Решение по дело №2304/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260059
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20202120202304
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260059                                    14.08.2020 г.                            град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                             V наказателен състав         

На седми август                                             година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

             Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД №2304 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалба от И.Т.П. с ЕГН ********** ***5 против наказателно постановление №17-0769-004713 от 13.11.2017г издадено от ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ с което за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като се изтъкват нарушения на процесуалния и материалния закон. Не се сочат нови доказателства.

За открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Изпраща становище, от което е видно, че поддържа жалбата. 

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като  е спазен 7-мо дневния срок за обжалване, НП е връчено на 01.06.2020 г. (лист 4 от делото), а жалбата е подадена в същия ден (лист 3 от делото). Подадена е пред материално и териториално компетентен съд и съдържа изискуемите от закона реквизити. Производството пред БРС е редовно образувано.

Като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.08.2016 година, в 06,05 часа, в гр.Б., по бул.“Т. А.“ в посока от ПВ „Ю.“ към кръстовището с ул.“С.“, до бензиностанция „Л.“ Ф563 водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел 508 с рег. № ..., собственост на лизингова къща „С. л.“ ЕАД управлявал с наказуемата скорост за движение в населеното място от 134 км/ч при разрешена за населеното място въведена с пътен знак В-26 от 80 км/ч. Скоростта била засечена от система SITRAFIFIC LYNX ERS -400  с фабричен номер 003059049644 и изготвена снимка №0010 показана на водача при връчване на акта. Участъкът бил сигнализиран с пътен знак Е-24. 

Направена била справка за собствеността на МПС (лист 12 на гърба) и било установено, че това е лизингова къща „С. л.“ ЕАД с ЕИК ..., а като ползвател било посочено „С. д.“ ЕООД с управител М. К. (впоследствие И.П.). На 02.06.2017 г. И.П. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която вписал себе си като водач на МПС лек автомобил марка Пежо модел 508 с рег. № ... на 22.08.2016 г. около 06,05 часа. На 02.06.2017 г. е станал известен нарушителят.

За установеното нарушение на 22.06.2017г бил издаден акт за установяване на административно нарушение серия Г и бланков №900810 на 22.06.2017 г. (лист 11 от делото), в който като нарушена била посочена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП.

АУАН бил връчен по делегация на 18.07.2017 г. и бил подписан от И.П. без възражения. Последният получили екземпляр.

 В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били постъпили писмени възражения по акта.

В срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН административнонаказващият орган като взел предвид акта и останалите писмени доказателства в административнонаказателната преписка издал атакуваното наказателно постановления, в което при пълна идентичност с обстоятелствената част на АУАН и при същата правна квалификация на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания –глоба в размер на 350 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС. НП било връчено на 01.06.2020 г. на жалбоподателя лично.

При така установените факти съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

НП следва да се отмени поради изтичане на давността за административнонаказателното преследване на нарушението.

В чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания наред с другите въпроси е посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.  С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение следва  да намерят съответните текстове на чл.80 и чл.81 от  НК, тъй като деянията, квалифицирани  като административни нарушение имат по-близко сходство с правната природа на престъплението предвид целите на административното наказване и реда, по който то се осъществява. За изтичането на давностните срокове в административнонаказателното производство съдът е длъжен да следи служебно.

От датата на извършване на нарушението (22.08.2016г) до датата на връчване на НП (01.06.2020 г.) са изминали повече от три години, които са изтекли на 22.08.2019 г.  Няма данни производство да е били спирано Изтичането на давността преклудира възможността на АНО да реализира което и да било от правомощията си по административнонаказателното правоотношение, в което се включва и налагането на административно наказание за извършеното нарушение, което от своя страна налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят не поискал от съда присъждане на възнаграждение, поради което и съдът не е длъжен да се произнася. 

  Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав  на основание чл. 63, ал. 1  предложение трето от ЗАНН

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0769-004713 от 13.11.2017г издадено от ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“ с което за нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП, на И.Т.П. с ЕГН ********** ***5 на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 350 (триста и петдесет) лева и е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.