Решение по дело №29/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК по жалба на „Пампорово инвестмънт груп“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Д. Г. срещу Акт за прихващане или възстановяване по чл.129 от ДОПК №53/20.05.2022 г., издаден от В. С. - Началник на отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, потвърден с Решение №26-00-168-001/03.08.2022 г. на Кмета на Община Чепеларе. Жалбоподателят счита, че обжалваният Акт е незаконосъобразен и неправилен, като е постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че издаването на акта е инициирано от страна на „Пампорово инвестмънт груп“ АД, като през месец април 2022 г. дружеството е подало искане до Община Чепеларе за погасяване на дължими от Община Чепеларе суми към „Пампорово инвестмънт груп“ АД.

В резултат на искането от страна на Община Чепеларе е извършена проверка и е издаден процесния Акт по чл.129 от ДОПК.

Сочи, че незаконосъобразно е определен размера на такса битови отпадъци за посочения период 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г. в размер на 5 128,44 лева, като сумата е доста завишена и не съответства на разпоредбите на ЗМДТ и на нормативните актове, приети от местната власт.

От друга страна се сочи, че от съдържанието на сайта на Община Чепеларе се установява, че няма приета по надлежния ред от Община Чепеларе, Наредба по чл.9 от ЗМДТ за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, при което не става ясно, как е изчислена дължимата от „Пампорово инвестмънт груп“ АД, ТБО за процесния период.

От друга страна, при справка за начислената от Община Чепеларе и заплатена от дружеството ТБО за предходни години, се установява, че същата е в значително по-нисък размер. Както през 2017 г., така и през 2018 г. дължимата от дружеството ТБО за цяла календарна година е била в размер на 4 643,31 лева, а с процесния Акт е определена ТБО само за половин календарна година (01.07.21 - 31.12.21) в размер на 5 128,44 лева, тоест в значително по-голям размер, без да е налице каквото и да е основание за това.

При определяне на ТБО се сочи, че административният орган не е съобразил, че за процесния период дружеството е подало в законоустановения срок декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ, доколкото имота не се използва от дружеството, като това положение продължава вече над 10 години, при което дружеството /респективно имотът/ не генерира каквито и да е отпадъци и не потребява никакви услуги от Община Чепеларе, свързани с начисляване на ТБО. Освен това се сочи, че Община Чепеларе не е предоставила каквато и да е услуга по чл.62 от ЗМДТ за имота на дружеството - нито сметосъбиране, нито сметоизвозване, нито обезвреждане на битови отпадъци в депа, нито чистота на териториите за обществено ползване. Доколкото неправилно са определени установените в Акта задължения за такса битови отпадъци (ТБО), то и определените в Акта лихви, като акцесорни вземания също са неоснователни и недължими в посочения размер.

Освен това се сочи, че административният орган, неправилно е приел в акта, че дължимата от Община Чепеларе на „Пампорово инвестмънт груп“ АД сума в размер на 7876,76 лева, формирана от недължимо събрани такси и разноски за ЧСИ, не попадала в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, поради което е отказал да включи това вземане в обхвата на Акта. По този повод се цитира чл.128 и сл. от ДОПК, в която разпоредба няма предвидено изрично изключение за прихващане или възстановяване на суми с процесния произход, които, както се установи по съдебен ред, са недължимо събрани от административния орган. Дори и да се приеме, че изброяването в чл.128 от ДОПК е изчерпателно, следва да се има предвид, че процесната сума в размер на 7876,76 лева е събрана неоснователно от Община Чепеларе в процедура по принудително събиране на местни данъци и такси, тоест на задължения, включени в приложното поле на чл.128 от ДОПК. Безспорно е, че тези суми са акцесорни към главното задължение (това за местни данъци и такси), поради което и подлежат на прихващане или възстановяване по реда на чл.128 и сл. от ДОПК наред с главните задължения. Ето защо, твърдението в обжалвания акт, че същите не могат да бъдат предмет на АПВ е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна, алтернативно за изменение на Акт за прихващане или възстановяване по чл.129 от ДОПК №53/20.05.2022 г. издаден от В. С. - Началник на отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, в частта в която е определен размера на дължимата от „Пампорово инвестмънт груп“ АД, такса битови отпадъци за периода 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г., както и на начислената лихва за забава, както и в частта, с която се отказва да бъде прихваната и включена в оспорения акт и дължимата от Община Чепеларе на „Пампорово инвестмънт груп“ АД сума в размер на 7876,76 лева.

В съдебно заседание, оспорващото дружество р.пр. се представлява от адв. Б., който поддържа подадената жалба.

Ответникът чрез адв. С., оспорва жалбата с писмено становище на л.537 от делото. Моли за допускане на СИЕ.

Представя влезнал в сила Акт за прихващане или възстановяване по чл.129 от ДОПК №39/07.09.2021 г., издаден от Ю. К. старши инспектор отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе за периода от 1.01.2021 г. до 30.06.2021 г.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, прие следното: Дружеството - жалбоподател „Пампорово инвестмънт груп" АД съществува от 16.05.2013 г., когато е вписано заявлението в Търговския регистър. Същия притежава имот - земя и сграда с търговско предназначение с [идентификатор], заведена с партиден № 7110F6251, намираща се на територията па к.к. Пампорово с отчетна стойност на обекта - в размер на 3 465 162 лева.

С АУЗ №20179/2017 г. за дружеството са установени задължения в размер на 146 470.85 лв., като горепосочената сума е събрана принудително, ведно с 22 604.50 лв. лихви и разноски.

Този акт е отменен при съдебното оспорване и с Акт за прихващане и възстановяване №39/07.09.2021 год. са прихванати изискуеми задължения на дружеството за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви към тях в размер на 86 436,08 лв. и възстановени по сметка на дружеството 60 034,17 лв.

Останали са надвнесени суми по партидата за периода 2014-2016 год. – 14 427.36 лв.,след което дружеството е подало искане вх.№ 26-00-123 от 24.04. 2022 г. до Община Чепеларе за погасяване на дължими от Община Чепеларе суми към „Пампорово инвестмънт груп“ АД.

В искането се сочи, че съгласно отменен АУЗ №20179/2017 г. за дружеството са установени задължения в размер на 146 470.85 лв., като горепосочената сума е събрана принудително, ведно с 22 604.50 лв. лихви и разноски, и по същата сума все още няма произнасяне. Сочи се в същото, че на 20.04.2022 г. е направено плащане за 60 034.17 лв., но за лихвата от 47 011.84 лв. все още няма плащане.

По така направеното искане е издаден оспорения Акт за прихващане и възстановяване по чл. 129 от ДОПК /АПВ/ № 53 от 20.05.2022 год. от В. С., Началник в отдел „Местни данъци и такси” при Община Чепеларе, с който е установен размерът на задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО за 01.07.2021 г. до 31.12.2021 година, като същевременно е прихваната сумата с недължимо платените от страна на дружеството суми за данъци и такси събирани от общинска администрация и е възстановен остатък от сумата в размер на 3 527.50 лева.

От направената проверка е установено, че данъчно задълженото лице има изискуеми задължения по партида 7110F6251 за Данък недвижими имоти - за периода 01.07.2021-31.12.2021 год. - 5197,75 лв. с лихва - 288,76 лв. И Такса битови отпадъци - за периода 01.07.2021 -31.12.2021 год. - 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв.

За процесния недвижим имот е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 810/30.12.2016 г. В нея жалбоподателят определя имота като търговски обект /хотел/, като в част III-та на декларацията е посочена отчетната стойност на обекта - в размер на 3 465 162 лева, от които земя – 615 220 лева и сграда 2 849 942 лева.

За сумата от 7876.76 лв. включена в искането се сочи, че същата касае такси и разноски за ЧСИ, поради което не попада в обхвата на чл.128 и сл.от ДОПК.

Акта е оспорен пред Кмета на община Чепеларе и същия е потвърден.

За да го потвърди, органът, на първо място е приел за неоснователни развитите в жалбата оплаквания по отношение на дължимите от задълженото лице Такса битови отпадъци - за периода 01.07.2021 -3.12.2021 год. - 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв. за периода, предвид обстоятелството, че законодателя не е изключил собствениците на сгради да бъдат освободени изцяло от заплащане и начисляване на ТБО. Прието е, че имотите са обекти съответно по чл. 10 и чл. 15 от ЗМДТ, респективно дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, тъй като с подаването на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е декларирало именно това обстоятелство и размерът на ТБО за 2021 година е изчислена съобразно правилата на разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ, като е констатирал, че община Чепеларе е извършвала реално предоставяне на услугите, а и не се спори относно факта, че имотите се намират в урбанизирана територия к.к. Пампорово.

По отношение на искането за възстановяване на сумата от 7876,76 лева представляваща такси и разноски за частен съдебен изпълнител да бъде включена в АПВ е направен извод, че същата не попада в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл.128 и сл. от ДОПК.

Прието е, че от разпоредбата на чл. 128. ал. 1 от ДОПК, следва да се извлече извода, че за да е основателно искането за прихващане, респективно възстановяване с оглед разписания административни - процесуален ред по чл. 129, ал. 1 от ДОПК, трябва да са налице две кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е внесен данък или друга сума подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство от лицето претендиращо прихващане или възстановяване; 2. внесеният данък или друга сума подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство да е недължимо внесена от лицето претендиращо прихващане или възстановяване.

Сумата от 7876,76 лева направени разноски от дружеството жалбоподател в изпълнително производство не може да бъде прихваната или възстановена по реда на ДОПК посредством Акт за прихващане и възстановяване, тъй като сумата не е данък, такса, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, нито е публично вземане, а е разход на дружеството, направен в защита по изпълнително дело пред ЧСИ.

Вещото лице С. Н. по назначената СИЕ дава заключение, че за 2021 г. такса битови отпадъци е определена с Решение № 195/30.12.2020 г. За нежилищните имоти на предприятия и фирми, намиращи се на територията на к.к.Пампорово е определена такса от 8,0 промила, изчислена върху по-високата от двете стойности - отчетна стойност и данъчна оценка, в т.ч.

- за събиране и извозване на отпадъците - 3,20 промила

- за обезвреждане на твърди битови отпадъци - 1,84 промила

- за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 2,96 промила.

Посочила е отчетната стойност на обекта - в размер на 3 465 162 лева, от които земя – 615 220 лева и сграда – 2 849 942 лева. Данъчната основа върху която се дължи ТБО е отчетната стойност на имота в размер на 3 465 162 лева. Дължимата такса битови отпадъци за 2021 г. е в размер на 10 256,88 лева /3465162 х 2,96/: 1000. За периода 01.07.2021 г. - 31.12.2021 г. жалбоподателят дължи 5128,44 лева и лихва 284,91 лева, изчислена oт 01.11.2021 г. до 20.05.2022 г. Тази сума съответства па посочената в обжалвания акт за прихващане и възстановяване. Посочила е, че процесният недвижим имот е застроен имот в урбанизирана територия и попада в заповедите на Кмета на Община Чепеларе. Посочила е, че за 2021 г. е издадена Заповед № 413/15.10.2020 г., в която раздел I-ви е отбелязано, че за застроените имоти в националния к.к. Пампорово, в частта на Община Чепеларе, без м.Асенец и за всички застроени имоти извън урбанизираните територии се организира сметосъбиране и сметоизвозване. В точка втора на заповедите е посочена и честотата на сметосъбирането и сметоизвозването - за месеците декември, януари, февруари и март- всеки ден, а за останалите месеци - 1 път седмично. Всеки собственик на застроен имот в к.к. Пампорово се задължава да осигури закрито място за съхранение на битовите отпадъци до тяхното извозване.

С решение на Общински съвет - Чепеларе № 195, на 30.12.2020 г. се приема План-сметка за необходимите средства по дейности за 2021 г. В план-сметката, подробно са посочени разходите по направления „Събиране на битовите отпадъци и транспортирането им“, „Разходи за осигуряване на съдове за съхранение на битови отпадъци“, „Разходи за обезвреждане на битови отпадъци в депа“ и „Разходи за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, включително и зимно поддържане, с изключение на общинските пътища, за които ежегодно се осигуряват средства със Закона за държавния бюджет“, както и отчисления по чл.60 и 64 по Закона за управление на отпадъците. В раздел III на план-сметката за 2021 г. са предвидени 446 729 лева за поддържане чистотата на обществените територии.

Въз основа на предвидените разходи е определена и размера на таксата за битови отпадъци за съответната година за жилищните и нежилищни имоти на граждани и предприятия.

Прогнозата за очакваните приходи от таксата за битови отпадъци формира приходната част на план- сметката по чл.66, ал. 1 от ЗМДТ, а в чл.66, ал. 1 т. 1 - 4 от ЗМДТ са изброени дейностите, за които могат да се правят тези разходи. В Раздел I от посочените по-горе решения на Общинския съвет е одобрена план-сметката на разходите, свързани с дейностите на битовите отпадъци, съгласно Приложение 1. Протоколите от заседанията на Общинския съвет са публикувани в сайта на Община Чепеларе.

От анализа на приложените към съдебната преписка документи и при проверката в счетоводството на Община Чепеларе е установила, че разходите по събиране, транспортиране до регионално депо, третиране и обезвреждане па отпадъците и поддържане чистотата на обществените територии и зимното поддържане се водят общо за цялата община за „Дейност Чистота”, а не по населени места и по вид услуги и затова не е възможно да се конкретизира размера на извършените разходи за почистване на обществените територии за к.к. Пампорово.

Услугите по сметосъбирането и извозването до депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на обществените територии през процесния период е възложено на фирмата „Глобал клинър“ ООД [населено място] с договор от 17.09.2020 г, който е в действие и в момента.

В договора е записано, че „Глобъл клинър“ ООД е задължен машинно да поддържа чистотата на териториите за обществено ползване и нерегламентирани сметища на територията на Община Чепеларе. Наред с това към Община Чепеларе е назначена група от 10 до 17 човека, на която е възложено да мете и почиства местата за обществено ползване, включително и на територията на к.к. Пампорово. Общината притежава и специализирана машина за почистване на улиците.

Услугата по снегопочистване и опесъчаване на улиците и тротоарите, като част от поддържането на обществените територии в курорта Пампорово през периода юли - декември 2021 г. е извършвана от „Крисбо” ООД [населено място], който на 21.01.2021 г. с решение на Общинският съвет е определен за изпълнител по зимното поддържане, снегопочистване и опесъчаване на територията на к.к. Пампорово.

Към административната преписка е приложена фактура № **********/12.01.2022 г. и Протокол за установяване на извършените дейности по зимното поддържане на вътрешната улична мрежа на к.к. Пампорово през м.декември 2021 г. на стойност 21 513.00 лева. Всички останали документи, приложени към делото фактури, протоколи, платежни ведомости и други показват, че са извършени дейности и мероприятия, за които са отчетени разходи, свързани с услугите, посочени в чл.66, ал.1 т.1-4 от ЗМДТ, но тези разходи не са разпределени по населени места, и по вид услуги и съответно са осчетоводени общо, т.е. не може да се посочи конкретна сума за услугата „Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” в к.к. Пампорово.

От страна на ответника са предоставени заповедите на Кмета на Община Чепеларе, издадени на основание чл.63 от ЗМДТ, с които определя населените места в общината и курорта Пампорово, за които се организира сметосъбиране и сметоизвозване, както и периодичността на предоставянето на услугата. Представени са и договори, фактури, протоколи, пътни листове и др.

При така събраните доказателства и с оглед установеното, съдът направи следните правни изводи:

С оспорения Акт са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.07.2021 г.- 31.12.2021 г. в размер на 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв. за притежавания от дружеството имот - земя и сграда с търговско предназначение с [идентификатор], заведена с партиден № 7110F6251, намираща се на територията па к.к. Пампорово.

Условие за допустимост на настоящото производство съобразно нормата на чл. 156, ал.2 ДОПК, е предварителното оспорване по административен ред пред решаващия орган, като в случая такова е проведено и оспореният акт е изцяло потвърден. Жалбата, е подадена в срока по чл. 156, ал.5 ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. Налице е годен за обжалване съдебен акт.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът прие следното: Обжалваният Акт за установяване на задължения по чл. 129 от ДОПК е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му.

По делото не се оспорва задължението за Данък върху недвижимия имот, а само размера на ТБО за 1.07.2021 до 31.12.2021 г. - 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв., както и отказа да се включи за прихващане и подлежаща за възстановяване сума в размер на 7876,76 лева, такси и разноски по изпълнително дело пред ЧСИ, като акцесорна на главното задължение за МДТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - 1. сметосъбиране и сметоизвозване; 2.обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения: 3.чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

В случая видно от Акт за прихващане и възстановяване по чл. 129 от ДОПК /АПВ/ № 53 от 20.05.2022 год., издаден от В. С. - Началник в отдел „Местни данъци и такси" при Община Чепеларе сумата за ТБО за календарната 2021 г. е съобразена и е взета в предвид подадената от страна на дружеството – жалбоподател, декларация по смисъла на чл.71. ал.2 от ЗМДТ и не е начислена такса за услугите но сметосъбиране и сметоизвозване, а е начислена само сума за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От събраните доказателства се установява, че са определени границите на районите, видът на предлаганите услуги по чл.62 от същия закон и честота на сметоизвозване за населените места, разположени на територията на Община Чепеларе, където са ситуирани имотите на "ПАМПОРОВО ИНВЕСТМЪНТ ГРУП" АД, за които е посочено че е организирано сметосъбиране, сметоизвозване, третиране (обезвреждане) на ТБО и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за същите Общински съвет – Чепеларе е одобрил План-сметките на разходите по сметосъбиране, сметоизвозване, обработка на депо и поддържане на териториите за обществено ползване и е определил размерите на таксите за битови отпадъци.

Общината, съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията, е юридическо лице и съгласно чл. 141, ал. 1 от Конституцията има собствен бюджет. Общинският бюджет се съставя и разходва по реда на Закона за публичните финанси - чл. 45-47 и чл. 122 - 130. Съгласно чл. 163 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) бюджетните организации осъществяват счетоводството си съгласно изискванията на Закона за счетоводството, на Закона за публичните финанси, както и на основата на стандартите, сметкоплана и указанията на министъра на финансите. С оглед на това, общината би трябвало да разполага с писмени доказателства, установяващи конкретната извършена работа по отделните видове услуги. Най-малкото неин е интересът, в хода на престиране на услугите да създава писмени доказателства, които да доказват вида и обема на извършената работа. Доказването престирането на трите услуги става с пътни листове, графици, отчети и протоколи за обема, времето и мястото на предоставяне на услугата, а такива за к.к. Пампорово не са установени.

За периода от 1.07.2021 г. до 31.12.2021 г. ответникът не е установил от събраните писмени доказателства и от изслушаната СИЕ, че Община Чепеларе е предоставяла услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци по отношение на имота в к.к. Пампорово. Възложената СИЕ на вещото лице не включва обследване за наличие на депо за битови отпадъци за периода, а от събраните доказателства вкл. тези съхранявани в Община Чепеларе не може да се направи извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци е предоставяна по отношение на конкретния обект.

По този повод от вещото лице се сочи, че в счетоводството на Община Чепеларе, разходите по събиране, транспортиране до регионално депо, третиране и обезвреждане па отпадъците и поддържане чистотата на обществените територии и зимното поддържане се водят общо за цялата община за „Дейност Чистота”, а не по населени места и вид услуги и затова не е възможно да се конкретизира размера на извършените разходи за почистване на обществените територии за к.к. Пампорово. Всички документи, приложени към делото, фактури, протоколи, платежни ведомости и други показват, че са извършени дейности и мероприятия, за които са отчетени разходи, свързани с услугите, посочени в чл.66, ал.1 т.1-4 от ЗМДТ, но тези разходи не са разпределени по населени места, и по вид услуги и съответно са осчетоводени общо, т.е не може да се посочи конкретна сума за услугата „Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване” в к.к. Пампорово.

Предвид изложеното, се налага изводът, че ответникът не е установил по делото, въпреки дадените му от съда указания, че общината е предоставила услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в к. к. Пампорово и затова в противоречие с чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ в АУЗД са начислени ТБО за периода от 1.07.2021 г. до 31.21.2021 г., ведно със съответните лихви.

В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имота на задълженото лице се намира на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. От страна на ответника са представени заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за 2021 г., и налични решения на Общински съвет Чепеларе, с които са приети план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2021 г. но не са приложени доказателства за това, че услугата наистина е осъществена.

Наличието на договор за извършване на визираните в чл. 62 ЗМДТ услуги, сам по себе си не е доказателство за фактическото престиране на трите услуги, а индиция, че общината е създала материалноправните предпоставки за предоставяне на услугите. Такива доказателства не са и фактурите за извършеното от общината заплащане на цената по договора, след като от същите не може да се направи извода за каква точно услуга и за кое населено място са извършвани плащания, при което и неоснователно в АУЗ на жалбоподателя са начислени задължения за ТБО в размер на 5128,44 лв., ведно със съответните лихви - 284,91 лв., за които вещото лице сочи, че са правилно начислени. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/, но след изменението Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Тази редакция остава в сила и от 17.02.2021 г., при което събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината, при което с недоказването, че е осъществена услугата, жалбата е основателна и за сумата от 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв. не е възникнало задължение за ТБО и същата сума е следвало да бъде приета за прихващане и възстановена.

По отношение на отказа за възстановяване на сумата от 7876,76 лева представляваща такси и разноски за частен съдебен изпълнител да бъде включена в АПВ от органа по приходите правилно неправилно е прието, че същата не попада в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл.128 и сл. от ДОПК.

Предвид препращащите разпоредби на чл. 4. ал. 1 и чл. 96 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане или възстановяване на недължимо внесени местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните задължения, каквито безспорно са и задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

Таксите и разноски, предмет на оспорения акт са събирани на основание ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 12.03.2013 г., доп., бр. 63 от 1.08.2014 г., в сила от 1.08.2014 г.; изм. с Определение № 10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 90 от 31.10.2014 г.; Решение № 15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ; Решение № 13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр. 100 от 18.12.2015 г. и макар и да не са от изрично предвидени в хипотезата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК, след отмяната на АКТ №20179/2017 г. органът по приходите е длъжен да възстанови положението, съществувало преди датата на издаване на акта и съответно последиците от извършените действия, включително от избора на ЧСИ, за принудително изпълнение.

В чл. 33 и чл. 34 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТРЗЧСИ/ изрично е предвидено, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. Обикновените такси по т. 4, 9 и 31 ТТРЗЧСИ, както и пропорционалната такава по т. 26 ТТРЗЧСИ по правило се дължат от длъжника при всички случаи на удовлетворяване на кредитора след започване на принудителното изпълнение и предприемането на изпълнителните действия – аргумент от чл. 33 и чл. 34 ТТРЗЧСИ. Изключение от това правило е налице в хипотеза на проведено материално незаконосъобразно принудително изпълнение, в който случай разноските за таксите по т. 4, 9, 26 и 31 ТТРЗЧСИ следва да се понесат от взискателя, като в случая с отмяната на АУПДВ от 2017 г. правото на принудително удовлетворяване на вземанията е отпаднало, при което на длъжника се дължат последиците от отмяната. Общото правило по чл. 79, ал. 1 от ГПК, чл. 29, чл. 33 и чл. 34 ТТРЗЧСИ е, че таксите и разноските по изпълнението се внасят авансово от взискателя, но те са за сметка на длъжника, освен в случаите ал.1, т.3, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Вярно е, че изпълнителните действия не са отменени по съответния ред и че длъжника може да удовлетвори правата си по ЗОДОВ или иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като се има предвид внасянето на установената такса е дължимо предварително при предявяване на искането за извършване на действието, настоящият състав намира, че същата като акцесорна на главното задължение се дължи на длъжника, като последица от извършени действия по принудително изпълнение на отменен административен акт по ДОПК, за който е предвидено предварително изпълнение и същия е изпълнен преди да е влезнал в сила.

Този извод се налага и предвид Решение на Съда (трети състав) от 18 април 2013 година по дело C-565/11 (Mariana Irimie срещу Administraia Finanelor Publice Sibiu, Administraia Fondului pentru Mediu), което в т. 21 приема, че когато държава членка събира данъци в нарушение на нормите на правото на Съюза, правните субекти имат право да им бъде върнат не само недължимо събраният данък, но и сумите, изплатени на тази държава или удържани от нея в пряка връзка с този данък. В това се включват и загубите, причинени от невъзможността да бъдат използвани парични суми поради преждевременната изискуемост на данъка (вж. Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др., C-397/98 и C-410/98, Recueil, стр. I-1727, точки 87—89, Решение от 12 декември 2006 г. по дело Test Claimants in the FII Group Litigation, C-446/04, Recueil, стр. I-11753, точка 205, Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 25, както и Решение от 27 септември 2012 г. по дело Zuckerfabrik Jülich и др., C-113/10, C-147/10 и C-234/10, все още непубликувано в Сборника, точка 65).!

Предвид цитираното решение претендираната сума следа да бъде прихваната или възстановена по реда на ДОПК посредством Акт за прихващане и възстановяване, независимо че сумата не е данък или такса, наложени от органите по приходите, глоби и имуществени санкции, нито е публично вземане, но същата е разход на дружеството направен в защита по изпълнително дело пред ЧСИ, каквото е образувано именно по искане от взискателя, независимо, че органите по приходите сами могат да осъществяват принудително изпълнение.

Предвид изложеното и с оглед цитираното решение на ЕС, органът по приходите следва да понесе последиците от избора си да възложи събиране на вземанията си от ЧСИ.

При така изложеното отказът на администрацията да разпореди за възстановяване на незаконосъобразно начислена сума за ТБО и сумата от 7876.76 лв. като такси и разноски за ЧСИ е неправомерен и същия следва да се отмени.

В конкретния случай АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура, в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, без да е възложено извършването на ревизия или проверка, въз основа на подадено от лицето искане. Актът е мотивиран в достатъчна степен с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, като допълнителни мотиви са изложени и в потвърждаващото го решение, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон.

С отменения по съдебен ред АУЗ №20179/2017 г. за дружеството са установени задължения в размер на 146 470.85 лв., като горепосочената сума е събрана принудително, ведно с 22 604.50 лв. лихви и разноски за събиране на установените задължения с АУЗД, и е образувано производство пред ЧСИ по принудително изпълнение, преди да е влезнал в сила издадения акт, с оглед на което органа си е поел, както риска от предварителното изпълнение, така и от избора на ЧСИ, и съответно следва да понесе и последиците за това.

С оглед изложеното, незаконосъобразно с оспорения акт, органът по приходите, в съответствие с разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК не е извършил прихващане относно сумата 7876.76 лв., която е разноски и такси събирани от ЧСИ, както и неправилно начислил такса битови отпадъци - за периода 01.07.2021 -31.12.2021 год. - 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв.

По делото е направено искане за разноски в жалбата, но не е приложен списък по чл. 80 ГПК, както идокзателства за адвокатско възнаграждение, при което искането за разноски следва да бъде уважено за сумата, за която са налице доказателства, че такива са направени, а именно, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя направените разноски за внесена ДТ в размер на 50 лв. и внесен депозит за вещо лице 200 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд гр.Смолян в настоящия си състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за прихващане или възстановяване по чл.129 от ДОПК №53/20.05.2022 г., издаден от Началник на отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, в частта, с която са установени задължения за такси битови отпадъци - за периода 01.07.2021 - 31.12.2021 год. - 5128,44 лв. с лихва - 284,91 лв. дължими от „Пампорово инвестмънт груп“ ЕАД и отказ за прихващане и възстановяване на сумата 7876.76 лв.

ВРЪЩА преписката на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Чепеларе за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания.

ОСЪЖДА Община Чепеларе да заплати на „Пампорово инвестмънт груп" АД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Д. Г., разноските по делото за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 250 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.

.