№ 1557
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501605 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител юрисконсулт
Р.И., срещу разпореждане №11341 от 18.05.2022г. на Районен съд-
Пловдив по ч.гр.д. №6111/2022г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с-в, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Р. Б., ЕГН **********, за
сумите от 262,74 лв.- главница, 34,02 лв.- договорна лихва; 91,40 лв.-
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги; 30 лв.-
начислени такси, 8,68 лв.- лихва за забава за периода 23.09.2016г.-
22.08.2018г.; 131,69 лв.- законна лихва за периода 22.08.2018г.-
27.05.2021г., дължими по договор за потребителски кредит от 13.07.2016г. В
жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на
делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 от ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
1
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу И.Р. Б., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит №********** от 13.07.2016г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният
съд е приел, че е налице обосновано вероятност договорът да съдържа
неравноправни клаузи, на които се основават претендираните вземания,
тъй като липсва методика за определяне на ГПР, а клаузата за заплащане
на възнаграждение за допълнителни услуги противоречи на ЗПК и е
нищожна. Изложил е и съображения, че според твърденията на заявителя
длъжникът е заплатил по договора сума в размер на 1193,12 лв.,
надхвърляща предоставената му в заем главница.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор
за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението
съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му
императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата
разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от
представения по делото договор за потребителски кредит със същия
кредиторът предоставя на кредитополучателя заем в размер на 800 лв. за
срок от 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент-41,17%, ГПР-
49,90%; възнаграждение за допълнителни услуги- 378,14 лв., обща сума за
плащане-1565,28 лв. С договора кредитополучателят се е задължил да
заплати възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно
2
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по
кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, а и по
това няма спор между страните, че размерът на посоченото
възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент
на разходите по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор
за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен
процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите
на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
уговореното в договора възнаграждение за пакет допълнителни услуги не
е било включено в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането
му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните
разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да
бъдат включени при изчисляването му. При това положение е нарушена
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент
3
на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е
създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като
по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за
потребителски кредит и целта на същата е да не се допусне той да
заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение
на кредитора. Предвид горното посоченият в договора годишен процент
на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се
изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по
кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение
относно действителната му цена, което следва да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф
1 от Директива 2005/29/ЕО. При това положение следва да се приеме, че
договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на
разходите по кредита, поради което не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до
неговата недействителност. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От изложените от заявителя твърдения е
видно, че кредитополучателят е заплатил по договора сума в общ размер
1193,12 лв., т.е. по-голяма от предоставената му в заем сума. При това
положение следва да се приеме, че същият не дължи на кредитора
заплащане на други суми по договора, поради което заявлението, с което
такива се претендират, следва да се отхвърли.
Независимо от горното следва да се посочи, че в частта му за
вземанията за възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги
и за начислени такси съгласно Тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането заявлението следва да се отхвърли и на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая в договора за кредит е
предвидено заплащане на възнаграждение за „допълнителни услуги“-
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за
4
отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Според настоящия състав на съда така посочените в договора за кредит
допълнителни услуги, за които е предвидено възнаграждение, се отнасят
за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т.нар. скрита
възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави
/принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения/ и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо по
отношение на посоченото вземане заявлението за издаване на заповед за
изпълнение правилно е било отхвърлено. Претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането противоречи на разпоредбите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно които при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на
забавата, като размерът на обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. След като посочените императивни разпоредби
ограничават отговорността на длъжника при забава до законната лихва,
то кредиторът не би могъл да претендира и получи от потребителя при
забава допълнителни суми, надвишаващи законната лихва, под формата на
такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №11341 от 18.05.2022г. на Районен
съд- Пловдив по ч.гр.д. №6111/2022г. по описа на ПРС, ХIХ гр.с-в, с което е
отхвърлено заявлението на Профи кредит България" ЕООД, ЕИК
*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника И.Р. Б., ЕГН **********, за сумите от 262,74 лв.- главница,
34,02 лв.- договорна лихва; 91,40 лв.- възнаграждение за закупен пакет за
допълнителни услуги; 30 лв.- начислени такси, 8,68 лв.- лихва за забава
за периода 23.09.2016г.-22.08.2018г.; 131,69 лв.- законна лихва за периода
22.08.2018г.-27.05.2021г., дължими по договор за потребителски кредит от
5
13.07.2016г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6