Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1164/4.8.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
шести юли Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 1732 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №03-010923/18.03.2019г. на Директор
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „П.” ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е образувано
по жалба на представляващ санкционираното лице против НП
№03-010923/18.03.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка
по делото. Счита се, че неправилно е приложен материалния закон, като са налице
предпоставки за приложението на чл.415в от КТ.
Алтернативно се изразява и позиция за неправилно определен размер на
наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
представляващ дружеството.
По
същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
28.02.2019 г. служители на ДИТ – Варна-
св. З. и св. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, ул. «Кокиче», №10, стопанисван от „П.“
ЕООД.
В
обекта се намирало лице, което било на касата и маркирало стоки, обслужвайки
клиенти.
На
лицето – Х. В. П., била предоставена за попълване декларация, в която тя
посочила, че работи за „П.“ ЕООД от 28.02.2019г., с работно време от 07.30 ч. до 15.00 ч., при
почивки 5 пъти по 10 минути в работния ден. Посочила още, че е договорено
месечно трудово възнаграждение от 880 лева. Лицето декларирало още, че няма сключен трудов или граждански договор,
както и че не е получило заверено копие от уведомление и екземпляр от сключения
трудов договор.
На 11.03.2019г. св. З. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като
работодател е допуснал до работа лицето Х.
В. П. като „продавач- консултант” , при определено работно място, определено
работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била
посочена и правна квалификация на деянието.
Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ търговеца.
В обяснения от управител на дружеството било
посочено, че лицето е за първи ден на стаж в магазина и със същото ще бъде
сключен трудов договор, ако бъде назначено на работа.
Впоследствие бил представен трудов договор.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-010923/18.03.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния
размер.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства -
приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства –
декларация от заетото лице; обяснения; трудов договор; идентификационна карта;
протокол от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на
св. З. и св. Д..
Съдът кредитира изцяло горепосочените
доказателства, като същите са безпротиворечиви и
взаимно се допълват.
В показанията си св. З. и св. Д. изясняват
действията на Х. П., която е извършвала дейност по продажба на стоки, като
същата безспорно може да бъде охарактеризирана като такава по изпълнение на
трудовите му задължения.
Сама Х. П. в попълнената декларация сочи на
установените параметри на трудово правоотношение, които факти няма как да са й
били известни ако не работи за този работодател.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по
установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта
за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне на наказанието,
което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е
съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което санкция в минималния размер би способствала за
постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че
наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва
да бъде намалено до установения в закона минимум.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на
наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка
по делото, но се счита, че неправилно е приложен материалния закон, като са
налице предпоставки за приложението на чл.415в от КТ.
Съдът, изхождайки от разпоредбата на чл.415В
ал.2 от КТ , сочеща че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2, намери, че квалификация на деянието, съобразена
с искането на въззивното дружество, е невъзможна.
След като взе предвид гореизложеното, съдът
намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали
размера на наложеното административно наказание.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: