Решение по дело №372/2020 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

№ 413

 

гр. Враца  03.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА  шести състав, в публично заседание на 12.11.2020 г. /дванадесети ноември две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря Стела Бобойчева като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело № 372  по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във  вр. чл.124 от Закона за държавния служител.

Образувано е по жалба на М.Д.Н. от *** против ЗАПОВЕД № РД-15-372/03.08.2020 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр.София, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл.106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. – поради „съкращаване на длъжността”, считано от 04.08.2020 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради допуснати нарушения на административно производствените правила, неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Твърди се, че реално не е извършено съкращаване на длъжността „**“, тъй като същата съществува в ДНСК и към датата на депозиране на жалбата с 28 щатни бройки.

В съдебно заседание и в писмена защита, чрез * П.П. поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения, като посочва, че формалните промени, извършени с новия Устройствен правилник на ДНСК, приет с ПМС №127/22.05.2019г., имат отражение единствено в наименованието и ограничения териториален обхват на длъжността, но не променят системата от функции, задължения и изисквания за заемането ѝ. Позовава се на мотивите на решение на ВАС, с което е отменена като незаконосъобразна предишна такава заповед, на същия административен орган, издадена при наличието на същите фактически и правни основания, в които мотиви ВАС е приел, че не е налице реално съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на оспорения административен акт и присъждане на разноски съобразно приложен по делото списък.

Ответникът,  чрез процесуалния си представител И.А., в с.з. и в писмени бележки, оспорва жалбата, като заявява, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена от компетентен орган и отговаря както на общите изисквания за форма на административните актове, така и на посочените в чл.108 ЗДСл. особени изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение, с посочено правно основание, дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие и придобития ранг на държавна служба. Сочи се, че при сравнителен анализ на двете длъжностни характеристики за длъжността “**“ и „**“ не са идентични. Не е налице сходство в задълженията, отговорностите, областите на дейност, изискванията за заемане на длъжността, както уменията и компетентностите на двете длъжности, поради което е налице действително съкращаване.  

Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на акта, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно  Заповед № РД-15-0600/18.12.2012 г. на Началника на ДНСК жалбоподателят е изпълнявал длъжността **, считано от 01.01.2013 г., по служебно правоотношение, което е прекратено със Заповед № РД-15-1144/31.05.2019 г. на Началника на ДНСК, считано от 01.06.2019 г., поради съкращаване на длъжността. Последната заповед е обжалвана и с Решение № 10432/29.07.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 773/2020 г.  е отменена.   

В изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС и след подадено Заявление с вх. № ЧР-14-08-795 от 31.07.2020 г., оспорващия М.Н. е възстановен на длъжността ** със Заповед № РД-15-370/03.08.2020 г. на Началника на ДНСК, издадена на основание чл.122, ал. 1 ЗДСл., връчена на лицето на 03.08.20020 г.

На същия ден със Заповед № РД-15-371/03.08.2020 г. на основание чл.82, ал.1  ЗДСл.  във вр. с Постановление № 127/22.05.2019 г. на Министерски съвет за приемане на Устройствен правилник на ДНСК и утвърдено длъжностно разписание на **, Н. е преназначен от длъжност **, на длъжност **, считано от 04.08.2020 г.

При връчване на заповедта на 03.08.2020 г. служителят е заявил изричен отказ за преназначаване на предложената му по-ниска длъжност, обективиран в собственоръчно изписано „Не съм съгласен“ и положен подпис, с оглед на което е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-372/03.08.2020 г., с която отново на Н. е прекратено служебното му правоотношение на същото правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 2  ЗДСл./съкращаване на длъжността/, вр. с Постановление №127/22.05.2019г. на МС за приемане на УП на ДНСК/Дв бр.42/28.05.2019г./, в сила от 01.06.2019г. и утвърдено длъжностно разписание от Началника на ДНСК, в сила от 03.08.2020г. Посочено е, че длъжностите *** не са вакантни, поради което на служителя е предложено със Заповед №РД-15-371/03.08.2020г. на Началника на ДНСК да заеме длъжността “**“. Също така е посочено, че с влизането в сила на новия УП на ДНСК не съществува РДНСК-СЗР с териториален обхват включващ 5 Регионални отдела-***, като същите са закрити и е създадена ГД “С.к.“ в ДНСК с 28 териториални звена-РДНСК с териториален обхват на съответната административна област. Заявен е отказ от служителя на 03.08.2020г. за заемане на предложената му длъжност “**“ в *** към ***.

Като доказателства по делото са представени Устройствен правилник на ДНСК, приет с ПМС №5/2010 г., отменен ДВ бр. 42 от 28.05.2019 г.; Устройствен правилник на ДНСК, приет с ПМС № 127/22.05.2019 г., в сила от 01.06.2019 г.; Заповед №РД-13-160/31.05.2019г. на Началника на ДНСК, с която са закрити шестте Регионални дирекции за строителен контрол и съществуващите към тях Регионални отдели за строителен контрол; Поименно разписание на длъжностите в ДНСК в сила от 01.06.2019 г. и такова в сила от 03.08.2020 г.; стара и нова типови длъжностни характеристики за длъжността **.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.149, ал.1 АПК, против индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, вр. чл.124, ал.1 ЗДСл., подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и  основателно, по следните съображения:

В настоящото производство в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДНСК, в сила от 01.06.2019г., Началникът на ДНСК упражнява функциите на орган по назначаването и освобождаването на държавните служители, поради което следва да се приеме, че актът за едностранно прекратяване на служебното правоотношение е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.106, ал.1 ЗДСл. Разпоредбата на чл.108, ал.1 ЗДСл. повелява, че служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Противно на твърденията в жалбата, оспорената заповед отговаря на изискуемото законово съдържание с отбелязване на фактическо и правно основание за издаването ѝ, включително са посочени придобития ранг и дължимото обезщетение по чл.106, ал.4 ЗДСл. за неспазен срок на предизвестието от страна на органа по назначаването.

По делото липсват данни за допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати органът по назначаването би постановил акт в противен смисъл. Спорът е изцяло материално-правен относно наличието на реално съкращаване на длъжността.

Анализът на установените с помощта на представените доказателства, релевантни за спора факти и обстоятелства, води до извода, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

Основанията, поради които може да се прекрати служебното правоотношение поради „съкращаване на длъжността“ са две. В първия случай „съкращаване на длъжността“ е налице, ако длъжността е отпаднала като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. А във втория случай, основание за прекратяване на служебното правоотношение поради „съкращаване на длъжността“ е налице, в случаите, при които макар и длъжността да е запазена, е намален броят на служителите, които я заемат.

Според легалното определение дадено в чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията - длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Изложеното установява основните белези на понятието: нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно, за да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно.

При съпоставка на функциите, задачите и отговорностите на РДНСК определени в чл. 17, ал. 2 от действащия Устройствен правилник на ДНСК, в сила от 01.06.2019 г. не се установяват различия по предметно съдържание с тези на РДНСК според чл.18 от отменения в бр. 42 на ДВ от 28.05.2018 г. Устройствен правилник на ДНСК. Съвпадението в наименованието на структурната единица – РДНСК и липсата на съществена промяна в задачите, които са ѝ възложени, води до извод за запазване на дейността ѝ независимо от извършените други структурни изменения в администрацията на ДНСК като цяло. Действително с влизане в сила на 01.06.2019 г. на новия Устройствен правилник, РДНСК – Северозападен район с териториален обхват, включващ 5 Регионални отдела „Национален строителен контрол“ /РОНСК/ съответно *** не съществува, но е създадена Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК с 28 териториални звена – РДНСК с териториален обхват на съответната административна област. Според чл. 7 от отменения Устройствен правилник има 6 РДНСК, сред които и Северозападен район и 28 РОНСК към тях, а съгласно чл. 7 от действащия Устройствен правилник ДНСК включва               28 РДНСК, с териториален обхват на действие съгласно чл. 8 от същия правилник – на територията на съответната област. При това положение независимо, че РДНСК Северозападен район е закрита, същата не е престанала да съществува, а е трансформирана в 5 РДНСК, които съответстват на съществуващите до този момент 5 нейни регионални отдела. Длъжността **, която е изпълнявал жалбоподателя преди прекратяване на служебното му правоотношение съществува, както в длъжностното разписание от 01.01.2019 г. при действието на отменения Устройствен правилник, така и в длъжностното разписание в сила от 01.06.2019 г., а също и в длъжностното разписание от 03.08.2020 г., утвърдено със Заповед № РД-13-224/30.07.2020 г. на Началник ДНСК. При съпоставка на представените две типови длъжностни характеристики за длъжността ** се установява, че липсва съществена промяна в системата от функции, задачи и отговорности, освен промяната в териториалната компетентност на РДНСК чрез намаляване на обема на дейността им само в съответната административна област, при което не може да се приеме, че е преустановено изпълнението на длъжността и същата е действително съкратена.  

Другото основание за прекратяване на служебното правоотношение поради „съкращаване на длъжността“ би било налице, когато макар длъжността да е запазена е намален броят на служителите, които я заемат, като в този случай за разлика от разпоредбите на КТ касаещи прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата, органът  не е длъжен да прави подбор на служителите и да остави на работа тези, които работят по-добре и по-добре се справят със служебните си задължения. В случая, както бе установено по-горе длъжността продължава да съществува и не е намален броя на служителите, които я изпълняват. При съпоставка на отменения и действащия Устройствен правилник и приложенията към тях е видно, че общата численост на персонала в ДНСК е запазена на 401 щатни бройки. За длъжността ** са увеличени щатните бройки, като след структурните изменения от 6 за цялата страна са увеличени на 28 с намаляване обема на дейността им и компетентност, ограничена на територията на съответната административна област. За територията, която до 01.06.2019 г. се обхваща от РДНСК Северозападен район с един *, са създадени пет отделни РДНСК, отговарящи за областите ***, като за всяка от тези пет  нови РДНСК е предвидено по новото длъжностно разписание по една щатна бройка за длъжността **. Освен това, както бе изяснено по-горе, всяка от тези длъжности е идентична със заеманата от Н. преди прекратяване на служебното му правоотношение. При това положение не само, че не е намален броя на служителите, които изпълняват длъжността **, а точно обратното, техния брой е увеличен от една щатна бройка на пет, сред които и ***, където жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения. Посоченото в оспорения акт обстоятелство, че към момента на подаване на заявлението от него – 31.07.2020 г., длъжностите ** в цитираните пет области не са вакантни е ирелевантно и ЗДСл. регламентира  действията на органа в подобни случаи, като преназначаването на по-ниска длъжност с посоченото правно основание по чл. 82, ал. 1 ЗДСл., без съгласието на служителя не е сред тях. Прекратеното служебно правоотношение не е по инициатива на жалбоподателя, а е в резултат от неправилното тълкуване и прилагане на закона от страна на органа по назначаването, поради което е правно необосновано и житейски нелогично, последният да черпи допълнителни правомощия от собственото си противоправно поведение.

Неоснователни са и доводите на ответника, че с влизане в сила на новия Устройствен  правилник от 01.06.2019 г. е въведено различно длъжностно ниво 6 и ръководно ниво 6А, на които оспорващия не отговаря. По аргумент от чл. 1, ал.3 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, съгласно който разпределянето на длъжностите по длъжностни нива е в зависимост от необходимите знания и умения за осъществяване функциите на длъжността, свободата на вземане на решения, влиянието на взетите решения и уменията за работа с хора, не може да се приеме, че след като Н. в продължение на повече от шест години е заемал длъжност, за която се изисква по високо длъжностно ниво 5 и ръководно ниво 5А и е притежавал умения за работа с пъти повече хора, не може да продължи да изпълнява ръководна длъжност при намален обем на работата, в намален териториален обхват и с намален персонал.  

Без правно значение е и йерархичното подчинение, което в единия случай е на **, а след 01.06.2020 г. на Главен директор на Главна дирекция „Строителен контрол“, след като няма съществена промяна в системата от функции, задължения и изисквания, присъщи за длъжността **.

При липса на установяване на относимите към спора факти и обстоятелства и с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при липса на посоченото в нея правно основание – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като не е налице реално съкращаване на длъжността **.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради, което следва да бъде отменена.

При този изход на делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото се явява основателна. От представения договор за правна защита и съдействие /л. 168/ се установява, че между жалбоподателя и * П.П. е договорено и изплатено в брой възнаграждение от 500.00 лева, което е в минимално предвидения размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК  съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-372/03.08.2020 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с която е прекратено служебното правоотношение на М.Д.Н. на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл – поради „съкращаване на длъжността”, считано от 04.08.2020 г.

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол – София да заплати на М.Д.Н. разноски по делото в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд София,  чрез Административен съд Враца в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

АДМ. СЪДИЯ: