Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV- 21
година 06.03.2018 град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав
На
деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година
в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2.ДИМАНА КИРЯЗОВА
Секретар Ваня
Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
УЗУНОВА
въззивно гражданско дело
номер 57 по описа за 2018 година ,за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред БОС по повод въззивна жалба на И.И.А.
гражданка на Руската Федерация подадена
против съдебно решение № 123 от 25.08.2017г.постановено по гр.дело № 235/2017г.по описа на Районен
съд-гр.Поморие,с което районният съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо въззивницата И.И.А.,че
дължи на А.И.П. гражданин на Руската Федерация сумата от 25 000
лева,представляваща част от цена в размер на 253 лева,дължима по договор за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012г.,с нотариална заверка на подписите на страните,за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 29 от 29.01.2016г. по
ч.гр.д.№38/2016г.по описа на ПРС,както и разноските по делото.
С
Решение №182 от 13.12.2017г.,постановено по гр.д.№235/2016г.по описа на ПРС е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото
съдебно решение,като в диспозитива на решението вместо „част от цена в размер
на 253 лв.“ е постановено да се чете „част от цена в размер на 253 000
лв.“. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е връчено редовно на
страните,не е обжалвано и е влязло в сила.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението на ПРС,като се сочи,че съдът е достигнал до необосновани изводи
досежно доказаността на възражнията на въззивницата за симулативност на
уговорката за цена на придобиваните дялове,евентуално досежно извършено плащане
преди сключване на договороите,в преддоговорната фаза,извън страната,в
Русия,между страните по договора,които са руски граждани.В противоречие с
процесуалните си задължения ПРС не е съобразил и обсъдил събраните и посочени
от въззивницата доказателства в подкрепа на защитната и теза.По възражението за
симулативност районният съд го е квалифицирал като такова за „абсолютна
симулативност на договора“,което предполага,че ответницата е твърдяла,че липсва
действителна вътрешна сделка,прикривана с външно подписаната в писмена
форма продажба.Подобно твърдение
ответницата не е излагала в отговора по чл.131 ГПК,нито в хода на
процеса-никъде не е твърдяла,че липсва въобще договор за продажба на дялове,а
напротив-не се оспорва придобиването им,но се твърди,че симулацията е в
уговорката за продажба срещу цена- т.е. че продажбата прикрива друг вид прехвърляне-
безвъзмездно,т.е.дарение.В този смисъл е формулирано възражението в
отговора,следователно е била твърдяна относителна симулация в предмета на
сделката –вместо продажба-дарение,а не абсолютна симулация,както е приел съдът
в решението си.Така е било докладвано и възражението по реда на чл.146 ГПК ,но
в решението си съдът изобщо не го е обсъдил по този начин,а го е отхвърлил с
едно изречение като възражение за абсолютна симулация като недоказано. В
нарушение на процесуалните си задължения и неправилно тълкуване на чл.165 ал.2 ГПК съдът не е обсъдил сочените от ответницата гласни доказателства-показанията
на св.Панайотова,пълномощник на страните по сделката,досежно действителните им
уговорки. Именно по възражението за симулация в предмета на прехвърлянето на
дяловете ответницата е поискала разпит на св.Панайотова,пълномощник и на двете
страни по договора. Нейните показания дори не са споменати в мотивите на
решението,а са игнорирани изцяло с довод,че били недопустими,защото не бил
съставен обратен документ –пълен или непълен,който да прави вероятна твърдяната
симулация. Този извод на ПРС въззивницата счита за неправилен,в резултат на
погрешно тълкуване на разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК.Продажбата е сключена
като договор от пълномощник и на двете страни,който прави собствено изявление
за продавач и купувач,с последици за неучастващите в сделката страни.
Следователно,волеизявленията по сделката не са на страните,а на пълномощника
Панайотова,поради което разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК на която се е позовал
съдът в смисъл на недопустимост е приложима в хипотезата на пряко участие на
страната в сделката,а не чрез пълномощник,който със свое изявление замества
това на страната. В случая продажбата е чрез пълномощник,затова трябва да се
приеме,че страните,макар и обвързани от последиците на сделката,са трети лица
по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК в смисъла на ненаправили изявления по
сделката.Затова и в тази хипотеза свидетелски показания са принципно
допустими,без изискването по чл.165 ал.2 ГПК изр.първо да е налице пълен или
непълен обратен документ. По възражението за евентуално извършено плащане на
дяловете в Русия съдът също изцяло е игнорирал показанията на
св.Панайотова,която е участвала в преддоговорната фаза и е определила сама
клаузите на договора. Показанията на свидетелката подкрепят и двете защитни
възражения- тя е заявила,че предполага,че страните са се разбрали предварително
и са поискали от нея да оформи договора. При това оформянето на договора е с
голяма свобода за пълномощника,но без изрично упълномощаване да получи цената
за продавача и респективно- да плати цената от името на купувача Избрано е по
сделката да има общ пълномощник,именно защото сделката е сключена формално,за
да се спазят изискванията на местното законодателство,след като страните вече в
Русия „са се разбрали“ .Тези показания сочат както на твърдяното от ответницата
разплащане в Русия,така и за основателността на възражението за
симулативност.Съдът въобще не е вникнал в спецификата на договора в деня на
сключването му всички страни- продавач и три купувачки са били извън страната,в
Русия. Договорът е сключен чрез пълномощник,в страната,за да се спазят
изискванията на местния закон за нотариална заверка и да се впише
прехвърлянето,но самите отношения по прехвърлянето като преддоговорни и като
изпълнение са се развили в Русия.Съдът не е съобразил изобщо и заявеното от
св.Панайотова досежно начина на прехвърляне – целта е била със съответните
дялове трите дами да влязат в дружеството,както и че пълномощникът не може да каже дали е продажба или придобиване.
Пълномощникът е изразил колебания относно предмета на сделката,но има пълна
яснота,че и е възложено да оформи прехвърлянето,а страните вече са се
разбрали,включително и евентуално разплатили в Русия. Изтъква се,че при
преценка на събраните доказателства съдът в нарушение на процесуалния закон е
изисквал и основал доводите си само и единствено на преки доказателства,без да
съобразява логичната верига от косвени доказателства и аргументи. Защитната
теза може да е доказана не само с преки доказателства,но и със система от
косвени такива,обвързани по логически път. Последното обаче не е било преценено
от съда,подходено е формално към спора и са изложени кратки мотиви,без
обсъждане на релевантни и допустими доказателства,нито са съобразени поредица
от „странни“ обстоятелства,подкрепящи тезата на ответницата,а именно- защо
ищецът,след като е упълномощил още на 14.03.2012г.първи Панайотова да „продаде“
дяловете не е получила цената в деня на сключване на договора и не е спрял
вписването и приемането на нови съдружници в ТР,които се вписват без реално да
са платили. Защо ищецът не сочи цена в пълномощното на адв.Панайотова и защо
цена не е посочена в пълномощното на купувачите/вероятно защото не е имало
такава уговорка/. Пълномощните са твърде общи,не съдържат клаузи за цена,начин
и срок на плащане,при положение,че цената е съществено съдържание на
продажбата.Дали това е случайно или е така,защото действителната уговорка е да
се прехвърлят безвъзмездно дяловете .Тогава и клаузата в края на стр.1 на договора,че
цената е платима в деня на подписване на настоящия договор,не е по волята на
упълномощителите,а е „творчество“ на пълномощника и извън предоставената му
представителна власт. Трите пълномощни по сделката като цяло са бланкетни и
премълчават размера на цената,начина и срока на плащане,като тези клаузи видимо
пълномощникът ги определя сам и по своя преценка,извън пределите на
представителната си власт. Настоява се за отмяна на решението на ПРС и
отхвърляне на предявения иск от въззивната инстанция.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата А., редовно уведомена не се
явява,представлява се от пълномощник,който
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание въззиваемият П., редовно уведомен не се явява и не се представлява.
При
служебната проверка на обжалваното съдебното решение въззивният съд го намери
за валидно и допустимо.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства,като взе предвид становищата на страните и
съобразно закона по съществото на спора БОС намери следното:
Правилно и законосъобразно,в
съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна
защита районният съд е дал правна
квалификация на предявения иск по чл.422
ал.1 ГПК вр.с чл.415 ГПК и чл.79 ЗЗД,както е .
В производство по реда на чл.417 ГПК по частно гр.дело № 38/2016г.на ПРС ищецът се е снабдил със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 29 от 29.01.2016г. въз основа на документ-
договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. с нотариална заверка
на подписите, за сумата от 25 000 лева,представляваща част от цената в общ
размер на 253 000 лева.В законоустановения срок длъжникът А. е отправила
писмено възражение за недължимост на сумата. Ищецът е предявил иска за
установяване съществуването на вземането си в срока по чл.415 ГПК.
В исковата молба ищецът е твърдял,че
вземането му съществува и е установено от представения в заповедното
производство документ –договор за продажба на дружествени дялове с нотариално
заверени подписи, установяващ изискуемо и ликвидно парично вземане в негова
полза в общ размер на 253 300 лева,както и че ответникът не е изплатил
задължението си.
В отговора на исковата молба
ответницата е оспорила предявения иск,като е твърдяла,че е изпълнила
задължението си за плащане на уговорената цена- плащането е било извършено в
Русия и ищецът е получил цената.Твърдяла е,че по тази причина не е бил посочен
в договора срок за плащане,а при сключването на договора,страните вече са
уредили отношенията помежду си в Русия,като са заявили този факт на
пълномощника,представлявал ги при сключването на договора- адв.Панайотова.Като
аргумент в тази насока е посочен и фактът,че ако е липсвало плащане продавачът
е могъл да развали договора,а той не е сторил това. При условията на
евентуалност ответницата е твърдяла,че в тази част- досежно уговорената
цена,начина и датата на плащане,договорът е изцяло привиден. В пълномощните на
адв.Панайотова не е имало изрично споменаване и овластяване за цената,начина и
датата на плащането и/падежа/.Подписаното от нея като пълномощник относно
размера на цената и плащането в деня на подписване е привидно съглашение и
прикрива действително уговореното- да не се заплаща цена в този размер и по
посочения начин. Направено е възражение за нищожност на клаузите в тази част от
договора като привидно уговорени- чл.26 ал.2 ЗЗД.
Районният съд,след като е обсъдил
събраните по делото доказателства,е достигнал до извод,че ответникът не е
доказал твърденията си и този извод се споделя напълно от настоящата съдебна
инстанция,която препраща към мотивите на решението на ПРС на основание чл.272 ГПК.
Твърденията на ответницата,че
договорената продажна цена е била изплатена от нея на ищеца П. в Русия въззивният
съд също намира за недоказани.
Действително,по делото няма доказателства,а и не е било спорно,че към датата на
сключване на договора страните са били представлявани от пълномощник и не са се
намирали на територията на Република България,но от този факт не може да бъде
обоснован извод,че цената на дружествените дялове е била заплатена преди
сключването му.Съгласно чл.164 ал.1 т.4 ГПК за погасяване на
задължения,установени с писмен акт не са допустими свидетелски показания,поради
което с показанията на адв.Панайотова не биха могли да бъдат доказани
твърденията на ответницата А.,че е заплатила на ищеца П. договорената продажна
цена на дружествените дялове.Обстоятелството,че в пълномощното,което е
ответницата е предоставила на адв.Панайотова не е бил посочен срок за плащане
на цената не може да бъде тълкувано в смисъл,че цената е била заплатена.В
пълномощното липсва изявление на упълномощителката,че продажната цена е вече
заплатена,а пълномощникът е бил овластен да договаря относно условията на
продажбата. Идентични са и правата,с които адв.Панайотова е била овластена от
продавача П.. Следователно,изцяло в обема на представителната власт на
пълномощника е било да договори и за двете страни срок за плащане на
цената,което е било сторено. По делото няма твърдения и доказателства,че
адв.Панайотова е извършила плащането на цената в деня на сключване на договора
на територията на България. При това положение правилно и законосъобразно ПРС е
приел,че ответницата не е доказала с допустими съгласно ГПК доказателства
основателността на правопогасяващото си възражение- че е заплатила договорената
продажна цена на дружествените дялове на ищеца П. в Русия преди сключването на
договора за продажба на дружествени дялове. В случай,че цената е била
заплатена,не е имало никакви пречки този факт да бъде посочен в пълномощните на
двете страни по договора и пълномощникът да бъде овластен да заяви,че
отношенията помежду им са уредени,но в пълномощните липсват подобни
волеизявления на упълномощителите.
Неоснователно е и възражението на
ответницата,направено при условията на евентуалност- за симулативност на частта от договора за
продажба на дружествени дялове досежно уговорената цена,начина и датата на
плащане. В отговора е заявено,че това е изцяло привидно съглашение,поради което
правилно ПРС е разгледал възражението като такова за абсолютна симулативност,а
не за относителна такава. В отговора липсва ясно заявено твърдение на
ответницата,че е прикрита действителна сделка- дарение на дружествени дялове,но
доводите,с които възражението е отхвърлено са относими и към относителната
симулация- не е представено обратно писмо,няма и непълен обратен документ,който
да обоснове извод за твърдяната симулативност. Без значение дали възражението
за симулативност ще бъде разгледано като такова за абсолютна или относителна
симулация,същото следва да бъде доказано от ответницата по идентичен начин- с
обратно писмо или с непълен обратен документ. В случая ответницата е
твърдяла,че пълномощното,предоставено на адв.Панайотова представлява такъв
непълен обратен документ,тъй като в него не е имало изрично споменаване и
овластяване за цената,начина и датата на плащането и/падежа.Това твърдение не
намира опора в съдържанието на пълномощното,тъй като пълномощникът е бил
изрично овластен да закупи от името и изцяло за сметка на купувача И.А.
дружествени дялове от продавача Александър П. по номиналната им стойност,като пълномощникът е бил овластен и да
договаря сам със себе си,като договаря и условия,каквито намери за добре.Налице
е и изрично волеизявление на упълномощителката,че пълномощното следва да се
тълкува изцяло в полза на упълномощената. Идентично е съдържанието и на
пълномощното,което продавачът е предоставил на адв.Панайотова- относно цената
на дружествените дялове и правата на пълномощника при договаряне на условията
по сделката. При това положение въззивният съд намира,че от съдържанието на
пълномощните и на двете страни по договора не могат да се извлекат
данни,обосноваващи извод,че съществува вероятност за симулативност/абсолютна
или относителна/ на договорката относно уговорената цена,начина и датата на
плащане.
Водим от горните мотиви,въззивният
съд намери,че правилно и законосъобразно ПРС е уважил предявеният иск като
основателен и доказан,поради което решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора право на
присъждане на разноски по въззивното производство възниква за въззиваемия П.,но
съдът не присъжда разноски в негова полза,тъй като не са представени по делото
доказателства да са направени такива.
Водим от горните мотиви,Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 123 от 25.08.2017г.постановено по
гр.дело № 235/2017г.по описа на Районен
съд-гр.Поморие,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №182 от
13.12.2017г.,постановено по гр.д.№235/2016г.по описа на ПРС.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
Касационен Съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: