Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет
и шести април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7481 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37866/11.02.2020г. по гр.д. № 14813 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 87-ми състав е признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, че П.С.П., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес:
*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 3915,23лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
–20.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 30 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата
от 421,46лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 13.05.2016г.; сумата от 13,16лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –20.06.2016г. , до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; за които е издадена заповед по заповедно дело 33148/2016гг. на
СРС, П.С.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******съдебни разноски от 136,98лв.
по заповедно дело и 1254,73лв. разноски по исковото дело, като неоснователен е отхвърлен иска за 1,35лв. представляващи обезщетение за забава
на плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5047304/20.03.2020г. по регистъра на СРС
изпратена по пощата на 18.03.2020г. от ответника по исковете П.С.П., ЕГН ********** в частта, с
която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е , че
не било установено по несъмнен начин че е потребител на топлинна енергия в
имота, приетият нотариален акт бил за имот, който не бил идентичен с процесния.
Не било установено да е потребил количества енергия ,за които исковата са
уважени, нямало основание за начисляване на суми на максимален разход на
отоплителни тела. В имота имало 4
отоплителни тела, основание за начисляване на енергия за 6 отоплителни тела не
съществувало. Нямало основание със суми за връщане по изравнителни сметки за
процесния период да се приспадат суми извън процесния период. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******е
оспорило жалбата и претендирания размер на възнаграждение за адвокат,
претендирало е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Н.И.“ООД“ ЕИК
*******не е изразило становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2005135/10.03.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу П.С.П., ЕГН **********, с
която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане
на сумите, както следва: сумата от 3915,23лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението –20.06.2016г., до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 30 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 421,46лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 13.05.2016г.; сумата от 13,16лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –20.06.2016г. , до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; сумата от 1,35лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
13,16лв., за които е издадена заповед по
заповедно дело 33148/2016гг. на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е
твърдения, че ответникът е собственик
на имота и като такъв е потребител на топлинна
енергия в него, потребил енергия в
количества, качество и на стойност за които е предявен иск, дължал
възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднал в забава на
плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът П.С.П.,
ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочил е, че не е
потребител на енергия в имота, не
съществувало валидно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия, нямало такова и между ответника и третото лице помагач за дялово
разпределение на енергията, списъкът към протокола на ОС на ЕС бил с
недостоверна дата, решението не било взето със съответното мнозинство ,
главните водомери топломер не били годни, задълженията били погасени по
давност. Претендирал са разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – Н.И.“ООД“ ЕИК *******не е изразило становище.
По делото е
приложено заповедно дело № 33148/2016г.
на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3039240/20.06.2016г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено П.С.П., ЕГН **********да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** сумата
от 3915,23лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението –20.06.2016г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 30 в гр. София, ж.к. *******за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 421,46лв,. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 30.06.2013г. до
13.05.2016г.; сумата от 13,16лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението –20.06.2016г. , до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 1,35лв. представляващи обезщетение за
забава на плащането на главницата от 13,16лв. за периода от 30.06.2013г. до 13.05.2016г., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 17.01.2017г., , на 26.01.2017г. е
депозирал възражение срещу заповедта, на 10.02.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и
такива е представил на 10.03.2017г.
По делото е приет нотариален акт № 119/2009г.,
съгласно който на 30.06.009г. П.С.П. е признат за собственик на апартамент № 30 в гр. София, ж.к.*******/стар
бл. *******.
По делото са приети договор от 30.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от
09.09.2002г., съгласно които ОС на ЕС на сграда
в гр. София, ж.к.*******е избрало и възложило на „Н.И.“ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата срещу възнаграждение. В приложението към протокола
срещу ап. № 30 е изписано името на ответника и е положе подпис за него срещу
заявено желание за монтиране на уреди на 4 отоплителни тела.
Приети са Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение 2008г., съгласно чл. 32
и чл. 33 от тях в плащането на
топлинната енергия се извършва до 30-то число на месеца, за което се отнасят.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение
2014г., съгласно чл. 32 и чл. 33 от тях в забава на плащането на топлинната
енергия се издпада след публикуване на интернет.страница на ищеца на фактурите.
Приети са
извлечения от сметки, съобщения към фактури, съгласно които ответникът дължи на
ищеца плащане на сумите, за които е предявен иск.
Приет е
протокол от 25.11.2014г. носещ подпис за ответника, съгласно който при извършена
проверка установено, че отоплителни тела
в имота са 6 бр. , на радиаторите няма монтирани топломери, в имота има
водомер, но е замърсен и не се четат показанията му.
С приетото
по делото заключение по основната и
допълнителна съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че за
процесния период ежемесечно са снемани
отчети на общия топломер и са отчислявани технологични загуби, за периода
2013-2014г. топлинно счетоводство било извършено от Н.“ЕАД по записвания на който
е извършен отчет на уреди и е установено, че такива няма монтирани, водомер е
замърсен и не се чете показанието му, а за 2014-2015г. – от Термокомплект“ООД ,
по записванията на който достъп до имота не
е осигурен за снемане на отчети на уреди, на 28.02.2015г. са заснети 4
радиатор в имота, но ответникът е отказал монтаж на уреди, в имота имало и
щранг-лира, заявени били 3-ма потребители, водомер за топла вода не се чете,
документ бил подписан за потребител Д.П.. През целия период за имота начислявана
енергия за отопление била за инсталирана мощност поради липса на уреди в имота,
но двамата топлинни счетоводители сочели различни мощности. За първия отчетен
период начислено за горещо битово водоснабдяване било за 1 потребител, а за
втория отчетен период – за трима потребители. По изравнителни сметки дължима
сума била 3915,28лв. Ако се приемело и че за първия отчетен период ви мота
имало 4 радиатора и една щранг лира, то тогава стойност на потребление щяло да
бъде общо 3742,14лв. и така за
първия отчетен период по фактури било начислено повече от реално потребеното с
18,45лв..
С приетото
по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че по
записвания на ищеца ответникът му дължи процесните суми, няма данни за плащането
й. За първия отчетен период по фактури начисления били за 1285,35лв.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността
на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно
и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 , чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземания за: заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди, за имот в сграда - етажна
собственост; на възнаграждение за дяловото й разпределение, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се
уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя на ответника
топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й,
както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр.
с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. поради което
и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, че е носител на
вземане за възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, като е изпаднал и в забава за изпълнението
им.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент
от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е
установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия.
"Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е
установено и че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 от ЗЕ, както и на действащата до
20.07.2012г. разпоредба на §1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, поради което и носи отговорност за заплащане на стойността на доставена
такава в имота. Съгласно тези разпоредби купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество по искане на
това трето лице.
Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В
този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото се установи от приетия
нотариален акт, че ответникът е собственик на имота през процесния период, че
сградата е топлоснабдена, не е установено ІІІ-то лице да е сключило договор с
ищеца за доставката на топлинна енергия в имота, по начин освобождаващ
ответника от задълженията му към ищеца, поради което и съдът приема за
установено, че ответниците са потребител
на топлинна енергия в имота. Описаният в
нотариалния акт имот е идентичен с процесния, в подкрепа на този извод са и
приетите списък на живущи в имота, носещ подпис за ответника, констативни
протоколи.
Доколкото по делото се установи, че
ищецът през 2008г. е публикувал одобрени от ДКЕВР Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, че през 2014г. са одобрени от ДКЕВР други
Общи условия, като се установи и че
ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и 2014г, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ, и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора, обвързвал
страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга. Такива качествени параметри са въведени от
самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява
като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от
топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната
мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125,
ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбата по
чл. 125, ал. 3 от ЗЕ - Наредба №16-334
от 06.04.2007 г., сочи задължение на
оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите
условия от 2008г. е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване
на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за
битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и
задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения
с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С.
”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния
режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на
предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната
отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график
осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните
разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено
задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите
на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът
приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ н
ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е
точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово
горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
доводът на ответника за липса на предмет на договора и нищожност на същия са
неоснователни. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са определяеми, като е посочен механизъм за
определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на основната и
допълнителната съдебно-техническата експертиза, които съдът изцяло кредитира като
вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства,
по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за горещо битово
водоснабдяване отмитата по водомер, но същият е бил зацапан и с нечетливи
показания, както и енергия за отопление
чрез 4 радиатора и една щранг-лира, на
които не са били монтирани индивидуални уреди за измерване на потреблението. В
списъка от 2002г. ответникът е посочил ч в имота има 4 радиатора, толкова е
установено от вещото лице че е записано в масиви от данни на Термокомплект“ООД
извършило заснемане в имота през февруари 2015г., когато е установено и че има
една щранг - лира. По делото не е установено през 2013-2014г. в имота да е
имало още два радиатора, както е посочено в протокола от 2014г., поради което и
доколкото ответникът е оспорил това обстоятелство, като съобрази приетото
заключение по техническата експертиза, то съдът приема за установено, че
топлинната енергия е следвало да се начислява за 4 радиатора и за една щранг
–лира. По делото е установено, че на отоплителните тела в имота не са монтирани
уреди, поради което съдът приема, че потреблението е следвало да се определи
съобразно инсталираната мощност за 4 радиатора и една щранг-лира. При така
възприето без значение по делото е дали за процесния период е осигурен достъп
за отчет на уредите в имота. Това е така, защото такива в имота е установено,
че няма. Съдът приема за установено по делото и че в имота потреблението на
енергия за горещо битово водоснабдяване
е следвало да се определя на база брой потребители. Това е така, защото
по делото е установено от приетия протокол и заключение по техническата
експертиза, че водомерът м имота е зацапан и показанията му не се четат. При
така установеното съдът приема че без значение и за потреблението на енергия за
горещо битово водоснабдяване е дали в имота е осигурен достъп за снемане отчети
на уреди. С въззивната жалба не са въведени оплаквания за изводите на СРС
количеството енергия начислена за горещото битово водоснабдяване, поради което
и съобразно чл. 269 от ГПК съдът приема за установено, че посочената от вещото
лице енергия за горещо битово
водоснабдяване е доставена в имота. При така възприето съдът приема за
установено по делото че за процесния период стройността на потребената в имота
енергия е в размер на 3742,14лв. С
оглед гореизложеното съдът приема за установено валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за заплащане на 3742,14лв. , не е установено това задължение
да е погасено и решението на СРС в частта, в която е уважил иск за главница за
тази сума следва да бъде потвърдено, а в останалата част следва да бъде
отменено и иск следва да се отхвърли за горница до 3915,23лв.
По иска за обезщетение за забава:
За потребена
в периода от 01.05.2013г. до
30.04.2014г. топлинна енергия приложими са ОУ
от 2008г. В забава за изпълнение може да се изпадне едва тогава, когато вземането е
ликвидно, тоест установено по основание и размер. Съгласно разпоредбата на чл.
155 ал.1 от ЗЕ вр. с чл. 32 от ОУ от
2005г. и чл. 33 от ОУ от 2008г.,
потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената им
енергия по някой от предвидените в чл. 155 от ЗЕ начини, като в случай на избор
за плащане по прогнозни суми, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на периода, за който е
фактурата. Съдът приема, че в конкретния случай по делото се установи, че през процесния период сумите,
посочени във фактурите са били по-големи от реалното потребление. За този извод съдът съобрази
заключението по допълнителната съдебно-техническа експретиза, посочило стойност
на потребление с оглед установеното по дело такова чрез 4 радиатора и една
щранг-лира. При така установеното съдът приема,
че по делото не е установено, че вземанията по фактурите са били ликвидни и
изискуеми от момента, за който са предявени претенции, а и в размери, върху които е
начислена лихва за забава. Това е така, защото с изравнителната сметка е
установено, че сумите по фактури са били по-големи от реалното потребление.
Ликвидността на вземанията е установена едва с изравнителната сметка и същите
са в по-малък размер от предявените претенции. При така установеното съдът
приема, че за заплащане
на главницата обезщетение за забава ще следва да се присъди от момента на
стабилизиране на изравнителната сметка. По делото е установено, че за ищец не е
възникнало валидно вземане в размер на сумите по фактури, поради което и съдът
приема, че не следва да уважава претенция за обезщетение за забава за плащане на
главница, за която се установи, че вземане в претендиран размер не съществува. В тежест на ищеца е било да докаже
реално потребление за всеки месец и само при това условие той би могъл да
претендира лихва за забава върху това месечно задължение от момент, който е
по-ранен от стабилизиране на изравнителната сметка. При липса на
установено валидно вземане в определен размер за определен период , върху такова вземане не следва да се присъжда лихва. Такава законодателна уредба не е предвидена
нито в чл. 153, чл. 155 от ЗЕ, нито в чл. 42 и чл. 73 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. Действително, тези разпоредби препращат към ОУ
на ищеца, сочещи падеж на плащането до 30 дни след отчитания период, независимо
от това дали суми са прогнозни или са такива за реално доставена енергия. Съдът
приема, обаче, че доколкото при избор за плащане на прогнозни суми реалното
потребление се установява едва с изравнителната сметка, като съобрази и чл. 13 от Директивата на ЕС /2006/32
ЕО/, според който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия, то съдът приема, че при липса на
установеност, че към падежа за плащане, посочен в ОУ, е доставено реално такова
количество енергия, за което е издадена фактура, то не следва да се присъжда
лихва за забава върху сумите по фактурата от момента посочен в тези ОУ. При систематично , логично и граматическо
тълкуване на разпоредбите на ЗЕ, а и на чл. 32 от ОУ за 2008г., при условията
на чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че предвиденото заплащане на лихви за забава е
само за дължими суми, тоест за такива, които са определени въз основа на
реалната консумация, а не на прогнозните сметки, ако те не съответстват на
реалното потребление. Този извод на съда по повод на тълкуването на
разпоредбите на ОУ кореспондира с чл. 13
от Директивата на ЕС /2006/32 ЕО/, а и с
разпоредбата на чл. 154 от ЗЕ,
съгласно която възможност за снабдяване с изпълнителен лист съществува едва
след изравнителната сметка за съответнияотчетен период. Към горното следва да се добави, че в ОУ не е
предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размер на платени
лихви за забава за периодите, през които не се извършва реално отчитане, ако по
изравняването се установи, че прогнозна сума е по-висока от реално дължимо. Сумите по прогнозните
сметки, които надвишават тези по изравнителната сметка, не са ликвидни,
напротив установено е в случая, че не се дължи сума, посочена във фактура,
поради което и съдът приема, че за този
период лихва за забава върху тях не следва да се присъжда от момента за който
се претендира обезщетението от ищеца. (В този смисъл Решение №
5973/10.05.2010г. по адм.д. № 13185/2009г. на ВАС, 5-членен състав). С оглед на гореизложеното и като
съобрази , че ищец не е доказал реално потребление за процесния период по
месеци, като съобрази и момент на
въвеждане на изравнителна сметки в система на ищеца, липса на
доказателства за възражения срещу тях,
то съдът приема, че правилно районния съд е уважил иска
за лихва само за част от периода – след изравнителната сметка . При така възприето и на основание на чл. 162
от ГПК като съобрази дължими суми за този отчетен период и момент на стабилизиране на изравнителна
сметка съгласно заключенията по съдебните експертизи /1266,90лв/, то съдът
приема, че дължимото обезщетение за забава на сумата за първия отчетен период е
229,84лв., което е за периода от
01.08.2014г. до 13.05.2016г.
Съгласно чл.
32 вр. с чл. 33 от ОУ от 2014г. в
забава се изпада след публикуване на фактурите на интернет сайт на ищеца. По
делото не е установено това да е направено от ищеца, поради което и за
потребена в периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. топлинна енергия по делото не е установено ответникът да е
изпаднал в забава и неправилно районният съд е приел обратното.
При така
възприето решението на СРС в частта в която е уважен иска за 191,62лв. лихва следва да се
отмени и иск за 191,62лв. лихва следва да се
отхвърли.
По иска за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията :
По делото не
се спори, а и се установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., заключение по техническа експертиза, че за процесния
период разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата, а за
втория отметен период - от трето лице,
различно от ищеца. При така установеното съдът приема, че правото за получи
възнаграждение за това разпределение принадлежи на извършилият дялово
разпределение. За първия отчетен период същото е изрично уговорено в договора ,
като това съответства и на общите принципи на правото. За двата отчетни периода
по делото не е установено ищецът да е
придобил това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът
приема че иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
и за обезщетение за забава на плащането му е неоснователен. Забраната за
претенция на чуждо материално право е императивна и за приложението й съдът
следи служебно без да е нужно нарочно оплакване
във въззивната жалба. Уговорки в договор по който ответникът, съответно
ІІІ-то лице помагач не е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество
да обосноват извод за принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 13,16лв.
следва да се отмени и иск за тези суми следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски производство:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на страните съобразно
изхода на делото.
Решението на
СРС в частта, с която в тежест на ответник са поставени разноски по заповедно
дело от 11,89лв. и по исково дело от 109лв. следва да се отмени.
Държавна
такса за въззивно дело не е била внесена предварително от въззивника, защото
жалба е подадена от назначен от СРС особен представител, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати такава по сметка на СГС в размер на 7,56лв., а ответника по исковете – в
размер на 79,44лв.
Въззивникът не е направил разноски в прозиводство пред
СРС и СГС и такива не му се следват.
За въззивното
производство на ищеца се следват само
направените разноски за възнаграждение за особен представител на въззивника в размер
на 366,08лв. Процесуално
представителство от юрисконсулт по предмета
на въззивно дело, което да обуславя присъждане на възнаграждение за същото по
делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова не следва да
се присъжда на ищеца.
На третото лице помагач разноски не се следват
съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 37866/11.02.2020г. по гр.д. № 14813 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 87-ми състав
в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че П.С.П., ЕГН ********** с
адрес: *** дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес:
*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 173,09лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
–20.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 30 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 191,62лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 13.05.2016г.; сумата от 13,16лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –20.06.2016г. , до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; за които е издадена заповед по заповедно дело 33148/2016г. на
СРС, както и в частта, с която П.С.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******съдебни разноски от 11,89лв.
по заповедно дело и 109лв. разноски по исковото дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№
2005135/10.03.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******с адрес: *** срещу П.С.П., ЕГН
**********, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че П.С.П., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от 173,09лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
–20.06.2016г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 30 в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г.;
сумата от 191,62лв,. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 30.06.2013г. до 13.05.2016г.; сумата от 13,16лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението –20.06.2016г. , до изплащането й, представляващи
възнаграждение за дялово разпределение на енергията за периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2015г.; за които е издадена заповед по заповедно дело 33148/2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37866/11.02.2020г. по гр.д. № 14813 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 87-ми състав
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с
адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание на чл. 78, ал. 3 и и чл. 81 от ГПК сумата от 7,56лв. /седем лева и 0,56лв/, представляващи съдебни разноски за
държавна такса за производството пред СГС.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********
да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК сумата от 79,44лв. /седемдесет и девет лева и 0,44лв/ представляващи съдебни разноски за държавна такса за
производството пред СГС.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с
адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
366,08лв. /триста шестдесет и шест
лева и 0,08лв/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца- Н.И.“ООД“ ЕИК
*********.
Решение е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.