Решение по дело №2428/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260271
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Цветанка Тодорова Бенина
Дело: 20191100902428
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ................

гр. София, 03.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТАНКА БЕНИНА

 

при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 2428/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от  ГПК.

Ищецът „Е.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че сключил с ответника „Г.Ф.“ ООД  договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от Европейски съюз от 31.07.2017 г., по силата на който ищецът се е задължил да предостави консултантски услуги в полза на ответното дружество, отнасящи се до кандидатстване на последния по програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, финансирана от Държавен Фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция („Фонд"). Проектното предложение, с което кандидатствал ответникът било индивидуализирано като „Реконструкция и модернизация на предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви“, УРН: 390634. Местонахождението на проекта било в село Грозден, община Сунгурларе, област Бургас.

Страните уговорили, че възнаграждението по договора се дължи поетапно, като в раздел II от Договора били описани етапите на дължимите плащания за консултантските услуги. Посочва, че в Етап III - администриране на проекта - било посочено, че дължимото възнаграждение в полза на ищеца е 2,5% от стойността на проектното предложение, а следващото плащане в размер на 2,5% било дължимо на Етап IV - управление на проекта. Общо дължимото възнаграждение от ответното дружество било 5% от проектното предложение.

Твърди, че Проектното предложение, с което кандидатствал ответникът било индивидуализирано като „Заявление за подпомагане", Подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти, с УРН: 390634 и УИН: 02/04/2/0/00252. („Проектно предложение"). На стр. 3, т.2.2 от Проектното предложение бил посочен общият размер на разходите по проекта, а именно в размер на 4 730 708.36 лева. Поддържа, че от посочената в проектното предложение обща стойност на проекта се изчислявало дължимото се от ответното дружество възнаграждение, което било в размер на 5% от 4 730 708.36  лева, а именно 236 535.41 лева.

Сочи, че на 06.08.2018г. ответникът сключил с Държавен фонд „Земеделие" договор № 02/04/2/0/00252/06.08.2018г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Подписването на договор с финансиращата държавна институция означавало, че ответникът бил одобрен по Проектното предложение.

С приемо-предавателен протокол от 29.07.2019 г. към Договора ответникът приел без забележка пълното изпълнение на всички задължения на ищеца и ги признал. Също така признал, че било възникнало основание за плащане по Етап III - Администриране на проекта и Етап IV - Управление на проекта във връзка с Проектното предложение и подписания Договор между Държавен фонд „Земеделие“ и „Г.Ф.“ ООД за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Поддържа, че сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ с Държавен фонд „Земеделие“ представлявало безспорно доказателство за одобреното Проектно предложение на ответника. Условието за плащане на възнаграждението по Договора било възникнало - подписване на договор от ответника със съответната финансираща институция. След подписване на договор с Държавен фонд „Земеделие" ответникът следвало да заплати на ищеца възнаграждението съобразно Етап III и Етап IV от Договора в посочените срокове, а именно: 2,5% в срок до 60 календарни дни след подписване на договор със съответната финансираща институция и/или в срок до 30 календарни дни след публикуване на резултатите за одобрени проекти от съответната финансираща институция. За Етап IV - 2,5% от стойността на проектното предложение, от които: 50% от възнаграждението до 180 календарни дни след подписване на договор със съответната финансираща институция; 30% от възнаграждението до 360 календарни дни след подписване на договор със съответната финансираща институция; 20% от възнаграждението до 5 календарни дни преди входиране на заявка за окончателно плащане.

Посочва, че в Етап III се включвали всички действия, свързани с администрирането на проектното предложение във финансиращата институция. В Етап IV се включвали цялостно обслужване, управление и мониторинг на проекта, като заплащането на възнаграждението било обвързано с подписване на договор със съответната финансираща институция.

Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение. След проведени многократни разговори с него същият отказвал да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 236 535.41 лева, представляваща възнаграждение по индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която ищецът поддържа вече изложеното.

По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба при неспазване на законоустановения за това срок, като съображенията в същия са допълнени с писмено становище, депозирано от ответника в открито съдебно заседание от 09.07.2020г. В същите са изложени доводи по оспорване на предявения иск по основание и размер, заявени са възражения за нищожност на процесния договор за консултантски услуги на три основания - поради сключването му при крайна нужда, поради липсата на предмет и поради противоречието му с добрите нрави, с оглед несъответствие на насрещните престации.

Съгласно разпоредбата на чл. 370 ГПК, с пропускане срока за подаване  отговор на искова молба, ответникът губи възможността да прави възражения и да представя доказателства за установяването им, освен ако пропускът не се дължи на обективни непредвидени обстоятелства. В този смисъл съдът приема, че направените възражения за нищожност на процесния договор за услуги се явяват преклудирани като заявени извън установения процесуален срок за това, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Следва да бъде разгледано възражението по размера на предявения иск, доколкото макар и извън срока за подаване на отговора на исковата молба, същото е било заявено след съобщаване на страните на изготвения проекто-доклад по делото с възприетата в него правна квалификация на предявения иск, цената на иска, разпределяне доказателствената тежест между страните по релевантните за правния спор факти.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 ЗЗД.

 

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от ЕС, сключен на 31.07.2017г. между „Е.“ЕООД от една страна и от друга – „Г.Ф.“ЕООД – в качеството му на клиент. В договора са посочени индивидуалните условия свързани с предоставяните услуги, а именно във връзка с Програма за развитие на селските райони 2014-2020, Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, проект – „Реконструкция и модернизация на предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви, местонахождение на обекта – с. Грозден, Община Сунгурларе, Област Бургас; финансираща институция – Държавен фонд земеделие – разплащателна Агенция. Установен е начинът на определяне и изплащане на дължимото възнаграждение по договора срещу предоставените услуги, като условие за това е одобрение на проектното предложение от съответната финансираща институция. В този смисъл, уговорено е заплащане на 0.00 лв. към момента на подписване на договора – етап І и внасянето му в ДФ Земеделие – етап ІІ; заплащане на 2.5% от стойността на проектното предложение в срок до 60 календарни дни от подписване на договора с ДФ Земеделие, респ. до 30 календарни дни от публикуване на резултатите с одобрените проекти – етап ІІІ /администриране на проекта/; 2.5% от стойността на проектното предложение в срок при достигане на ІV етап /управление на проекта/, разпределено поетапно, както следва: 50 % от възнаграждението до 180 календарни дни  след подписване на договор с ДФ Земеделие; 30 % от възнаграждението до 360 календарни дни след подписване на договор с ДФ Земеделие и 20 % от възнаграждението до 5 календарни преди входиране на заявка за окончателно плащане.

Представено е Заявление за подпомагане с УРН 390634 от 17.12.2015г. , депозирано от „Г.Ф.“ЕООД до Министерството на земеделието и храните по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 въз основа на Заповед за определяне на прием № РД 09-781/06.11.2015г. Разходите, за които е кандидатствал, заявителят е определил в размер на 4 730 708.36 лв.

Със Заповед № 03-РД/3034 от 30.07.2018г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие е одобрено постъпилото от кандидата „Г.Ф.“ЕООД заявление за финансиране при одобрени разходи в размер на сумата от 3 411 564.36 лв., като е отказано финансиране за разликата до пълния размер на посочената в заявлението сума.

Представен е и Договор от 06.08.2018г. за отпускане на базвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и „Г.Ф.“ЕООД, с предмет на договора – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект 02/04/2/0/00252 „Реконструкция и модернизация на предприятие за производство на плодови и зеленчукови консерви“. В чл. 3 от Договора е посочен размерът на първоначално одобрената финансова помощ, възлизащ на 1 705 782.18 лв.

С Приемо-предавателен протокол, подписан двустранно на 29.07.2019г. е удостоверено приемането от „Г.Ф.“ООД без забележка на пълното изпълнение на всички задължения на консултанта „Е.“ЕООД по сключен между тях Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги от 31.07.2017г., като страните са постигнали съгласие, че с това е възникнало основанието за плащане по Етап ІІІ и Етап ІV.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д., от показанията на която се установява, че към момента на сключването на договора е работела на длъжност технически секретар при ищцовото дружество, като е участвала в работата във връзка с изпълнението му. Сочи, че преди подписването на договора между страните е била разменена кореспонденция, като първоначално извършеното от ищеца било намаляване стойността на проекта във връзка с изискване на ДФ Земеделие и за което било необходимо проучване на цялата приложена от ответника документация. При така изготвената корекция предложението било прието от страна на ДФ Земеделие, като проектът преминал на следващ етап – неговата оценка и неговото разглеждане. Според показанията на свидетеля проектът бил изготвен от друга консултантска фирма, но доколкото били констатирани грешки, се наложило извършването на корекция на целия бизнес план, прилагане на допълнителни документи и пояснения, което било извършено от ищцовото дружество. Това било свързано с провеждането на множество разговори с ДФ Земеделие, както и между страните по договора. Наложило се извършването на анализ на договора с предишния изпълнител, както и изготвянето на анекс за прекратяването му, което било също от ищеца; изготвянето на множество молби за анекси към ДФ Земеделие, уведомителни писма, също извършени от ищеца. Проектът бил входиран през 2015г. от друга консултантска фирма, като към този момент не разполагал с необходимия брой точки, за да бъде одобрен. При възлагане работата на ищеца бил изпратен предоставения вече през 2015 г. бизнес план, който следвало да бъде коригиран, което довело до цялостното му изменение и в резултат на това се стигнало до последващото подписване на договора с ДФ Земеделие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По своята правна същност договорът за консултантски услуги представлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД. Съгласно текста на материално правната разпоредба, изпълнителнителят се задължава да изработи нещо, съобразно възложеното му от другата страна, която от друга страна се задължава да му заплати определено възнаграждение.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява възникнало между страните облигационно правоотношение по сключения между тях според твърденията на ищеца Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства на ЕС, като договорът се счита за сключен към датата на подписването му на 31.07.2017г. Безспорно е, че предметът на договора е свързан с предоставяне на услугите по него във връзка с кандидатстването от ответното „Г.Ф.“ ООД по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продуки“, както и  с цел реконструкция и модернизация на предприятието във връзка с осъществяваната от него търговска дейност.

За участието по Програмата ответното дружество е депозирало Заявление за подпомагане с УРН 390634 от 17.12.2015г., депозирано от „Г.Ф.“ ЕООД до Министерството на земеделието и храните, като безспорно е, че до момента на сключването на процесния договор не е било одобрено финансирането му по предоставената целева помощ.

От събраните по делото гласни доказателства се установи изпълнение от страна на ищеца на възложеното с договора за услуги, а именно изготвянето на бизнес план при съществено коригиране и допълване на първоначално внесения такъв през 2015г. и работата по който е била възложена на друга консултантска фирма. В този смисъл от така събраните доказателства за установяване изпълнението на договора от страна ищцовото дружество по възложеното от ответника се установи, че за периода на действието му  - от м. 07.2017г. до одобрението на проекта през 2018г. са били извършвани множество действия от наетите консултанти по размяна кореспонденция между тях и ответника и от друга страна ДФ Земеделие, събиране на необходимите документи за прилагането към проекта, неговото усъвършенстване и преработка, за да бъде годен да отговори на изискванията за неговото одобрение и участие в Програмата. В този смисъл съдът намира възраженията на ответника по изпълнението на договора за неоснователни. В хода на производството не беше проведено насрещно доказване, че работата по проекта е била извършена от лице, различно от ответното дружество до внасянето й във Фонда и във вида, в който е била одобрена.

При това положение съдът приема, че задълженията на ищеца по извършване на възложената му работа са били изпълнени съгласно договореното с ответника. В подкрепа на това е и представения по делото Приемо-предавателен протокол от 29.07.2019г., с който е удостоверено приемането от „Г.Ф.“ООД без забележка пълното изпълнение на всички задължения на консултанта „Е.“ЕООД по сключения между тях Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги от 31.07.2017г., като страните са постигнали съгласие, че с това е възникнало основанието за плащане по Етап ІІІ и Етап ІV. Документът е двустранно подписан и ползващ се с формална доказателства сила, че изхожда от страната, чието волеизявление е обективирано. Доколкото истинността на частния по своя характер документ не е била оспорена, съдът приема, че в същия се съдържа извънсъдебно признание от страна на ответника на неизгодни за него факти, предвид въведените от него възражения, а именно приемане на извършената по Договора работа, както и възникване правото на изпълнителя да получи възнаграждението си по етап III и етап IV, уреждащи поетапното свършване на възложената работа и размера на дължимото възнаграждение за всеки един етап. Волеизявлението в този смисъл счита за ползващо се материална доказателства сила относно възникване на фактите, за които страната е изложила своето признание. В чл. 264 ЗЗД е предвидено задължението на възложителя да приеме извършената работа, както и възможността му да възрази срещу констатирани недостатъци, като в ал. 3 е предвидено, че работата се счита за приета, ако не са били направени възражения по нея.

В чл. 266 ЗЗД е предвидено насрещното задължение на възложителя да заплати договореното възнаграждение, в случай че работата бъде приета и неизпълнението на което е предмет на главния иск предмет на разглеждане в настоящото производство. 

