№ 11601
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110160409 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 14.07.2020г. пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило в района на гр. София, на кръстовището между бул.
„България“ и бул. „Гоце Делчев“, е изплатил по застраховка “Каско” обезщетение за
причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ
2269 НС в размер на 206,95 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разходи. Посочва, че
ПТП-то е настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” и въпреки отправените покани до него, същия не е заплатил дължимата сума,
ликвидационни разноски, както и законна лихва за забава от датата на подаването на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, оспорва механизма
на ПТП описан в исковата молба. Сочи, че водачът на л.а „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ
2269 НС се е престроил в съседна пътна лента в нарушение на чл. 25 ЗДвП. Счита, че не е
налице противоправност на действията на водача на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585
МН, прави възражение, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца има
изключителна вина за настъпване на ПТП-то. Оспорва предявения иск по размер. Моли
искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
1
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Валидно към 14.07.2020г. облигационно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Опел Зафира“ с рег. №
СВ 3585 МН и ответното дружество.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 14.07.2020г.
между собственика на автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС и ищцовото
дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско”.
Плащането на сумата от 191,95 лв. на доверен сервиз, извършил ремонта на
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС от страна на застрахователя по
застраховка „Каско“, се установява от извадка/справка от сметката на дружеството, от която
е видно нареждането на сумата по сметка на „Даком 2005“ ООД.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 14.07.2020г.
Същия е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 14.07.2020г. л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН се движел по бул.
„България“ в дясна лента, като водачът предприема маневра за отклоняване наляво,
вследствие на което навлиза в лявата пътна лента където траекторията му се пресича с тази
на движещия се в лявата пътна лента, л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС и
настъпва удар между тях.
Горният механизъм се потвърждава и от Протокол за ПТП, както и от показанията на
св. И. П., водач на „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС и Теодор И., водач на л.а.
„Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН.
Основния спор между страните се отнася до противоправността и се състои в това,
кой е навлязъл в съседната лента за движение.
Според чл. 25, ал. 2 ЗДвП При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея.
Съдът приема, че водачът на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН е навлязъл в
лентата за движение на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС. До този извод се
достига най-вече от представената по делото временна организация на движение на
процесното кръстовище между бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“.
Съгласно чл. 65, т. 1 ППЗДвП Другата пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: "Стрелка (стрелки) за указване посоката (посоките) на движение"
- М10. Указва задължителната посока (посоки) на движение от съответната пътна лента. От
схемата на кръстовището се установява, че има две пътни ленти за завой надясно и една за
2
продължаване движението направо, които са означени по този начин с пътна маркировка. От
съвкупната преценка на доказателствата по делото се извежда, че водачът на л.а.
„Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС се е движел в лявата пътна лента, обозначена за
направо, докато водачът на л.а. „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН се е движел по дясната
пътна лента, обозначена за завой надясно. Тоест, поради времената организация за движение
лентата за движение направо е преминавала плавно надясно, като след кръстовището вместо
в няколко летни за движение направо е оставала една такава. При тази пътна обстановка
следва да се приеме, че водачът на л.а „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН, който не е
осъществил завой надясно от крайната дясна лента, е извършил нарушение на правилата за
движение, като е навлязъл в лентата за движение направо, по която се е движел л.а.
„Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС.
Следователно, при извършване на маневра, с която навлиза в лявата пътна лента, без
да се съобрази с движещия се в съседната пътна лента л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ
2269 НС, водачът на л.а „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН е осъществил нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало
процесното ПТП.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС, на обща стойност от 299,40 лв.
Заключението на експертизата, съдът кредитира като достатъчно ясно и обосновано,
съответстващо и с показанията на свидетелите, които кореспондират с възприетото от
вещото лице относно вредите и причинната връзка между тях и процесното ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно следствена връзка
между противоправното поведение на лицето управлявало лек автомобил л.а. „Опел Зафира“
с рег. № СВ 3585 МН и настъпилите за .а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС вреди,
което се установява и от приетото като доказателство по делото заключение на АТЕ, където
вещото лице проследявайки механизма на ПТП посочва, че същия е в причинно следствена
връзка с констатираните при ищеца щети.
Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение /стойността на услугата по
възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по
силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент
дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия
застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията
на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Видно от заключението на САТЕ стойността на причинените щети на увредения
автомобил към момента на процесното застрахователно събитие по средни пазарни цени за
ремонт на автомобила е 299,40 лв., като при ремонта не са влагани нови части.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
299,40 лв. /заключение по САТЕ/ и до който размер ищецът има право да получи плащане
по регресната претенция, при условие че е платил такова обезщетение.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер на 191,95 лв., съответно
до същия е възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
3
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в размер на 15 лв., които
също следва да бъдат присъдени.
Следователно искът следва да бъде уважен до пълният му предявен размер от 206,95
лв.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца и
разпоредбата на чл.78 ал. 1 от ГПК, ответникът носи отговорността за заплащане на
направените от ищецът разноски в пълен размер. Разноските направени в производството от
страна на ищеца са, както следва: ДТ– 50 лв., депозит за АТЕ – 200 лв., депозит за свидетел
– 30 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. или общо 640 лв., дължими от
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЗИ–ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 206,95 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. „Фолксваген Туран“ с рег. № СВ 2269 НС,
поради настъпило в района на гр. София, на кръстовището между бул. „България“ и бул.
„Гоце Делчев“, пътнотранспортно произшествие на 14.07.2020г. по вина на водача на
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СВ 3585 МН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на 640 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4