№ 14455
гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110154664 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО с ЕИК:
********* срещу срещу ДРУЖЕСТВО за заплащане на следните суми: 114,28 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 19,17 лева за периода 01.07.2020 г. до
01.02.2023 г., както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 1,79 лева за
периода 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.02.2023 г . до
окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава в размер на 0,50 лева от
31.07.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. дело № 7169/2023 г. по описа на СРС, 24-ви състав.
Ищецът ДРУЖЕСТВО твърди, че между него и ответника не е налице договор за
доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до процесния
обект. Твърди, че доставената енергия е използвана за небитови /стопански/ нужди. Сочи, че
ответника се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди с адрес на
топлоснабдения имот: офис - къща, находящ се в АДРЕС, аб. № ******. Твърди, че
ответника с получаването на доставените количества ТЕ и незаплащането им, предвид
липсата на договор между страните, се обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
Изтъква, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г.,
с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
1
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед
изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си
във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство във сферата на енергетиката. Сочи, че съгласно чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите
условия се изготвят от ДРУЖЕСТВО и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. За процесния период били в сила ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди от ДРУЖЕСТВО на потребители в гр. С., одобрени с
Решение № ОУ033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от
„ДРУЖСТВЕО по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - „ДРУЖСТВЕО на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ
бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.
34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които
прилагаме като доказателство в подкрепа натвърденията ни, че сумите за топлинна енергия,
са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Моли съда да установи съществуването на претендираното
вземане така както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
единствено дължимостта на мораторните лихви в общ размер на 19,17 лева, поради липса на
отправена до дружеството покана за заплащане на задълженията. Признава за основателно
вземането за главница в размер на 114,28 лева.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 114,28 лева, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно
правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което
е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото
разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта
2
на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на
имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и
намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката
между обедняването и обогатяването.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на основание за имущественото разместване.
Не е спорно, а и от представения Нотариален акт за учредяване на право на стоеж
срещу задължението за построяване на магазини, гаражи, жилища и ателиета № 35, том IV,
рег. № 26060, дело № 635 от 12.08.2005 г. на Нотариус А. Ч. се установява, че ответникът
ДРУЖЕСТВО е собственик на офис - къща, находящ се в АДРЕС.
Видно от представения протокол от 03.11.2008 г. от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с ДРУЖЕСТВО което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Ангажиран е договор, сключен между ДРУЖЕСТВО - възложител и ДРУЖЕСТВО
при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който
е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени от ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на потребители в гр.
София. По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице -
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 4747/28.01.2015 г.,
приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че през процесния период -
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ищецът е доставял топлинна енергия, чиято равностойност е в
размер на 114,28 лева към процесния топлоснабден имот, собственост на ответника.
От събраните по делото доказателства и отделените за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
3
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В настоящия случай ищцовата
претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните
и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на спора -
доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на исковете, тъй като те са
предявени на извъндоговорно основание.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на процесния
имот през посочения период е бил ответника. Това обстоятелство се установява от
приобщените към доказателствения материал по делото Нотариален акт за учредяване на
право на стоеж срещу задължението за построяване на магазини, гаражи, жилища и ателиета
№ 35, том IV, рег. № 26060, дело № 635 от 12.08.2005 г. на Нотариус А. Ч..
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че през
процесния период за имота е потребена топлинна енергия, като ответника се е обогатил със
стойността на така потребената в имота енергия за сметка на ищцовото дружеството,
доколкото по делото се установи, че през процесния период ответникът е бил собственик на
процесния недвижим имот с адрес: офис - къща, находящ се в АДРЕС.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената и
потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна енергия, е
114,28 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.). В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от ДРУЖЕСТВО. В нормата
на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа
на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Ето защо ответникът се е обогатил и със стойността на цената на услугата за дялово
разпределение - 1,79 лева.
4
Страните спорят относно дължимостта на обезщетението за забава по отношение на
главницата за стойността на топлинната енергия, доставена в процесния топлоснабден имот,
и относно обезщетението за забава върху главницата за стойността на услугата за дялово
разпределение.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Задължението по чл. 59 от ЗЗД е безсрочно. В тази връзка е необходимо кредиторът
да е поканил длъжника да изпълни, за да изпадне последният в забава. В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. по
тълк. д. № 5 / 2017 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на сумата
за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са неприложими и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена покана за
плащане на сумата, с която ответника неоснователно се е обогатил. Ето защо исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлени.
По отговорността за разноски:
Право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ДРУЖЕСТВО съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 56,89 лева, от общо дължим размер от 75 лева /в т.ч. държавна такса - 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 25,00
лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като съобразно
основателната част от исковете, в полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдена
сумата от общо 64,13 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, но тъй като не са представени доказателства за извършването
им такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, че ДРУЖЕСТВО дължи
на ДРУЖЕСТВО с ЕИК: *********, сумата от 114,28 лева, представляваща главница за
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., за топлоснабден
имот: офис - къща, находящ се в АДРЕС, аб. № ******, инсталация 40000122353, както и
сумата от 1,79 лева, представляваща главница за предоставяне на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумите от 09.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7169/2023 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за 19,17 лева - законна лихва за забава за периода 01.07.2020 г. до 01.02.2023 г. и
0,50 лева - законна лихва за забава за периода от 31.07.2020 г. до 01.02.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК *********, сумата от 121,02 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в първоинстанционното и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6