№ 4135
гр. Варна , 15.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503337 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 274128/19.10.2020 г., депозирана от от Е. Н. С. с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, чрез адв. Младен
Попов, срещу Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037 по описа на
РС-Варна за 2019 г., ГО, 17 съдебен състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
ищеца Станчев срещу „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.)-дружество,
регистрирано в Малта, с адрес на управление: 60 South Street, VET 1000, Valetta, Malta,
„Параходство Български морски флот" АД, ЕИК 03002674, с адрес на управление: гр.
Варна 9000, бул. „Приморски" 1 и „Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс Мючуъл
Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship Owners Mutual Insurance
Association (Luxembourg)'' - дружество, регистрирано в Люксембург, с адрес на управление
R.C.S. Luxembourg В 8963. 31 Grand Rue, L-1661 Luxembourg G. D. Luxembourg, обективно
кумулативно субективно съединени осъдителни искове за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ
на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 93 154 щатски долара, представляващи
обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на
24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „Богдан", ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи
обезщетение за забавено плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г.
до 23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума, на основание чл. 200 КТ и
чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от страна на „Богдан
Меритайм Лимитед“, „Параходство Български морски флот" АД и „Дъ Уест оф Инглънд
Шип Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън“.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
1
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен. Въззивникът сочи, че в обжалвания съдебен акт липсва обсъждане както на
доказателствата, така и на доводите на ищеца по всички спорни въпроси от значение за
изхода от делото. Това процесуално нарушение е способствало за неправилното издирване и
прилагане на материалния закон, и в крайна сметка съдът е достигнал до грешни решаващи
изводи. Твърди, че съдът грешно е определил приложимото към спора материално право,
като е игнорирал подробните доводи на Ищеца по този въпрос, изложени и в съдебно
заседание и в представената защита. Поддържа, че всички доказателства по делото сочат, че
приложимото към спора материално право е това на Малта, под чието знаме е плавал м/к
„Богдан", на който ищецът е полагал труд и където е настъпила злополуката.
При така определеното грешно приложимо право, съдът е приел, че процесната трудова
злополука е трябвало да бъде установена по реда на чл. 60 от Кодекса за социално
осигуряване, респективно, че липсата на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО е
пречка за уважаването на исковете за обезщетение за трудова злополука. Емилиян Станчев
намира за неправилен изводът на съда, че за уважаване на претенцията за обезщетение за
нетрудоспособност е следвало да бъде установена трудова злополука по реда на Кодекса за
социално осигуряване, като твърди, че в случая е приложимо не българското, а малтийското
право, поради което чл. 200 от Кодекса на труда КТ) и чл. 60 от КСО нямат действие.
Въззивникът сочи, че РС Варна неправилно е приел, че не е спазена и процедурата за
установяване на нетрудоспособност, предвидена в чл. 22.4 от колективния трудов договор
от 16.05.2016 г., сключен между ответника „Богдан Меритайм Лимитед" и Българския
моряшки синдикат – КТД, като изводът на съда е обусловен от липсата на анализ на
доказателствата, а именно съответната разпоредба от Колективния договор и представените
медицински документи, както и от игнориране на доводите на Ищеца по този въпрос. В тази
връзка сочи, че Договорът не предвижда нито срокове, нито механизъм за преодоляване на
разногласие между страните относно съвместното определяне на трети лекар, като
процедурата по чл. 24.2 от Колективния трудов договор не изключва отнасянето на спор във
връзка с нетрудоспособността на моряк до съда, нито е условие sine qua поп за
предявяването на иск. Предвид това твърди, че в рамките на съдебен процес
нетрудоспособността може да бъде установена с всички допустими доказателствени
средства, при съблюдаване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест.
Към въззивната жалба е приложена Декларация за трудова злополука вх. № Ц 5101-03-
157/08.10.2020 г., подадена от Ищеца в Националния осигурителен институт - териториално
поделение Варна, която въззивникът моли да бъде приета като доказателство по делото.
Въз основа на изложеното, въззивникът моли за отмяна на решението на
първоинстанционния съд, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат
уважение предявените искове. Претендира и разноските, сторени пред настоящата
инстанция, в това число адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
определено по реда на чл. 38 от ЗА.
2
В отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество Дъ Уест оф Инглънд Шип
Оуньрс Мючуъл Иншурънс Асошиейшън (Люксембург)“ (The West of England Ship
Owners Mutual Insurance Association (Luxembourg)'' намира жалбата за изцяло неоснователна
и недоказана. Сочи, че към датата на инцидента не са били влезли в сила изменения на
Морската трудова конвенция, според които се изисква издаването на сертификати за
застраховка или друга финансова гаранция по отношение на отговорността на
корабособствениците. Предвид това и по делото не е била представена такава гаранция,
която да обвързва дружеството с отговорността, която се търси от него. Твърди, че ищецът
погрешно е възприел издаденото му на 11.04.2017г. писмо от „Уест ъв Ингланд“ като
„застрахователна гаранция“ по смисъла на Стандарт А 4.2.1, параграф 1 от Морската
трудова конвенция, а писмото всъщност създава напълно различно правоотношение, което
няма нищо общо с тази конвенция. Дружеството сочи, че въпросното писмо е било издадено
единствено с цел да бъде освободен корабът „Богдан“ и създава задължението на
дружеството да изплати на ищеца посочената в него сума, при положение че Емилиян Недев
и корабособственикът постигнат споразумение по претенцията на ищеца или в случай на
влязло в сила съдебно решение на българския съд. Предвид това намира, че доколкото нито
една от хипотезите за възникване на задължението на Дъ Уест оф Инглънд Шип Оуньрс
Мючуъл Иншурънс Асошиейшън не се е осъществила, не е налице и пасивна процесуална
легитимация на дружеството.
Въззиваемото дружество намира предявените искове и за недоказани, тъй като съгласно чл.
24.2 от КТД претендираната неработоспособност следва да се удостовери от медицински
специалист, посочен от работодателя, като при несъгласие с оценката от страна на
медицински специалист, посочен от или от името на моряка, се определя трети медицински
специалист съвместно от „Богдан Меритайм Лимитед“ и моряка, чието заключение ще бъде
окончателно и задължително и за двете страни. Твърди, че работодателят е канил ищеца да
се явява за преглед пред определени от дружеството медицински специалисти, на които
покани Станчев се е отзовавал. Сочи, че ищецът е бил поканен и се е явил на преглед на
05.09.2017 г. при д-р Никола Златарски в ДКЦ 5 „Св. Екатерина“, като изводът на
медицинския специалист е бил, че състоянието на ищеца се подобрява, но че лечението все
още не е приключило. Поради това работодателят продължил редовно да изплаща и след
05.09.2017 г. дължимото обезщетение в размер на месечната основна заплата на моряка
съгласно чл. 22.3 от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят определил
следващият преглед за състоянието на моряка да се извърши от д-р Чавдар Петров Марков
на 12.12.2017 г., като ищецът изпълнил дадените му указания и му била издадена съответно
етапна епикриза и амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на 11.01.2018 г.,
като в изготвената след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е вече напълно
възстановен и не му се налага последващо лечение. Сочи, че щом ищецът не е бил съгласен
с тази експертиза, е следвало да предприеме действия по чл. 24.2 от КТД, а не две години
по-късно да завежда исковете срещу ответниците.
Също така дружеството твърди, че ищецът по делото не е поискал да бъде заличена от
доклада на съда дадената правна квалификация на спора, като по този начин е поддържал
двете тези, че приложимо е българското или малтийското законодателство и едва на етап
устни състезания е изтъкнал, че следва да се изясни кое законодателство е приложимо.
В заключение моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно
производство, като претендира и сторените разноски по делото.
В отговора на въззивната жалба „Параходство Български морски флот" АД сочи, че
поддържа изцяло изявленията и твърденията си от първата инстанция, като оспорва
допустимостта на иска поради несъответствие на пасивната процесуална легитимация, като
3
основаният аргумент в тази насока е, че дружеството не е корабособственик, нито беърбоут
чртьор на м/к „Богдан“, от което следва че не е работодател на ищеца.
В условията на евентуалност, в случай че се приеме, че дружеството е надлежен ответник
сочи, че искът по чл. 200 от КТ е неоснователен, доколкото по делото не се е установило да
има заведена по законоустановения ред и в предвидения срок трудова злополука, съгласно
действащото българско законодателство.
В случай че се приеме, че приложимо е малтийското законодателство, намира че искът за
непозволено увреждане е погасен по давност на основание чл. 2153 от Гражданския закон
на Малта, а дружеството е направило възражение в тази насока своевременно, съгласно чл.
2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на Малта.
В допълнение сочи, че съгласно Етапна епикриза от 11.01.2018г. ищецът е здрав и не се
нуждае от по-нататъшно лечение, което означава, че след процедурата по чл. 24.2. от КТД,
Емилиян Станчев е здрав и няма никакви ограничения в движението си. Моли да бъде
оставено в сила постановеното първоинстанционно производство, като претендира и
сторените разноски по делото.
В отговора на въззивната жалба „Богдан Меритайм Лимитед“ (Bogdan Maritime ltd.)
сочи, при така приетата правна квалификация, съдът правилно е приел, че исковете са
неоснователни, доколкото няма регистрирана трудова злополука в законоустановения срок
и по надлежния ред. Също така сочи, че от доказателствата по делото се е установило, че са
изпълнени всички изисквания на КТД относно процедурите на установяване на физическото
състояние на ищеца и годността му да работи на море, като след приключване на
процедурата на по чл. 24.2. от КТД се е доказало, че ищецът е здрав и няма каквито и да са
ограничения на движението на двата си крака.
Дружеството сочи, че дори да се приеме, че приложимо към спора е законодателството на
Малта, това не променя факта, че обезщетение би се дължало след спазване на процедурата
по чл. 24.2. от КТД, а същата не е спазена.
На следващо място се твърди, че евентуалното вземане на ищеца е погасено по давност,
предвид предвиденото от разпоредбите на чл. 2111 и чл. 2112 от Гражданския кодекс на
Малта, като е релевирано такова твърдение в законоустановения срок.
В заключение моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно
производство, като претендира и сторените разноски по делото.
По доказателствените искания:
Към въззивната жалба е приложена Декларация за трудова злополука вх. N Ц 5101-03-
157/08.10.2020 г., подадена от Ищеца в Националния осигурителен институт -
терититориално поделение Варна. Доколкото декларирането на трудовата злополука е
обстоятелство, което е възникнало след постановяване на първоинстанционното решение,
декларацията следва да бъде приета по делото на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Относно приложимото материално право:
Предвид възраженията на въззивника за приложимост на малтийското материално право
към предмета на делото, както и предвид становищата на въззиваемите дружества относно
приложимостта на малтийското законодателство, релевирани както в отговорите на
исковата молба, така и в отговорите на въззивната жалба, страните следва да посочат кои са
4
приложимите според тях материалноправни разпоредби от конкретни нормативни актове от
законодателството на Република Малта, както писмено изложат съдържанието им с превод
на български език.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 274128/19.10.2020 г., депозирана от
от Е. Н. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Никулицел" 1, вх. Б, ет. 9, aп. 5, чрез
адв. Младен Попов, срещу Решение № 260359/23.09.2020 г., постановено по гр. д. № 21037
по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 17 съдебен състав.
ПРИЕМА като доказателство по делото приложената с въззивната жалба Декларация за
трудова злополука вх. № Ц 5101-03-157/08.10.2020 г., подадена от въззивника в
Националния осигурителен институт - терититориално поделение Варна.
ЗАДЪЛЖАВА страните по делото (въззивник и въззиваеми) в врок до един месец от
връчването на съобщението, писмено с препис за всяка от страните, да посочат
приложимите според тях правни норми от конкретни нормативни актове от
законодателството на Република Малта, както изложат съдържанието им с превод на
български език.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 3337/2020 г. на ОС-Варна за 17.02.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчат и преписи от отговорите на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5