делото в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: