РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Двадесет и четвърти Февруари през Две хиляди и
Двадесета година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 101 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 – 002474 от 18.11.2019 година на Директора на дирекция „
Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е
извършено административно нарушение и с допуснати процесуални нарушения.
В с.з. чрез адвокат С.
поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез
юрисконсулт Лекина взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна
проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и
от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН
съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че при извършена проверка на 08.10.2019 г. в седалището на
дружеството и по представени документи на 18.10.2019 г. е установено, че „ Илиас
Травел „ ЕООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора в качеството
си на работодател приема на работа лицето А.и.скато „ шофоьор на автобус“ без
преди това да сключи с нея писмен трудов договор.В нарушение е от 05.03.2019 г.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Х.М. / актосъставител / ,трудов
договор № 45/28.03.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления, пътен
лист от 05.03.2019 г., РКО с номера 1/08.03.2019г.,3/ 15.03.2019 г.,
5/22.03.2019 г., 7/29.03.2019 г.
Посочените писмени и гласни
доказателствени средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакви
противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие.Те водят
до единствено възможния извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
адмиинстративно нарушение и кой е неговият автор.
При така посочената фактическа
обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните
доказателствени средства
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че
е нарушен чл. 61, ал. 1 КТ и на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложил
имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят „ Илиас Травел
„ ЕООД град Стара Загора има качеството на работодател по смисъла на параграф 1
т. 1 от КТ.
В конкретния случай към
05.03.2019 г. лицето Антон Славов е продоставял работна сила / наемен труд / за
другиго - „ Илиас Травел „ ЕООД в качеството на работодател с всички елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение / чл. 66, ал. 1 КТ/. Основание за този
извод дават следните обстоятелства :
Полагането на наемен труд/предоставянето на работна сила / от страна на работник за работодател –
изпълнявана е трудова функция шофьор на автобус предоставен от
работодател, предоставяне на оръдия на
труда от работодателя, Определен е маршрут на движение / пътен лист /и
съответно място на работа, Определен
характер на работа – да извършва превоз за сметка на търговското дружество, трудът се предоставя от работника възмездно –
срещу възнаграждение / РКО, в които изрично е вписано, че сумите са за трудово
възнаграждение/.
Следователно при наличието
на всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение и при предоставяне
на работна сила от страна на лицето А. Славов за „ Илиас Травел „ ЕООД съдът
приема, че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател.
Тези правоотношения следва
да се уреждат като трудови правоотношения по силата на чл. 1, ал. 2 КТ чрез
сключването на трудов договор в съответната писмена форма.Това налага и
сключване на трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа на
работника, изпращане на уведомление до съответната ТД на НАП за регистриране на
сключения договор съгласно императивните изисквания на чл. 62, ал. 3 КТ.
Работодателят и
жалбоподател в настоящото производство не се е съобразил с тези свои задължения
и не е изпълнил абсолютната и безусловна
забрана за допускане до работа на работник
без сключен трудов договор в писмена форма, с което е нарушил чл. 61, ал. 1 КТ.
Нарушението по чл. 61, ал.
1 КТ е от категорията на формалните административни нарушения – в състава му не
са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен резултат.
Същото е било извършено към 05.03.2019 г., когато видно от пътния лист лицето
А. Славов е изпълнявал трудови функции възложени му от дружеството жалбоподател
и всички последващи действия не могат да го заличат.
Обстоятелството, че лицето А.
Славов еднократно на 05.03.2019 г. е извършвал определена работа / както се
твърди в жалбата / не променя направените до тук изводи и не освобождава
работодателя от задълженията да сключи писмен трудов договор.
Сключването на трудов договор
на 28.03.2019 г. / трудов договор и справка за приети и отхвърлени уведомления
/ са действия извършени пост фактум след административното нарушение и същите
не го заличават, а единствено могат да се отчетат като смекчаващо вината
обстоятелство.
При така установеното и
доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл. 414, ал. 3 КТ.
При индивидуализацията на
имуществената санкция следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелството, че няма данни за други
нарушения на трудовото законодателство,факта, че трудовият договор все пак е
сключен, макар и с 20 дни закъснение, а като отегчаващи че в случая е
изпълнявана трудова функция „ шофьор на автобус“, която по своето естество е с
повишена опасност както за работника така и за пътниците, които е превозвал.
Следователно имуществената
санкция следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства в
по-голяма близост до минимума съобразена с тежестта на нарушението, с
обществената опасност и с целите на чл. 12 ЗАНН – Имуществена санкция в размер
на 2 000 лева, което налага изменение в тази част на наказателното
постановление чрез намаляване на имуществената санкция.
Извършеното административно
нарушение е широко разпространено в страната и съдебния район – масова практика
е работодатели да наемат на работа работници без сключени трудови
договори.Сключването на трудовия договор обаче е гаранция за защита правата на
работника.
Полагането на труд без
трудов договор ощетява и бюджета на страната – не се заплащат дължимите данъци
и осигуровки.
Следователно всички
тези обстоятелства дават основание да се приеме, че извършеното административно
нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на обществена опасност, а
напротив – със завишена.
Този извод мотивира
съда да приеме, че няма никакво основание за приложение на чл. 28 ЗАНН или на
смекчената АНО по КТ.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен и при
стриктно спазване на изискванията на чл. 40-чл. 43 ЗАНН.
Наказателното постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни
за състава на административното нарушение , с което е удовлетворено изискването
на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.Административното нарушение е
конкретизирано по време, място, начин на извършването му.
Следователно претенциите в
жалбата за опорочаване на формата на атакуваното наказателно постановление са
без основание.
По изложените съображения
жалбата се явява основателна единствено в частта относно размера на наложената имуществена санкция, което налага
изменението на наказателното постановление.
Обстоятелството,
че наказателното
постановление подлежи на изменение прави неоснователни претенциите съгласно
чл. 63, ал. 5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Такова ще се
дължи в случаите, когато жалбата е из цяло неоснователна.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 24 – 002474 от 18.11.2019 година на Директора на дирекция „ Инспекция по
труда „ град Стара Загора, с което е наложена имуществени санкции в размер на
3 000 / ТРИ ХИЛЯДИ / лева на „ Илиас Травел „ Е0ОД, със седалище и адрес
на управление град Стара Загора, Ж.К. „Самара“ № 3, вход Б, етаж 4, ап. 60, ЕИК
№ ********* и съдебен адрес–***/ адв. Р.С. / както следва :
НАМАЛЯВА наложената имуществена
санкция от 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ / лева и НАЛАГА имуществена санкция в размер
на 2 000 / ДВЕ ХИЛЯДИ / лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: