Номер 380418.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503209 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №277703/02.11.2020г. на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, против Разпореждане №
266415/13.10.2020г., по ч.гр.д. № 12678/2020г. по описа на ВРС, 47 състав, в частта, с която
подаденото от жалбоподателя заявление с вх. №271571/09.10.2020г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. М., бл.*,
вх.*, ап.**, е отхвърлено за сумата от 29.84 лева /двадесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки/ – административни разноски за извънсъдебно погасяване на задължението; сумата
от 86.96 лева /осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018 г. и
сумата от 45.31 лева /четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ – обезщетение за
забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.11.2018 г.
до 17.09.2020 г.
Жалбоподателят навежда оплакване, че изводът на първоинстанционния съд, че
административните разноски целят заобикаляне на забраната по чл.33 ЗПК и противоречи
на чл.10а, ал.2 ЗПК, е неправилен. Твърди, че претенцията е формирана от извършени
разходи от „Кредисимо“ ЕАД за извънсъдебно събиране на просроченото вземане, а именно:
разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, за изпратени покани с актуален
размер на задължението и указания за плащане, разходи за проведени разговори във връзка с
доброволното плащане на задълженията на длъжника. Поддържа се, че „Кредисимо“ ЕАД е
сторило административни разноски в размер от 29.84лв., за което е съставен протокол, който
се представя към частната жалба. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че на длъжника не е предоставено право на избор и е бил принуден да избере
поръчителството на „Ай Тръст“, тъй като е имал опция да избере необезпечен кредит, да
1
предостави банкова гаранция, или да осигури поръчителство. Поддържа се, че
предоставянето на обезпечение не е задължително условие и за длъжника няма санкция ако
избере необезпечен кредит. Сочи се, че „Ай Тръст“ предоставя поръчителство не само на
клиенти на Кредисимо и дейността му намира законово право в свободната стопанска
инициатива. Настоява се, че неправилно заповедният съд е приел, че Кредисимо ЕАД не е
спазило изискванията на чл.16 ЗПК да оцени платежоспособността на потребителя. Също
така, се оспорва като неправилен изводът, че вземането на Ай Тръст заобикаля чл.19, ал.4
ЗПК, тъй като задължението за извършване на този разход не произтича директно от
договора за кредит. Поддържа се, че разходът за предоставяне на поръчителство не е
задължителен и не е предварително известен на Кредисимо ЕАД. Моли за отмяната на
разпореждането в атакуваната част и издаване на заповед за изпълнение, както и
присъждане на сторените във въззивното произвдство разноски.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. № 12678/2020 г. по описа на ВРС, 47 състав, е образувано
по заявление на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу длъжника И. Т. Т. , ЕГН **********, за следните суми, заплатени от
заявителя по Договор за кредит № 1157855 от 29.10.2018 г., сключен между И. Т. Т. и
„Кредисимо“ ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018
г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД /поръчител/ и И. Т. Т. /потребител/: сумата от 700 лева,
представляваща главница по Договор за кредит № 1157855 от 29.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
09.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 61.16 лева –
договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 29.10.2018 г. до 20.02.2019
г.; сумата от 129.19 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода
от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г.; сумата от 29.84 лева – административни разноски за
извънсъдебно погасяване на задължението; както и за сумата от 86.96 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018 г. и
сумата от 45.31 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г.
По отношение на сумата 29.84 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно погасяване на задължението на първо място липсва надлежна
индивидуализация на вземането, изискуема от чл.410, ал.2 ГПК. Последната не е постигната
и с въведените допълнителни твърдения и представени доказателства пред настоящата
2
инстанция. Представеният в настоящото производство протокол не внася яснота на какво
основание, как е остойностен всеки упоменат разход, респективно как е формирана общата
сума от 29.84лв. и кога и дали са реално извършени тези разходи. Ведно с изложеното, с
определяне на такова плащане по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК
/предвиждаща при забава потребителят да дължи обезщетение за забава, което не може да
надхвърля законна лихва/ и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. А по силата на чл.21, ал. ЗПК кредиторът
не може валидно да изисква плащания, които противоречат, или заобикалят закона.
По отношение на компонента от претендираното вземане за дължимо
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.10.2018 г., съдът
намира, че същият е в противоречие с чл.19 ЗПК. Макар и да е уговорено по отделен
договор като възнаграждение в полза на поръчител, от представените от заявителя договори
към заявлението, включително от Приложение 1 към договора за кредит и Приложение 1
към договора за предоставяне на поръчителство, е видно, че сключеният с дружеството –
заявител, чийто едноличен собственик на капитала е кредиторът по договора за кредит,
договор за поръчителство е изцяло обвързан с погасителния план по договора за кредит,
като е предвидено за всеки месец по погасителния план по договора за кредит, потребителят
да заплаща възнаграждение на поръчителя в размер от 66.75лв. на месец за целия период на
действие на договора за кредит. Т.е., реално възнаграждението за поръчител се кумулира
към погасителните вноски. Това има за последица скрито оскъпяване на кредита. Включено
по този начин в погасителните вноски, възнаграждението за поръчител – свързано лице с
кредитора по договора за кредит, се явява допълнителна печалба за заемодателя и се
отразява на размера на годишния процент на разходите в посока на увеличаването му. По
този начин се заобикаля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва /какъвто
е размерът му по процесния договор за кредит, но без съобразяване на възнаграждението за
поръчител/. Налага се изводът, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като
илюстрира уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните
по заемното правоотношение.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обсъжданите
части, в които е отхвърлено процесното заявление са налице отрицателните предпоставки на
чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се
основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
С оглед недължимостта на посоченото основание на сумата от 86.96лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, недължима се явява и
акцесорната й претенция за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 45.31 лева
3
обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода
от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и
разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се потвърди.
С оглед резултата от въззивно обжалване, в полза на частния жалбоподател не следва
да бъдат присъждани разноски.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №266415/13.10.2020г., по ч.гр.д. № 12678/2020г. по
описа на ВРС, 47 състав, в частта, с която подаденото от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“ заявление с вх. №271571/09.10.2020г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Т. Т. , ЕГН **********, с адрес
гр. Б., кв. М., бл.*, вх.*, ап.**, е отхвърлено за сумата от 29.84 лева /двадесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/ – административни разноски за извънсъдебно погасяване на
задължението; сумата от 86.96 лева /осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от
29.10.2018 г. и сумата от 45.31 лева /четиридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ –
обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода
от 21.11.2018 г. до 17.09.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4