В процесния договор за консултантски услуги е уреден редът за плащане на дължимото по него възнаграждение, както и размерът на същото, като страните са договорили поетапно плащане при завършването на отделните етапи по възложената работа. В този смисъл, падежите за плащане по всяка една от дължимите вноски по издължаването по договора са установени по постигнато съгласие между страните, както следва - заплащане на 0.00 лв. към момента на подписване на договора – етап І и внасянето му в ДФ Земеделие – етап ІІ; заплащане на 2.5% от стойността на проектното предложение в срок до 60 календарни дни от подписване на договора с ДФ Земеделие, респ. до 30 календарни дни от публикуване на резултатите с одобрените проекти – етап ІІІ /администриране на проекта/; 2.5% от стойността на проектното предложение в срок при достигане на ІV етап /управление на проекта/, разпределено поетапно, както следва: 50 % от възнаграждението до 180 календарни дни  след подписване на договор с ДФ Земеделие; 30 % от възнаграждението до 360 календарни дни след подписване на договор с ДФ Земеделие и 20 % от възнаграждението до 5 календарни преди входиране на заявка за окончателно плащане.

За предоставената безвъзмездна финансова помощ е бил подписан Договор от 06.08.2018г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и „Г.Ф.“ЕООД по Прогрмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. От датата на сключването му започват да текат сроковете за изплащане на възнаграждението по договора за консултантски услуги, доколкото за работата преди това свързана с подготовката на проекта не е било предвидено заплащането на такова. Общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на 5 % от  стойността на проектното предложение. От таблицата – Приложение № 1 към Договора се установява размерът на разходите, за които се кандидатства, възлизащи общо на 3 910 873.36 лв. и който размер съдът намира, че следва да служи като основа за изчисление на процентното съотношение, равняващо се на възнаграждението по договора за консултантски услуги. Тази основа се различава от първоначално посочения размер в заявлението за кандидатстване по програмата подадено през 2015г. и в който смисъл се доказа от събраните по делото гласни доказателства извършеното изменение по първоначалния бизнес план, включително и намаляване на поискания размер за целевата помощ и за който размер  заявката е била одобрена.

В приложение чл. 162 ГПК съдът определи дължимия размер на възнаграждение по етап ІІІ възлизащ на 97 771.83 лв. Вземането е изискуемо, като падежа за плащането му е настъпил след изтичане на срока от 60 дни от подписването на договора с финансиращата институция /06.08.2018г./.

Дължимото възнаграждение  по етап ІV общо от 2.5 % от стойността на проектното предложение е разделено за плащане на три вноски, като първата от тях в размер на 50 % е дължима до 180 календарни дни от подписване на договора с финансиращата институция, а втората в размер на 30 % - след изтичане на 360 календарни дни, като към момента на предявяване на иска падежът и на двете вземания е бил настъпил. Съдът определя размера на същите  възлизащ на 48 885.92 лв. и на 29 331.55 лв. Последната вноска от остатъка от 20 % е дължима до 5 календарни дни преди входиране на заявка за окончателно плащане. От материалите по делото не се установява такава заявка да е била подадена или респ. окончателно плащане да е било извършено в полза на ответното дружество, с което да е приключило отпуснатото финансиране в размера, по който е одобрено. Ищецът не е изложил конкретни твърдения по този факт, както и не е ангажирал доказателства в този смисъл, поради което съдът приема, че не се установява възникване задължението на ответника за плащане на последната вноска от възнаграждението по договора за консултантски услуги.

В допълнение на мотивите, следва да се вземе предвид и установеният в Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ срок за изпълнение до 24 месеца, а за проекти с включени СМР – до 36 месеца, считано от подписването на договора, като заявката за окончателно плащане следва да бъде подадена не по-късно от един месец от изтичането на този срок.

 С оглед гореизложеното, съдът приема, че е настъпило основанието за частично плащане на възнаграждението по процесния договор и предмет на предявения главен иск и доколкото не  се твърди и не се и установява ответникът да е изпълнил задължението си в този смисъл.

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от  175 989.30 лв., за който следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 236 535.41 лв.

 

Относно разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска, като от общия размер на сторени такива от 15 722.12 лв. / 6 260.70 лв. – адвокатско възнаграждение и 9 461.42 лв. – внесена държавна такса/ на възлагане подлежат 11 634.37 лв.

На ответника не се дължат разноски за производството, въпреки наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, доколкото не претендира такива.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Г.Ф.“ООД, ЕИК: *****, със седалище и  адрес управление ***, да заплати по предявения иск с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, на „Е.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, сумата от 175 989.30 лв. главница за незаплатено възнаграждение по Индивидуален договор за предоставяне на консултантски услуги по проекти, финансирани със средства от ЕС, сключен на 31.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /15.11.2019г./ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 236 535.41 лв.

 

ОСЪЖДА „Г.Ф.“ООД, ЕИК: *****, със седалище и  адрес управление ***, да заплати на „Е.“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, офис 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11 634.37 лева  - разноски за производството.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от връчване на съобщението за изготвянето му страните.

                                                                                                                                                                                            

 

СЪДИЯ: