П Р И
С Ъ Д А
№………
Гр. Сливен, 16.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през
две хиляди и единадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КЪНЮ ЖЕКОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: И.К.
Н.К.
с участието на секретаря П.С. и и.ф. окръжен
прокурор ПЛАМЕН С. като разгледа НОХД № 491 по описа за 2010 година,
П
Р И С
Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия О.Д.У.
– роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода м.
Януари
Като го ОПРАВДАВА за обвинението относно сключена банкова сделка – отпуснат
кредит по отношение на свид. И.Х.Д..
ОСЪЖДА подс. О.Д.У. със снета по-горе самоличност да
заплати по сметка на Сливенски окръжен съд направените по делото разноски в
размер на 347 лв.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред
Апелативен съд – гр. Бургас в 15-дневен
срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
М О Т
И В И
Към Присъда № 6/16.03.2011 г.
по НОХД № 491/2010 г. на
Сливенския окръжен съд
Срещу
подсъдимия О.Д.У. е било повдигнато и поддържано в с.з. обвинение по чл. 252
ал. 2 предложение 1 във вр. с ал. 1 предл. 1 от НК. Иска се след като бъде признат за виновен
на подс.О. У.
да се наложи наказание лишаване от свобода евентуално при условията на чл. 55,
като се приложи института на условното осъждане.
От събраните и
проверени в с.з. устни и писмени доказателства се установява следното:
Подсъдимият О.Д. У. е роден на *** *** и
е с постоянен адрес ***. Има завършено средно образование. Работи като търговец
в СД „Колос 2 - У. ***. Женен е.
Осъждане 4 пъти за извършени престъпления от общ характер, а именно: С присъда
по НОХД № 57/97 г. влязла в сила на 12.02.1998 г. по чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5
във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 от НК на
През
В края на
През
На 17.04.2007 г. подс. О.У. отпуснал на свид. И.Д.Г.
кредит в размер на 2 000 лв. Като обезпечение с нотариално заверено
пълномощно свид. Г. предоставил на подс.У. собствения си л.а. „Форд Транзит”, собствеността
върху който можела да бъде прехвърлена
от подс. У. при неплащане на дължимите вноски. Била уговорена лихва от 10% месечно или
сумата 200 лв. В последствие няколко месеца по-късно свид.
Г. върнал на подс.
У. главницата от 2 000 лв., както и лихва в размер на 1 600 лв.
На 12.01.2008г. свид. Л.О.Я. получила от подс. О.У.
в кредит сумата 1500 лв. при лихва 6% месечно до заплащане на главницата.
Впоследствие през м. Март
През м. Април
Междувременно през
м. Март
През м. Септември
През м. Ноември
През м. Декември
Изложените
фактически положения се доказват от показанията на свид.
Р. М., Ю.С., дадени в съдебно заседание и приобщени по реда на чл. 281 ал. 4
във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК; показанията на свид. И.Г., приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК; показанията на свид. Л. Я., Н.С., Н. Н.,***, И. И., П.Н., дадени в съдебно
заседание и приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК за последния
свидетел; договор за заем, записи на заповед, гр.д. №№ 1`632/2006 г., 1854/2008
г. на РС гр. Сливен, както и ревизионен
акт.
Съдът кредитира
показанията на свид. И.Д.Г., приобщени по реда на чл.
281 ал. 4 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК,
тъй като те са дадени на една по-ранна дата, а именно 01.09.2009 г., когато
споменът за случилото се е бил по-ясен и отчетлив и поради това тези показания
са взаимно допълващи се и без противоречиви, докато дадените показания в с.з.
на 08.12.2010 г. са объркани, противоречиви и самият свидетел И.Г. на л. 65
/обратна страна/ от протокола твърди, че е възможно поради изминалия дълъг
период от време да е забравил някои от фактите.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. на 16.03.2011 г., тъй като същите са в
противоречие с всички останали събрани по делото доказателства и безспорно
представляват една защитна позиция, целяща оневиняването му.
От така изложените
фактически обстоятелства съдът намира, че подс. О.У.
е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на чл.
252 ал. 2 предл. 1 във вр.
с ал. 1 предл. 1 от НК, като през периода м. Януари
2006 г. до м. Декември
Съгласно отменения
Закон за банките, действащ до 01.01.2007 г., а именно чл. 11 във вр. с чл. 1 за извършване на банкова дейност се изисква
писмено разрешение /лиценз, издаден от Централна банка, а по сега действащия Закон за кредитните институции
/действащ от 01.01.2007 г./ , а именно чл. 13 ал. 1 във вр.
с чл. 1 ал. 1 за извършване на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от
БНБ.В действителност, чрез режим на „разрешение” или „лиценз” държавата
осъществява контрол на дейността на банките и гарантира дейността на тези
дейности. Разрешението за дейност предпоставя искане
на позволение от изрично посочена за това институция, а лиценз по смисъла на §
1 т. 20 от Закона за кредитните институции е „всеки документ, независимо от
неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета
държава, по силата на който се дава право за извършване на дейност като
кредитна институция”. По силата на чл. 1 ал. 1 от Закона за кредитните
институции такива институции са банките и дружествата за електронни пари, а по
смисъла на чл. 2 – банковият кредит, осъществяван системно по занятие е сред
видовете банкови сделки, които наред с всички останали сделки са поставени под
разрешителен /лицензиран/ режим. Даването на кредит е банкова дейност,
приоритетна на банките, регламентирането на която е уредено в Закона за
кредитните институции. За да се обезпечи нормалното функциониране на
финансово-кредитната система и защитят интересите на служители и кредито-получатели, в чл. 13 от Закона за кредитните
институции законодателят е регламентирал предоставянето на кредити само на АД,
получило лиценз, издаден от БНБ. Нещо повече: Издадените лицензи за банкови
дейности се вписват в специален регистър, воден от БНБ – чл. 15 от ЗКИ.
Системното заемане
на парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага,
насочено към обезпечаване на доходи на заемателя,
съответства на понятието за банково кредитиране. В конкретния случай тази дейност е била
извършвана от подс. О.У. с пряк умисъл и то в
качеството му на физическо лице. Това е така видно както от показанията на
свидетелите, а също така и поради факта, че той не е документирал писмено
отпускането на кредитите, както и уговорката за лихви, а единствено е
документирал обезпечението за кредитите, а именно пълномощни, „Запис на заповеди”,
както и прехвърляне чрез нотариална сделка на собствеността върху МПС или
недвижими имоти. Ето защо е без значение и факта, че в определени случаи
обезпечението е било не в полза на подс. О.У. като
физическо лице, а в качеството му на управител на ТД „Сливен – Комерс” ЕООД. В
тази насока съдът не приема и тезата на защитата, че подс.
У. е отпускал кредити от името и за сметка на Заложна къща „Сливен Комерс”
ЕООД, тъй като видно от направената справка в Търговския регистър подс. У. е прехвърлил получавания от него капитал,
разпределен в 50 дяла от търговско
дружество „Сливен –Комерс” ЕООД на съпругата си Валентина Узунова с договор от
11.08.2010 г., като последната от своя страна на същата дата е учредила заложна
къща „Сливен – Комерс” ЕООД, т.е. дейността на това дружество като заложна къща
датира едва от 11.08.2010 г.
Съдът не приема и
тезата на защитата, че в случая е налице сключване на обикновени договори за
заем по чл. 240 от ЗЗД, с позоваването на писмено становище на Гл. юрист на
БНБ, тъй като тази теза противоречи на материално-правната норма на чл. 252 ал.
1 от НК. Вярно е, че кредитирането между физически или юридически лица по
начало не е законово забранено, доколкото обаче не е налице на дейност по
занятие, т.е. на системно извършване с цел на материално облагодетелстване на кредитодателя и когато чрез нея не се заобикаля
регламентираната както в Закона за банките, така и в Закона за кредитните
институции право на банките единствено да осъществяват банково кредитиране. В
настоящия случай е налице на системност на банковото кредитиране /8 случая/,
като подс.О.У. е извършвал това кредитиране
единствено с цел материално облагодетелстване. Реализирането на други доходи не
е пречка да се приеме, че инкриминираното деяние е извършвано по занятие.не е
необходимо също така придобитите доходи по занятие да са единствен източник на
издръжка.
Съдът не приема и
тезата на защитата, че деянието е несъставомерно
защото включвало в обективното си съдържание само кредитиране, но не и
привличане на влогове. Този довод няма
правна опора защото посочената норма на чл. 1 ал. 1 от Закона за банките описва
основната типичната банкова дейност, чрез посочване съвкупността от
най-присъщите за всяка банкова организация сделки. При това законът не създава
абсолютно задължение за банката да дава кредити единствено от привличане на
влогов капитал. Изложените съображения важат и за разпоредбите на Закона за
кредитните институции. В тази насока са и решение № 50/28.05.2008 г. , ІІІ-то
наказателно отделение и решение № 560/21.06.2005 г. на І-во
наказателно отделение.
Съдът намира, че по
делото не се събраха доказателства относно отпуснат кредит на свид. И.Х.Д. в размер на 12 000 лв., поради което
оправда подс. О.У. относно това деяние.
Съдът счита, че е
осъществен от обективна и субективна страна и квалифицираният състав на чл. 252 ал. 2 от НК, тъй като видно от
доказателствата по делото с продажбата сам на себе си на каравана и сенник на
07.05.2008 г. за сумата 31 900 лв. е причинена вреда в този размер на ТД
„Дарина” ЕООД – гр. Сливен. Наличието на настъпилата вреда не се променя от
факта, че посочените вещи са били предмет на особен залог, тъй като безспорно
към момента на прехвърлянето на собствеността, а именно 07.05.2008 г. те са
били в патримониума на ТД „Дарина” ЕООД –гр. Сливен. Налице е и пряка причинна връзка между
отпуснатия кредит в размер на 5 000
лв. и прехвърлянето на собствеността на вещите, т.е. последното действие в
действителност е обслужило интересите на подс. О.У.
именно във връзка с отпуснатия кредит.
Причини, условия и
мотиви – стремеж за облагодетелстване по престъпен начин от страна на подс.У., както и създадените престъпни навици у подсъдимия.
При определяне вида
и размера на наложеното наказание съдът взе предвид всички индивидуализиращи
деянието и подсъдимия факти и след като съобрази обстоятелството, че при
първоначалното разглеждане на делото е наложено наказание, което не може да
бъде надхвърляно като вид и размер, тъй като първоначалното НОХД е било отменено единствено по жалба на
подсъдимия, наложи наказание в минималния размер, предвиден в текста на чл. 252
ал. 2 от НК, а именно
Не са налице условията визирани в чл. 55 от НК. Това е така, тъй като липсват
смекчаващи отговорността обстоятелства, още повече такива които са многобройни
или изключителни по своя характер.
Съдът намира, че с
оглед размера на наложеното наказание, а и с факта на миналите осъждания на подс.О.У. в настоящия случай е невъзможно приложението на
института на условното осъждане.
Съгласно
правилата на НПК подс. У. беше осъден да заплати по
сметка на СлОС направените по делото разноски в
размер на 347 лв.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: