№ 61
гр. Разград, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Гражданско дело №
20223300100011 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано на производство пред РОС по молба вх.№136, депозирана в регистратура на РОС
на 17.І.2022г.
С подаването й, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Р. В., Ш. Ф. З. предявява срещу
Прокуратура на Р България, в условията на обективното им кумулативно съединяване, искове за дължими му се
на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения за вреди, твърдени като резултат на подвдигнато му обвинение за
престъпление по чл.219 НК, за което с влязла в сила на 11.ІІ.2017г. присъда е признат за невиновен и оправдан.
Както следва:
1/Иск за 30 000,00лв. , дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за неимуществени вреди-
психически тормоз, стрес, злепоставяне пред обществото, накърнена професионална и обществена репутация,
социална дезинтеграция; „отключване“ на хронично заболяване-„захарен диабет“ ;
2/ иск за 1000,00лв., дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за имуществени вреди –
разходи по воденото срещу него нак. преследване.
В своето кумулативно единство, изложените в обстоятелствената част факти и волеизявеното в петитум
на молбата, сочат на заявена по реда на чл.2, ал.1, т. ЗОДОВ защита.
Претендираните до обезщетение неимуществени вреди се твърдят от ищеца като резултат от действията
на ответника по привличането му на 6.VІІ.2011г. към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по
чл.219, ал.3 във вр. с ал.2 и ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26 НК- за това, че в качеството си на длъжностно лице -
главен специалист- районен техник Д“ТСУ и стопански дейност“ в Община Лозница, за времето от 10.VIIІ.2009-
16.VІІI.2009г. , в гр.Лозница, в съучастие като съизвършител е инкриминирал умишлена престъпна
безстопанственост, в резултат на което последвали значителни за Община Лозница щети в размера на 42
686,80лв. По което обвинение, с постановена и влязла в сила на 11.ІІ.2017г. Присъда №29/30.V.2014 по НОХД
№73/2014 на РОС бил оправдан и признат за невиновен.
В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно
1
производство, ищецът твърди причинени му психически тормоз и страдания; опетнени чест, достойнство и
добро име в обществото, професионален авторитет; свързани с публичността на заеманата от него отговорна
длъжност неудобства; накърняване на доброто му име, с което се ползвал в обществото поради широката
медийна разгласа на водения срещу него процес; страх от непосилни за него и семейството му финансови
затруднения; потиснатост и тревожност, усещане за безперспективност; накърнена професионална и обществена
репутация, социална дезинтеграция; отключен на стресова основа и установен през 2013г. „захарен диабет“;
чести хипертонични кризи;
Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване
разноски за защита;
В с.з., лично и чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Р. В., ищецът заявява, че
поддържа исковете по основание и размер. Претендира присъждане на доказано сторени в хода на делото
разноски .
Разградска окръжна прокуратура, участваща в процеса като структурно звено на ответника, с депозиран
в срока на чл.13 ГПК отговор, признава допустимост на исковете и оспорва същите по основание и размер.
Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца нак.преследване и претендираните до
обезщетяването им неимуществени вреди. По отношение размера на имуществените вреди, твърди прекомерност
на договореното в нак. производство адвокатско възнаграждение; оспорва възведените в подкрепа на иска
обстоятелства и факти оспорва иска по основание и размер; Оспорва размер на имуществените вреди,
позовавайки се на прекомерност на заплатеното за защита в нак.производство адв. възнаграждение. Твърди
съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на воденото срещу него нак. производство. Счита за
неоснователна вменяваната й в отговорност медийна и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно
преследване като заявява, че прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното производство и не следва да
носи отговорност за действията на трети лица; Позовавайки се на обстоятелството, че ищецът не е бил
отстраняван от заеманата длъжност, както и че понастоящем заема тази длъжност, оспорва твърдението му за
снето от него доверие в резултат на воденото нак. производство. Оспорва иска за имуществени вреди поради
недоказаност на факта за заплатено в хода на нак. производство адвокатско възнаграждение.
В с.з., в условия на алтернативност, в случай, че съдът приеме за доказан фактическия състав на
вменяваната й по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорност, ответната Прокуратура пледира за определяне на
обезщетението в размер, съответен на принципа за справедливост и на действително търпените от ищеца и
доказано в причинна връзва с нак. преследване вреди. Възразяха срещу претендираната лихва поради
погасяването ѝ по давност.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, съответно на очертания с исковата молба
предмет на защита, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната
фактическа обстановка:
Считано от 1996г. ищецът е назначен по трудов договор на длъжност главен специалист- районен техник
Д“ТСУ и стопански дейност“ в Община Лозница , която заема и понастоящем. Според изготвената за длъжността
му характеристика, в правомощия, задължения и отговорности му е било вменено изготвянето на дължимите при
ремонт на общински жилища строителни книжа-скици, удостоверения, актове обр.19, да осъществява строителен
контрол като съставя съответните за това Констативни протоколи
С изрична Заповед №535/10.VІІІ.2009г на ищеца било възложено осъществяването на строителния
контрол на СМР, реализирани по обществени поръчки със средства, отпуснати съгл. Р.№СБ-1/ 24.ІІІ.2009 на
комисия към МС за ремонт и възстановяване на обекти-детски заведения на територията на община Лозница.
Във връзка с дейностите по изпълнение на тази заповед и в качеството му на длъжностно лице, на
6.VII.2011г. ищецът бил привлечен като обвиняем в образуваното по опис на ОС МВР-Разград ДП№ЗМ-В-
327/2009г по обвинение за инкриминирано в периода 10.VІІІ.2009-16.VІІІ.2009г. престъпление по чл.219, ал.3
във вр. с ал.1, с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК - за престъпна безстопанственост, извършена в качеството му на
длъжностно лице , в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител , при настъпили
за бюджета и Община Лозница значителни щети, възлизащи в размер на 42 686,80лв.(вж. постановление на л.14).
Досъдебното производство за инкриминирания период е водено и срещу други лица, в съответното им
2
качество, в това число кмет и зам. кметове на Община Лозница.
От доказателствата по делото се следва за установено, че от момента на привличането му като обвиняемо
лице до приключване на нак. производство с вл. в сила присъда, защитата на ищеца е била осъществявана от
упълномощеният от него адв. Р. В..
С привличането му като обвиняемо лице, по отношение на ищеца били взети мярка за неотклонение
„подписка“. Въпреки поддържаните в хода на ДП възражения за несъставомерност на вменяваното му в
отговорност престъпление по чл.219 НК, по внесен обвинителен акта на производство пред РОС, по описа му за
2011г., срещу ищеца било образувано НОХД№353. Което е било прекратено и по реда на чл.248 , ал.2, т.3 НПК
върнато на ОП- Разград за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
По внесен на 30.Х.2012г. обвинителен акт, на производство пред РОС е образувано НОХД №386/2012г.
Същото, с Протоколно определение от 10.VІІ.2013г. е било прекратено и отново върнато за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На 28.ІІ.2014г. РОП внася обв.акт вх.№829/14 и срещу ищеца на производство пред РОС е образувано
НОХД№73/2014г. С постановена по същото Присъда №29./30.V.2016г. ищецът е бил оправдан и признат за
невиновен по вменяваното му в отговорност престъпление. Така постановената присъда е била протестирана. В
частта, с която ищецът е бил оправдан, присъдата на РОС е била потвърдена с влязлата в сила на 11.JJ.2017г.
Присъда №1/26.I.2017г.
ВНОХД №373/ 2016г. на ВнАС.
В обобщение на обсъдените дотук доказателства, от фактическа страна съдът приема за безспорно
установено, че окончателно, постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда е влязла в сила на
11.ІІ.2017.
Ищецът твърди, че като дългогодишен служител в администрацията на Община Лозница е градил престиж
и добро име сред обществото. В продължение на години се доказвал в работата си като добросъвестен, честен и
компетентен в ресора си държавен служител. Повдигнатите и поддържани срещу него обвинения засегнали
честта и достойноството му. Доброто му име и граденият с години личен, и професионален авторитет се
сринали. В хода на нак. производство се намирал в непрестанно напрежение и тревожност, чувствал се
потиснат, емоционално лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Мислите и чувствата му били изцяло
ангажирани с предприетото срещу него нак. преследване, което се отразило на работоспособността му и на
резултатите от работата му. Чувствал се несигурен и уплашен, че може да бъде осъден за нещо, което не е
извършил. Не виждал перспектива пред себе си.
Като дългогодишен държавен служител ищецът имал изграден стил и начин на живот. Който, със
започване на наказателното преследване драстично се променил. Продължилото почти шест години наказателно
преследване и тежестта на обвинението довели до влошаване на здравето и психическото му състояние. От весел,
дружелюбен и сговорчив, станал мълчалив, потиснат, мрачен. Затворил се в себе си. Изпаднал в социална
изолация, избягвал срещи с приятели и познати, много от които се отдръпнали от него и гледали на него като на
престъпник. Бил подложен на постоянен стрес и тормоз от случващото се. Изпитвал страх ,че ще остане без
работа и без доходи, при две малолетни, нуждаещи се от издръжка деца и безработна съпруга.
Воденият срещу него нак. процес бил широко отразяван в медиите и то по начин, вменяващ на
обществото, че е виновен и влизащ в противоречие със законовата презумпция за невиновност. Като
доказателства по делото са представени заверени преписи от публикации в областни вестници „Екип 7” и
„Гледища”, в съдържание на които е отразявано воденото и срещу ищеца наказателно преследване. Като
изведено в заглавие на публикациите, образуваното срещу него наказателно дело е наричано „Голямото крадене
и в Лозница“; „Делото срещу лознишките първенци“. Името на ищеца се упоменава в съдържанието им
информативно, в изброяване с останалите привлечени към наказателна отговорност лица и без да се дават
оценки, и квалификации във връзка с процесуалното му качество и поведение на подсъдим. Факт е обаче, че с
публикациите е давана разгласа за хода на делото и за постановяваните срещу ищеца съдебни актове, за
квалификацията на повдигнатото му обвинение с упоменаване на длъжностното му качество, с което същият е
бил известен и разпознаваем в областта . Т.е, от съдържимото се в публикациите се следва за безспорно
установено, че повод за същите е даден с повдигнатото и поддържано от ответника обвинение.
3
Всичко това се отразило негативно на социума му и на неговото семейство. Затворил се, изолирал се от
близки и познати, от неудобство избягвал общуване дори с децата си.
В подкрепа на твърденията си за негативното отражение на процеса върху психиката и начинът му на
живот, ищецът ангажира гласни доказателства и комплексна съдебно медицинска и психологическа експертиза.
В показанията си, последователно и независимо един от друг, св.св. А. Азиз (съпруга на ищеца), М.Х.
(зам. кмет, отговарящ за ресора на ищеца) и А.Г. (личен лекар на ищеца) сочат на това, че в поведението на
ищеца, относимо на периода на воденото срещу него нак. преследване, настъпила коренна промяна. От спокоен,
концентриран и контактен, , отворен и споделящ, инициативен и отзивчив, станал нервен, затворен в себе си.
Съпругата му свидетелства за това, че сънят му бил неспокоен и кръвното му налягане започнало да варира,
особено преди датите на насрочените по делото с.з. Забелязвало се отдръпване на техни близки и стесняване
на приятелския им кръг. Затворил се. Станал сприхав и рязък в реакциите си . Не можел да се примири, че е
невинен, а го грози ефективна присъда и години лишаване от свобода, и от възможността да работи. Отказвал да
излиза и да се среща с хора. Споделял безсилието си от недоверието на хората в неговата невинност. Бил
стресиран и потиснат. Твърди, че и до ден днешен ищецът търпи негативите на създаденото към него
обществено недоверие, тъй като за разлика от широката медийна разгласа на воденото срещу него нак.
преследване, хората не били информирани за това, че е оневинен и оправдаван от съда.
Св. Х. декларира в показания, че с ищеца се познават и поддържат приятелски, и колегиални отношения
от дълги години. Познава го като еродиран, изпълнителен и открит човек, общителен, деен и разбиращ от
работата си. Ползвал се с авторитет на можещ и отговорен служител. Хората променили отношението си към
него. След обвинението снели доверието си от него, започнали да говорят, че и „той е от групата на тези, които
са крали“. Ищецът се влияел от мнението на хората, усещал недоверието и съмненията им в почтеността му,
затворил се.
Кредитирането на свидетелските показания в цялост е дължимо от съда с оглед относимостта им към
останалите доказателства и интерпретираната в тях непосредственост на впечатленията за състоянието на ищеца-
по време на воденото срещу него нак. преследване и понастоящем.
С приетата от страните КСМПЕ, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че към момента на изготвянето й не се регистрират данни за отклонение в психичния статус на
ищеца. Въз основа на доказателствата и след проведеното на ищеца освидетелстване, в заключение, СПЕ
констатира, че личността на ищеца е тип-спокоен, търпелив, интровертен, чувствителен и емоционално
устойчив, ; В емоционалното му състояние, поведението, егото и социалната му среда се наблюдава депресивен
синдром. В.л. идентифицира повишена тревожност, депресия и тъжа, потиснатост и страх от нови негативни
преживявания; чувство за непълноценност, несигурност с прояви на притеснения в общуване с околните, стремеж
към затваряне на проблемите вътре в семейството и скриване от външния свят; стаени чувства на вина и агресия;
В заключение, поддържано и в с.з., вещото лице –психолог сочи, че свидетелите описват едно тревожно
депресивно състояние, свързано с преживения от ищеца, във връзка с воденото срещу него дело, стрес.
Протичащо и по данни на ищеца с нарушения в съня повишена тревожност, напрегнатост и потиснатост .
Резултатите от методиката, измерваща стреса, отчитат леко завишени стойности. Ищецът е в състояние на стрес,
който не е с разрушителни, водещи до невротизъм или психично заболяване стойности.
По тест на Леонард Догатис за соматизация (чести оплаквания от главоболие, болки в кръста, световъртеж или
прилошаване, болки в сърдечна и гръдна област, в мускулите, изтръпване и слабост в на части от тялото ), соц. контакти и
тревожност, при ищеца най-високи стойности са отчетени в скалата за несигурност при социален контакт и
депресии. В цялост телесните оплаквания на ищеца са проявление на психичното му състояние и личностните
му качества.
Проведеното с ищеца събеседване, доказателствата и приложената при освидетелстването му методика,
установяват според експерта, че ищецът е преживял силно огорчение, обида и безпокойство в резултат на
воденото с години нак. дело. Дискредитирането, използването на неверни и злепоставящи го факти са го
поставили в силна стресова ситуация, заплашваща да срине всичко, което е градил в живота си. Преживеният от
него стрес се изразява като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции
(повишаване на кръвно налягане, влошен син, състояния на безпокойство, тревожност, тъга, страх, нервност,
4
затруднения в обичайното общуване). Към днешна дата емоционалният му баланс е стабилизиран, но се
наблюдават симптоми на депресивносг и тревожност в тенденция към отзвучаването им.
Съобразявайки конкретиката на спора и безспорния факт на воденото срещу ищеца наказателно
производство, СПЕ заключава, че последното е от категорията на неблагоприятните жизнени събития, които
провокират психогенно описаните по горе състояния на напрегнатост, безпокойство и тревожност.
В съдебно - медицинската си част експертизата констатира, че диагностцирания при ищеца диабет датира
от 2010г. Т.е, преди процеса по привличането му към нак. отговорност. Диспансеризиран е като диабетик към
ОПЛ през м.май 2013г. Не е инсулинозависим. За времето на нак производство е бил под постоянно медицинско
наблюдение и консултиран със специалист-ендокринолог, няма данни за хоспитализация; не се установява
медицинска документация за регистрирани по време на нак. процес хипертонични кризи . В заключение в.л. д-р
в. сочи като възмогва причина за преживени хипертонични кризи и за епизодично влошаване/изостряне на
диагностицирания при ищеца хроничен диабет събития от вида на процесното, водещи до психоемоциолен
стрес, напрежение, възбуда.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от приетите за послужване наказателни
преписки, се установява, че в хода на наказателното преследване, ищецът е осъществявал защитата си чрез
упълномощен от него адвокат. Защитата е осъществявана с активно предприемани действия: с искания за нови
процесуални действия и за събиране на доказателства; с представителство и защита в 19-те провели се в нак.
производство с.з.; с подаване на възражения срещу протестите на прокуратурата. В материалите на досъдебното
производство се установи сключен между ищеца и защитника му Договор за правна помощ срещу заплатени 1
000,00лв.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковете за доказани
по основание. Установеното налага извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ. Въз
основа на безспорно установените факти, съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му
причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на предявения иск – повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, дефинирано в разпоредбата на чл.93 НК като тежко
умишлено престъпление и влязла в сила оправдателна присъда. Тези фактически констатации, касаещи
окончателното оправдаване на ищеца поради необосноваността на поддържаното спрямо него обвинение, са
достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, с дължимо се в полза на ищеца обезщетение за
вреди, доказано претърпени от него и в причинна връзка с наказателното преследване.
Основателността на търсената по този ред защита е предпоставена от установяването на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение на държавния орган, който
е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на обвинението и настъпването на
вредоносния резултат. За да се произнесе по основателността на процесната искова претенция, съдът съобрази
наличието на гореспоменатите юридически факти от състава на непозволеното увреждане: ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем, по отношение на него е внесен и поддържан обвинителен акт, в
продължение на близо седем години срещу него е водено наказателно производство, което като краен резултат е
приключило с оправдателна присъда. Последно коментираната присъда е стабилизирана с влязлата в сила на
11.ІІ.2017г. Присъда №1/26.І.2017г. по ВНОХД №373/2016 по описа на ВнАС.
Претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът твърди да е
претърпял, вследствие на повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.3
във вр. с ч.26 НК Което по аргумент, на действащия към период на инкриминирането му НК, следва да се
квалифицира като тежко престъпление”.
Релевираните вредоносни последици, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, са
свързани със засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, с притесненията, които
твърди да е претърпял, вследствие на необосновано воденото срещу него наказателно производство,
продължителността на това производство и взетата му мярка за процесуална принуда.
Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността на
наказателното преследване в досъдебната му фаза и в резултат на поддържането му в съдебна фаза, личността на
5
увредения, настъпилите промени в отношенията в семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията му,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение
№ 281/21.VІ.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При внимателно обсъждане на доказателствената сила на събраните доказателства, съдът намира, че
поради повдигнатото срещу него обвинение ищецът действително е понесъл негативни последици, но намира
също така, че реално и доказано претърпените такива вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с
твърдените в исковата молба.
Нормално е да се приеме, а и от доказателствата се следва за установено, че ищецът е изпитвал
неудобства, притеснение и несигурност, страх от наказателна репресия и от финансови затруднения по време на
цялото наказателно производство, водено по обвинение в извършване на престъпление, предпоставящо освен
наказателната, но и деликтната му отговорност за обезвреда на имуществени вреди.
Процесуалните действия, които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното
производство и в хода на двуинстанционно развилото се за него съдебно производство, очевидно са засегнали
честта и достойнството му, тъй като неговият социален и професионален статус, са способствали и са били в
основата на самочувствието му на обществено значима личност, на успял в собствената си професионална и
социална среда човек.
В хода на процеса бе доказано твърдението на ищеца, че в резултат на проведеното му наказателното
преследване, са били засегнати авторитета и доброто му име в обществото.
Преди началото на наказателното производство по повдигнатото срещу него обвинение, той е бил
уважаван в региона като човек и професионалист в администрацията на Община Лозница, изявена в
обществения живот личност . Докато, след разпространяване на новината за воденото срещу него наказателно
дело от общ характер – почувствал дистанциране на познати и колеги. Самият той, изпитвайки срам и неудобство
от случващото се с него започнал да страни от приятелите си. Загубил интерес и амбиции в работата си .
От съвкупността на събраните по делото доказателства се следва за безспорно установено, че в
периода на предприетото срещу него наказателно преследване, ищецът е бил с установено местоживеене в
прилежащото на община Лозница с.Ловско. Малко населено място, в което не е трудно да станеш известен и
лесно разпознаваем, още повече, ако си заемал и длъжност, поставяща те в сферата на публичните интереси.
Твърдението му, че губи доверието на колеги и общественост - именно поради повдигнатото му и свързано с
длъжностното му качество обвинение, е житейски правдоподобно и доказано от показанията на разпитаните по
делото свидетели. От събраните доказателства се установи наличие на безспорна причинно следствена връзка
между този факт и противоправното поведение на ответника по проведеното срещу него наказателно
преследване .
В конкретния случай, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото от
Прокуратура на Република България обвинение и претърпените от ищеца по настоящето дело неимуществени
вреди, свързани с основателен страх от наказателна репресия. По всички изложени съображения, искът е доказан
по основание и разрешаването на спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, а съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя по справедливост.
Преценявайки доказаните твърдения за настъпването на вредите и за техния характер, настоящият
състав на съда взе предвид следните групи обстоятелства:
От една страна: -тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, вида и размера на
предвидените за него наказания;
- Фактическата продължителност на наказателния процес - от момента на първото упражняване на
правомощия от органите на ответника на 6.VII.2011г. до приключване на воденото срещу него наказателно
производство-11.ІІ.2017. Независимо от сложността на предмета на обвинение не може да се приеме, че
продължилото почти шест години нак. производство е приключило в разумен по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС
6
срок. В този период пострадалото лице е понасяло всички негативи на това да бъде обвиняем, съотв. подсъдим за
извършено престъпление от общ характер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед тежестта на
повдигнатото обвинение участието на подсъдимия в съдебната фаза на процеса е било задължително. В случая
са проведени 19 с. з., от които 17 заседания в производството пред първоинстанционния съд.
От друга страна - доказаните посредством писмените доказателства, свидетелски показания и експертни
заключения неимуществени вреди, касателно техния характер и обем (негативно повлияване върху социалните,
емоционалните и лични контакти на ищеца; психологически и емоционален дистрес; редуващи се тревожно –
депресивни състояния). Ищецът е бил и е публично разпознаваема личност, в ресор на която е бил възложен
контрола на извършваните в региона СМР и върху усвояваните в тази връзка целеви средства от държавния
бюджет .
В преценка за дължимия в обезщетение размер съдът отчита и обстоятелството на проявения към ищеца, в
качеството му на обвиняем и подсъдим, медиен интерес и дадената на областно ниво разгласа за вменяваното
му в отговорност престъпление, и информирането на обществеността за хода на всяко едно от насрочените по
наказателното дело заседания до степен - навлизане в личното пространство на ищеца.
Същевременно, като значимо за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът
съобрази, обстоятелството, че към дата на привличането му като обвиняемо по чл.219 НК лице, ищецът е бил
осъден за престъпление, доказано инкриминирано в качеството му на длъжностно лице-кмет на с.Веселина. Факт,
който в значителна степен дискредитира твърденето му за добра репутация и добросъвестност към служебните му
задължения.
По отношение тежестта на взетата му в хода на досъдебното производство мярка за процесуална принуда и
търпените в резултат на това последици, въведени като предпоставка за дължимото му се обезщетене, съд не
приема настъпването им като доказан по делото, негативно отразил се върху служебната дейност на ищеца
факт.
От гледна точка на споменатите фактори, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението,
което ищецът е легитимиран да получи от ответника за релевираните в основание на иска неимуществени вреди
възлиза на 9 000,00 лева. Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за репариране на
реално понесените и доказано намиращи се в причинна връзка с нак. му преследване неимуществени вреди, като
при определянето му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономическите условия на живот(в тази връзка вж. Р. № 5/13.ІІІ.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на
ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
До този размер, съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
доказана и основателна. В останалата си част, като недоказан по основание и размер, искът за неимуществени
вреди следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираното за имуществени вреди обезщетение, съдът приема иска за доказан по
основание до размера на 1000,00лв.. Заплатеното от ищеца възнаграждение за защита в нак. производство е
доказано до посочения размер. Стореният в нак. производство разход за адв. възнаграждение съставлява за него
имуществена вреда, която може да претендира в производството по ЗОДОВ, доколкото не разполага с
възможността да предяви вземането си за разноски в наказателния процес.
Съгласно т.4 от ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. Т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни
действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение. Т.е., заедно с присъденото обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната по иска законна
лихва. При доказано влязла в сила оправдателна присъда на 11.ІІ.2017, искането за законова лихва от следва да
бъде уважено от 11.IІ.2019г.. По регл. на чл.111 ЗЗД вземането за лихви е периодично и се погасява с изтичане на
три годишна давност. При изрично въведено в срок възражение в този смисъл, искането за присъждане на
законна лихва от дата на влизане в сила на оправдателната присъда, следва да бъде отхвърлено като погасило се
по давност.
7
Съдът намира за неоснователно и недоказано поддържаното от ответника възражение за
съпричиняване на ищеца към търпения от него вредоносен резултат. При законово презумираната невиновност
на същия, в качеството му на привлечено към наказателна отговорност лице и обявената с влязла в сила
оправдателна присъда необоснованост и незаконосъбразност на поддържаното срещу него обвинение, не може
да се твърди, че с поведението си ищецът е дал повод за воденото срещу него наказателно преследване, респ. да е
съпричинил с едно такова свое поведение търпения вредоносен резултат. По тези съображения, при определяне
размера на дължимото му се в обезвреда обезщетение, съдът не отчете наличие на предпоставки за прилагане
института на чл.5 ЗОДОВ. Съдът намира, че продължителността на воденото срещу ищеца нак. производство
извън предвидените за това разумни срокове не може да се вмени в отговорност на ищеца, а е факт, дължащ се на
качеството на подигнатото и поддържано срещу него обвинение. За което свидетелства, както крайния изход на
воденото срещу ищеца нак. производство, така и доказано допуснатите и станали причина за двукратното му
връщане на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените от него съдебни разноски, внесената държавна такса и възнаграждение за
адвокат, съгласно представения списък на разноските и съразмерно с уважената част от иска.
Водим от така изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ш. Ф. З., ЕГН********** , от с.Ловско, общ.
Лозница, ул.“Х.С.№14, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - сумата от 9 000,00 лева (девет хиляди лева)
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в
извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е бил
оправдан и признат за невиновен, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано
от 11.ІI.2019. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди в частта - за горницата над присъдената сума от 9 000,00лв. до 30 000,00 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Б. Хюс., ЕГН**********, от
с.Веселина, общ.Лозница, ул.“К.М.“№30, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - сумата от 1000,00 лева
(хиляда лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на повдигане на
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което
ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно със законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението, считано от 11.I І .2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ш. Ф. З., ЕГН********** за законна лихва върху присъдените обезщетения за
периода от 11. ІI.2017 до 11.ІI.2019 като неоснователно поради погасяването му по давност
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати на
Ш. Ф. З., ЕГН********** , от с.Ловско, общ. Лозница, ул.“Х.С.№14 - сумата от 619,35 лева, представляваща
съдебни разноски, съразмерни на уважената част от иска., представляваща съдебни разноски, съразмерни на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните. Връчването му на ищеца да се извърши и на посочения от него съдебен адрес.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8