№ 23
град Първомай, 31.03.2016 година
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в
открито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година с
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря В.Х.,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 268 по описа на Съда за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвани са две Наказателни постановления на Началника
на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление -
Първомай, с които на Л.Р.С., ЕГН **********,***,
*, е ангажирана административнонаказателната отговорност, както следва:
Ø
с Наказателно постановление
№ 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година:
ü
за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 1
от същия Закон е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца
и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година
на Министъра на вътрешните работи са отнети 10 контролни точки;
ü
за нарушение на
чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Ø
с Наказателно постановление
№ 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година:
ü
за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 174, ал. 2
във връзка с ал. 1 от същия Закон е наложена глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от двадесет и
четири месеца и на основание Наредба
№ Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 15
контролни точки;
ü
за нарушение на
чл. 150 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от
същия Закон е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Жалбоподателят Л.Р.С. моли Съдът да отмени атакуваните
наказателни постановления по съображения, изложени в жалбите и в съдебно заседание
на въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - Началникът на РУ „Полиция” към
Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление – Първомай - редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбите.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбите са депозирани в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и са процесуално допустими, а
разгледани по същество – тази, срещу Наказателно постановление № 15 – 0325 –
000271 / 26.06.2015 година, е частично,
а другата, срещу Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015
година – изцяло основателна.
От фактическа страна:
На 21.06.2015 година свидетелят Т.В.В., младши
автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай, и неговият колега И.П. са дежурни от
08:00 часа до 20:00 часа и работят по безопасността на движението и охрана на
обществения ред. Автопатрулират по маршрут, предварително зададен от Началника
им.
Около 17:30 часа на улица „Черноризец Храбър” в град
Първомай спират за проверка лек автомобил „Пежо 106 ХР” с ДК № *, управляван от
жалбоподателя.
При изискване на документи Л.С. не представя
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон.
Органите на реда извършват справка чрез оперативния дежурен в Управлението и
установяват, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е
отнето. На жалбоподателя е извършена проба с техническо средство за употреба на
алкохол „Дрегер Алкотест 7510” и по издишания въздух уредът отчита концентрация
от 0,99 промила, водачът е запознат с показанията на техническото средство,
издаден му е талон за медицинско изследване № 0024004 и му е съставен Акт за
установяване на административно нарушение бланка № 048567, препис от който му е
връчен.
Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година.
На 02/03.07.2015 година свидетелят Я.Г.Д., младши
автоконтрольор при РУ на МВР – Първомай, и неговият колега И.Б. са дежурни от
20:00 часа до 08:00 часа и работят по безопасността на движението на
кръстовището на улица „Малина” с улица „Стефан Стамболов” в град Първомай,
където около 00:10 часа на 03.07.2015 година спират за проверка жалбоподателя,
управляващ същия автомобил (гореописания).
Л.С. заявява, че не представя свидетелство за
управление на моторно превозно средство, тъй като му е отнето, полицаите
извършват справка в автоматизираната информационна система на МВР, която
потвърждава думите му, извършват на водача и проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” и по издишания въздух уредът отчита
концентрация от 0,60 промила, водачът е запознат с показанията на техническото
средство, издаден му е талон за медицинско изследване № 0024118 и му е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 309 (бланка № 048656),
препис от който му е връчен.
Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година.
От списък с рег. № 11937р-9394 / 29.05.2015 година на
лаборатория за проверка на средствата за измерване се установява, че
използваният на 21.06.2015 година и на 03.07.2015 година от полицаите дрегер
успешно е преминал последваща проверка на 26.05.2015 година и е със срок на
валидност от 6 месеца, т.е. до 26.11.2015 година.
От Писмо изх. № 2566 / 15.01.2016 година на Директора
на ЦСМП – Пловдив и приложени заверени копия от страници от медицински журнал е
видно, че името на Л.Р.С. не фигурира на инкриминираните дати в регистрационния
журнал и в журнала за взети кръвни проби за алкохол във филиала в град
Първомай.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетели Т.В.В. и Я.Г.Д. (актосъставители), които се
кредитират като обективни, логични и кореспондиращи с приетите по съответния
процесуален ред подробно посочени писмени доказателства и приложените административнонаказателни
преписки.
От правна страна страна:
Правилно с Наказателно постановление № 15 – 0325 –
000271 / 26.06.2015 година на Л.Р.С. е вменено в административнонаказателна
отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, съгласно чийто текст На водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
За това нарушение същият закон предвижда наказание по
чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и / или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух.
Наредба № 30
от 27.06.2001 година (издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието) визира: „Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и / или чрез
медицински и лабораторни изследвания” (чл. 1, ал. 2), като „В случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно
заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на алкохол и /
или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията
на техническото средство” (чл. 6), т.е. при липса на данни за алкохолното
съдържание в кръвта на водача, установени посредством експертно изследване, се
ползва информацията от техническото средство, а от доказателствата по делото е
видно, че употребата на алкохол от жалбоподателя е установена по показанията от
техническото средство - 0,99 промила и количество алкохол в кръвта му е над
инкриминирания минимум от 0,5 на хиляда.
Наказания за това нарушение са в границите на
посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – за наложената глоба то е в минимума, а за налагането
на лишаване от право да се управлява МПС -
към средата.
Предвид множеството предишни нарушения на Л.Р.С. на
правилата за движение по пътищата - видно от Справка за нарушител / водач (л.
27 – л. 29 от делото), лицето е наказвано над 40 пъти с 22 наказателни
постановления и 8 фиша, – настоящият състав е на мнение, че наказанието глоба по правилата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН също следва да е поне към средата като наказанието лишаване от право да се управлява МПС, но тъй като принципът за
невлошаване положението на жалбоподателя е абсолютен, това процедурно нарушение
не може да бъде отстранено от въззивната инстанция.
Извършеното на 21.06.2015 година нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата и следващата се за него
административнонаказателна разпоредба по чл. 174, ал. 1 от същия Закон са
описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани по време, място и извършител
и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, за което са несъстоятелни възраженияета на жалбоподателя в тази насока.
Според настоящата инстанция не се дължи произнасяне
отделно за отнетите контролни точки за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, тъй като съгласно чл. 157, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата те служат за отчет
на извършваните нарушения и отнемането им не е нито наказание, нито
принудителна административна мярка, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност,
а в случая отнемането е съобразено с текста на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
който визира: За нарушения на Закона за движението
по пътищата на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва:
за управление на МПС… с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
1,2 на хиляда включително (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) - 10 контролни точки.
По различен начин стоят нещата за вмененото на Л.Р.С.
с Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година нарушение
по чл. 150 от Закона за движение по пътищата и наложената санкция по чл. 177,
ал. 1, т. 1 от Закона, както и за вмненените му с Наказателно постановление № 15
– 0325 – 000309 / 09.07.2015 година нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150
от Закона за движение по пътищата и следващите се санкции, съответно по чл. 174,
ал. 2 във връзка с ал. 1 и по чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон.
Текстът на чл. 150 от Закона за движение по пътищата
визира: Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач… За неизпълнение на този императив предвидената санкция е по по чл. 177,
ал. 1, т. 2 от Закона: Наказва се с глоба
от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4.
В случая от Справката за нарушител / водач безспорно
се установява, че към датите на извършване на нарушенията жалбоподателят е
правоспособен водач – притежава Свидетелство за управление на моторно превозно
средство № *********, валидно до 16.02.2016 година, и със Заповед № 61405 /
14.12.2012 година от Столична дирекция на вътрешните работи спрямо него са наложени
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, букви Е и Д от Закона за
движение по пътищата, но Л.Р.С. е глобен за това, че на 21.06.2015 година и на 03.07.2015
година управлява моторно превозно средство след лишаване от това право по
съдебен или административен ред. Това е текстът на чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона
(Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по
съдебен или административен ред) и нормата съдържа както задължителното
правило на поведение, така и следваща се за незпълнението санкция, т.е.
разпоредбата е самостоятелна, а не се явява административнонаказателна за
нарушение на чл. 150 от Закона. От друга страна, текстът на чл. 177, ал. 1, т. 1
визира две хипотези – лишаването от право да е или по съдебен, или по
административен ред. И когато на дадено лице се вменява в отговорност такова
нарушение, трябва конкретно да се посочи по кой точно ред то е лишено от
правоуправление. Нещо повече – нормата на чл. 177, ал. 1, т. 1 е бланкетна – съдържа
основните признаци на състава, но от формулировката й се разбира, че за да се
приложи, трябва да бъде запълнена с фигуриращо извън нея съдържание. В случая това
е посочването на съответния административен или съдебен акт, с който Л.Р.С. вече
е лишен от право, когато управлява моторно превозно средство. Но това не е
сторено нито с Акт от 21.06.2015 година за установяване на административно
нарушение (бланка № 048567), нито с Акт № 309 / 03.07.2015 година за
установяване на административно нарушение (бланка № 048656), нито с издадените
въз основа на двата Акта Наказателни постановления, въпреки правомощията на
наказващия орган по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН - преди произнасянето
по преписката да се провери актът с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, да се извърши разследване на спорните обстоятелства и макар да е
допусната нередовност в акта, при безспорно установяване на конкретното виновно
извършено нарушение, тогава да се издаде наказателно постановление.
Горните
нарушения – непосочване на правилната квалификация на нарушението и следващата
се за него санкция, както и липсата на описание на фактите и обстоятелствата,
подведени под съответната правна норма – са съществени и накърняват правото на
защита на жалбоподателя да разбере какво е конкретното отправено към него
обвинение, за което за нарушенията по чл. 150 от Закона за движение по пътищата
и наложените наказания по чл. 177, ал. 1, т. 1 Наказателно постановление № 15 –
0325 – 000271 / 26.06.2015 година и Наказателно постановление № 15 – 0325 –
000309 / 09.07.2015 година в тези части следва да се отменят като
незаконосъобразни.
Заради наложената на Л.Р.С. санкция по по чл. 174,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата Наказателно постановление
№ 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година следва да се отмени и като неправилно.
И с него на жалбоподателя е вменено в
административнонаказателна отговорност нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
Закона за движението по пътищата – отново за нарушаване на забраната за
управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол, и тъй
като наказващият орган е счел, че това нарушение не е първо по ред, е определил
санкционната норма по чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон: Когато нарушението по ал. 1 е извършено
повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от
1000 до 2000 лв.
Но съгласно § 6, т. 33 от Закона, „Повторно” е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение..., а в случая за влязло в сила
наказателно постанонвление е посочено № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015 година,
което е предмет на обжалване по делото и очевидно не е влязло в сила.
С оглед на всичко гореизложено и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015
година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив,
Районно управление - Първомай, с което на Л.Р.С.,
ЕГН **********,***, *, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение
по пътищата на основание чл. 174, ал. 1 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца и на основание Наредба
№ Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи са отнети 10
контролни точки.
Отменя Наказателно постановление № 15 – 0325 – 000271 / 26.06.2015
година на Началника на РУ „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив,
Районно управление - Първомай, с което на Л.Р.С.,
ЕГН **********,***, *, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по
пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 200 (двеста) лева.
Отменя Наказателно
постановление № 15 – 0325 – 000309 / 09.07.2015 година на Началника на РУ
„Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай,
с което на на Л.Р.С., ЕГН **********,***,
*, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата на
основание чл. 174, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия Закон е наложена глоба
в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на Министъра на вътрешните работи
са отнети 15 контролни точки; за нарушение на чл. 150 от Закона за
движение по пътищата на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от същия Закон е
наложена глоба в размер на 200
(двеста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Председател: (п)
СЗ / АГ