№ *63
гр. Русе, 18.10.*0*1 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
*0*14500500438 по описа за *0*1 година
Производството е по реда на чл. *58 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес
гр. Г., ул. „О.“ № **, чрез адв. П.Б. от АК – Г., със съдебен адрес гр. Г., ул.
„п.м.“ № **, ет. *, против Решение № *60139/1*.04.*0*1 г. по гр.д. №
508/*0*0 г. на РС – Г., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя срещу АТ.
СР. С., ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 1 500 лв., частично от
150 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължение по договор *4.10.*017 г. във връзка с иницииран граждански
процес за дължими от „Алианц Банк България“ АД наказателни лихви в
резултат от неправомерно надвзети възнаградителни лихви.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Районният съд отхвърлил иска въз основа на единствения
аргумент, че за ответника липсвало задължение да заведе дело по чл. 86 ЗЗД
срещу „Алианц Банк България“ АД, а само относно претенции за надвзети от
лихви суми, което вече било изпълнено. Абсурдно било да се счита, че
1
лихвите можели да се разглеждат отделно от главницата, тъй като те не били
самостоятелна величина, а са зависими от нея. Завеждайки гр.д. № *547/*019
г. по описа на РС – Г., ответникът сам възприемал, че заведеният съдебен
спор влизал в условията, уговорени в договора между страните от *4.10.*019
г. Исковата молба е била подписана от него, а съобщенията от съда –
адресирани до него. Когато договорът не противоречал на закона и добрите
нрави, той обвързвал страните. Процесният договор не засягал само надвзети
суми от лихви, но и оспорване на неравноправни клаузи. Евентуално
дължимите от банката наказателни лихви щели да засегнат точно допуснатите
неравноправни клаузи. Моли за отмяната на обжалваното решение и за
цялостното уважаване на предявения иск.
Въззиваемата страна АТ. СР. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Г., ул.
„Н.“ № **, чрез адв. П.С. от АК – Г., в законоустановения двуседмичен срок е
подала писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност и
недоказаност на жалбата. Фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд били правилни и мотивирани. Обсъдени били
всички писмени доказателства в тяхната съвкупност, което водело до
единствения възможен извод за неоснователност и недоказаност на
предявения частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетение поради неизпълнение на поето договорно
задължение за завеждане на дело за дължимите от банката наказателни лихви
в резултат от неправомерно надвзетите възнаградителни лихви. От
приложените по делото влезли в сила съдебни решения по образувани дела
срещу „Алианц Банк България“ АД се установявало, че банката е била
осъдена да заплати около *0 000 лв. – платена без основание възнаградителна
лихва, която била разпределена съобразно уговореното – *5% от сумата за С.
и 75% от сумата за Ц., което не било спорно. Ищецът Ц. в
първоинстанционното производство не е успял да докаже наличието на
договор с ответника, който да има предмет завеждането на дело от
въззиваемия срещу „Алианц Банк България“ АД за присъждане на надвзетите
от банката наказателни лихви в резултат от неправомерно надвзети
възнаградителни лихви. Задълженията по Договора от *4.10.*017 г. били
изпълнени от двете страни и отношенията между тях били уредени. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
2
С Определение № 309/*8.06.*0*1 г. по в.ч.гр.д. № *60/*0*1 на
Апелативен съд – Велико Търново на основание чл. *3, ал. 3 ГПК е
постановено образуваното по въззивна жалба на Д.Ц. дело да бъде разгледано
от Окръжен съд – Русе, поради отвеждане на всички съдии от състава на ОС –
Г. от разглеждане на делото.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. *69 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между страните не е спорно, че на *4.10.*017 г. е бил сключен договор,
по силата на който ищецът Ц. се задължавал да поеме всички разноски и
такси на ответника С. във връзка с иницииран граждански процес до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт срещу „Алианц Банк
България“ АД, с която семейството на ответника имал сключен Договор за
кредит „Жилище“ № *6*7*/*8.09.*007 г., като гражданският процес щял да
бъде по повод оспорване на неравноправни клаузи и надвзети суми от лихви
от страна на банката. Д.Ц. се съгласил, при неблагоприятен изход на съдебния
спор, да поеме всички присъдени в полза на банката разходи срещу семейство
С.и. При спечелване на делото – ако банката бъде осъдена да заплати на С.
сума от надвзетите лихви по кредита, то страните по договора ще си я
разпределят в следното съотношение – 75% за ищеца Ц. и *5% за ответника
С.. А.С. и Снежана С. сключили на същата дата договор за правна защита и
съдействие с адв. Валерия Спасова, с предмет оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в образуване и водене на дело срещу „Алианц Банк
България“ АД по повод сключен между семейство С.и и Банката Договор за
кредит „Жилище“ № *6*7*/*8.09.*007 г. С влязло в сила на **.01.*019 г.
Решение № 18*/19.06.*018 г. по гр.д. № *545/*017 г. на РС – Г. „Алианц Банк
България“ АД е осъдена да заплати на А.С. сумата от 5 001 лв. – частично от
*0 5*7,13 лв., платена без основание възнаградителна лихва за периода
3
*5.04.*009 г. – *5.09.*017 г. по Договор за банков кредит № *6*7*/*8.09.*007
г. и анекс № 1/*4.04.*009 г. Съгласно Разпписка от *6.07.*018 г. сумата била
разпределена съобразно уговореното между страните, като Ц. получил
4 181,15 лв., а С. – 1 *50,15 лв. С влязло в сила на *4.06.*0*0 г. Решение №
15/08.0*.*019 г. по т.д. № 63/*018 г. на ОС – Г. „Алианц Банк България“ АД е
осъдена да заплати на А.С. сумата от 13 589,63 лв. – представляваща частичен
иск за неправомерно надвзета възнаградителна лихва по Договор за банков
кредит № *6*7*/*8.09.*007 г. и анекс № 1/*4.04.*009 г., като искът е бил
отхвърлен за пълната претендирана сума от *8 7*9,86 лв. С Преводно
нареждане от 04.11.*019 г. А.С. платил на Д.Ц. част от присъдената от
последното дело сума съобразно уговореното между тях, като същата била в
размер на 11 500 лв. Така общо сумата, която „Алианц Банк България“ АД
била осъдена да плати на ответника С., възлизала на 18 590,63 лв. Страните не
оспорват, че тази обща сума е била разпределена съобразно уговореното в
Договора от *4.10.*017 г., като ищецът Ц. получил общо 15 681,15 лв.
Д.Ц. настоявал А.С. да подаде исковата молба, която първият написал, и
същата била подадена в РС – Г. на *3.1*.*019 г. Тя била с предмет надвзетите
от „Алианц Банк България“ АД наказателни лихви по Договор за банков
кредит № *6*7*/*8.09.*007 г., като искът бил предявен за сумата от *0 000
лв., частично от 10 4*1 776 лв. Било образувано гр.д. № *547/*019 г. на РС –
Г., като на А.С., в качеството му на ищец по това дело, му било указано да
внесе държавна такса в размер на 800 лв., което той не сторил и
производството по делото било прекратено.
С оглед на тези фактически констатации настоящата въззивна
инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Въззивният съд като цяло споделя становището на жалбоподателя
относно това, че в Договора от *4.10.*017 г., употребеното понятие „лихви“
не може да бъде ограничено само до уговорената възнаградителна лихва, а
следва да включва и т.н. „наказателна лихва“, която всъщност представлява
неустойка за неизпълнение на договорно парично задължение. При тълкуване
на договореното между страните на основание чл. *0 ЗЗД обаче от друга
страна следва изводът, че искът е бил правилно отхвърлен, защото в
сключения между страните договор е налице уговорка за водене само на един
единствен процес срещу „Алианц Банк България“ АД, като за това
4
свидетелстват употребените в единствено число думи. Освен това настоящият
съд не вижда в този договор ясно и недвусмислено да е предвидено
задължение за ответника да води процес или процеси въобще – за него е
налице едно единствено задължение и то е да изплати 75% от присъдената
сума на Д.Ц., но при условие, че заведеното от него дело е с благоприятен за
него изход, т.е. банката е осъдена да му заплати определена сума. Едва тогава
възниква и задължението на А.С. да заплати на ищеца Ц. съответната сума
съобразно уваженото от съда в хода на процеса. Основно задължения по този
договор поема ищецът Ц., който следва да заплаща всички такси и разноски
във връзка с образуваното дело срещу банката, както и да понесе
финансовите последици от неблагоприятния изход на делото за А.С.. Правото
да получи парична престация е обусловено от настъпването на едно бъдещо
несигурно събитие – осъждането на банката да плати на С., което предава на
този договор алеаторен характер.
На следващо място дори и да се приеме хипотетично, че е налице
задължение на ответника С. да образува и води дела срещу „Алианц Банк
България“ АД, то не става ясно, с оглед предявения с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 ЗЗД иск от ищеца, какви вреди същият е претърпял, защото за
такива липсват доказателства. За да може да бъде ангажирана гражданската
отговорност за вреди на един правен субект, каквато именно се търси под
формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на договор, е необходимо
вредите, които се претендират, да бъдат доказани. Обезщетението следва да
обхваща претърпените загуби и пропуснатите ползи – чл. 8* ЗЗД.
Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага и
представляват намаляване стойността на имуществото на ищеца.
Доказателства за претърпени загуби като вреди от неизпълнението ищецът не
е представил. Другият вид вреди, които могат да бъдат претендирани, е
пропуснатите ползи. Същите представляват неосъществено увеличаване на
имуществото. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото, като само ако бъде доказано, че
при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да
бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 8* ЗЗД
обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника – в този смисъл е
5
Тълкувателно решение № 3/1*.1*.*01* г. на ВКС по тълк. д. № 3/*01* г.,
ОСГТК. Така дори и да се приеме, че претендираното от ищеца обезщетение
е за пропуснати ползи, то същите не са доказани по категоричен начин.
Ищецът Ц. претендира обезщетение в размер на 1 500 лв., частично от 15 000
лв. На първо място, за да може да се реализира отговорността на ответника за
обезщетяване на пропуснатите ползи, трябва да се установи, че ако
последният изпълни задължението си, то възможността на ищеца да увеличи
имуществото си неминуемо ще настъпи. Настоящият случай не е такъв,
доколкото става въпрос за алеаторен договор, чието условие ищецът да
получи парична сума зависи преди всичко от благоприятния изход на делото
– обстоятелство, което не може да бъде гарантирано по никакъв начин, дори и
при добросъвестно изпълнение на задълженията на ответника, което е видно
и от доказателствата по делото – по втория воден процес, приключил с
Решение № 15/08.0*.*019 г. по т.д. № 63/*018 г. на ОС – Г. исковата
претенция на А.С. не е уважена изцяло. На второ място, предвид
неопределеността на размера на паричната сума, която ищецът Ц. може да
получи след благоприятния изход на делото, не може да се определи, че
същият би претърпял вреди точно в такъв размер, какъвто претендира, като
отново могат да бъдат посочени изтъкнатите по-горе съображения за
хипотезата на частично уважаване на предявения иск.
Поради тези съображения настоящият въззивен състав намира
първоинстанционното решение за правилно, поради което въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Страните не са представили доказателства за направените от тях
разноски, поради което съдът не следва да обсъжда присъждането на такива.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *60139/1*.04.*0*1 г. по гр.д. № 508/*0*0
г. на РС – Г..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
*._______________________
7